Р Е Ш Е Н И Е
№249./13.10.2016 г.
гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД, град Добрич, в публичното
заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
ПЕЕВА
мл.с.
МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря С.Д. разгледа докладваното
от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА в.гр. д. № 290 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 160/09.12.2015 г. по гр.д. № 707/2014
г. по описа на Районен съд, град Балчик състав на съда осъжда И.М.П. ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Н.Д. ЕГН********** *** сумата в размер на 190,00лв. /сто и деветдесет
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесена
публично на 9.09.2011г. обида, ведно със законната лихва от 9.09.2011г. до
окончателното изплащане на сумата като отхвърля
иска в останалата му част до размер от 5250,00лв; ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Д. ЕГН********** срещу И.М.П. ЕГН********** за
заплащане на сумата в размер на 5000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени нерви, срам, обида и влошаване на здравето, получени
в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая на 9.09.2011г.,
въз основа на който е било образувано досъдебно производство №150/2012г. на РУП
Балчик и НОХД №23/2013г. по описа на БРС.
Срещу така постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от Д.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с която
се обжалва решение № 160/09.12.2015 г. по гр.д. № 707/2014 г. описа на Районен
съд, град Балчик, в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над 190 лева до пълно претендираната сума от 5250
лева, както и в частта, с която е отхвърлен изцяло вторият иск за сумата от
5000 лева. Излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решението в обжалваните части. Моли
настоящата инстанция да го отмени в обжалваните части и да постанови друго, с
което исковите претенции бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане и на
сторените съдебни разноски.
Въззивна жалба е подадена и от И.М.П., ЕГН **********,
адрес: *** срещу решение № 160/09.12.2015 г. по гр.д. № 707/2014 г. описа на
Районен съд, град Балчик, в частта, с която е уважена исковата претенция за
сумата от 190 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
за нанесена публично на 09.09.2011 г. обида ведно със законната лихва от същата
дата до окончателното изплащане на сумата. Счита първоинстанционното решение за
недопустимо, неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в противоречие със закона, необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционния съдебен
акт в обжалваната част като постанови нов, с който отхвърли изцяло исковата
претенция. Претендира присъждане и на сторените съдебни разноски и за двете
съдебни инстанции.
Пред Районен съд, град
Балчик са предявени обективно кумулативно съединени искове, всеки от които с
правна квалификация чл.45 ЗЗД, предявени от Д.Н.Д., ЕГН ********** срещу И. ***
П., ЕГН ********** като в първият от тях се претендира присъждането на сумата
от 5250 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
публично изречени на 09.09.2011 г. от И. *** П., ЕГН ********** закани, клевети
и обиди, унизителни за честта и достойнството на Д.Н.Д., ЕГН **********; във
вторият от тях се претендира присъждането на сумата от 5000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на лъжливи и
противоречиви показания относно случая на 09.09.2011 г. с оглед на което е
образувано досъдебно производство №150/2012г. на РУП Балчик и НОХД №23/2013г. по описа
на БРС срещу Д.Н.Д., ЕГН **********.*** уважава частично първият иск и
отхвърля изцяло вторият обективно съединен иск, с оглед на което всяка от
страните обжалва първоинстанционното решение в неизгодните за нея части.
Въззивният
съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност
или недопустимост. Решението на Районен съд, град Балчик,
съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен
съд. С оглед изложените и в двете въззивни жалби съображения за неправилност на първоинстанционното решение,
съобразно нормата на чл.
269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението
е ограничена до посоченото в тях.
Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени
правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от
фактическа и правна страна:
Двата обективино съединени иска са с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД. За да бъдат същите уважени,
по всеки от тях следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия
състав: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина. В
доказателствена тежест на Д.Д. /правилно разпределена от първоинстанционния съд
в доклада по чл.146 ГПК/ по всеки един от исковете е доказването на деяние,
противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между деянието и
настъпилата вреда. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. Липсата на доказване на който и да е
елемент от фактическия състав, разпределени в доказателствена тежест на Д. води
до извод за неоснователност на исковата му претенция.
Деянието по своята същност представлява външна
проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или бездействие.
Вторият елемент от фактическият състав е противоправност
на деянието - всяко действие или бездействие, с което се нарушава
публичната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания, които да
оправдават вредата. Третият елемент е вреда,
която по своята същност представлява
промяна на имуществото, правата, телесната неприкосновеност, здраве,
душевност и психическо състояние на човека, които могат да се изразят в
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Като елемент
от фактическия състав на деликта следва да е доказана и причинната връзка, изразяваща се в зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие от конкретно действие
или бездействие на деликвента. Последният релевантен факт, който следва да бъде
установен при предявен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД е вината. По своята същност, тя
представлява конкретно измеримо психическо отношение на дееца към деянието и
вредоносните последици от него. Съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното.
По отношение на искът, с който се претендира присъждането
на сумата от 5250 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди от публично изречени на 09.09.2011 г. от И. *** П., ЕГН **********
закани, клевети и обиди, унизителни за честта и достойнството на Д.Н.Д., ЕГН **********
настоящата инстанция възприема следното:
По
делото безспорно се установява, че на 09.09.2011 г. по повод отрязани клони и
тяхното изхвърляне между лицата *** и Д.Д., които са съседи, възниква конфликт,
в който се намесва съпругата на *** – И.П., в който същата изрича по отношение
на лицето Д. следните думи: „простак“; „педераст“; „идиот“, „ей сега те
довърших“. Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства.
Чрез разпита на свидетеля ***
и проведената между него и Д.Д. очна ставка се констатира, че съпругата на ***
е изрекла по отношение на Д. думите „простак“ и „идиот“. Показанията на
свидетеля ***, дадени по време на разпита и очната ставка кореспондират с
показанията дадени от ***, поради което същите следва да бъдат кредитирани като
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Следва да се приеме, че е налице и изричане на думите „педераст“ и
„ей сега те довърших“ от страна на П. спрямо Д., видно от показанията на ***,
която е била пряк свидетел на възникналия конфликт и същата не е заинтересована
от крайния изход на спора, поради което и нейните показания следва да бъдат
кредитирани в цялост. С оглед на изложеното следва изводът, че възражението,
изтъкнато във въззивната жалба на Д.Д., че фактическата обстановка е неправилно
установена от първоинстанционния съд, който е приел, че И.П. е изрекла само думата
„простак“, е основателно.
При посочената по-горе
фактическа обстановка и при съобразяване на събраните доказателства, безспорно се
доказва наличието на извършване на деяние, чрез действие, от страна на И.П.,
изразяващо се в изричане на следните думи /„простак“; „педераст“; „идиот“, „ей
сега те довърших“/. Това действие по своята същност е противоправно, тъй като
същите представляват унизителни епитети, отразяващи отрицателни качества и
изричането им е в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за
зачитане честта и достойнството на лицата. Неприемливо в обществото е със
същите да се извършва квалификация на дадено лице. Ето защо с изречените към Д.
обидни думи, П. безспорно е извършила противоправно деяние.
По делото обаче липсват
доказателства, които да установяват настъпилите неимуществени вреди, които Д.
твърди да е претърпял в резултат на изречените от страна на П. думи, изложени в
исковата молба, а именно срам, унижение, душевна болка, нестабилно здравословно
състояние, накърняване на честта и достойнството, чувство за малоценност,
потиснатост, депресивно състояние, трудно общуване, безпокойство, безсъние,
умствено напрежение, трайно обременяване на съзнанието. Липсата на
доказателства относно това, че Д. се е засегнал от нанесените обиди, води до
извод за липсата на доказване на елемент от фактическия състав на предявения по
чл.45 ЗЗД иск, а именно на претърпените неимуществени вреди, доказването на който
елемент е разпределен в доказателствена тежест на Д.. Няма нито гласни
доказателства, нито писмени такива, които да сочат изложените в исковата молба
претърпени вреди в резултат на изречените обидни думи. От представената
медицинска документация също не се установява, че в резултат на изречените думи
се влошило здравословното състояние на Д., тъй като същата се отнася за
отдалечен период от време с оглед датата, на която са били изречени думите от П.
по отношение на Д. видно и от датите, посочени в етапната експертиза и
амбулаторните листи. Освен това в нито един от представените медицински
документи не се сочи, че констатираното здравословно състояние има връзка с
възникналата конфликтна ситуация на 09.09.2011 г. Поради изложеното
неоснователни са изложените във въззивната жалба на Д. възражения, че от
медицинската документация се установят претърпените неимуществени вреди.
Липсата на доказване на
елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, от своя страна води до извод за
неоснователност на исковата претенция, поради което същата подлежи изцяло на
отхвърляне, с оглед на което основателни се явяват възраженията изложени във
въззивната жалба на И.П., че исковата претенция е изцяло неоснователна, поради
недоказване по надлежния ред на претърпените неимуществени вреди, описани в
исковата молба, депозирана от Д.Д..
На основание изложените
мотиви депозираната въззивна жалба от страна на И.П. следва да се уважи, а тази
депозирана от Д.Д. да се остави без уважение. На основание чл. 271 ГПК първоинстанционното
решение на Районен съд, град Балчик в частта, с която е уважена исковата
претенция за сумата от 190 лева следва да бъде отменено като се постанови
друго, с което се отхвърли искът и за уважената част, а в останалата
отхвърлителна част за разликата от 190 лева до пълно претендирания размер от
5250 лева – първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По
отношение на вторият обективно съединен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с
който се претендира присъждането на сумата от 5000
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д.Н.Д. в
резултат на лъжливи и противоречиви показания на И.М.П. относно случая на
09.09.2011 г. с оглед на което е образувано досъдебно
производство №150/2012г. на РУП Балчик и НОХД №23/2013г. по описа на БРС, настоящата инстанция възприема следното:
По делото безспорно се
установява, че спрямо Д.Д. е образувано НОХД № 23/2013 г. по описа на Районен
съд, град Балчик, по което същият е имал качеството на подсъдим, тъй като
спрямо него е внесен обвинителен акт за нанасяне на средна телесна повреда на И.М.П..
Наказателното производство по отношение на Д. обаче е прекратено, тъй като се
установява, че престъплението, което се твърди да е извършено е такова, което
се преследва не по общия ред, с внасяне на обвинителен акт, а чрез подаване на
частна тъжба до съда. Този извод на наказателния съд е направен с оглед
приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от представените по делото
писмени доказателства – протокол от с.з. от 22.05.2013 г. по НОХД № 23/2013 г.
по описа на Районен съд, град Балчик, приетата по същото дело комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и приетите като писмени
доказателства протоколи за разпит на свидетел по ДП № 150/2012 г. по описа на
РУП, град Балчик.
В настоящият
случай, с оглед горевъзприетата фактическа обстановка /съвпадаща с тази
изложена от първоинстанционния съд/ и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е налице извършено действие от И.М.П.,
изразяващо се в сезиране на компетентните органи и в даване на показания пред компетентните
органи за конфликтната ситуация на 09.09.2011 г. Това действие по своята
същност не е доказано, че е противоправно. Даването на показания пред
съответните органи, които са образували наказателно производство и в
последствие са внесли спрямо Д. обвинителен акт не представлява противоправно
действие, както и сигнализирането на компетентните органи не е такова
противоправно действие. Сезирането на органите на власт е израз на упражняване
на конституционното право на гражданите да търсят съдействие на компетентните
органи, когато смятат, че правата им са засегнати от действията или
бездействията на други граждани. Даването на показания пред компетентните
органи представлява израз на задължението на гражданите да оказват съдействие
на съответните органи при изпълнение на задълженията им. Не е налице злоупотреба с право, когато се
подава сигнал пред съответните компетентни органи или се депозират съответни
показания.
В процесния случай не се доказва,
че П. е сезирала компетентните органи или че е дала лъжливи показания, с цел да
навреди на Д., каквито са твърденията и възраженията на Д., изложени във
въззивната жалба. Само при условие, че се установи по съответния законов ред с
влязла в сила присъда, че П. е лъжесвидетелствала при даване на показания пред
компетентните органи, само тогава ще е доказано наличието на злоупотреба с
право, което ще обуслови наличието на противоправност на извършеното от нея
действие. В настоящото производство липсват такива доказателства спрямо П. за
извършено от нея престъпление лъжесвидетелстване пред съответните компетентни
органи. Твърдението, че И.П. е депозирала пред компетентните органи фалшиво
медицинско се заявява за първи път във въззивната жалба, което е недопустимо,
тъй като същото не представлява новъзникнал факт и същият е можело да бъде
заявен още при депозиране на исковата молба, поради което не следва да се
обсъжда в настоящите мотиви на съдебния акт.
Липсата на доказване, че извършено
деяние от страна на П., изразяващо се в сигнализиране на компетентните органи и
даване на лъжливи показания, е противоправно, води до извод за неоснователност
на исковата претенция, тъй като не е доказан от страна на Д. елемент от
фактическия състав на иск по чл.45 ЗЗД, разпределен му в доказателствена тежест.
С оглед гореизложеното
въззивната жалба депозирана от страна на Д., срещу решението на Районен съд,
град Балчик, с което е отхвърлена исковата претенция на Д. за заплащане на
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди на Д.Н.Д. в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая
на 09.09.2011 г. с оглед на което е образувано досъдебно производство №150/2012г.
на РУП Балчик и НОХД №23/2013г. по описа на БРС, се явява неоснователна, поради
което на основание чл.271 ГПК и поради съвпадащите изводи на настоящата и
първата инстанция в тази обжалвана част решение № 160/09.12.2015 г.
по гр.д. № 707/2014 г. по описа на Районен съд, град Балчик следва да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание от
19.09.2016 г. Д.Д. желае и уважаване на претенция за причинени имуществени
вреди, представляващи направени разходи от него за адвокат в хода на
досъдебното производство. В съдебно заседание от 27.04.2016 г. по гр.д. №
707/2014 г. по описа на Районен съд, град Балчик, производството относно иска
за присъждане на сумата от 870 лева, представляващи сторени разноски за адвокат
по време на наказателното производство е прекратено с протоколно определение на
съда, поради заявен отказ от този иск от страна на Д. чрез неговия процесуален
представител. Определението за прекратяване не е обжалвано и същото е влязло в
сила, поради което заявеното искане в хода на устните състезания пред
въззивната инстанция се явява недопустимо.
По
отношение на разноските:
С уважаването на въззивната
жалба на П. от настоящата инстанция и отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която е уважена частично исковата претенция за сумата от 190 лева,
следва и изводът, че първоинстанционно решение следва да се отмени и в частта,
с която И.М.П. е осъдена да заплати на Д.Н.Д. сумата от 13,16 лева,
представляващи сторени от него разноски за първоинстанционното производство.
С оглед изхода на настоящото
производство и уважаване на въззивната жалба на И.М.П. и оставяне на въззивната
жалба на Д.Д. без уважение, на основание чл.78 ГПК разноски за настоящото
производство се следват само на И.П..
Пред въззивната инстанция И.П.
претендира заплащане разноски в размер на 868 лева, за доказването на които
представя договор за правна защита и съдействие и банково бордеро за платена
държавна такса за въззивно обжалване. Договорът за правна защита и съдействие е
с дата 21.01.2015 г., но към тази дата няма как да е заплатено адвокатско
възнаграждение за подаване на отговор по въззивна жалба, тъй като тогава се е
водело още първоинстанционното производство, поради което претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Представя се
още банково бордеро за платена сума в размер на 25 лева, представляваща
дължимата държавна такса за въззивно обжалване, видно от банково бордеро от
13.01.2016 г., която се явява реално заплатена. С оглед гореизложените мотиви,
следва изводът, че искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция,
направено от П., е основателно в размер на 25 лева, който следва да се възложат
в тежест на Д.Н.Д..
По
отношение на частната жалба срещу определение № 77/02.03.2016 г. по гр.д. № 707/2014 г. по описа на Районен
съд, град Балчик, постановено по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 77/02.03.2016 г. по гр.д. № 707/2014 г. по описа на Районен
съд, град Балчик състав на съда оставя без уважение молбата за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, депозирана от Д.Н.Д..
Жалбата срещу определението,
постановено по реда на чл.248 ГПК е депозирана в срок, от процесуално
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановения съдебен
акт. Иска се горецитираното определение да бъде отменено и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за отмяна на първоинстанционното решение в
частта за присъдените на ответника разноски в размер на 841,92 лева. В жалбата
се излагат твърдения, че в представения договор за правна помощ пред
първоинстанционния съде не е описана платена сума, нито в брой, нито по банков
път. Видно е, че няма извършено плащане, а сумите са само договорени.
Представеният списък за разноски не следва да се взема предвид от съда, тъй като
е невалиден.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото и представените доказателства, счита, че изводът на първоинстанционният
съд относно неоснователността на депозираната молба за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, е правилен и
законосъобразен по следните съображения:
От представения договор за правна защита и
съдействие № 15/28.01.2015 г. следва изводът, че сумата по него не само е
договорена, но и че същата е платена в брой на два пъти, което разсрочено
плащане не е противоправно и незаконосъобразно. Представеният списък за
разноски не е невалиден, същият е представен пред съда разглеждащ делото, от
процесуалния представител на страната, който има валидно учредена
представителна власт и посочения разход в него, съответства на представения
като доказателства за неговата направа договор за правна защита и съдействие от
28.01.2015 г.
С оглед гореизложеното неоснователна се
явява частната жалба на Д.Н.Д. срещу определение № 77/02.03.2016 г. по гр.д. № 707/2014 г. по описа на
Районен съд, град Балчик, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
постановеното определение - да бъде
потвърдено от настоящата инстанция.
ОТМЕНЯ решение №
160/09.12.2015 г. по гр.д. № 707/2014 г. по описа на Районен съд, град Балчик В ЧАСТТА, С КОЯТО СЕ ОСЪЖДА И.М.П. ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Н.Д. ЕГН********** *** сумата в размер на 190,00лв. /сто и деветдесет
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесена
публично на 9.09.2011г. обида, ведно със законната лихва от 9.09.2011г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и в частта, с която И.М.П. ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Н.Д. ЕГН********** *** сумата в размер на 13,16 лева, представляващи
сторени от Д.Н.Д. ЕГН********** разноски по гр.д. № 707/2014 г. по описа на
Районен съд, град Балчик, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Н.Д. ЕГН********** *** срещу И.М.П. ЕГН ********** *** иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 190 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесени на
публично място обиди на 09.09.2011 г. ведно със законната лихва от 9.09.2011г. до
окончателното изплащане на сумата
В останалата част потвърждава решение № 160/09.12.2015 г. по гр.д. №
707/2014 г. по описа на Районен съд, град Балчик
ОСЪЖДА Д.Н.Д. ЕГН**********
*** да заплати на И.М.П. ЕГН ********** *** сумата от 25 лева, представляващи
сторени във въззивното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77/02.03.2016 г. по гр.д. № 707/2014 г. по описа на Районен
съд, град Балчик
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК
2. мл.с.