№ 30
гр. Б., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н.Ц. П.
като разгледа докладваното от Н.Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ив. К., роден на * в гр. С., с персонален номер
*, международен паспорт № * срещу Наказателно постановление /НП/ № *,
издадено от началник Контрол към РД „А. а.“-гр. С., с което на основание чл.
105, ал.1 от ЗАвПр и чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ за нарушение на:
1. Чл. 53, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/- 200
/двеста/ лева;
2. Чл. 139, ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- 500 /пет
стотин/ лева;
3. Чл. 139, ал.1 т. от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- 500 /пет
стотин/ лева;
В жалбата си жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено
като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради
което същото се явява неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
1
Ответната страна - Регионална дирекция „А. а.“ гр. С., редовно
призована не се явява и не изпраща процесуален представител.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.07.2020г. около 15:00 часа, на Главен път Е 79, 47 км, в Софийска
област, община Б., посока гр. С., жалбоподателят Ив. К. е управлявал влекач
С. с рег. № * с полуремарке, извършвайки международен транзитен превоз на
товари по маршрута * - *. Същият е спрян за проверка, при която са
констатирани няколко нарушения. На първо място била констатирана липсата
на реквизит на представена от страна на жалбоподателя товарителница.
Същата била без дата на съставяне. На следващо място било констатирано, че
на джантата на втора ос липсва гайка и шпилка за закрепване на джантата
към главината. Същата неизправност е констатирана и за първа ос от ляво на
полуремаркето, където липсвала гайка за закрепване на джантата към
главината, като и двете нарушения представляват опасна техническа
неизправност при осъществяване на превоз.
За констатираните нарушения бил съставен АУАН №* в присъствието
на санкционираното лице, като на същото са разяснени нарушенията,
посочени са му на място от контролните органи и му е разяснена
възможността да възрази срещу съставения АУАН. Жалбоподателят е
подписал акта към момента на съставянето му без възражения.
Въз основа на АУАН № *, в шестмесечния преклузивен срок, при
същото словесно и цифрово описание на извършеното нарушение, е издадено
обжалваното НП № * от 14.07.2020г., с което на Ив. К. са наложени наказания
„глоба“в размер на 200 лева за нарушение на чл. 53, ал.1, т.1 от ЗАвПр, 500
лева за нарушение на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба 500 лева за нарушение
на чл. 139, ал.1 т. от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: АУАН №*, НП № *, Заповед № *и
Заповед № *, снимков материал приложен по делото както и от гласните
2
доказателствени средства- свидетелски показания на актосъставителя Б. Н. Б.
и свидетелят ИЛ. В. М.., които следва да бъдат кредитирани без резерви като
единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в НП /арг.
чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, подадена е от
процесуално легитимирано лице с правен интерес, срещу подлежащ на
обжалване акт от което следва, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на процедурата по издаването на НП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за
това, тъй като по делото безспорно е доказано, че нарушението е извършено,
като същото е установено на място лично от актосъставителя и в
присъствието на жалбоподателя, както и на свидетеля по съставянето на акта.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган съгласно чл. 49 вр. с чл. 51 Наредба № * на МТИТС, чл.
91, ал.2 от ЗДвП и Заповед № * Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, като последният го е подписал без възражения. От
показанията на актосъставителя и свидетеля става ясно, че на жалбоподателя
са посочени неизправностите на превозното средство, които се квалифицират
като опасна техническа неизправност. Същите са описани в акта съгласно
3
указаното в Приложение 5 част I, т.5.2.1, б. „а“ от Наредба № * на МТИТС.
Спазен е срокът за издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е
описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена,
както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при
съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно
разпоредбите на чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Не се констатират
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-
наказателното производство, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, с оглед на което съдът не споделя доводите в тази насока,
инкорпорирани в жалбата.
Относно първото нарушение съгласно чл. 50, ал.1 от ЗАвПр договорът
за превоз на товари се установява с товарителница, а реквизитите и се
съдържат в чл. 53, ал.1 от ЗАвПр. В процесния случай международната
товарителница представена от жалбоподателят не е разполагала с един от
задължителните реквизити, а именно липсвала е дата на съставяне - чл. 53,
ал.1, т.1 от ЗАвПр. Следователно деецът е съзнавал неизпълнението на това
задължение към момента на извършване на нарушението.
На следващо място чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че „движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“.
Видът и категоризацията на различните видове неизправности са
посочени в Наредба № * на МТИТС, към която ЗДвП препраща. В
Приложение 5 част I, т.5.2.1, б. „а“ от нея са посочени опасни неизправности
на превозното средство изразяващи се в „липсваща или хлабава гайка или
шпилка за колело или липсващо или хлабаво закрепване до степен, която
много сериозно засяга безопасността на движението“. Словесното описание
на нарушенията и цифровата им квалификация съответстват на фактически
установеното, а именно: 1. на джантата на втора ос е липсвала гайка и шпилка
за закрепване на джантата към главината и 2. липсваща гайка за закрепване на
джантата към главината на първа ос от ляво на полуремаркето.
Санкционираното лице има задължение да провери дали ППС-то, което
управлява е било технически изправно съгласно изискванията на закона, но не
го е направило, поради което съдът намира, че нарушението е извършено
4
виновно.
В жалбата си жалбоподателят излага твърдения, че не разбира
български език, което е възпрепятствало правото му на защита и правото му
да направи възражение пред контролните органи. Безспорно санкционираното
лице е чужд гражданин. От значение в процесния случай е установяването на
обстотятелството дали лицето, носител на административнонаказателната
отговорност владее български език респ. дали е могъл да се запознае с
нарушението както и с възможността да възрази срещу направените
констатации в акта. От разпитите на свидетелите става ясно, че Ив. К. е
представил български паспорт на служителите на РД „АА“, разговарял е с
актосъставителя Б. и свидетеля М. на български език, като последните
твърдят, че жалбоподателят е разбирал за какви нарушения е санкциониран,
още повече, че неизправностите са му били посочени фактически на място
към момента на съставяне на АУАН-а. Свидетелите твърдят, че са разяснили
правата на санкционираното лице, сред които безспорно е и правото му да
обжалва процесния акт. В АУАН не е отбелязано възражение от страна на
санкционираното лице свързано с обстоятелството, че не владее български
език или възражение относно констатациите в него. Напротив след
съставянето на акта и посочването на неизправностите жалбоподателят е
подписал акта без възражения.
Съдът не може да сподели твърдението изложено в жалбата за
нарушено право на защита на санкционираното лице. Видно от данните по
делото е, че същото е организирало зашитата си, ангажирало е адвокат, който
да го представлява и е подало жалба в законоустановения за това срок.
Следователно правото му на защита не е нарушено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № *, издадено от
началник Контрол към РД „А. а.“-гр. С., с което на основание чл. 105, ал.1 от
ЗАвПр и чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП на Ив. К. са наложени административни
наказания „глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 53, ал.1, т.1 от
5
ЗАвП, 500 лева за нарушение на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба 500 лева за
нарушение на чл. 139, ал.1 т. от ЗДвП
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6