Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. С., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Ю.Шулева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 3373 по описа за 2019
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от Ц.Д.Х. против „З.
„А.Б.“ АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 27.10.2018 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Дачия Логан“ с рег. № ********. Твърди,
че по силата
на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните
телесни повреди:фрактури на 5,7 и 8 ребро вляво аксиларно, екстраплеврален
хематом в съседство, повърхностна травма в окосмената част на главата; припадък/синкоп/.
От телесните повреди претърпял неимуществени вреди. Счита, че справедлвият
размер на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 30 000
лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в посочения размер, ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като прави
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва ищецът да
е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на сочения деликвент и описаните в ИМ вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил чл.114, ал.1,т.1
от ЗДвП и чл.113, ал.1 от ЗДвП; оспорва размера на иска; оспорва датата, от
която се претендира законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна
следното: По иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен предявения иск, ищецът трябва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че към
датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а
„Дачия Логан“ с рег. № ******** е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Ищецът е отправил застрахователна
претенция до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при процесното ПТП, по която е образувана щета на 22.11.2018 г. /л.10/.
Видно
от споразумение от 17.09.2019 г. по НОХД № 14789/2019г. на СРС, НО,1 състав, подсъдимият М.Г.Ч. е признат за
виновен в това, че на 27.10.2018 г., около 19:10
часа, в гр. С., при управление моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Дачия”, модел „Логан” с per. № ********, движейки се по ул. „Захари Зограф“, с посока
на движение от ул.„Околовръстен път” към бул. „Симеоновско шосе” на пешеходната
пътека намираща се непосредствено преди кръстовището с ул. „Петър Василев“,
обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и с пътна маркировка М-8.1 от ППЗДвП, е
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно: чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците“; чл.119, ал.1 от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре”, като не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - Ц.Д.Х., при което
е реализирал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазливост му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на 5, 7, 8 ребра вляво
аксиларно, екстраплеврален хематом в съседство, реализирали критериите на
медико- биологичния признак трайно затруднение на движенията на снагата за
период, по-голям от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление
по чл.343 ал.З, пр. последно, б. “а” пр.2, вр. ал. 1, б. “б” пр.2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр.З от НК, за което, на основание чл.343, ал.З, пр. последно, б. “а”
пр.2, вр. ал.1, б. “б” пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.З от НК, вр. чл. 55, ал.1,
т.1 от НК и чл.343г, вр. чл.343 ал.З, пр. последно, б. “а” пр.2, вр. ал.1, б.
“б” пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.З от НК вр. чл.37, ал.1, т.7, на обвиняемия е
наложено да наказание “лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението
на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и е
лишен от право да управлява МПС.
Одобреното
от наказателния съд споразумение има значението на влязла в сила присъда,
съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на одобреното споразумение по НОХД № 14789/2019г. на СРС, НО, 1 състав, по делото са установени със задължителна сила
противоправното поведение на водача М.Г.Ч.,
неговата вина и съставомерните последици,които
са част от състава на престъплението/причинената средна телесна повреда на Ц.Д.Х.,
описана в споразумението/, както и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
изслушано заключение на медицинска експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно дадено. Вещото лице е установило същите телесни
повреди, които са посочени в споразумението, одобрено от наказателния съд - счупване
на 5, 7 и 8 ребра в лявата гръдна половина на ищеца, получени при катастрофата.
Експертът е констатирал, че по делото няма данни за провеждано лечение. Заявява,
че при такъв вид увреждания се предписва покой и прием на обезболяващи
медикаменти. При извършения на 02.03.2021 г. преглед ищецът се е оплакал от
болки в областта на счупванията, засилващи се при промяна на времето и дълбоко
дишане. През периода на лечение пострадалият е търпял болки и страдания за срок
около 2-3 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по голям
интензитет. Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл.432, ал.1 от КЗ – от споразумението пред наказателния съд се установява противоправното поведение на
водача на процесния автомобил, причинените на ищеца телесни повреди и наличието
на причинно-следствена връзка, а от медицинската експертиза се установяват
здравословното състояние на ищеца и претърпените от него неимуществени вреди. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното
произшествие – 69 г., преживения стрес по време на катастрофата; вида и
характера на претърпените телесни повреди – фрактури на 5, 7, 8 ребра
вляво аксиларно, екстраплеврален хематом в съседство; вида на проведеното
лечение – консервативно лечение чрез спазване на покой и вливане на
обезболяващи; периодът на търпени болки и страдания – 2-3 месеца, като през
първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет; обстоятелството, че през
периода на лечение и възстановяване пострадалият е зависел от чужда помощ в
хигиенно-битовото си обслужване. От друга страна съдът съобрази
обстоятелството, че ищецът е възстановен
– не са останали трайни последици за неговото здраве.
Предвид
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди,
на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, в размер на 15 000 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Противоправното
поведение на водача на лекия автомобил е установено от представеното по делото
споразумение, одобрено от наказателния съд, а именно: нарушил е чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците“ и чл.119, ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре”, като не е
пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходец - Ц.Д.Х., при което е реализирал
пътнотранспортното произшествие.
За установяване на конкретния механизъм на
настъпване на катастрофата и проверка на твърденията на ответника, че ищецът е
допринесъл за настъпване на произшествието, по делото е изслушано основно и
доълнително заключение на автотехническа експертиза, които съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадени. От основното заключение се установява, че на
на 27.10.2018г., около
19:10 ч., лек
автомобил „Дачия Логан“ per. № ********се е движил в гр.
С. *** с посока от бул.„Околовръстен
път“ към бул.„Симеоновско шосе“. В същото време
ищецът е предприел пресичане на пешеходната пътека на кръстовището, образувано
от ул.„Захари
Зограф“ и ул.„Петър Василев“ в посока отляво надясно спрямо
посоката на движение на лекия
автомобил. Процесният автомобил е блъснал пешеходеца с предната си част, при което тялото на пострадаля се е качило
върху предния капак на превозното средство. След спирането на автомобила ищецът е паднал
отляво върху терена. Според вещото лице, от материалите по делото не може по изчислителен път
да се определи скоростта на движение на лекия атомобил. Въз основа на
констатираните деформации по превозното средство може да се приеме, че
скоростта към момента на удара е била 40-50 км/час.
Разпитан
е и водачът на автомобила М.Г.Ч., който заявява, че се намирал на пешеходната
пътека, когато ищецът сам се бутнал в него и паднал. Това станало по средата на пешеходната пътека.
Отстрани върху тротоара имало спрели коли, които не пречели на видимостта на
водача. Според свидетеля, ишецът не изглеждало да е нормален. Той идвал от
заведение отстрани – лавка или кръчма, отляво на автомобила. Ударът настъпил в
предната колонка на предната врата, където било огледалото.
Съдът не кредитира
показанията на св.Ч./деликвентът/, тъй като не се
подкрепят от автотехническата експертиза, според която ударът е бил с предната
част на автомобила и тялото на пострадалия се е качило отговоре върху капака на
превозното средство, след което е паднало.
Единствената причина за
настъпване на катасрофата, според автотехническата експертиза, е поведението на
водача на автомобила, който не е пропуснал пешеходеца, преминаващ на обозначено
за това място – пешеходна пътека, поради което възраженията за съпричиняване на
вредите от ищеца останаха недоказани.
По претенцията за
законна лихва: Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени, считано от 27.10.2018 г. до окончателното изплащане. Съгласно
чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405,
ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на
застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил
застрахователна претенция до ответника, по която е образувана щета на 22.11.2018
г. Тримесечният срок за отговор изтича на 22.02.2019 г., поради което
ответникът дължи законна лихва върху обезщетението, считано от 25.02.2019 г./първият
присъствен ден след изтичане на срока/ до окончателното изплащане, не и за
периода преди тази дата. По разноските: Ищецът следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 958 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При
определяне размера на разноските съдът уважи възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, като намали същото до
минималния размер от 1430 лв., които с ДДС възлизат на 1716 лв., тъй като
делото не представлява фактическа и правна сложност, и при този размер изчисли
общия размер на разноските.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.К. Николова, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 715 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер 600 лв., а на СГС разноски за
вещи лица в размер на 250 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Ц.Д.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, сумата от 15 000 лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни повреди: фрактури на 5, 7, 8
ребра вляво аксиларно, екстраплеврален хематом в съседство, настъпили вследствие
на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 27.10.2018 г., по вина на
водача на л.а „Дачия Логан“ с рег. № ********. – М.Г.Ч., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
25.02.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 27.10.2018г. – 25.02.2019 г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ц.Д.Х. да заплати на „З. “А.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 958 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат С.К. ***, с адрес: гр. С.,***, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 715 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„З. “А.Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 600
лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 250 лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: