№ 59
гр. Добрич, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20233230201103 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № 23-0851-000832 от 06.07.2023 г.,
издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-
Добрич, с което на С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 700 (седемстотин) лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 18 точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и немотивирано.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
1
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 971461/20.06.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е
връчен на нарушителя (което обстоятелство е документирано с подписа му) и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на
акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма
възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“
(цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта пред наказващия орган. Обстоятелството, че
актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок,
тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН,
като дата на раждане на свидетеля Д. Ж. Д. е посочена датата на съставяне на
АУАН и извършване на нарушението, а именно - 20.06.2023 г. Очевидно в
случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на
свидетеля Д., която техническа грешка не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и
установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е
гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
2
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че Д.ието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 971461 от 20.06.2023 г. е
било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП), като в
наказателното постановление правилно е отбелязан, както номерът и серията
на АУАН, така и че същият е съставен от М. А. М. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич. С други думи,
обстоятелството, че серията (GA) на АУАН е изписана непосредствено пред
цифрите, обозначаващи номера му, не е процесуално нарушение, още повече
и съществено такова, водещо до отмяна на НП, поради което съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН не бил
правилно индивидуализиран в НП. Обжалваното наказателно постановление
е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по
пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически
средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна
дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно
известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.
3
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.05.2023 г., в 14:15
часа, в с. Бранище, до бензиностанция „****“, в посока к.к. „****, управлява
лек автомобил „****“ с рег. № **** със скорост от 104 км/ч, при максимално
разрешена за населено място от 50 км/ч. Скоростта е установена и запаметена
с АТСС ARH CAM S1 с фабричен № 120СС76, снимка номер 74370 от дата
06.05.2023 г. След приспадният толеранс превишението на скоростта е с 51
км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на С. А. М., на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 са наложени административни наказания глоба в размер на 700
(седемстотин) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 (три) месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 18 точки.
Жалбоподателят оспорва така описаното нарушение. Както с жалбата,
така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му
нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя навежда доводи, че по приложената по делото фото снимка не
ставало ясно кое лице е управлявало автомобила, тъй като автомобилът е бил
заснет в задната си част.
В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на С. А. М., по следните
съображения:
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена
една законова презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на
4
автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него
в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно приложените по делото доказателства, към датата на
извършване на нарушението собственик на процесното моторно превозно
средство - лек автомобил „****“ с рег. № **** е бил Н.М.А., ЕГН
**********. Именно като собственик на лекия автомобил „****“ с рег. №
****, в изпълнение на процедурата по чл. 188, ал. 1, изречение „второ“,
Н.М.А. е представил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич
писмена декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението
на моторното превозно средство – С. А. М., както и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство (л. 59 от делото).
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като
физическо лице, извършило нарушението, респективно – като лице, ползвало
и управлявало автомобила.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено,
че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120СС76.
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
правилата за движение по пътищата, чрез използване на технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство е въведена с
чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
„Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
5
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. Въведените изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган – освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на
изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС, Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията
на работата на „техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
Съгласно приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Българския
институт по метрология (л. 18), преносимата система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване. Видно
от приложения по делото протокол за проверка № 042-СГ-
ИСИС/31.03.2023г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български
институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС76 е преминала
6
проверка в периода 30.03.2023 г. – 31.03.2023 г., като периодичността на
проверката е една година (л. 17). С други думи – средството за измерване -
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 120СС76, е било технически изправно и направените с него
измервания към дата 06.05.2023г. са в съответствие със Закона за
измерванията.
Спазен е и редът за ползване на преносимата система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС76.
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р-
3825/09.05.2023 г. с дата на използване 06.05.2023 г. (Приложение към чл. 10,
ал. 1), контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил осъществен в
с. Бранище, до бензиностанция „****“, за времето от 13:00 – 15:00 часа на
дата 06.05.2023 г., при стационарен режим на измерване в двете посоки (л.
60). Видно от същия протокол, в мястото за контрол е липсвал пътен знак за
ограничение на скоростта, като е важило общото ограничение на скоростта от
50 км/ч за движение в населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
самия снимков материал, приложен по делото (л. 58) са изписани и точните
географски координати на местоположението на преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120СС76, като е
приложена и снимка на разположението на системата на пътното платно (л.
60-гръб), съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.). Видно от приложената по делото снимка към АУАН, серия GA
№ 971461 от 20.06.2023 г. (л. 58), записът на нарушението е осъществен на
06.05.2023 г. в 14:15:51 часа, респективно – това е и датата на извършване на
нарушението, като посочената дата 20.06.2023 г. касае датата на съставяне на
АУАН, а не датата на извършване на нарушението.
От доказателствата по делото се установява, че заснемането на
7
нарушението е станало обективно, чрез включване на мобилната система и
извършване на необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол от полицейския служител мл. инспектор Т.Г.Г. –
мл. автоконтрольор І степен в звено „АСКПД“ към група „ОДПКПД“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, който е поставил началото и края
на работния процес. Следва да се отчете и обстоятелството, че Т.Г.Г. е
преминал обучение за работа с „Мобилни автоматизирани технически
средства за осъществяване на контрол на скоростта модел ARH CAM S1“, за
което има издаден протокол за обучение с рег. № 851р-971 от 10.03.2022 г. (л.
20).
Ето защо съдът намира, че преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС76, е годно
техническо средство, като производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чрез съставяне
на АУАН и издаване на НП се е развило при спазване на установените
процесуални правила.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели М. А. М. и Д. Ж. Д., видно от които нарушението е установено и
заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабричен № 120СС76, като АУАН е съставен именно въз основа на
данните, получени от Единния център за обработка на нарушенията (ЕЦОН)
към Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) - София, отдел „Пътна
полиция“.
Видно от приложената снимка към АУАН, серия GA № 971461 от
20.06.2023 г. (л. 58), измерената скорост е 104 км/ч, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН, серия GA №
971461 от 20.06.2023 г. и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите М. А. М. и Д. Ж. Д., както и от приложените и
приети по делото писмени доказателства.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че при съставяне на
8
АУАН, жалбоподателят не е оспорил фактическата обстановка, описана в
него.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания:
В настоящия случай, безспорно е установено, че жалбоподателят е
управлявал моторното превозно средство със 104 км/ч при максимално
разрешена скорост в населено място 50 км/ч, като превишението е с 54 км/ч.
Видно от обжалваното наказателно постановление, в същото е
посочено, че наказаното лице е управлявало автомобила със скорост 104 км/ч,
като превишението на скоростта е с 51 км/ч.
Установеното разминаване намира логичното си обяснение, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление се приспадат
3% от измерената с техническото средство превишена скорост с цел отчитане
на възможното отклонение от плюс/минус 3%, което е предвидено в
техническата характеристика на преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120СС76. В случая, в НП
относно наказуемата скорост се сочи факт от правно значение, който е по-
благоприятен за нарушителя. Доколкото визирането на по-малка наказуема
скорост на движение от измерената, води до прилагане на по-благоприятен за
нарушителя режим, то не може да се говори за нарушение, представляващо
основание за отмяна на НП.
При това положение, наказуемото превишение на скоростта е именно с
51 км/ч, т.е. при ограничение на скоростта от 50 км/ч, жалбоподателят е
управлявал автомобила със скорост от 101 км/ч или с 51 км/ч над максимално
разрешената скорост за движение в населено място.
Нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената
9
максимална скорост в населено място, се наказва – за превишаване над 50
км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв.
Наложените от административнонаказващия орган наказания са глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца.
С оглед обстоятелството, че превишението на максимално разрешената
скорост е с 51 км/ч, правилно наказващият орган е определил наказанието
глоба в размер на 700 лв., като законосъобразно е наложил и наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
10
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно, на основание чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от
ЗДвП (за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/час),
са отнети 18 контролни точки.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло
потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от
изхода на спора, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0851-000832 от
06.07.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР-Добрич, с което на С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 700
(седемстотин) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 18 точки.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12