Решение по дело №933/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация.

Делото е образувано по жалба от С. Т. срещу изричен отказ на МВР 812100-18437/20.10.2023 г. впд директор на Дирекция „Правно –нормативна дейност“.

В жалбата посочва, че следва да се отмени отказа, тъй като е незаконосъобразен, несъответстващ с административно-производствените правила и духа на закона. Посочва, че по зададените въпроси е компетентен именно този административен орган и посочва, че не само МЗ поддържа регистър на психично болни. Моли за отмяна.

В придружително писмо за изпращане на административната преписка се посочва, че жалбата е недопустима или неоснователна, тъй като е подадена след изтичане на срок за оспорване и писмото от 20.10.2023 година няма белези на индивидуален административен акт. Посочва се, че не е налице отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, тъй като е налице искане за предоставяне на лични данни, което е изключено от приложното поле на ЗДОИ по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

В съдебно заседание оспорващият – С. Т., гр.  , [улица], , не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – впд директор на Дирекция „Правно –нормативна дейност“ при МВР се представлява от гл. юрк. Т., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Посочва, че са приели, че това не е заявление по ЗДОИ, но дори и да се приеме, че е такова, то не съдържа искане за информация относно дейността на МВР, а данни, с които МВР не разполага. В процесното писмо до Т. е посочено, че нямат данни за образувани дела във ВАС,че не поддържат регистър на лица с психични разстройства. Моли да се отхвърли жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Съдът в протоколно определение от 11.01.2024 година е посочил доводи относно приложение на чл. 140, ал. 1 от АПК и подаване на жалбата в срок. По отношение на довод на ответника в съдебно заседание, че не е налице индивидуален административен акт, тъй като процесното писмо няма тези белези, съдът намира, че процесният отказ на впд директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ МВР, обективиран в оспореното писмо, по своята правна същност е волеизявление на административен орган, с което се отрича правото на заявителя да получи информациа, мотивирано с правилата за обработване на лични данни, регламентирани в Закона за защита на личните данни и писмото притежава качеството на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, с което се засягат права и законни интереси на адресата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 17.10.2023 година (л. 6) е подадено заявление от оспорващия до МВР с искане за предоставяне на данни, а именно: 1. Кой е номерът на делото, заведено от мен срещу вас в АС или ВАС, преди повече от година /мисля 2021г.?/, за наличието на достъпен за служителите ви в КАТ - с. Къшин, регистър за "психично болни", нпр. желаещи услуга - издаване на документ за МПС, 2.Понастоящем има ли такъв регистър в КАТ и с. Къшин?, 3. Аз присъствам ли в него, откога съм вписан и/или от кога - заличен? и 4.На какво законово основание е създаден достъпа на служителите до този регистър с изключително чувствителна инфомация, кога, кой и дали е издал заповед за създаването му?

С процесното писмо от 20.10.2023 година впд директор на дирекция „ПНД“ при МВР посочва, че не разполага с данни относно заведени дело във ВАС от Т., а по отношение на регистър на „психично болни“, че такъв се води и създава от Министерство на здравеопазването съгласно чл. 147 от Закон за здравето и МВР няма такова задължение и се посочва, че се търси разкриване на лични данни ,а те са извън приложното поле на ЗДОИ съгласно чл. 2, ал. 5 от закона.

На л. 16 по делото е представена заповед рег. № 8121з-951/20.06.2023 година на министъра на МВР, с която е определен впд директор на дирекция „Правно –нормативна дейност“ да се произнася по заявления за достъп до обществена информация.

Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно чл. 24 и сл. от ЗДОИ достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване, каквото в случая е налице.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, а съгласно ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

В случая с така постановеното писмо , макар и неоформено като решение или уведомление, е налице отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като исканата такава няма белезите на обществена информация по смисъла на закона.

Писмото е постановено в сроковете по ЗДОИ, от компетентен орган по см на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 5, ал. 1 от Вътрешни правило за организацията на работата в Министерство на вътрешните работи по постъпили заявления по ЗДОИ, с оглед представени доказателства на л. 68 и сл. по делото.

Съдът намира, че отказът предоставяне на обществена информация относно поставените от Т. въпроси е законосъобразен, тъй като тези данни нямат характер на „обществена информация“.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

В случая МВР няма отношение към образувани дела във Върховен административен съд от граждани и развитие на съдебното производство, а както е посочено не е налице и задължение по закон за създаване и поддържане на регистър на лица с психични заболявания, какъвто следва да се създаде от Министерство на здравеопазването. Исканата информация по реда на ЗДОИ от МВР не може да бъде предоставена от конкретния орган по чл. 3 от ЗДОИ, до който искането е адресирано, тъй като същият няма задълженията по закон да я обработва и съхранява, но съдът намира, че така исканите данни нямат характер на лични данни и неправилно органът постановя отказ на това основание, тъй като в заявлението не се посочва нищо конкретно относно лице или лица, което да се дефинира като „лични данни“ по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) -лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Т. иска да получи информация , дали и кои служители на КАТ имат достъп до регистър за „психично болни“, но поради факта , че такъв не се поддържа от МВР, то не е налице и достъп до тази информация.

Неоснователен е довод на оспорващия, че писмото не съответства на духа на закона. Целта на ЗДОИ е именно предоставяне на гражданите на достъп до информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща им възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, но когато данните са свързани именно с дейността на конкретен субект, а не отправяне на искания до различни органи за разкриване на данни, които не са свързани с техните функции и от които въобще не може да се изгради представа за характер на дейността им.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изход на делото, искане на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ С. Т. , гр. Плевен , [жк], [адрес] следва да заплати на Министерство на вътрешните работи , гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв..

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2 , предл. последно от АПК, Административен съд –Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба от С. Т. , гр.  , [жк], [адрес] изричен отказ на МВР 812100-18437/20.10.2023 г. впд директор на Дирекция „Правно –нормативна дейност“.

Осъжда С. Т. , гр.  , [жк], [адрес] следва да заплати на Министерство на вътрешните работи , гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв..

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.