РЕШЕНИЕ
№ 260311/28.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №2931/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Община Попово, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№НЯСС-45 от 29.04.2020 г., издадено от зам.
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с
което за нарушение по чл.192а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от
Закон за водите (ЗВ), на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 10000.00 лв.
Въззивникът счита
оспореното НП за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено. Твърди, че микроязовир „Водица“ представлява малък и неопасен
язовир, отговарящ на условията по чл.141, ал.3 ЗВ и като такъв не подлежи на
контрол от ДАМТН, както и че по силата на договор за отдаване на концесия от
28.09.2001 г. съответния язовир се стопанисва от концесионера „Фиш-индустрия
2000“ ООД и в това качество, той именно следва да бъде адресат на дадените от
ДАМТН предписания, а не Община Попово.
Въззиваемата страна,
представя становище, с което оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение и да потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2019 г. свид. Р.Р. и лицето Я.Д., двамата служители на ГД НЯСС
„Североизточна България“ при ДАМТН, в присъствие на свидетелите С.Н. – ст.
експерт в дирекция ФСДУС при Община Попово, и Х.Х. –
представляващ ЕТ „Портстройпроект – Х.Х. – В.М.“ – оператор на язовирна стена и съоръженията към
нея, извършили проверка на язовир „Водица“, собственост на Община Попово, находящ се в землище на с. Водица, обл.
Търговище. Проверката за състоянието на обекта констатирала някои неизправности
за безопасната техническа експлоатация, сред които и наличие на частично
изравяне на терена след края на енергогасителя на
преливника в зоната на заустването му в дерето,
поради което със съставения Констативен протокол №05-04-12 от 28.03.2019 г., на
Община Попово, в качеството на собственик на язовира, било дадено и предписание
за извършване на подходящо укрепване след края на енергогасителя
на преливника при заустването му в дерето със срок за
изпълнение до 01.10.2019 г. Екземпляр от съответния констативен протокол бил
получен в Община Попово с вх.№КП-19-17 от 03.04.2019 г. Съобразно чл.190, ал.4,
т.2 ЗВ, на 01.11.2019 г., свидетелите Р.Р. и И.И. – също служител на ГД НЯСС „Североизточна България“, в
присъствие на свидетелите С.Н. и Х.Х., извършили проверка за изпълнението на
предписанията на ГД НЯСС по Констативен протокол №05-04-12 от 28.03.2019 г. и
установили неизпълнение на част от тях, включително на предписанието за
извършване на подходящо укрепване след края на енергогасителя
на преливника при заустването му в дерето. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол №05-04-62 от 04.11.2019 г., екземпляр
от който бил получен в Община Попово с вх.№КП-19-93 от 08.11.2019 г. С покана изх.№85-02-261 от 08.11.2019 г.,
кмета на Община Попово бил поканен за съставяне и връчване на АУАН във връзка
констативния протокол по проверка №05-04-62 от 04.11.2019 г. На 04.12.2019 г. свид. Р.Р., при отсъствие на
представляващия Община Попово кмет или негов упълномощен представител, с
участие на свид. И.И.,***-057
от 04.12.2019 г. за нарушение, извършено на 02.10.2019 г. и изразяващо се в
неизпълнение на даденото с КП №05-04-12 от 28.03.2019 г. предписание „да се
извърши подходящо укрепване след края на енергогасителя
на преливника при заустването му в дерето“ в
определения срок за изпълнение до 01.10.2019 г. Съставеният АУАН бил надлежно
връчен на зам. кмет на Община Попово на 10.01.2020 г. чрез Началник група „ОП“
при РУ МВР Попово. С вх.№85-02-261(3) от 21.01.2020 г. било получено възражение
изх.№15-124-5 от 13.01.2020 г. от Община Попово срещу процесния
АУАН, съдържащо твърдения, че язовир „Водица“ отговаря на условията по чл.141а,
ал.3 ЗВ, поради което не подлежи на проверка от ДАМТН, както и че задължено
лице за изпълнение на дадените от ДАМТН предписания се явява концесионера на
язовира, а не общината.
Направените
с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени от наказващия орган в
обжалваното наказателно постановление, който приел за неоснователни наведените
с възражението доводи и наложил предвиденото в чл.413, ал.2 КТ наказание
имуществена санкция в размер към средния предвиден – 10000.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Р.Р., И.И., Христо Христов,
Станислава Николова и Мариан М., така и от приобщените документи – НП №НЯСС-45 от 29.04.2020 г., писмо
изх.№85-03-46 от 20.05.2020 г. на
ГД „Надзор на язовирните стени и съоръжеинията към тях“, Заповед №А-5 от 02.01.2018 г., писмо
рег.№321р-718 от 13.01.2020 г., писмо
изх.№85-02-264 от 30.12.2019 г., АУАН №05-057 от 04.12.2019 г., Заповед
№3-20-18 от 08.01.2020 г., писмо
изх.№85-02-261 от 08.11.2019 г., Констативен
протокол №05-04-62 от 04.11.2019
г., Констативен протокол
№05-04-12 от 28.03.2019 г., Авариен
план 2019 г. на язовир „Водица“, писмо вх.№85-02-261 от 21.01.2020
г., списък на оправомощените длъжностни лица от ГД „Надзор
на язовирните стени и съоръжения“ №А-601 от 18.09.2019 г., Акт №2654 за Общинска собственост,
писмо изх.№85-03-46-/2 от
08.07.2020 г., Заповед №3-20-261 от
28.05.2020 г., Акт №2654 за
общинска собственост, Договор за отдаване
на концесия на микроязовир „Водица“ и рибарници „Водица“ 6, „Водица“ 7 и „Водица“ 8 от 28.09.2001 г., Анекс №1 от 28.09.2020 г. към договора за
концесия, Анекс №2 от 29.10.2004 г. към договор за концесия,
допълнително споразумение от 27.03.2012 г. към договор за концесия,
допълнително споразумение от 12.07.2016 г. към договор за концесия,
Изготвяне на геодезическа снимка, проект за КИС и изпълнението му на язовир „Водица“ от м. март 2020 г., данни
от ГНСС измервания от м. март 2020 г., Констативен протокол №05-04-19 г.
от 08.03.2018 г., писмо
изх.№30-751-7 от 30.08.2019 г., Техническо
задание за изготвяне на технически
проект за контролно-измервателна система на язовир „Водица“, писмо
изх.№30-751-4 от 15.04.2019 г., писмо
изх.№30-751-11/25.11.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта
на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – зам. председател на ДАМТН,
надлежно оправомощен със Заповед №А-5 от 02.01.2018
г. на председател на ДАМТН.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Оспореното
НП съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като наказателното постановление съответства на
материалния закон.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Налице е
влязло в сила задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 ЗВ, което не е било изпълнено. Субект на предписанието е
Община Попово. Задължителното предписание има характер на принудителна
административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност. Дали Община Попово е била надлежен адресат на това
предписание (каквито по същество са основните възражения срещу наказателното
постановление) в настоящото производство не следва да се обсъжда, тъй като съдът
не може да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на предписанието
в рамките на административно-наказателното производство. Община Попово е
участвала в производството по неговото издаване (като страна, тъй като е
адресат на предписанието) и е могла да го обжалва пред съд. Това не е било
сторено и процесното предписание е влязло в сила.
Неизпълнението
на влязлото в сила задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 ЗВ е неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2
ЗВ, което от своя страна е обявено за административно нарушение с чл.200, ал.1,
т.39 ЗВ и при така изтъкнатите съображения се налага извод
правилност и законосъобразност на фактическите и правни констатации по
оспореното НП. Наказанието, което се предвижда за съответното нарушение е в
относително определен размер - от 1000 до 20000 лв,
при което наложената от наказващия орган стойност 10000 лв
е в среден размер, без да се изтъкват аргументи за съответност
на тежестта на нарушението с подобна съществена тежест на наказанието. Съдът
счита, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като
определеният размер не се оправдава от целените индивидуалната и генерална
превенция на наказанието при липсата на данни за съществено тежки вредоносни
последици от допуснатото нарушение както и за наличие на други предходно
констатирани нарушения по ЗВ от страна на Община Попово. Поради това наложеното
наказание следва да бъде намалено до размер между минималния и средния
предвиден, в посока към минимума - 2000 лв. При определяне на този размер съдът
съобразява, от една страна, че нарушението е първо по ред за наказаното лице, а
от друга страна - високата обществена опасност на деянието, водещо до
необезпечаване на безопасното ползване на язовира и до риск от аварийна ситуация.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №НЯСС-45 от
29.04.2020 г., издадено от зам.
председател на ДАМТН срещу Община Попово, ЕИК *********, за нарушение по
чл.192а, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция, от 10000.00 лв (десет хиляди
лева, 00 ст.) до 2000.00 лв (две хиляди лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: