Присъда по дело №339/2023 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ на присъда от 30.09.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. №
339/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, 1-ви въззивен състав.

С присъда № 260001 от 20.02.2023 г. на Районен съд - К., постановена по
н.о.х.д. № 144/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият П. П. К., с ЕГН
**********, с адрес в гр. Г., ул. „М. к.“ № 26, е признат за виновен в това, че
на неустановена дата в периода от ******** г. до ******** г., в гр. Г., обл. С.,
без редовно писмено позволително, транспортирал до ул. „А. М.“ № 62 в гр.
Г., с моторно превозно средство - товарен автомобил марка „ГАЗ 66“, с рег. №
******, незаконно добит от другиго дървен материал, а именно 5.5
пространствени кубични метра дърва за огрев от дървесен вид „цер“ на
стойност от 412.50 лева и 0.5 пространствени кубични метра дърва за огрев от
дървесен вид „габер“ на стойност 37.50 лева, или всичко на обща стойност
449.00 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 2, вр. ал. 1 НК и във вр.
чл. 54, ал. 1 НК, са му наложени наказания - лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК, за
изпитателен срок от 3 години, и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С горепосочената присъда подсъдимият П. П. К. е осъден да заплати
сумата в размер на 58,65 лева по сметка на ОД МВР - С., представляваща
направени разноски в досъдебното производство, и сумата в размер на 733,00
лева - по сметка на РС - К., представляваща направени разноски в съдебното
производство.
Със същата присъда са отнети в полза на държавата, на основание чл.
235, ал. 7 НК, иззетите по делото 5.5 пространствени кубични метра дърва за
огрев от дървесен вид „цер“ и 0.5 пространствени кубични метра дърва за
огрев от дървесен вид „габер“.
С присъдата е отнето в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б.
„а“ НК, моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението по чл.235 ал.2, вр. ал.1 от НК - товарен автомобил марка „ГАЗ
66“, с рег. № ******.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат Т. Т. – упълномощен защитник на подсъдимия П. П. К.. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен
акт. В частност, се твърди, че авторството на деянието не е доказано по
несъмнен начин. Сочи се и, че не са събрани доказателства деянието да е
извършено чрез използване на процесния товарен автомобил, с което се
оспорва и приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК. Излагат се доводи, че
решаващия съд е следвало да обърне особено внимание на показанията на
свидетеля Н. С., който дава сведения за това, че като горски стражар винаги е
поставял контролна горска марка на дървения материал, транспортиран от
подсъдимия. Иска се от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда
и да постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимия К..
1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Прокурорът счита, че правилно първостепенния съд е приел за
доказано авторството на деянието, позовавайки се на събраните по делото
доказателства, които са анализирани обстойно и обективно. Според
прокурорът от СОП, присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована
следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на
подсъдимия П. К. в лицето на адв. Т. Т., поддържа въззивната жалба срещу
осъдителната присъда на първата инстанция, съобразно изложените в същата
доводи и искания. Моли въззивния съд да признае подзащитния му за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.235 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Във въззивното съдебно заседание, подсъдимият П. К. се солидаризира
изцяло с доводите и оплакванията, изложени от защитника му.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода
на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след анализ на
цялата доказателствена съвкупност, решаващият състав на въззивният съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима
към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
През 2018 г. свидетелят П. К. П. живеел заедно със съпругата си в гр. Г.,
на ул. „А. М.“ № 62. Знаел, че подсъдимият превозва дървен материал по
занятие, поради което през пролетта на същата година поръчал от него 5-6
кубика дърва за огрев.
През месец май, свидетелят П. П. държал в двора на къщата си 5,5 куб.м.
дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и 0,5 куб.м дърва за огрев от дървесен
вид „габер“, чиято обща стойност възлизала на 449 лева. Дървеният материал
бил съхраняван нарязан на трупи от по един метър дължина.
На 17.05.2019 г. в ТП ДГС - Г. бил получен анонимен сигнал за
разтоварени дърва без контролна горска марка в двора на свидетеля П.. На
място била извършена проверка от свидетелите И. И. и М. П. - служители при
ТП ДГС - Г., съвместно със служител на РУ - Г.. При проверката свидетелите
констатирали, че в двора на свид. П. се намира подреден дървен материал от
видовете „цер“ и „габер“, нарязан на части от по метър дължина - общо 6 куб.
м, който не бил отбит с контролна горска марка.
За констатираното нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
горите свидетелят Иванов съставил констативен протокол серия СЗДП №
141538 от ******** г., като дървеният материал бил задържан и
2

транспортиран в база за съхранение при ТП ДГС - Г., а впоследствие бил
предмет на оглед (л. 34-39 от ДП).
От приложената по делото справка от РДГ-С. (л. 46-47 от ДП) се
установява, че за периода от 01.01.2018 г. до ******** г. за товарен автомобил
с рег. № ******, са били издадени два превозни билета за осъществяване
превоз на дървесина на името на подсъдимия П. П. К. - посочен като
превозвач. От приложените копия на превозните билети е видно, че с тях е
осъществяван превоз на съответно на 10.05.2018 г. и на 01.04.2018 г.
Предоставената справка показва още, че за автомобил с рег. № ****** в
периода 07.02.2018 г. до 11.05.2018 г. са били издадени общо 29 билета за
превоз на дървен материал в различни обеми между 1,00 и 5,85 куб. метра.
От заключението на назначената в хода на образуваното досъдебно
производство, оценителна експертиза (л. 30-31 от ДП) се установява, че така
иззетото количество дърва за огрев съставляват 5,5 куб. метра от дървесен вид
„дъб-цер“, на стойност 412,50 лв., и 0,5 куб. метра от вида „габер“, на
стойност 37,50 лв.
От така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
СОС счита, че не може да се направи категоричен и безспорен извод, според
изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК, че подсъдимият П. П. К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
След анализ на събраната доказателствена съвкупност, вкл. и при
съобразяване на събраните в хода на въззивното съдебно следствие
допълнителни гласни доказателствени средства, чрез извършения повторен
разпит на свидетеля Н. С., настоящият състав на съда счита, че авторството на
инкриминираното деяние не се доказва по изискуемия съгласно НПК
несъмнен начин.
По делото безспорно е установено, че подсъдимият П. К. действително е
бил ангажиран с дърводобив, като през пролетта на 2018 г. е извозвал дървен
материал, използвайки товарни автомобили марка „ГАЗ“, вкл. и процесния
автомобил с рег. № ******. В тази насока показанията на свидетелите Н. С., Т.
Т., П. П. са напълно еднопосочни. Съгласно показанията на свид. Н. С. (вкл. и
пред въззивната инстанция) дървесината винаги е била маркирана, като е
издаван превозен билет. Същият този свидетел, който заемал длъжността
„горски стражар“, твърди, че в инкриминирания период подсъдимият е
товарил дърва в района на с. Т. в негово присъствие, при спазване на
изискването за маркирането на дървените трупи. В разпита си пред въззивния
съд свидетелят С. потвърждава, че при извозване на дървен материал от
страна на подсъдимия, винаги е осигурявал необходимите документи за
превоза им. Напълно съответстващи в тази насока са и показанията на свид. Т.
Т. (вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от
първоинстанционния съд показания от досъдебното производство).
Свидетелят твърди, че дървата винаги са били маркирани, доколкото
3

структурата на товарния автомобил е позволявала поставянето на контролна
марка, като е издаван превозен билет. Въпреки близката родствена връзка на
свидетеля Т. с подсъдимия, въззивния съд не намери основания да не
кредитира неговите показания, тъй като кореспондират с останалите
обсъждани доказателства, и не разкриват данни за каквато и да е
заинтересованост. В показанията си, свидетелят Т. също е заявил, че
подсъдимия е закупил маркирани от „Н. - К. горския“, дървени трупи за себе
си, след което ги е препродал на свидетеля П. П.. Последният от своя страна
потвърждава, че подсъдимият му е доставил дърва от вида бор или дъб, които
впоследствие били иззети, като в показанията си пред първоинстанционния
съд отрича след това да е поръчвал още дървен материал. В прочетените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания от досъдебното
производство свид. П. е заявил, че е била извършена и втора доставка от
подсъдимия - 5 куб. метра дървен материал, за който подсъдимият
предоставил документ, издаден от РДГ - Г..
От така обсъдените доказателства, настоящият състав на въззивната
инстанция намери, че по делото се установява с категоричност единствено
фактът, че подсъдимият К. редовно е превозвал с товарен автомобил дървен
материал, който според събраните в хода на делото, гласни доказателства е
бил надлежно маркиран и придружен със съответните документи, но не и че
процесната дървесина е незаконно придобита и е транспортирана от
подсъдимия. Както беше посочено, събраните доказателства са еднопосочни,
че във всеки случай извозваната от подсъдимия дървесина е била надлежно
маркирана, макар и това да не се отнася за цялото количество, предвид
конструктивните особености на използвания автомобил - видно от
показанията на свид. С.. Това е потвърдено и в показанията на свид. Т. Т.,
депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени от
първоинстанционния съд по реда на чл. 281 НПК.
По-същественото е, че в доказателствената съвкупност липсват
категорични данни, че в инкриминирания период именно подсъдимият П. К. е
извършил превоз на дървесина без поставена контролна горска марка, до
ул.“А. М.“ № 62 в гр.Г.. Въззивният съд не може да се съгласи с изложеното в
мотивите на първоинстанционната присъда, че изследваният по делото дървен
материал е бил придобит незаконно. Пред първоинстанционния съд вещото
лице Милчо Славков в отговор на въпрос на защитника е заявил, че при
изготвяне на експертното заключение дървеният материал не е бил щателно
огледан от него за наличието на поставена марка. Макар по делото да не е бил
приобщен документ, отнасящ се до редовността на превозвания и доставен до
дома на свид. П. дървен материал, това не може априори да се тълкува в
насока, че същият е добит незаконно и превозен с ясното съзнание за това
обстоятелство от подсъдимия. Наред с това, от изисканите и приложени от
РДГ - С. писмени доказателства е видно, че товарен автомобил с рег. №
****** е бил използван и от други лица (л. 49-50 от ДП) и с него многократно
е превозвана дървесина, а в редица случаи превозните билети са издавани и на
4

името на други лица. Според въззивният съд, твърдението, че подсъдимия е
присъствал при доставката на дървесина в дома на свид. П. и именно той е
транспортирал дървения материал дотам, не е доказателствено обезпечено.
В допълнение към гореизложеното, въззивната инстанция намира за
твърде колебливи и непоследователни доказателствата, касателно въпроса
колко доставки на дървен материал са били извършени от страна на
подсъдимия. В показанията си, депозирани на досъдебната фаза, свид. Т. Т.
заявява, че след като дървеният материал е бил предаден по делото, е била
извършена нова доставка (л. 27-гръб от ДП), а пред съдебния състав на
районния съд е отрекъл да е доставена втора партида дървесина. Освен това,
свидетелят П. П. - купувач на процесния дървен материал, в показанията си
пред първоинстанционния съд (л. 164), категорично отрича да е поръчвал
повторно дървен материал, докато в показанията си от досъдебното
производство ясно е заявил, че е направил втора поръчка и подсъдимият му е
доставил дърва за огрев в близко до първоначалното количество. Тези
противоречия по отношение на въпроса колко пъти подсъдимият П. К. е
доставял дърва за огрев на свидетеля П. П., както и липсата на конкретни и
ясни данни кога е извършена доставката на процесното количество дървесина,
според настоящия състав на СОС, също препятстват възможността да се
приеме, че подсъдимият е извършил превоз на приобщената по делото
дървесина.
При така изложеното, въззивният съд счита за недоказано, че доставения
и впоследствие доброволно предаден на разследващите органи от свид. П.
дървен материал - общо 6 куб. метра от вида „цер“ и „габер“, е бил незаконно
добит, а впоследствие транспортиран от подсъдимия, противно на заложената
във внесения обвинителен акт обвинителна теза. В хода на настоящото
наказателно производство не бяха събрани категорични доказателства, че
подсъдимият К. е превозвал дървен материал, добит в нарушение на
законовите изисквания, предвидени в Закона за горите, Правилника за
прилагането му и Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Подсъдимият К. е
упражнявал дейност, свързана с дърводобив, като е управлявал товарен
автомобил марка „ГАЗ“ и е извозвал дърва от района на с. Т., община Г., което
съдът намира за безспорно установено посредством събраните в хода на
наказателното производство доказателства и доказателствени средства.
Въпреки това, не са събрани достатъчно конкретни и категорични
доказателства, че подсъдимият К., в нарушение на нормативната уредба, е
транспортирал незаконно придобит дървен материал в периода от ******** г.
до ******** г. до дома на свидетеля П. П..
По тези съображения, настоящият състав на въззивната инстанция
намери за необосновани, неправилни и незаконосъобразни изводите на
първостепенния съд, че подсъдимия П. К. е осъществил състава на
престъплението по чл.235 ал.2, вр. с ал.1 НК, с оглед на което е направен и
крайния му решаващ извод за признаването му за виновен по обвинението за
това престъпление.
5

Съобразно това и предвид гореизложеното, на основание чл.336 ал.1,
т.3, вр. чл.334, т.2 от НПК, въззивният съд намери, че следва да бъде отменена
първоинстанционната присъда, относно осъждането на подсъдимия за
предметното престъпление и постанови нова присъда, с която подсъдимия К.
беше признат за невиновен и съответно оправдан в извършването на това
престъпление.
По тези съображения от фактическо и правно естество, въззивният съд
постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.

6

Номер на акта:	38
Дата:	30 септември 2024 г. (в сила от 16 октомври 2024 г.)
Съдия:	Кристина Иванова Тодорова

Дело:	20231800600339
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2023 г.

Присъда по дело №339/2023 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите