Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……….  Година 29.11.2022    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На  втори ноември         Година две хиляди двадесет и втора,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 

Секретар ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 168 по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, по чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр.София иска осъждане на И.Г.П. ЕГН ********** ***, да плати по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 17.12.2004г. и Допълнително споразумение към него от 20.11.2009г., сключени между страните, сумите от: 191 282.52 главница; 209 125.76лв. възнаградителна лихва за периода 28.04.2012г. – 29.12.2019г.; 11 972.35лв. договорна неустойка за периода 30.07.2012г. – 29.12.2019г.; 19 978.39лв. законна лихва върху главницата за периода 29.12.2019г. – 10.03.2021г., както и законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда на 11.03.2021г. до изплащане на сумата; годишна такса управление от 350лв. за периода 28.12.2011г. – 28.12.2018г., 120лв. такса изискуемост, 1 923.35лв. платени такси за подновяване на имуществената застраховка на имуществата, дадени в обезпечение на дълга – недвижимия имот, 744.50лв. направени разноски за подновяване на вписаната ипотека.

         Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

         Ответникът не признава исковете, ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

         Становищата на страните са посочени в доклада по делото.

         Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

         На 17.12.2004г. страните сключват писмен Договор за кредит за покупка на недвижим имот за предоставяне от ищеца на ответника на заем от 236 000лв. за срок 180 месеца, считано от датата на усвояване на сумата като една част от нея се превежда безкасово за погасяване на ползван от ответника кредит към БУЛБАНК АД по Договор за кредит № 1119 – ФЛ от 22.12.2003г., а останалата – по сметка на продавачите.

         Кредитополучателят дължи лихва в размер действащия по стандартни жилищни кредити лихвен проценк към датата на сключване на договора 11.75 % и надбавка 1.5 %, т.е. 13.25 %.

Уговорено е, че промяната на лихвата по стандартни жилищни кредити, обявена от УС на банката, до окончателното издължаване на кредита, е задължителна за страните – чл.6. С чл.7 е казано, че лихвата по разрешения кредит се капитализира месечно.

         Връщане на кредита според чл.8 е на месечни анюитетни вноски, дължими до падежна дата, посочена в чл.5. В чл.5 страните не са постигнали уговорка за падежната дата, защото нищо не е записано.

         С чл.13 кредитополучателят е задължен да застрахова в полза на кредитора недвижимите имоти, обезпечаващи кредита, и да предоставя полиците, както и да подновява застраховките до изтичане на крайния срок по договора с редовно плащане на застрахователните вноски. Имотът, обезпечаващ кредита, който следва да се застрахова за срока на кредитния договор, е описан в чл.15 на договора.

         Съгласно чл.21, кредитополучателят дължи такса за управление на кредита, която се плаща всяка година на падежна дата, както и такси и комисионни, обявени от кредитора, и други разходи за обслужване на задължението.

         Към договора за кредит от 2004г. страните не са постигнали писмено съгласие и нямат подписан погасителен план за размер и падеж на уговорените анюитетни вноски.

         На 20.11.2009г. е подписано Допълнително споразумение към договора, според което остатъкът от дълга е 208 813.47лв. и лихва от 1 737.62лв. Страните са постигнали съгласие за гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца без промяна на крайния падеж, плащане на част от месечна лихва от 1 245.69лв. през гратисния период, капитализиране на непогасената лихва към главницата, и промяна на възнаградителната лихва на 14.25 %. Със споразумението е изразено съгласие ответникът да плаща такси по тарифата на банката, която е в сила към датата на сключване на споразумението.

         Към споразумението страните са подписали общи условия на банката за жилищни и ипотечни кредити – ответникът е положил подпис върху тях, ОУ са от 10.11.2019г.; Тарифа на банката – пак е положил подписи под страниците /л.21 – л.24/, и Погасителен план с първа падежна дата 28.10.2019г., със 122 месечни вноски, последна вноска на 28.12.2019г., с размер на месечните вноски при лихва 14.25 % от 3 459.84лв. след изтичане на шест месеца гратисен период – кредитополучателят е положил подпис на всяка страница и на последна страница /от лист 27 до лист 30 на делото/.

Според подписаните общите условия на банката – чл.26, при неплащане на застраховките от кредитополучателя, вноските се плащат от банката от негово име и за негова сметка, като сумите се събират служебно от разплащателната му сметка. Пак за сметка на кредитополучателя са и разходите по повод даденото обезпечение – ипотекиран имот – чл.14 от ОУ.

Ищецът представя Молба до АВ – СВ Пловдив за подновяване срока на вписаната ипотека, според която е извършено вписване на подновяването на 11.09.2014г., за което е събрана ДТ от 118лв.

Ищецът представя и преписи от застрахователни полици и сертификати, доказващи, че е застраховал ипотекирания имот в своя полза от името и за сметка на ответника / от лист 144 до лист 163/ за периода от 12.01.2013г. до 02.02.2022г. включително без прекъсване, със застрахователни вноски общо от 1 923.35лв.

Липсва спор между страните, че банката на два пъти е подала заявления по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради подадено възражение е предявявала на два пъти установителни искове по чл.422 от ГПК. Това са Заповед за изпълнение № 2340 от 07.03.2012г. по ч.гр.д. № 3447/2013г. на ПРС и Заповед за изпълнение № 9489 от 09.10.2017г. по ч.гр.д. № 15766/2017г. на ПРС. С Решение № 930 от 27.06.2016г. по гр.д. № 2302/2013г. на ПОС, 4 гр.с., в сила от 28.01.2017г., и на Решение № 308 от 10.06.2019г. по т.д. № 961/2018г. на ПОС, в сила от 23.06.2020г., са отхвърлени установителните искове по чл.422 от ГПК на банката поради липса на предсрочна изискуемост на кредита.

Т.е. по съдебен ред с влезли в сила решения, формиращи СПН с обективни и субективни предели, е отречено настъпване на предсрочна изискуемост по кредита и за това недължимост на суми. Липсата на предсрочна изискуемост е възприета и в двата искови процеса поради липса на уговорен падеж на месечните анюитетни вноски с  първоначалния договор, нищожност на уговорките за капитализиране на лихва към главницата, в резултат на което със споразумението е уговорен за погасяване размер на главница и план за погасяването й в неправилен размер.

Към датата на сезиране на съда падежът за връщане на кредита 28.12.2019г. е настъпил и това е основанието да се търсят сумите сега. Възражението на ответика за недопустимост на производството като преклудирано от СПН на двете решения е неоснователно по посочените и поддържани мотиви в доклада по делото – предявените искове са въз основа новонастъпил факт, непреклудиран от обективните предели на СПН на двете решения, а именно – настъпилата падежна дата по договора за връщане на кредита.

От изслушаното основно и допълнително заключение на в.л. В.Ш., изготвено компетентно и безпристрастно въз основа материалите по делото и предоставената от банката информация, неоспорено, което съдът кредитира, се доказва, че кредит в размер на 236 000лв. е усвоен по кредитна сметка с титуляр – ответника, на 29.12.2004г.

От усвояването на кредита 29.12.2004г. до 21.10.2008г. той е олихвяван с лихва от 13.25%, след тази дата до падеж 29.12.2019г. е олихвяван с 14.25 %. Промяната от 1 % е поради увеличен лихвен процент от УС на банката на 21.10.2008г.

От усвояване на кредита на 29.12.2004г. до сключване на споразумението 20.11.2009г. сумата от 144 486.10лв., представляваща начислявана лихва върху редовна главница, е капитализирана месечно към главницата, с изключение на реално платената лихва в размер на 2 432.39лв. Към главницата са капитализирани и четири годишни такси от по 50лв. за периода 2005г. – 2008г.

Общо платените по договора суми са 265 046.07лв., от които 174 253.72лв. до датата на допълнителното споразумение 20.11.2009г. и 90 792.35лв. след тази дата до 30.07.2012г.

В допълнителното заключение в.л. Ш. е разработила варианти за това какви задължения се погасяват с платената по кредита сума от 265 046.07лв., при лихви и такси без капитализиране към главницата: в първи вариант при прилагане на възнаградителна лихва така, както банката е начислявала /т.е. с промяна на лихвения процент на 21.10.2008г. на 14.25 %/, а при втория вариант при промяна на лихвения процент от 13.25 % на 14.25 % от датата на сключване на допълнителното споразумение.

 

При тези данни исковете са доказани частично по основание и частично по размер.

Между страните е сключен валиден договор за банков кредит, по който на 29.12.2004г. ищецът е предоставил на ответника и последният е усвоил сума от 236 000лв. Уговореният падеж за връщане на сумата 29.12.2019г. е настъпил, кредитът е изискуем и на плащане подлежат всички непогасени задължения.

Зачитайки обективните предели на СПН по двете съдебни решения относно наведените в предходните процеси и разгледани възражения, съдът приема, че между страните няма валидно постигната уговорка за плащане на кредита на месечни вноски както до датата на допълнителното споразумение 20.11.2009г., така и след това до падежа му, тъй като в сключения договор не е посочена падежна дата за месечна вноска, няма подписан погасителен план, а в допълнителното споразумение и погасителния план към него банката е посочила размер на главницата, изчислен въз основа на признати от съда с решенията нищожни клаузи на чл.6 и чл.7 от договора.

Липсва спор, че ответникът е потребител на финансови услуги по смисъла на ЗЗП, защото кредитът е за закупуване на жилищен имот без други данни по делото в обратна насока, опровергаващи този извод. Съдът споделя извода за нищожност на уговорките за капитализиране на възнаградителна лихва към главницата и за едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва от банката, защото те противоречат на чл.143 ал.1 и ал.2 т. 11, т. 12, т.13 ЗЗП без да е налице изключението по чл.144 ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Запазеното от банката право едностранно да изменя възнаградителната лихва, което тя е упражнила през 2008г. като е увеличила лихвата, е без посочване в договора при какви предпоставки може да стане това, без предвидена процедура за уведомяване на ответника и даване на срок за съгласие или право при несъгласие да прекрати едностранно договора. Уговорката за капитализиране на лихва към главница обективно води да завишаване на стойността на договора, защото при кредит възнаграждението е в размер на договорната лихва. Чрез прибавянето й към главницата и повторното й олихвяване се стига до завишаване на възнаграждението за банката без наличие на обективна причина за това.

         Съдът приема, че допълнителното споразумение от 20.11.2009г. съдържа валидно волеизявления на страните за уговорен нов размер на възнаградителната лихва от 14.25 %. В тази част клаузите са действителни /чл.26 ал.4 ЗЗД/ като няма основание да не се възприеме така постигнатото между тях съгласие. За това съдът приема, че правното основание за промяна на възнаградителната лихва е допълнителното споразумение и от неговата дата следва да се начислява по кредита новия размер лихва.

         С оглед горното за липса на уговорки за падеж на месечни вноски и доказан падеж на кредита 29.12.2004г. се налага извода, че срокът за връщане на кредита е уговорен в полза на длъжника – чл.70 ал.1 от ЗЗД. Липсват уговорки в договора и оттук законови или договорни забрани  длъжникът да изпълни предсрочно задълженията си /да плаща преди падежа/ като е налице условието на чл.70 ал.3 ЗЗД – при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока. Това означава, че въпреки падежа 29.12.2019г.  длъжникът може да плаща предсрочно, кредиторът не може да откаже да приеме на плащането         . Това е правното основание платените от ответника по договора суми общо от 265 046.07лв. да се зачетат и с тях да се погасят част от задълженията, макар и преди настъпване на падежа им.

         Съдът възприема вариант Б на допълнителното заключение на в.л. Ш. за сумите, които се погасяват с платените 265 046.07лв., по който договорната лихва е изчислена в размер на 13.25 % до датата на ДС и 14.25 % след тази дата до падежа. Според този вариант непогасената и оставаща дължима главница е 182 574.31лв. и лихва от 201 778.23лв., изискуеми на 29.12.2019г.

         Тъй като падежът е 29.12.2019г. и преди тази дата забава няма, по договора не се дължи неустойка за забавено плащане, търсена от ищеца в размер на 11 972.35лв. договорна неустойка за периода 30.07.2012г. – 29.12.2019г. Претенцията в тази част е изцяло неоснователна.

         С договора страните са се съгласили за дължимост на такса управление ежегодно. Според подписаната от ответника тарифа, таксата е 0.40 % годишно върху остатъка от кредита, което е 944лв. на година върху пълния размер на кредита при падеж 29.12.2019г. От заключението се доказва, че прилаганата от банката такса е без промяна – 50 лв. на година, както и че с платените суми непогасени остават такси за 10 години /10х50/, общо 500лв., от които банката претендира 350лв. за периода 2012г. – 2018г. според основното заключение, поради което до тази сума искът е доказан по основание и размер и ще се уважи.

         Пак с договора ответникът се е задължил до края на срока на кредита, т.е. до 29.12.2019г., да застрахова ипотекирания имот в полза на банката и да плаща вноските по полиците. От представените от банката полици и основното заключение на в.л. Ш. се доказва, че ответникът не е изпълнил това свое задължение – банката е застраховала и осчетоводила плащане на вноските по полиците в общ размер на 1923.35лв., поради което ответинкът дължи връщане на тази сума. Възражението му, че не се е съгласил с това, е неоснователно, с оглед подписаните общи условия към допълнителното споразумение.

         Фактът на подновено вписване на ипотеката се доказа от банката, а основното заключение на ССчЕ доказва, че за това действие ищецът е направил разход от 744.50лв. Задължението е на кредитополучателя, съгласно подписаните от него общи условия, поради което дължи връщане на сумата.

         Банката е начислила и такса изискуемост 120лв., каквато липсва в представената тарифа, поради което основанието не е доказано и искът следва да се отхвърли.

         От датата на падежа ответникът е в забава и не се нуждае от покана – чл.84 ал.1 от ЗЗД. От 29.12.2019г. до сезиране на съда на 10.03.2021г. банката претендира законна лихва върху главница 191 282.52лв. в размер на 19 978.39лв. За същия период върху доказана главница от 182 257.31лв. законната лихва е 22 213.22лв. съгласно достъпните в интернет електронни калкулатори за изчисления. За това претенцията за законна лихва следва да се уважи изцяло върху доказания размер главница.

Възраженията на ответника за недопустимост на производството в резултат на формирани СПН по две съдебни решения, са обсъдени с доклада по делото като неоснователни и съдът поддържа изложените доводи.

Силата на пресъдено нещо по двата установителни иска отрича настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца през 2013г. и през 2017г., поради което тезата на ответника за разваляне на договора през 2013г. с обявяването му за предсрочно изискуем, е неоснователна. Решение № 930 от 27.06.2016г. по гр.д. № 2302/2013г. на ПОС, 4 гр.с., в сила от 28.01.2017г., отрича правния резултат на волеизявлението на кредитора. Неоснователен е аргумента, че изявление за обявяване на вземане за предсрочно изискуемо представлява разваляне на договора поради неизпълнение. Такова изявление променя един от елементите на договора – срока и оттук падежа, като запазва договорната връзка, без да я преустановява, какъвто е правния резултат при разваляне на договора поради неизпълнение по чл.87 от ЗЗД. Касае се за два различни правни института с различни правни последици на иначе конститутивното волеизявление на кредитора, стоящо в основата им.

Както липсата на предсрочна изискуемост на договора от 2013г., така и липсата на развалянето му, означават, че през 2013г. не е настъпил падеж на вземане на ищеца, заявено сега, поради което давност не е започнала да тече, не е изтекла, и на това основания липсва погасяване на вземане по делото.

Липсата на подписан погасителен план от страните е установено от двете предходни съдебни решения, което е мотивирало съставите да отхвърлят претенцията, заявена като предсрочно изискуема, поради липса на уговорен падеж на вноски. Какво погасява внесената от ответника сума от 173 502.63лв. до сключване на споразумението, се каза по – горе.

Неоснователно е възражението, че с допълнителното споразумение се новира кредитното правоотношение, защото с него банката е капитализирала лихви /и такси, както установи в.л. Шиев/, към главницата. Действителността на уговорката за капитализация е обсъдена в двете съдебни решения, поради което е преклудирана от обективните им предели – приета е за нищожна. Капитализацията не представлява волеизявление на длъжника и негово съгласие за новиране. При новацията следва да е налице действително волеизявление на страните и оттук постигнато взаимно съглашение за погасяване на едно съществуващо между тях правоотношение и на негово място възникване на ново. При прочит на споразумението воля в този смисъл съдът не открива. Липсата на доказана обективна новация е основание съдът да не обсъжда останалите възражения на ответника, изведени на тази плоскост за недължимост на вземането.

Възражението за погасени по давност вземания за възнаградителна лихва за периода 28.04.2012г. – 29.12.2019г. в размер на 209 125.76лв. са неоснователни. Със СПН по двете приключили съдебни производства и постановените по тях решения е отречено настъпване на падеж на вземанията и несъществуване на такъв падеж преди 29.12.2019г. поради липса на постигнато за това съгласие. Това означава, че задълженията по договора, при липса на уговорени месечни погасителни вноски, са с падеж за плащане 29.12.2019г. – тази дата е падежна както за главницата, така и за уговорената договорна лихва от 13.25 % на година първоначално, след това от по 14.25 % на година. След като друг падеж освен 29.12.2019г. не е доказан, давност тече от 29.12.2019г. и тя не е изтекла към датата на сезиране на съда 11.03.2021г. Няма падежни дати в периода 28.04.2012г. – 29.12.2019г. поради отречен с решенията погасителен план, поради което няма падеж и оттук давност не започва да тече.

При този изход на делото по съразмерност на страните се дължат разноски по представените списъци като възраженията им за прекомерност са неоснователни. Посоченият от ищеца размер на юрисконсултско възнаграждение е съобразен с правната норма на НИПП и нейните граници, а останалите разходи са реално заплатени по делото. Посоченият от ответника размер на платено възнаграждение за един адвокат към датата на представяне на договора за правна помощ 08.06.2022г. е под минималния размер по НМАВ съобразно материалния интерес, по който се защитава ответника, като не се установяват основания за слизане под този размер предвид фактическата сложност, осъществената защита по изготвения отговор и допълнителен отговор, броя проведени заседания. Възраженията и на двете страни са бланкетни, без конкретни доводи, които съдът да обсъди и съобрази.

Дължимите на ищеца разноски са 16 948.72лв., на ответника са 651,17лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА И.Г.П. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Ш.Б., да плати на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 17.12.2004г. и Допълнително споразумение към него от 20.11.2009г., сключени между страните, сумите от: 182 574.31 главница; 201 778.23лв. възнаградителна лихва; 19 978.39лв. законна лихва върху главницата за периода 29.12.2019г. – 10.03.2021г., както и законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда на 11.03.2021г. до изплащане на сумата; разходи за такси, включващи годишна такса управление от 350лв., 1 923.35лв. платени такси за подновяване на имуществената застраховка на имуществата, дадени в обезпечение на дълга – недвижимия имот, 744.50лв. направени разноски за подновяване на вписаната ипотека и сторените по делото разноски от 16 948.72лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения размер от 182 574.31лв. до предявения 191 282.52лв., за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 201 778.23лв. до предявения от 209 125.76лв. за периода 28.04.2012г. до 29.12.2019г., за 11 972.35лв. договорна неустойка за периода 30.07.2012г. – 29.12.2019г.; за 120лв. такса изискуемост.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, да плати на И.Г.П. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Ш.Б., разноски за отхвърлените искове от 651,17лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                               Окръжен съдия: