РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1135/7.6.2021г.
гр. Пловдив, 7 юни 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й.,
като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 3953 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.2, ал.2 от Закон за прилагане на Общата организация на пазарите
на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), чл.48, ал.6 от Наредба
№5 от 3.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство,
етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за
спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ
официален надзор върху контролиращите лица (Наредба №5/03.09.2018г.) и чл.30 от
Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) №2092/91.
Образувано
е по жалба на Н.Д.С., с ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество “Д., П. и
Б.“, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК *********, представлявано
от управителя И.Д., против Решение за сертификация на биологично стопанство на Н.Д.С.
за 2019г. с изх.№8553 от 19.11.2019г., издадено от “Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ***,
с което на жалбоподателя са наложени мерки при несъответствия и/или нарушения и
по-конкретно е отнет Сертификат №BG1179А/1-18 от 22.11.2018г. за срок от 6
месеца, считано от 15.11.2019г. и стартиране на нов преходен период.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, изразяващи се в неизясняване на
фактическата обстановка и необсъждане на доказателствата, нарушаване на
принципа на служебното начало и на този за съдействие и информираност от
административните органи. Твърди се, че
не е посочена конкретна правна норма, която е нарушена от биологичния
производител, както и че липсват мотиви обосноваващи прилагането на най-тежката
мярка предвидена в Наредба №5 от 2018г. Изложени са доводи, че в решението липсват
фактически и правни основания за издаване му, както и че позоваването на Доклад
за несъответствие 65/15.11.2019г. не може да преодолее липсата на фактически
основания, като и самият доклад е непълен. Според жалбоподателя ливадите с площ
7,39 ха, за които по време на проверката е установено, че не са били заявени за
биопроизводство до момента, се намира в друг земеделски блок на с.Старосел и е
на значително отстояние от тези които са част от биологичното му стопанство. Твърди
още, че мярката е неадекватна, тъй като не произвежда плодове и зеленчуци,
предназначени за пазара на органични храни консумирани от хората за да се
прилага най-тежката санкция спрямо земеделския стопанин. Счита, че в случая не
се касае до тежко нарушение или нарушение с траен ефект, което да налага
отнемането на сертификата и стартиране на нов преходен период за цялото
стопанство. Моли съда да отмени изцяло на оспореното решение. Претендира
разноски.
Ответникът - “Балкан Биосерт“ ООД, чрез пълномощника
адв. Х.М., в първоначалното становище от 27.01.2020г. поддържа, че жалбата е недопустима, като в тази насока
изтъква, че отношенията между страните се регламентират от нормите на
гражданското право и че жалбата е просрочена. В становище от 02.11.2020г. адв.М.
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. В с.з. от 13.05.2021г.
претендира разноски по делото.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не
взима становище по жалбата.
По
допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
С определение № 10414/29.07.2020 г., постановено по
адм. д. № 7415/2020 г. на Върховен административен съд, е отменено Определение
№ 330/17.02.2020 г., постановено по настоящото адм. дело № 3953/2019 г. и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съд.
В мотивите на определението е прието, че в случая обжалваното от С.
решение е издадено от „Балкан Биосерт“ ООД именно в качеството му на лице по
чл. 18 от ЗПООПЗПЕС и доколкото с него, с изрично волеизявление на овластен със
закон за това орган е наложена санкция непосредствено се засягат права и
законни интереси на жалбодателя. Според състава на ВАС от изложеното следва, че
същото има характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК във вр. с чл.2 от ЗПООПЗПЕС. Допълнително в мотивите на
определението е посочено, че предвидената в раздел ІV „Възражения, оплаквания,
спорове“ на Общите условия на договора рекламационна процедура не съответства
на предвидените в АПК процедури по оспорване на административни актове и
съответно е неприложима в случая предвид разпоредбата на чл. 2 ЗПООПЗПЕС и АПК.
Според състава на ВАС, наложената санкционна мярка представлява индивидуален административен
акт, годен да бъде обект на съдебен контрол.
Настоящия съдебен състав, счита
за неоснователни възраженията на ответника, че компетентен да се произнесе по
процесната жалба е „Балкан Биосет“ ООД, както и че жалбата е просрочена. В
действителност в т.IV,
б.А, т.1, 2 и 3 от Общите условия към сключения между жалбоподателя и ответника
Договор за контрол и сертификация е уреден начин за преразглеждане на решението
чрез писмена молба от клиента до управителя на контролиращия орган. Посочен е и
ред за подаване на възражение срещу резултата от преразглеждането от Комисия по
възражения, която взема окончателно решение. Но следва да се отбележи, че този
ред не е уреден в нормативен акт, а в общите условия по договора сключен между
жалбоподателя и ответника. В действителност съгласно чл.48 ал.6 от Наредба №5 от
3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица, при
осъществяване на контрола по ал.1 в случаи на установени несъответствия и/или
нарушения контролиращите лица в изпълнение на чл. 92г от Регламент (ЕО) №
889/2008 прилагат мерки от приложение № 3, като операторът, съответно
подизпълнителят, може да обжалва мярка, която му е наложена, по реда на
процедурата за обжалване на съответното контролиращо лице. Но реда за
обжалването на мярката по реда на процедурата за обжалване на съответното
контролиращо лице е въведен едва с доп. – ДВ, бр. 33 от 2020 г., т.е. след издаване
на оспореното решение. Към момента на издаване на оспореното решение 19.11.2019г.
разпоредбата на чл.48 ал.6 от Наредба №5 не е предвиждала такъв ред за
обжалване.
По отношение на срочността на жалбата,
следва да се отбележи, че в приложените по делото извлечение за изпратен имейл
(лист 54) и известие за доставяне от Еконт (лист 55) е посочено лицето Д.П., за
което няма данни, а и не се твърди да е пълномощник на жалбоподателя за да му
бъде връчено оспореното в настоящото производство решение. От това от
представеното на лист 56 по делото извлечение от системата на Еконт –
проследяване на пратка също не може да се направи извод, че процесното решение
е връчено по надлежен ред. Доколкото оспорването на този вид актове издавани от
контролиращите лица, няма изрична правна уредба, следва да се приложат
правилата на АПК. Съгласно чл.81 ал.1 от АПК
индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по
административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. А
в случая Н.Д.С. е подал жалба с вх.№ от 26.11.2019г. (лист 66-68) чрез „Балкан
Биосерт“ ООД до Директора на дирекция „Биологично производство“ при МЗХГ. Доколкото
както се посочи по делото няма доказателства за надлежното връчване на
процесното решение на жалбоподателя, то следва да се приеме, че жалбата му до
Директора на дирекция „Биологично производство“ при МЗХГ е подадена в срок.
На следващо място съгласно чл.43 т.6 от
Устройствения правилник на МЗХГ, Дирекция
„Биологично производство“ в качеството си на компетентно звено организира
прилагането, надзора и контрола на правилата за биологично производство на
земеделски продукти и храни съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от
2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189 от 28 юни 2007 г.)
и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне
на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета
относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по
отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от
18 септември 2008 г.), а съгласно т.15 Дирекция
„Биологично производство“ проверява спазването от контролиращите лица на
нормативните изисквания при налагане на мерки при несъответствия и/или
нарушения съгласно чл. 92г от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Съвета и вписва в
регистъра по т. 8 наложените мерки. С писмо изх.№ 8602/29.11.2019г. (лист
70) „Балкан Биосерт“ ООД е изпратил жалбата на Директора на дирекция
„Биологично производство“ при МЗХГ. Така ако се приеме, че е постъпила на същия
ден на изпращането – 29.11.2019г., в двуседмичния срок по чл.97 ал.1 предл.
първо от АПК, няма произнасяне. По делото е приложено такова произнасяне направено
на 22.01.2020г. (лист 71-72), което обаче не касае жалбата на Н.С., а е
посочено съвсем различно лице И.К..
Съгласно чл.97 ал.5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или
протеста орган не се произнесе в срока по ал.1, законосъобразността на
административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта,
пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Но цитираната разпоредба е свързана с чл.149,
ал.3 от АПК, поради което те трябва да се тълкуват съвместно. Това означава, че
от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на
по-горестоящия административен орган, а от друга е защитил правото на адресата
на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган
се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което
отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. В
случая жалбата е подадена директно до съда на 20.12.2019г., и до колкото по
делото няма данни кога жалбата на С., изпратена от „Балкан Биосерт“ ООД е
постъпила в дирекция „Биологично производство“, то следва да се приеме, че същата
е подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен
акт по см. на чл.2, ал.2 от ЗПООПЗПЕС, поради което се явява допустима.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Между
страните по делото е сключен Договор за контрол и сертификация на биологично
производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2421/28.08.2014г.
(лист 25-27). Съгласно т.1 от договора, контролния орган се задължава да
осъществява контрол и да издаде сертификат за спазване на правилата за
биологично производство за земеделски култури, индивидуализирани подробно в
Приложение №1 (лист 31) към договора и неразделна част от него, срещу
задължението на клиента да му заплати възнаграждение. Съгласно т.14 на
договора, с подписването му клиентът на основание чл.16 ал.1 от ЗЗД и чл.298
ал.1 от ТЗ, заявява, че е получил и че е приел Общите условия на контролния
орган по Договорите за контрол и сертификация на биологично производство,
преработка, означаване и търговия с биологични продукти. По делото са приложени
6 броя анекси към договора, както следва: от 07.05.2015г., от 26.01.2016г., от 06.06.2016г., от 29.05.2018г.,
от 06.11.2018г. и от 15.11.2019г.
На
жалбоподателя С. е извършен надзорен контрол от инспектор В.В., за
констатациите от който е съставен Доклад от контрол – растениевъдство с № БГ 1179А
19 от 15.11.2019г. (лист 42 и сл.). Датата на контрола е 15.11.2019г. с начало 09:00
часа, за откриваща среща и оглед на полетата до 13:00 часа, а от 13:00 часа до
14:00 часа, според програмата на контрола (раздел 4-0.1 от доклада) са
попълвани инспекционните документи и е прегледана документацията. В доклада е
отбелязано с „НЕ“, че клиентът няма промени след последния контрол от ББС. Относно
производството в докладът е посочено, че „клиентът
стопанисва биологични, както и конвенционални полета съгласно чл.11 от
Регламент (ЕО) № 834/2007г.“.
В
табличен вид в доклада са описани биологичните парцели като са посочени поле №
по КВС; поле № по БЗС; Площ (ха) за всяко поле, като общо са 49,59 ха.; Култура
(ливади), Количество (кг) (краен или прогнозен добив); и качество. Пак в
табличен вид са посочени и конвенционалните площи с номера на поле по БЗС, с
обща площ 114,38 ха, с култури: угар, пшеница и тритикале зимно.
В
раздел 4-2.2 Биологична и конвенционална част на доклада е посочено, че: Биологичните полета са отделени от
конвенционалните или чрез подходящи буферни
зони или чрез други подходящи способи, които да предотвратят риска от
замърсяване; Не съществуват големи външни източници на замърсяване за
биологичните полета; Няма рискове от замърсяване на биологичните полета от
употреба на машини/инструменти/машини за третиране, които също се използват и
за конвенционални дейности (водят се постоянно дневници за почистване на инвентара).
В т.4-2.2.5 изрично е посочено, че при паралелното производство не е
изпълнено следното: при многогодишни
култури или полета за семепроизводство/разсадници/ посад.материал/ площи за
земеделски проучвания; одобрен от компетентния орган план за преход, определящ
началото на преход за всяко поле (с паралелно производство) за период максимум
до 5 години (не важи за разсадници/ посад.материал/ площи за земеделски
проучвания); ясни и добре документирани мерки за разделяне по време на
беритбата; ББС е уведомен 48 часа предварително за започване на беритба (в
случай на ясен период на беритба). В т.4-2.3 е посочено, че датата на
последно внасяне на забранени вещества за всички полета е известна и е
потвърдена от констатацията на инспектора. В раздел 4.3 на доклада са описани действията
касаещи семена, посадъчен материал и мицел (4-3.1), почвеното плодородие и
торене (4-3.2), контролът на неприятели, болести и плевели (4-3.3),
прибиране/беритба (4-3.4), както и документацията на фермата (4-3.5). А в
раздел 4.4 са описани следберитбените манипулации, преработка, продажба,
етикетиране и транспорт.
При
проверката инспекторът е направил изчисления на продуктопотока, а именно: ливади
за косене био – 9588,2 кг добито и
продадено количество; и ливади за косене конв. – 1330,2 кг. добито и продадено
количество; и. Според отразеното в доклада оператора е изпълнил всички условия
от предишната година. Като несъответствие в доклада е посочено, че за 2019г.
има наличие на паралелно производство на ливади за косене, както и че
отглеждането на една и съща култура биологично и конвенционално е недопустимо.
Докладът от контрол е подписан от С. на 15.11.2019г.
На
лист 51 по делото е приложен Доклад за несъответствие/ нарушение с № 65/15.11.2019г.
на оператора Н.С., в който е посочено, че несъответствието/нарушението е
установено при годишна проверка, а като описание е посочено: код 3.3. от
Приложение № 3 на Наредба № 5/03.09.2018г. – паралелно производство на ливади,
мярка 5.4., със срок за изпълнение след съгласуване. Отбелязано е, че е първо несъответствие/нарушение.
При подписването на доклада С. е посочил, че не е съгласен, тъй като не бил информиран за промените които са
направили, санкцията която му налагат и това, че ще бъде върнат в първа година
в преход.
Във
връзка с резултатите от осъществения контрол на стопанството, управителят на
контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД издал оспореното в настоящото
производство Решение за сертификация на биологично стопанство за налагане на
мярка 5.4 с изх. № 8553/19.11.2019г., с което на Н.С. е отнет Сертификат №BG1179А/1-18
от 22.11.2018г. В решението е посочено,
че срокът на отнемането се съгласува с МЗХГ, и че след изпълнение на
процедурата по съгласуване С. ще бъде уведомен за срока за който се отнема
сертификата.
Във
връзка с наложената на С. санкцията от страна на „Балкан Биосерт“ ООД са
изпратени писма, както следва: писмо за съгласуване с изх.№ 8534 от
18.11.2019г. до дирекция Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“-
МЗХГ (лист 57), с което писмо контролиращият орган е предложил отнемането на
сертификата на С. да е за период не по-малък от 6 месеца, считано от 15.11.2019г.;
писмо с изх.№ 8535 от 18.11.2019г. до БАБХ (лист 58); писмо с изх.№ 8536 от 18.11.2019г.
до ДФЗ (лист 59); писмо с изх.№ 8537 от 18.11.2019г. до контролиращите лица,
получили разрешение по чл.18 от ЗПООПЗПЕС (лист 60).
В
отговор на писмото за съгласуване, с писмо с изх.№ 70-5636 от 19.12.2019г.
(лист 61), от страна на МЗХГ е съгласуван предложения от „Балкан Биосерт“ ООД
срок на отнемане на писменото доказателство по смисъла на чл.29 пар.1 от
Регламент (ЕО) 834/2007 от 6 месеца, считано от 15.11.2019г. В писмото на МЗХГ е посочено, че информацията
за наложените мерки следва да бъде въведена и във водената от ДФЗ Система за
въвеждане на данни от външни институции. За това съгласуване на срока за
налагане на санкцията на Н.С., от страна на „Балкан Биосерт“ ООД са изпратени
писма, както следва: писмо с изх.№ 8727от 27.12.2019г. до ДФЗ, писмо с изх.№ 8728
от 27.12.2019г. до БАБХ и писмо с изх.№
8726 от 27.12.2019г. до контролиращите лица. Писмо е изпратено и на Н.С. с
изх.№ 8725 от 27.12.2019г. (лист 65), за което по делото няма данни кога му е
връчено.
Междувременно
обаче Н.С. е подал жалба с вх.№ от 26.11.2019г. (лист 66-68) чрез „Балкан
Биосерт“ ООД до Директора на дирекция „Биологично производство“ при МЗХГ, като
по делото няма данни за датата на постъпване на жалбата в МЗХГ, както и за
произнасяне по същата. Пак следва да се подчертае, че представеното писмо изх.№
70-6003 от 20.01.2020г. (лист 71-72), не касае жалбата на Н.С., а жалбата на
съвсем различно лице И.К., чиято жалба е против Решение с изх.№
8554/19.11.2019г. на „Балкан Биосерт“ ООД.
По делото е назначена
съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от вещо лице агр. М.В., приета в
с.з. на 13.05.2021г. За да отговори на поставените въпроси експертът е извършил проверка на наличните по делото документи и материали. По първи въпрос
в табличен вид (таблица №1), вещото лице е описало използваните парцели за
2019г. заявени (със стойностни показатели) в т.ч. по мярка 11 Биологично
растениевъдство (БР11) по землище, БЗС/парцел от ИСАК, площ (ха), култура код,
вид култура, схема/мярка БР11. Според заключението, през 2019г. Н.С. е
заявил/декларирал по схеми/мерки за подпомагане площи в размер на 49,59 ха
отглеждани биологично, в т.ч. по мярка 11 Биологично растениевъдство в землище
Хисаря 42,20 ха и землище в Красново 7,39 ха отглеждани конвенционално. Според
експерта, в доклад за контрол – растениевъдство са описани биологичните полета
по номер БЗС с обща площ 42,20 ха, култура ливади, биологично отглеждани,
начало на прехода 15.05.2015г.. землище Хисаря, като за БЗС № 39579-97-6-1 с
площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха, култура ливади е записано,
че са в преход 1-ва година, начало на прехода 15.11.2019 г., находящи се в
землище Красново. За посочените две БЗС-та в експертизата е изложено, че са
заявени/очертани във физически блок 97 и физически блок 1045 в землище
Красново, общ.Хисаря, а заявените като биологични полета по мярка 11 Биологично
растениевъдство с площ 42,20 ха, контролирани от „Балкан Биосерт“ ООД са
разположени в землище Хисаря, общ.Хисаря.
Изрично вещото лице сочи, че конвенционалните полета БЗС № 39579-97-6-1
с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха, ливади за косене и
заявените като биологични полета по мярка 11 Биологично растениевъдство са
разположени в един и същи район по смисъла на пар.1, т.16 от ДР на Наредба №5
от 03.09.2018 г., като се намират на територията на община Хисаря, т.е. в една
област Пловдив. По втори въпрос вещото лице не се ангажира със становище дали Н.С.
е спазил разпоредбите на чл.40 т.1 и подточките I, II, III, IV, V от Регламент
(EО) № 889/2008 по отношение на процесните полета БЗС № 39579-97-6-1
с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха. По трети въпрос в
заключението на вещото лице е посочено, че от представените по делото документи
от контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД, гр.Пловдив има данни за
стопанисване на поле БЗС № 39579-97-6-1 с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с
площ 3,27 ха от Н.С.. В тази връзка експертът е описал подробно извършените
дейности от регистъра на агротехническите мероприятия, регистъра на добива,
регистъра на продажбите, регистър за почистване на използваното оборудване.
Изрично вещото лице сочи, че в Анекс №1 към договор №2421/28.08.2014г. от
15.11.2019г. са описани БЗС № 39579-97-6-1 с площ 4,12 ха и БЗС №
39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха, дата на начало на преходен период 15.11.2019г.,
а в доклад от контрол-растениевъдство е записано, че БЗС № 39579-97-6-1 с площ
4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха – ливади, 1330,200 кг. Краен
добив, в преход 1-ва година, начало на прехода 15.11.2019г.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните по делото.
От страна на ответника по делото са представени: Разрешение № BG-BIO-02/23.08.2019г.
на МЗХГ, Заповед № РД-09-848/23.08.2019г. на МЗХГ, Сертификат за акредитация
БСА рег.№ 2 ОСП, Заповед №А-79/28.02.2019г. изд. от ИА „БСА“, Регистър на агротехническите
мероприятия, Регистър на добива, Регистър на продажбите, Регистър на покупките,
Протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция, Регистър за
почистване на използваното оборудване, Регистър за употреба на торове и
препарати за растителна защита.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът
с целта на закона.
По отношение на компетентността на
органа издал процесното Решение за сертификация на биологично стопанство, с
което на жалбоподателя са наложени мерки при несъответствия и/или нарушения,
следва да се отбележи, че според чл.4 ал.1 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г.
контролът за спазване на правилата за биологично производство, преработка,
етикетиране, търговия, внос и износ на земеделски продукти, продукти от
аквакултури, храни и фуражи в Република България в съответствие с разпоредбите
на Регламент (EО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008, ЗПООПЗПЕС и тази
наредба се осъществява от контролиращи лица, получили разрешение съгласно чл.
18, ал. 1 ЗПООПЗПЕС. А според чл.18 от ЗПООПЗПЕС, контролът за спазване
правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на
земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено
географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява
от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица -
търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава -
членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието,
храните и горите. На лист 131 по делото е приложена Заповед №А79 от
28.02.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Българска служба
за акредитация, с която последният е преакредитирал „Балкан Биосерт“ ООД,
гр.Пловдив – орган за сертификация на продукти, а на лист 129 по делото е
представена Заповед №РД09-848 от 23.08.2019г., с която Министъра на земеделието,
храните и горите издал разрешение на „Балкан Биосерт“ ООД да извършва контрол и
сертификация на продукти, съгласно Регламент (EО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008, като изрично е посочено, че разрешението е валидно до 28.02.2023г. Както
бе отбелязано по-горе от страна на ответника делото са приложени още:
Сертификат за акредитация (лист 130) и Разрешение № BG-BIO-02 от
23.08.2019г. (лист 128).
След извършена справка в официалната
интернет страница на Държавен вестник, съдът констатира, че: с ДВ бр.46, от
дата 17.6.2011 г. е обнародвана Заповед
№ РД-09-194 от 28 март 2011 г., с която е удължен срока на Разрешение №
2 от 12 декември 2005 г. на „Балкан Биосерт“ – ООД; а с ДВ
бр. 21 от 20.03.2015г. е обнародвано
Разрешение № BG-BIO-02 от 29 септември 2014 г., и с ДВ бр. 37 от 22.5.2015 г. е обнародвано Разрешение № BG-BIO-02 от 31 март 2015 г., с които
министъра на земеделието и
храните, разрешава на „Балкан Биосерт“ – ООД, да извършва сертификация на
продукти съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008.
С оглед изложеното и доколкото
жалбоподателят Н.С. като земеделски
производител и оператор по смисъла на чл.2, буква "г" от Регламент
(ЕО) № 834/2007 е сключил с “Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ***, Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти № 2413/27.08.2014г., то оспореното решение е издадено от компетентното
контролиращо лице, именно “Балкан Биосерт“ ООД.
Решението е издадено в писмена форма.
Доколкото според Определение
№ 10414/29.07.2020 г. по адм. д. № 7415/2020 г. на ВАС, същото има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, по
отношение на съдържанието му следва да се приложи императивната норма
на чл.59 АПК, според която административен акт следва да е мотивиран, да
съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и
правни.
В решението е посочено, че
стопанството на С. не е спазило изискванията, изложени в Регламент (ЕО)
834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 и следователно продуктите не могат да бъдат
етикетирани или продавани като продукти на биологично земеделие. В табличен вид
е описано стопанството на жалбоподателя в с.Старосел, гр.Хисаря, като общо биологичните
парцели са 49,59ха с култура ливади , а конвенционалните – 64,79ха с култура
угари, пшеница и тритикале. Абсолютно идентична е и таблицата с биологичните
парцели и конвенционалните площи изложена в доклада за
контрол – растениевъдство от 15.11.2019г.
В табличен вид в оспореното Решение е описана санкцията
наложена в съответствие с Приложение 3 към чл.48 ал.6 на Наредба
№5/03.09.2018г., а именно: код № 3.3, мярка 5.4 - Отнемане на
писменото доказателство по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 - № BG1179A/1-18 от 22.11.2018г. за цялото стопанство, налагане на
забрана на оператора, съответно подизпълнителя, да извършва търговия с продукти
с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство
за определен период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително
съгласуван с компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в
съответната година. За дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и
производство на аквакултури стартира и нов преходен период от датата на установяване
на нарушението.
Като несъответствие/ нарушени е посочено: паралелно производство на ливади за
косене през 2019г. фигуриращи в заявлението за подпомагане с БЗС № 39579-97-6-1
/4,12 ха/, 39579-1045-6-1 /3,27 ха/. В оспореното
решение, контролиращото лице се е позовало на чл.30, пар.1, ал.2 от Регламент
(ЕО) № 834/2007 и т.5.4. от Приложение № 3 към чл.48 ал.6 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г.
Съгласно чл.48 ал.6 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. в приложимата редакция,
при осъществяване на контрола по ал. 1 в случаи на установени несъответствия
и/или нарушения контролиращите лица в изпълнение на чл. 92г от Регламент (ЕО) №
889/2008 прилагат мерки от приложение № 3. Разпоредбата на чл. 92г от Регламент
(ЕО) № 889/2008 гласи, че компетентните органи изготвят и представят на
контролните органи, на които са делегирани контролни задачи, списък, съдържащ
най-малко нарушенията и нередностите, засягащи биологичното състояние на
продуктите, и съответните мерки, които се прилагат от контролните органи в
случай на нарушения или нередности, допуснати от заетите с биологично
производство оператори под техен контрол. Компетентните органи могат по своя
инициатива да включат в списъка и друга значима информация.
Според чл.30, пар.1 ал.2
от Регламент (ЕО) № 834/2007, когато бъде установено тежко
нарушение или нарушение с траен ефект, надзорният или контролният орган
забраняват на съответния оператор да извършва търговия на продукти с позоваване
в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за период,
който се съгласува с компетентния орган на държавата-членка. В националното
законодателство на Република България мерките при
несъответствия и/или нарушения са посочени в списък Приложение № 3, буква А
„Обща част“ от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица.
Т.5.4. от списъка, предвижда отнемане на писменото
доказателство по чл.29,параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 за цялото
стопанство, налагане на забрана на оператора, съответно подизпълнителя, да
извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на
биологичния метод на производство за определен период от време, който е не
по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с компетентния орган и
засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. Пак там е
предвидено, че за дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и
производство на аквакултури стартира и нов преходен период от датата на
установяване на нарушението. А съгласно чл.29 пар.1 от Регламент (ЕО) №
834/2007 надзорните и контролните органи, посочени в член 27, параграф 4,
предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект на техния
контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в областта на
своята дейност. Писмените доказателства позволяват поне идентификацията на
оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност.
В
случая, в оспореното решение в описание на несъответствието/ нарушението не е
посочена конкретна правна норма, а само текстово е описано „паралелно
производство на ливади за косене през 2019 г. фигуриращи в заявлението за
подпомагане с БЗС № 39579-97-6-1 /4,12 ха/, 39579-1045-6-1 /3,27 ха/“, но в
Доклада за несъответствие № 65 от 15.11.2019г. (лист 51) нарушението е посочено
като т.3.3. от Приложение № 3 на
чл.48 ал.6 от Наредба № 5
от 3.09.2018 г. В тази връзка следва да се съобрази и ТР № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС на РБ, според което мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е
спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни
обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил
спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на
административното производство от административния орган, поради което не е
необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед.
Ответния орган в случая в т.2 на оспореното решение изрично е посочил, че
налага санкцията въз основа на Доклад за несъответствие № 65 от 15.11.2019г., с
чийто съдържание без съмнение е запознат жалбоподателя, доколкото е подписан от
него и същият е изразил несъгласие с констатациите от контрола на
контролиращото лице. Т.е. налице е изрично позоваване на друг документ
предхождащ издаването на оспореното решение. В този смисъл не е налице е
нарушение на изискването за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита.
По отношение на констатираното нарушение, следва да се
отбележи, че съгласно т.3.3 от буква Б „Специална част“ на Приложение № 3 към чл.48 ал.6 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за нарушението - паралелно
производство без съответно разрешение на министъра на земеделието, храните и
горите е предвидено налагането, именно на мярка 5.4.
Според Регламент (ЕО) № 889/2008 няма пречка да се
извършва паралелно производство, но в чл.40 т.1 б.“а“ от посочения регламент е
предвидено наличието на следните кумулативни предпоставки за това:
i) съответното производство формира част от плана за преобразуване, по
отношение на който производителят поема твърдо задължение и който предвижда да
започне преобразуване на последната част от площта, свързана с биологичното
производство в максимално кратък срок, който в никакъв случай да не превишава
максимум пет години; ii) взети са подходящи мерки, за да се гарантира
постоянното отделяне на продуктите, получени от отделните единици; iii)
надзорният или контролният орган е уведомен за реколтата на всеки от
съответните продукти, най-малко 48 часа преди това; iv) при приключване на
събирането на реколтата производителят информира надзорния или контролния орган
за точните събрани количества спрямо съответните единици и приложените мерки за
отделяне на продуктите; v) планът за преход и контролните мерки, посочени в
глави 1 и 2 от дял IV, са одобрени от компетентния орган; това одобрение се
подновява всяка година след започване на изпълнението на плана за преход. В
унисон с последната буква е и чл.2 ал.5 т.9 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г., според който министърът
на земеделието, храните и горите разрешава със заповед паралелно производство съгласно чл. 40 от Регламент
(EО) № 889/2008.
В приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът
кредитира компетентно и безпристрастно, е описано, че БЗС № 39579-97-6-1
с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха, култура ливади и двете
полета в преход 1-ва година, начало на прехода 15.11.2019 г., находящи се в
землище Красново са заявени/очертани във физически блок 97 и физически
блок 1045 в землище Красново, общ.Хисаря, а заявените като биологични полета по
мярка 11 Биологично растениевъдство с площ 42,20 ха, контролирани
от „Балкан Биосерт“ ООД са разположени в землище Хисаря, общ.Хисаря. Съгласно пар.1, т.16 от ДР
на Наредба №5 от 03.09.2018 г. "район"
е територията в рамките на една област съгласно административно-териториалното
делене на Република България. В тази връзка пак според вещото лице, конвенционалните
полета БЗС № 39579-97-6-1 с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха,
ливади за косене и заявените като биологични полета по мярка 11 Биологично
растениевъдство са разположени в един и същи район по смисъла на пар.1, т.16 от
ДР на Наредба №5 от 03.09.2018 г., като се намират на територията на община
Хисаря, т.е. в една област Пловдив. В този смисъл е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че ливадите с площ 7,39 ха се намират в друг
земеделски блок на с.Старосел на значително отстояние от тези които са част от
биологичното му стопанство.
Безспорно от отговора на вещото
лице по въпрос три се установява, че са налице данни за стопанисване на полета
с БЗС № 39579-97-6-1 с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха
от жалбоподателя, доколкото са записани практики в регистъра на
агротехническите мероприятия, както и данни в регистъра на добива и регистъра
на продажбите именно за посочените полета.
Няма спор между
страните по делото, че на процесните БЗС № 39579-97-6-1
с площ 4,12 ха и БЗС № 39579-1045-6-1 с площ 3,27 ха се отглежда култура - ливади за косене, която попада в хипотезата
на б.“а“ от т.1 на чл.40 на Регламент (ЕО) № 889/2008, а именно многогодишните
култури, които изискват период на отглеждане от поне три години, когато
сортовете не могат да бъдат лесно различими.
Както бе
посочено по-горе, според Регламент (ЕО) № 889/2008 и според
националното законодателство, няма пречка да се извършва паралелно
производство, но в случая по делото няма доказателства да е
изпълнена предпоставката по подточка v) на б.“а“ от т.1 на
чл.40 на Регламент (ЕО) № 889/2008, а именно да е налице
одобрение за паралелно производство от компетентния орган - министърът на
земеделието, храните и горите.
Напълно
неоснователно е възражението на жалбоподателката, че мярката е неадекватна спрямо вида производство, доколкото ответният
контролиращ орган е приложил конкретно предвидената мярка за нарушението паралелно
прозиводство без съответно разрешение на министъра на земеделието, храните и
горите.
В преамбюла на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 2092/91 е посочено, че методът за биологично производство изпълнява
двойна обществена роля, като от една страна обезпечава един специфичен пазар,
отговарящ на потребителското търсене на биологични продукти, а от друга страна
доставя обществени блага, допринасящи за опазване на околната среда и
благосъстоянието на животните, както и за развитие на селските райони.
Следователно целта на закона е да се ограничи въздействието на околната среда и
да се удовлетвори потребителското търсене на
надеждни биологични продукти.
Настоящия
съдебен състав счита, че оспореното решение за сертификация на биологично
стопанство е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена
форма, при правилно приложение на материалния закон, при съобразяване с целта
на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна. Основателно
е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
(направено с молба на жалбоподателя от 16.03.2021г. на лист 154 -155 по делото),
доколкото не е съобразено с правилото по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
което дължимото минимално възнаграждение за
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. В тази връзка и с оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено на 600 лв.
(малко над минимално предвидения размер). Н.С. следва да бъде осъден да заплати
на „Балкан Биосерт“ ООД, сумата от 950 лева, от които 600 лв. за адвокатско
възнаграждение и 350 лв. депозит за вещо лице.
Ето
защо, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.С.,
с ЕГН **********,***, против Решение за сертификация на биологично стопанство
на Н.Д.С. за 2019г. с изх.№8553 от 19.11.2019г., издадено от “Балкан Биосерт“
ООД, ЕИК ***, с което на Н.Д.С. е отнет Сертификат №BG1179А/1-18 от
22.11.2018г. за срок от 6 месеца, считано от 15.11.2019г., със стартиране на
нов преходен период.
ОСЪЖДА Н.Д.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на “Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ***, сумата от 950 (деветстотин и
петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: