РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря М. Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110215698 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.
Ю. Ц. (чрез процесуален представител) срещу НП № 22-4332-021601 от 24.10.2022 г.,
издадено от Даниела Димитрова Дескова, началник-сектор към ОПП - СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца. От страна на жалбоподателя (чрез процесуалния му
представител) се прави искане за отмяна на постановлението и за присъждане на разноски,
като се излагат конкретни твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност,
както и за недоказаност на обвинението. Административно-наказващият орган практически
не излага становище.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност
такива с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) - отчасти (виж
по-долу!), както и – отчасти - от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка
(също виж по-долу!) - освен това, че срещу въззивника (роден през 2001 г.) към процесната
дата 07.10.2022 г. нямало влезли в сила НП, издадени за нарушения на правилата за
движението по пътищата, чието спазване подлежи на контрол от органите на МВР, както и
освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмена (и подписана)
заповед на министъра на вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и издаване на
НП по ЗДвП - се установява по несъмнен начин още изложеното от фактическа страна в
обжалваното НП, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване
на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се
1
открива в релевантната нормативна уредба, като се касае именно за установена от съда
фактическа обстановка, която се излага в настоящото решение посредством техниката на
препращането, а не посредством повтаряне /преписване/, т. е. не се касае за липса на
излагане на установена от съда фактическа обстановка), с изричното уточнение, че е
известно на много широк кръг от лица (ноторно) това, че част от Околовръстния път на гр.
София се нарича бул. „Никола Петков“; това дали административно съществува улица
„Софийски околовръстен път“ или не реално няма абсолютно никакво значение, доколкото
самото понятие „Околовръстен път“ („Околовръстно шосе“) на гр. София има общоизвестно
значение. Съдът не дава вяра на показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка
в частта им, в която се сочи, че с процесния автомобил не е могло да бъде извършен дрифт и
че въззивникът не е извършил такъв при процесната ситуация, респективно не дава вяра на
възражението на нарушителя срещу АУАН (с което се отрича преднамереното извеждане на
автомобила извън контрол); свидетелката при всяко положение се явява близка на
жалбоподателя (и е доведена от негова страна), като на много широк кръг от лица е
известно, че преднамереното извеждане на автомобил извън контрол при завой чрез
форсиране (прекомерно подаване на газ), особено при леки автомобили, имащи задно
предаване (на много широк кръг от лица е известно, че автомобилите „БМВ 318 разполагат с
такова), без да е налице невъзможност за последващо овладяване, е напълно постижимо,
дори ако автомобилът не е специално оборудван (това не означава, че за осъществяване на
дрифт не се извършва специално модифициране на автомобили, което е напълно логично,
когато автомобилът се подготвя за състезания, каскади и други подобни цели), като отделен
е въпросът за това, че съдът не може да разчита на достоверност на показанията на
свидетелката (с оглед отношението й към жалбоподателя) и по въпроса за самите
технически характеристики на управлявания от г-н Ц. лек автомобил. Що се отнася до
въззивника и неговото възражение срещу АУАН, то се касае несъмнено за заинтересованото
в най-голяма степен от изхода на делото лице, комуто съдът не вижда причина да се довери.
В тази връзка нещо много сериозно прави впечатление, а именно това, че свидетелката
практически отрича самата загуба на контрол върху автомобила на Ц. при осъществяване на
съответните маневри, обяснявайки как ако е имало дрифт, това е щяло да доведе до
произшествия, докато във възражението си срещу АУАН А. Ц. изрично сочи поднасяне
(поради това, че колата била със счупен съединител). Иначе казано, съдът намира, че
въззивникът и неговата близка (свидетелката) излагат лъжлива версия, имаща единствената
цел да избави г-н Ц. от сериозна санкция, за сметка на която версия съдът следва да се
довери на АУАН и съответната докладна записка, където логично и относително подробно е
изложена фактическа обстановка, противоречаща на застъпваното както от визираната
преди малко свидетелка, така и от нарушителя. Следва да се има предвид и това, че от
страна на служителите на МВР, станали очевидци на процесната ситуация (с уточнението,
че техният разпит като свидетели, какъвто не е поискан по делото, не се явява в никакъв
случай задължителен – аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; това съвсем не
означава, че съдът не подлага на доказателствен анализ изложеното в АУАН или че по
презумпция го приема за вярно), никак не е трудно да се прецени кога дадено подаване на
2
газ (форсиране, който термин има ясно значение и той се свързва еднозначно с
прекомерното от гледна точка на необходимостта за задвижване на превозното средство
подаване на газ) е в такъв смисъл неадекватно на пътно-транспортната ситуация, че да се
явява именно преднамерено; като се вземе предвид повторяемостта в поведението и въобще
случилото се след самото форсиране никак не е трудно да бъде направен еднозначен извод
за преднамереност (умисъл) в поведението на водача. Описаната в АУАН и НП и
възприемаща се от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен начин на база на
изложения по-горе доказателствен анализ (без да се ползва каквато и да било презумптивна
доказателствена сила).
При това положение материалният закон е приложен (виж по-горе!) напълно правилно,
изключвайки това, че в съответствие с чл. 18 от ЗАНН е следвало да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя поотделно за всяко едно от двете деяния, представляващи
т. нар. дрифт, но съдът няма как в тежест на обжалващия да отстрани визираното нарушение
на материалния закон (не нарушения на материалния закон, облагодетелстващи обжалващия
нарушител, са визирани в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, който извод следва по аргумент от чл.
336, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН).
Това, че т. нар. дрифт се явява техника на шофиране не означава, че използването му е в
съответствие с предназначението на пътя за превоз на хора и товари. Може в тази връзка да
бъде даден примерът с автомобилите състезания, при които несъмнено се използват
различни техники за шофиране, които техники имат за цел по-бързото придвижване на
автомобила, но несъмнено създават опасност, която е несъвместима с нормалната пътно-
транспортна обстановка, именно защото пътищата, отворени за обществено ползване,
поначало имат предназначение по тях да бъдат превозвани хора и товари и – разбира се –
това да се случва по един относително безопасен начин. В този ред на мисли мястото на
дрифта като техника за шофиране не е на път, който е отворен за обществено ползване
(ноторно е, че посочените в НП пътни участъци се явяват и са се явявали към процесната
дата пътища, отворени за обществено ползване, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП) и по
който се придвижват в същия момент и други участници в движението, а е на специално
обособени места, където в даден момент се организират състезателни, демонстрационни и
пр. мероприятия, в които поначало участват специално подготвени лица, дали
предварително своето съгласие за това). Лесно можем да си представим какво би се случило,
ако всеки един движещ се по пътищата, отворени за обществено ползване, автомобил
осъществява маневри при използване на техниката за шофиране дрифт. Не е необходимо
дрифтът (описан конкретно в АУАН и НП) да бъде продължителен или да отговаря на
някакви специфични особености, за да се направи извод за използване на пътя в нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Липсата на предходни влезли в сила НП срещу същия нарушител съгласно посоченото по-
горе не води до извод, че реализирането на отговорността се явява законово неоправдано, в
това число от гледна точка на уредбата по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Поведение,
подобно на процесното, крие сериозен риск за останалите участници в движението, които
често стават напълно невинни жертви именно на прояви от такъв вид. Съществуват места,
3
където жалбоподателят може да упражнява способностите си по осъществяване на дрифт
без да застрашава другиго извън себе си или извън лицата, които съзнателно са поели
съответния риск. В този ред на мисли наложената санкция (като единен комплекс от
наказания) в никакъв случай не се явява непропорционална на стореното от въззивника.
Обвинението съгласно АУАН и НП в крайна сметка е напълно ясно, което е съвсем
очевидно с оглед самата проведена защита по същество (по фактите) както пред съда, така и
посредством депозирането на възражение срещу АУАН. Напълно ясно е и при незадълбочен
прочит на акта и постановлението кое е поведението, което се визира като административно
нарушение, включително къде е осъществено и че се касае за две деяния (при навлизането
по бул. „А. Пушкин“ и при последвалото завиване от този булевард), като от страна на
жалбоподателя са ангажирани доказателствени материали (свидетелски показания), чрез
които се оспорват и двете твърдения за конкретен осъществен дрифт. Напълно ясно са
посочени в АУАН и НП и всички съставомерни елементи на административното
нарушение, в това число, че се касае за преднамерено (умишлено) поведение (използване на
пътя за дрифт, т. е. за цел, различна от предназначението за превоз на хора и товари).
Посочени са още и обстоятелствата, при които е извършено нарушението – управлението на
конкретния автомобил. Въпрос на преценка на наказващия орган е това кои доказателства
ще счете за потвърждаващи нарушението, като в случая конкретният наказващ орган се е
позовал в тази връзка само на самия съставен АУАН; отделен е въпросът за това, че
извършването на нарушението се установява и посредством съответната приложена по
преписката докладна записка. До никакво объркване не води в крайна сметка и
отбелязването в АУАН и НП „в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, доколкото там (на
бул. „Никола Петков“ – виж по-горе!) е приключила дейността, заради която е ангажирана
отговорността. Обстоятелства от рода на това къде са се намирали наблюдаващите
поведението на нарушителя служители на МВР, дали са били пеша или в автомобил и пр. се
явяват извън предписаното от ЗАНН съдържание (виж изчерпателно посочените реквизити
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН!) на АУАН и НП (иначе, при малко повече
„изобретателност“ и следвайки същата логика като тази по жалбата, могат да бъдат
„изведени“ и още подобни „нарушения“ на процесуалните правила като липса на описание
относно това дали служителите на МВР са наблюдавали с просто око, с очила /слънчеви или
диоптрични/, с бинокъл и пр., дали е имало, какви точно като вид, марка и модел ППС,
които са преминавали наблизо по същото време и какво е било точното им разположение
във всяка една стотна от секундата, каква и къде точно растителност е имало и с какви точно
листа, за да може да се прецени какви са били реалните възможности за видимост на
служителите на МВР към управлявания от въззивника автомобил, какъв е бил коефициентът
на сцепление на гумите във всяка една стотна от процесната ситуация и пр. и пр.; по този
начин чрез използване на способа за довеждане до абсурд просто се онагледява
неправилността на самата логическа конструкция, която е в смисъл, че се касае за
нарушаване на процесуалните правила поради липсващо фактическо описание по АУАН и
НП, при използването на която логическа конструкция практически до безкрайност могат да
се поставят нови и нови изисквания за описание на факти и за всяка липса на такова
4
описание да се твърди, че се ограничава правото на обвиненото лице да разбере
обвинението). Следва само да се уточни, че никаква пречка няма служители на МВР,
намиращи се наблизо, да наблюдават цялата процесна ситуация (било от автомобил, били по
друг начин). Съвсем детайлно (и това е очевидно при съответния непредубеден прочит) е
описано в акта и постановлението какво точно е представлявал съответният дрифт в
конкретния случай, като в тази връзка не е извършено просто преписване на обективните
съставомерни елементи съгласно закона. Следва да се има предвид и това, че обвинението в
случая не е свързано нито пряко, нито косвено с въпроса за избор на съобразена с пътни
условия скорост на движение от страна на водача на процесния автомобил.
При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение
на НП (липсва законово основание съдът да обсъжда поотделно приложението на всяка една
разпоредба, установяваща препятствие пред реализирането на административно-
наказателната отговорност, като например това дали е налице или не е налице крайна
необходимост по смисъла на НК, респективно на ЗАНН, вменяем ли е нарушителят и пр. и
пр.), поради което и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено. При такъв изход на делото основания за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-021601 от 24.10.2022 г., издадено от Даниела Димитрова
Дескова, началник-сектор към ОПП - СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5