Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Ю. Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9437 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Предявените искове са с правно основание чл.14 ТЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че ответника е бил управител на
дружеството в периода 30.05.2011г. - 08.04.2016г. На 01.06.2011г между ищцовото дружество чрез своя управител- ответника и „И.С.Р.“
ЕООД, чиито управител и едноличен собственик на капитала, също е ответникът, е
сключен договор за изключителна лицензия и използване на софтуерни продукти „е-Брокер“
и „е- Полиси“. По силата на същия договор „И.С.Р.“
ЕООД следва да осигури техническите ресурси, изработката, тестването и
внедряването на продукта при клиентите, както и последващата му поддръжка. За
тази цел ответникът като управител на ищеца сключва трудови договори със
служителите И.Д.Д., И.И.Д.,
И.А.Б.и А.И.С.-Л., но вместо от името и за сметка на изпълнителя по договора „И.С.Р.“
ЕООД, договорите са сключени от името и за сметка на ищцовото
дружество. Ищецът твърди, че за периода 2013
г.- 2016 г. платените на служителите трудови възнаграждения се явяват вреда за
дружество, чиято обща стойност възлиза на 311 524,08 лева. Сочи още, че при извършена
инвентаризация след прекратяване на договора с ответника е установена липса в
касовата наличност в размер на 5883,82 лева. Установено било, че ответникът не
е върнал предоставените му за ползване материални активи, както следва: три
мобилни телефона, компютър Apple MB PRO и 1 брой директорски стол на обща
стойност 5278.37 лева. Освен това се твърди, че ответника е отклонявал средства
в полза на „И.С.Р.“ ЕООД, както и че в отклонение от договора за предоставяне
на изключителна лицензия от 01.06.2011 г., е сключвал договори за осъществяване
на дейност с предмет на лицензионния договор от името и за сметка на „И.С.Р.“
ЕООД (договор за изработка на уеб сайт от 22.07.2013 г.) На 01.03.2016 г. ответникът учредява „И.С.Г.“
ООД, което се твърди да има същия предмет на дейност като ищцовото
дружество.Твърди, че при осъществената от ответника нелоялна конкуренция е
привлечен клиент на ищцовото дружество „И.-груп“ ООД, което прекратява сключения с него абонаментен
договор. Претендира осъждането на ответника за сумата от 50 000 лева,
част от обща претенция в размер на 311 524,08 лева- съставляваща обезщетение за претърпените загуби от
неправомерното изплащане на трудови възнаграждения на служителите И.Д.Д., И.И.Д., И.А.Б.и А.И.С.-Л. за
периода 2013 г. – 2016 г.; за сумата от 5883,82 лева - представляваща
обезщетение за липси; за сумата от 5278,37 лева - стойност на неотчетени
материални активи за 3 мобилни телефона, компютър и директорски стол и за
сумата от 8 000 лева представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
извършване на конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 01.08.2016 г.
до окончателното им изплащане и разноските.
Ответникът оспорва исковете като
недопустими.Твърди нередовност на ИМ. Оспорва исковете с
възражения, че трудовите договори на
посочените служители и изпълняваните от тях длъжности не са свързани със
задълженията на „И.С.Р.“ ЕООД по договора от 01.06.2011г., тъй като тяхната трудова функция обслужва
единствено и само дейността на ищцовото дружество;
назначаването на служителите и изплащането на възнагражденията е одобрено от
прокуриста на ищцовото дружество Р.П., която е
представителят на мажоритарния съдружник в ищцовото
дружество- „С.С.“ АД, поради което твърди
съпричиняване на претенцията за вреди; вещите, чиято стойност се претендира, не
са му били предавани за ползване, евентуално се твърди, че счетоводната им
стойност към предявяване на иска е нула, което означава че, за ищеца няма
настъпила вреда; твърди, че компютъра Apple е негова лична собственост, тъй
като е закупен с негови средства; сочи, че изработката на уеб сайтове не
представлява конкурентна дейност на предоставената по лицензионния договор;
счита за недоказано твърдението, че именно поведението на ответника е причината
„И.-груп“ ООД да стане клиент на „И.С.Г.“ ООД. Прави три
възражения за прихващане. Сочи,че за периода м. 11.2015 г.- м. 01.2016 г. не е
получил възнаграждение по договора за управление на дружеството от 16.01.2011
г. в размер на 15 890,70 лв. Второто възражение е прихващане за вземане-
стойността на компютъра Apple в размер на 3441,35 лв. платена изцяло с негови лични средства, който
се твърди в ИМ че бил собственост на ищеца и поради което с придобиването му от
ищеца, последния се обогатява за негова сметка, без да е налице правно
основание за това. Вземанията: за получаване на посоченото възнаграждение и за сумата на компютъра прихваща към претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 50 000 лева, в случай на установяване основателността ѝ. Прави и възражение за прихващане с с вземане придобито
от ответника по договор за цесия в размер на 3 631,38 лв.по ИЛ по
гр.д. 11394/2016 г. СРС 141с-в. към претенцията за ищеца за 5 883,82 лв.
липсващата касова наличност.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните по делото е
сключен договор за възлагане на управлението на ищцовото
дружество от 16.01.2011г. и ответникът е бил управител на дружеството в периода
30.05.2011г. - 08.04.2016г. На 01.06.2011 г. между: „С.С.“
АД - № 1 и „И.С.Р.“ ЕООД- № 2, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е ответникът двамата като лицензодатели
и „С. А.Е.Д.“ ООД като лизингоползувател с
управител ответника е сключен договор за изключителна лицензия и
използване на софтуерни продукти „е-Брокер“ и „е-Полиси“.
Лицата И.Д.Д., И.И.Д., И.А.Б.и
А.И.С.-Д.са назначени по трудови договори към „С.А.Е.Д.“ ООД представлявана от
управителя за периода 2013г - 2016г. Ответникът е съдружник в „И.С.Г.“ ООД.
Във връзка с дейностите по процесния договор са представени: тайм
шитове –отчети, доклад за дейности и технически разработки на
служителите при ищеца за периода м.01.2013 – м.12.2015 г., 20 бр.дневници за
продажбите на ищеца за периода 2013 – м.януари 2016 г.
Съгласно СИЕ се установява, че
общата стойност на аналози на липсващите активи, заприходени
на ответника е 2 356 лв. претендирани от ищеца. В.л. Б.-С.
сочи, че към датата на експертизата няма данни за осчетоводени плащания за процесините активи. Относно мобилен телефон 1- инв. № 2425 вещото
лице в с.з. уточни, че на 17.01.2013 г. по банкова сметка ***рой 900 лева и е
наредено плащане по фактура за закупуване на мобилния телефон. Сочи, че няма
данни за заплащане на мобилен телефон Samsung Galaxy S 4 с инв. № 2426 и компютър PC Apple MВ PRO с инв.
№ 2427. Съгласно СИЕ, по договора за управление
от 16.01.2011 г. след справка в счетоводството на ищеца общата стойност
на възнаграждението на управителя за което не са представени доказателства за
реалното му плащане на ответника е в размер на 10 712,56 лв. за периода м. 11.2015 г.
- м. 02.2016 г. В допълнителната СИЕ се установява, че за периода от м. 01.2013
г.- м. 12.2015 г. (времето през което е действал процесния Лизингов договор от
01.06.2011 г.) в дружеството „И.С.Р.“ ЕООД не е имало назначени служители.
Според СТЕ и допълнителната СТЕ
дейностите извършвани от служителите на ищеца: И.Д., И.Д.и И.Б.посочени в тайм-шийтовете и приложения доклад за дейностите за периода
януари 2013 г. - декември 2015г. попадат в обхвата на чл. 12.1 и чл.12.2 от
Лицензионния договор между „С.С.“ АД, „И.С.Р.“ ЕООД и
„С.А.Е.Д.“ ООД. В.л. А. сочи, че няма данни предметът на Договора за изработка
на уеб сайт № 01КВ/22.07.2013г. между „К.Б.“ ООД и „И.С.Р.“ ЕООД, да попада в
обхвата на дейност на ищеца в качеството му на лицензополучател
по договора от 01.06.2011г. Предметът на договора от 22.07.2013 г. е изработка на уеб сайт на застрахователен
брокер, без данни същият да е използвал
Модул 1 или Модул 2, обекти на лицензионните права от лицензният договор от
01.06.2011 г.В.л. е отбелязало в СТЕ, че уеб сървис към калкулатор за „Гражданска отговорност“ е
подобна на част от функционалностите от СОФТУЕРА, но няма данни дали е на 100%
еднаква нито пък от кого е разработена.
В допълнителната СТЕ се установява,
че в точки 12.1 и 12.2 от лицензионен договор от 01.06.2011 г. са залегнали
изисквания и към двата лицензодателя - „С.С.“ АД и „И.С.Р.“ ЕООД за осигуряване ресурси за разработката, тестването и интеграцията на
софтуера,неговата поддръжка на 1-во и 2-ро ниво и консултации с клиентите.Съгласно
т.12.1„С.С.“ АД се е задължила да осигури 2- ро ниво (техническа поддръжка и отстраняване на проблеми)
както и интеграция между двата модула,а съгласно т.12.2 „И.С.Р.“ ЕООД - да
осигури бизнес и технически ресурси за 1-во (хели-деск,
бизнес и техническо консултиране) и 2- ро (техническа
поддръжка и отстраняване па проблеми) ниво поддръжка на клиентите относно
Продукта. В.л. А. в допълнителната СТЕ е посочило, че дейностите в приложените
от ищеца тайм- шийтове са във връзка с договора от 01.06.2011 г. и
съдържат информация във връзка с
изпълнението на разработката на нови функционалности, подобрения, изменения на
софтуера надлежно описани в Приложение №1 към заключението.
От показанията на свид.ЛАТЕВА преценени по реда на чл. 172 ГПК се установи,
че разработване на нови функционалности, подобрения и изменения на софтуер за застрахователни компании вкл. уеб портали,уеб сървиси
и уеб сайтове за софтуери са осъществявани от служителите на ищеца: И.Д., И.Б.и
И.Д.,като за първите двама е категорична за 8 часовия им работен ден. Служителите
на ищеца са изпълнявали и други дейности, възлагани от ищеца, извън основната -застрахователно
брокерския софтуер продаван от ищеца.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени, при
условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.
145 от ТЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответника по иск с правно основание
чл. 145 ТЗ е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: ответникът
в качеството си на управител да е нарушил свое задължение към дружеството чрез
действие или бездействие; за дружеството да е настъпила вреда; да съществува
причинна връзка между поведението на управителя и вредата; управителя да е
действал виновно. За да бъде претенцията основателна, ищецът следва да установи
при условията на пълно доказване посочените предпоставки.
При преценка на всички събрани по
делото доказателства съда приема, че не доказа при условията на пълно доказване
изискуемите се от закона предпоставки.
Относно сключения лицензионен договор от 01.06.2011г. между
ищеца чрез своя управител- ответника и „И.С.Р.“ ЕООД, не се установи по безпротиворечив начин всички сочени служители (И.Д.Д., И.И.Д., И.А.Б.и А.И.С.-Л.)
назначени по трудов договор в „С.А.Е.Д.“ ООД да са изпълнявали трудова дейност
обслужваща единствено „И.С.Р.“ ЕООД като лицензодател
по договора, вместо обслужваща работодателя им - „С.А.Е.Д.“ ООД. От
неоспорените основна и допълнителна съдебно технически експертизи не може да се
направи категоричен извод, че всеки от сочените служители са изпълнявали
трудова дейност обслужваща единствено „И.С.Р.“ ЕООД и не са изпълнявали трудова
дейност обслужваща „С.А.Е.Д.“ ООД, като по този начин да е нанесена вреда на
ищеца.
От представените дневници на продажбите
по ДДС е видно, че е ищецът е изпълнявал и множество други услуги с наетия от
него персонал.Служителите са извършвали дейност по сключени трудови договори с ищеца. Същевременно
възнагражденията на тези служители са изплащани след одобрение на прокуриста, а
не по еднолично взимано решение от управителя. Дори и без одобрение на прокуриста,
не се доказва управителя да е действал в ущърб на дружеството.
На следващо място, съдът намира,че
не се установи и доказа претенцията за
обезщетяване на установени липси от касовата наличност. Представеният протокол
за инвентаризация на каса е съставен на 05.01.2016 г., преди да прекратен договора за управление с
ответника. Липсват доказателства относно уведомяване на ответника за присъствие
или връчването му за становище след като липсва негов подпис.
Съдът намира за неоснователна и
претенцията за вреди, изразяващи се в неотчетени материални активи от страна на
управителя се опроверга.От заключението по ССЕ
се установи че към датата
проверката на в.л. не са били предоставени данни за осчетоводените плащания за
процесиите активи. Относно мобилен телефон 1- инв. №
2425 се установи, че е закупен със средства на Т.Л. в размер на 900 лева,
внесени в брой на 17.01.2013 г. по банкова сметка ***. Не се събраха данни за
заплащане на мобилен телефон Samsung
Galaxy S 4 с инв. № 2426 и компютър PC Apple MВ PRO с инв.
№ 2427.Съгласно представения по делото Договор за потребителски кредит (л. 130)
ответника като потребител е получил кредит в размер на 2896.55 (каквато е
цената на процесния лаптоп) за закупуване на стока. Поради това съда приема, че
процесния лаптоп е закупен със средства на ответника.
Съдът намира за неоснователно и
недоказано твърдението ответника да е отклонявал средства в полза на
„И.С.Р.“ ЕООД, както и че в отклонение от договора за предоставяне на
изключителна лицензия от 01.06.2011 г. да е сключвал договор за осъществяване
на дейност с предмета на лицензионния договор от името и за сметка на „И.С.Р.“
ЕООД.
Съдът намира за недоказани твърденията
на ищеца в ИМ, че учреденото „И.С.Г.“
ООД е с идентичен предмет с неговия, както и че ответникът като управител и
съдружник в същото дружество е осъществявал дейност, представляваща нелоялна
конкуренция,тъй като е привлякъл клиент на ищеца- „И.-г.“ ООД.
С оглед изложеното съдът намира че
ищецът не проведе пълно и главно доказване
за наличието на причинени вреди- намаление на имуществото на ищеца, представляващо
загуба,причинена пряко и непосредствено от действия на ответника. Не се установиха и
пропуснати ползи за ищеца. Поради което исковете като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Видно от ССЕ в полза на
ответника бе установено неизплатено трудово възнаграждение, но това му вземане
към ищеца не е предявено с насрещен иск. Поради отхвърляне на иска не са налице
предпоставки за извършване съдебно прихващане.
По
разноските:
При този изход от спора право на
разноски има ответника, който обаче не е претендирал присъждане на такива.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.А.Е.Д.“ ООД със седалище и адрес на управление:***, срещу Т.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.145 ТЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за: сумата от 50 000 лева, част от обща претенция в размер
на 311 524,08 лева - представляваща обезщетение за претърпените загуби от
неправомерното изплащане на трудови възнаграждения на служители ; сумата от
5883,82 лева - представляваща обезщетение за липси; сумата от 5278,37 лева -
стойност на неотчетени материални активи; сумата от 8 000,00 лева представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от извършване на конкурентна дейност, ведно със
законната лихва от 01.08.2016 г. до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :