РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен
,26.02.2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
,търговско отделение , в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари , през
две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№187/ 2019г. по описа на ПлОС и за да се
произнесе взе предвид:
Делото е образувано по исковата
молба от „****“ЕАД срещу А.И.Х. и А.Г.Х. ,чрез майка и , и законен представител А.Х. с която е предявен иск с правно осн.
чл. 422 във вр. с чл. 415 , ал.1 т.2 от ГПК с цена на
иска 115 466,57 лв.,като исковата молба
е изпратена от СГС по подсъдност на
ПлОС. Петитума на исковата
молба е да се признае за
установено ,че длъжниците дължат на кредитора по
силата на договор за ипотечен
кредит от 10.08.2006г. и допълнителни споразумения към него от
17.12.2009г. , от 24.10.2013г. и от
23.09.2014г. сумите за които е издадена Заповед № 5138/03.11.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 6281/ 07.11.2016г. по ч. гр.д.№ 7843/ 2016г. по описа на РС-Плевен
,както следва :
1. А. И.Х.
дължи главница 72 057,44лв.
; договорна /възнаградителна/
лихва – 13 502,61лв. за периода 23.12.2014г.-19.10.2016г. ; санкционна
лихва 251,34 лв. за периода
15.04.2015г.-19.10.2016г. ; заемни такси -788,54 лв. ,както и законната лихва върху главницата,считано
от 20.10.2016г. до окончателното погасяване на задължението .
2. А.Г.Х.
дължи главница 24 019,15 лв. ; договорна лихва 4500,87лв. за периода 23.12.2014г.-19.10.2016г.;санкционна лихва 83,78 лв. за периода 15.04.2015г.-19.10.2016г.; заемни
такси 262,84 лв. ,както и законната лихва върху главницата,считано
от 20.10.2016г. до окончателното погасяване на задължението .
Иска се и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца направените от него деловодни
разноски в заповедното производство/2309,32лв.
държавна такса и 2262,00лв.
юрисконсултско възнаграждение
/ ,както и деловодните разноски в настоящото исково производство.
С оглед на това ,че
се касае за двама ответници
,съдът приема ,че е налице субективно
съединяване на искове по чл.
422 от ГПК.
На основание чл.118, ал.1 от ГПК, съдът намира, че
с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от ГПК да разгледа делото,
а предвид заявения от ищеца предмет
на иска и изложената в исковата молба фактическа обстановка , която касае изпълнението на търговска сделка-договор
за ипотечен банков кредит , съдът намира, че се
касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да
бъде разгледан по реда на
Глава тридесет и втора от ГПК.
Съдът приема, че е довнесена дължимата държавна такса за разглеждането на исковете в размер на 2309,32 лв.
Съдът приема ,че ищецът е спазил месечният срок за предявяването на исковете по чл. 422 от
ГПК, тъй като е бил уведомен за
възможността за предявяване на установителен иск на 21.03.2019 г., а исковата молба е подадена още на 12.03.2019г./ пред СГС / ,т.е. налице са
положителните процесуални предпоставки за разглеждането по същество на предявените
субективно съединени искове.
В исковата молба се твърди
,че между Банката като кредитор
и ****и А.И.Х. като кредитополучатели е бил сключен договор за ипотечен кредит от 10.08.2006г. по силата на
който Банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 100 000 лева със срок за
издължаване 240 месеца ,считано от датата
на неговото усвояване ,като кредита е усвоен еднократно изцяло на 11.08.2006г.
Сочи се също така
,че на 17.12.2009г. между Банката и кредитополучателите
е било подписано допълнително споразумение към договора за
ипотечен кредит ,с което е установен размера на остатъка
от задължението и е променен размера на дължимата по
договора лихва на 10,99%.
Твърди се ,че единият
от кредитополучателите – ****е
починал на 24.07.2013г.
Сочи се също така
,че на 24.10.2013г. между Банката и А.Х. е било подписано допълнително споразумение към договора за
ипотечен кредит ,като е установен размерът на остатъка
по кредита ,предоставен е гратисен период за издължаване
на главницата за 6 месеца ,без
промяна на крайния срок за
издължаването му и е намален размера на лихвата от
10,99% на 10,29%.
Сочи се ,че на 23.09.2014г. е било сключено и друго допълнително споразумение между Банката и А.Х. ,която е действала освен в лично качество , и като законен представител на дъщеря си А.Х. ,с което отново е установен остатъка от задължението ,предоставен е нов гратисен период ,като е запазен размера на дължимата
по кредита лихва от 10,29 % .
Твърди се също така
,че кредитополучателите са преустановили редовното обслужване на кредитното си
задължение ,считано от април 2015г.,като дължимата месечна погасителна вноска е била платена частично
,с недостиг от 656,20лв. до пълния и размер.
Поради това кредитът е бил обявен изцяло
за предсрочно изискуем ,което е станало с нотариална покана ,връчена на 21.09.2016г. лично на кредитополучателя А.Х. ,която е получила поканата и като законен представител
на децата си А.Г.Х. и ******,които са наследници на
другия кредитополучател –******обаче се е отказал
от наследството на баща си
,което е посочено в удостоверение № 3625 на РС-Плевен/ .
Сочи се ,че за
събиране на вземанията по договора
за кредит е било образувано ч. гр.д.№ 7843/2016г. на ПлРС ,който е издал
заповед №5138/03.11.2016г. за изпълнение срещу двамата длъжници по отношение на посочените
по-горе суми ,но тъй като
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжниците при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК ,то РС-Плевен е спрял принудителното изпълнение,като дал указания на заявителя
по заповедното производство, че може да предяви
установителен иск за вземанията си
в месечен срок от получаването на съобщението за това.
По делото са били връчени на ответниците ,чрез техния пълномощник адв.Д.М. , преписи от исковата молба
и приложенията към нея. Съдът приема
,че е постъпил валиден писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК само от
ответника А. И.Х.,тъй като към момента
на подаване на писмения отговор
с вх.№ 11567/ 09.10.2019г., адв.Д.М.
е имал редовно пълномощно само от този ответник,но
не и от А.Х. . В този писмен отговор се съдържа признание
на иска от
ответника А.Х..
С определение №
1089/06.12.2019г.,след като вече
адв.Д.М. е бил надлежно упълномощен и от втория ответник
А.Х. , съдът е разпоредил да се извърши
повторно връчване на исковата молба
и приложенията към нея на втория ответник
за подаване на писмен отговор
в двуседмичен срок. До изтичане на
срока за това,което е станало на 27.12.2019г. , не е постъпил такъв писмен отговор от втория ответник
А.Х., чрез пълномощника и. Заедно с това не
е налице и изрично потвърждаване от А.Г.Х. на писмения отговор с вх.№ 11567/
09.10.2019г.,който е подаден от
адв.Д.М. без надлежна представителна власт по отношение
на този втори
ответник. Поради тези съображения , съдът приема ,че
не е налице надлежен и валиден писмен отговор от втория
ответник А.Г.Х.,който да е подаден в срока по чл.
367 от ГПК. В т.см. съдът приема
,че няма основание да се
счита ,че е извършено надлежно признание на иска
от втория ответник А.Г.Х..Освен това в писмения отговор,подаден от адв.М. без представителна
власт по отношение на А.Х. се твърди ,че
същата се отказва от наследството
на баща си
******,без обаче да са представени
доказателства за надлежно вписван такъв отказ от
наследство. Поради това съдът е указал на втория ответник да се яви
лично в съдебно заседание и да заяви изрично дали
признава предявения срещу нея иск
,както е заявено в писмения отговор ,подаден от адв.М.
от нейно име,но без представителна власт или пък оспорва предявения
иск ,като твърди ,че се
е отказала от наследството на баща си ******. А.Г.Х.,обаче, не се е явила пред съда да изрази изрично
позицията си по този въпрос ,нито пък има последващо изявление на пълномощника
и по същия въпрос.
С оглед
позициите на страните по делото , Съдът
приема ,че не се спори между Банката и първия ответник А.И.Х. по всички изложени в исковата молба обстоятелства ,доколкото писмения отговор от А.И.Х.,чрез
пълномощника и адв.Д.М. съдържа признание на иска.Това признание на иска
,направено от А.Х. ,преценено заедно с представените от ищеца и неоспорени от
този ответник писмени доказателства,както и с експертното заключение на вещото
лице Т.И. с което се потвърждават твърдените в исковата молба обстоятелства
,свързани с общия размер на усвоения кредит ,с
обслужването на задължението по договора за кредит и със
спирането на изпълнението,което е станало след 16.04.2015г., когато е било извършено последното плащане по
договора в размер на 560лв. ,както и по
отношение общия размер на непогасените кредитни задължения ,дават основание на
съда да приеме ,че ищецът е изнесъл успешно доказателствената тежест по иска,
предявен срещу А.И.Х.,поради което този иск следва да бъде уважен изцяло спрямо
този ответник.
Поради това тя
следва да бъде осъдена да заплати и съответна на уважения спрямо нея иск част
от разноските в заповедното производство,както и от деловодните разноски
,направени от ищеца в исковото производство.
Поради приетото
по-горе ,че не е налице валиден писмен отговор от втория ответник А.Г.Х. ,то не
могат да бъдат посочени безспорни между Банката и този ответник обстоятелства
,които да не се нуждаят от доказване , нито да се приеме ,че има признание на
иска от нея. Поради това съдът е указал
на ищеца ,че по отношение на този втори ответник носи тежестта при условията на
пълно и главно доказване да докаже съществуването на задължения на този втори
ответник,произтичащи от договора за ипотечен кредит ,както и да установи точния
размер на тези задължения .
В конкретния
случай,тъй като се касае за търсене отговорност от наследник по закон на починалия кредитополучател
******, това доказване преминава през установяване на обстоятелството ,че този
наследник е приел наследството на ******,което е било открито със смъртта на
наследодателя ,настъпила на 24.07.2013г.
Това е така ,тъй като в нашето право смъртта на наследодателя не води
автоматично до преминаване на
наследствената маса върху призованите към наследяване , а наследството следва
да бъде прието и преминава върху наследника едва след приемането му .Приемането
на наследството ,както предвижда чл. 49 от ЗН става с писмено заявление до
районния съдия ,в района на който е открито наследството ,като в този случай
приемането се вписва в особена за това книга , или пък приемането може да стане
,когато наследникът извърши действие ,което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството ,или когато укрие наследствено имущество,т.е.
то става или с изрично писмено изявление или с конклудентни
действия,които сочат волята на призования към наследяване да приеме
наследството.
В конкретния
случай нито има изрични твърдения в
исковата молба ,че е налице приемане на наследството на починалия ******от неговата дъщеря А.Г.Х. ,нито са
ангажирани от ищеца каквито и да било доказателства в тази насока.При това следва
да се съобрази обстоятелството ,че при откриване наследството на ******,което е
станало със смъртта му на 24.07.2013г. , А.Г.Х. е била малолетна ,като се има
предвид ,че същата е родена на ***г./според данните в ч.гр.д.№ 7843/2016г. на
ПлРС /, поради което тя е била недееспособна/ чл. 3 от ЗЛС / , а
съгласно чл. 61, ал.2 от Закона за наследството, недееспособните приемат
наследството само по опис. В исковата молба не се твърди да е извършено
приемане на наследството на ******от малолетната му дъщеря А.Г.Х. по опис и
няма доказателства за такова приемане на наследството по опис.Такова приемане по опис на наследството от малолетната недееспособна
дъщеря на починалия ******, обаче, е единственото надлежно и правновалидно приемане на наследството ,което би следвало
да бъде съобразено от съда. Поради това съдът счита ,че обстоятелството ,че
майката на малолетната А.Г.Х. –А.Х. е подписала на 23.09.2014г. допълнително
споразумение към договора за ипотечен кредит
с Банката-кредитор в което е действала и като майка, и законен
представител на малолетната А.Х., не може да се третира като конклудентно действие по
приемане на наследството от страна на недееспособната малолетна А.Г.Х.
,извършено от нейния законен представител ,тъй като валидното приемане на
наследство от недееспособните лица съгласно чл. 61 , ал.2 от ЗН става само по
опис .
След отпадане на
недееспособността вече, приемането на
наследството може да се извърши както по реда на чл. 49, ал. 1 и 2 от ЗН ,така
и по реда на чл. 51 ,ал.1 от ЗН . По делото,обаче , няма доказателства А.Г. да
е извършила действия по приемане на наследството от баща си ******нито след
навършване на 14 годишна възраст ,нито дори след навършването на пълнолетие
,което е станало в хода на настоящия процес –на 01.12.2019г. Същата не се е
явила и в съдебно заседание въпреки указанията на съда за да вземе отношение по
този въпрос .Вярно е ,че не са представени и доказателства за извършен от А.Г.Х. и надлежно вписан отказ от
наследството на баща и ******,но заедно с това не е установено и приемане от А. Х. на това наследство, а както беше посочено
по-горе тежестта за установяване на това обстоятелство е върху ищеца и тя не е
успешно изнесена от него в този процес. Поради това, след като не е установено
втория ответник А.Г.Х. да е приела
наследството от баща си ******,то няма основание да се ангажира и
нейната отговорност за задълженията ,които влизат в това наследство и които
произтичат от процесния договор за ипотечен кредит от 10.08.2006г. Поради тези
съображения , съдът счита ,че предявеният иск спрямо втория ответник А.Г.Х.
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 , ал.1, т.2 от ГПК, че А. И.Х.,с
ЕГН- ********** *** дължи на „****“ЕАД, ******,със
седалище и адрес на управление гр.******със съдебен адрес-*** ******, по силата
на договор за ипотечен кредит от 10.08.2006г. и допълнителни споразумения към
него от 17.12.2009г. , от 24.10.2013г. и
от 23.09.2014г. сумите за които е издадена Заповед № 5138/ 03.11.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 6281/ 07.11.2016г. по ч. гр.д.№ 7843/ 2016г. по описа на
РС-Плевен,които суми са както следва
: главница 72 057,44лв. ; договорна /възнаградителна/ лихва – 13 502,61лв. за периода
23.12.2014г.-19.10.2016г. ; санкционна лихва 251,34 лв. за периода
15.04.2015г.-19.10.2016г. ; заемни такси -788,54 лв. ,както и законната лихва
върху главницата,считано от 20.10.2016г. до окончателното погасяване на
задължението .
ОСЪЖДА А. И.Х.,с ЕГН-********** *** да заплати на „****“ЕАД, ******,със седалище
и адрес на управление гр.******със съдебен адрес-*** ******сумата 3428,49лв., представляваща част от
разноските, направени от ищеца в заповедното производство,съразмерна с уважения
спрямо този ответник иск ,както и сумата 2031,99лв. , представляваща част от
направените от ищеца в исковото производство деловодни разноски ,съразмерна с
уважения спрямо този ответник иск.
ОТХВЪРЛЯ ,като
НЕДОКАЗАН предявеният от „****“ЕАД, ******,със седалище и адрес на
управление гр.******със съдебен адрес-*** ******срещу А.Г.Х. , ЕГН- ********** *** иск на
осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 , ал.1 т.2 от ГПК за признаване за установено ,че А.Г.Х. дължи на „****“ЕАД по силата на
договор за ипотечен кредит от 10.08.2006г. и допълнителни споразумения към него
от 17.12.2009г. , от 24.10.2013г. и от
23.09.2014г. сумите за които е издадена Заповед № 5138/ 03.11.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 6281/ 07.11.2016г. по ч.гр.д.№ 7843/ 2016г. по описа на
РС-Плевен,които суми са, както следва:
главница 24 019,15 лв. ;
договорна лихва 4500,87лв. за периода 23.12.2014г.-19.10.2016г.;санкционна
лихва 83,78 лв. за периода
15.04.2015г.-19.10.2016г.; заемни такси 262,84 лв. ,както и законната лихва
върху главницата,считано от 20.10.2016г. до окончателното погасяване на задължението
.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :