№ 4346
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110142994 по описа за 2023 година
Ищецът „Ж.........“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ............,
твърди, че между него и ответника „.................“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, .............., съществували правоотношения по
продажба на строителни материали, по силата на които му доставил стоки на стойност 1
542,58 лв. с вкл. ДДС, за което била издадена фактура № ........ г., с падеж 15.08.2022 г., както
и приемо-предавателен протокол № ............ г. Ответникът бил поканен писмено да погаси
задължението си, което не сторил. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да плати
цената на доставените стоки в размер на 1 542,58 лв., както и обезщетение за забава в размер
на 164,56 лв. за периода 16.08.2022 г. – 30.07.2023 г., и разноски за събиране на вземането в
размер на 346 лв., формирани от адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариална
покана и нотариални такси. Претендира разноските по делото и по допуснатото обезпечение
на исковете. След образуване на настоящото дело, ищецът е депозирал молба относно
извършено на 09.08.2023 г. от трето неучастващо по делото лице плащане на сумата в
размер на 1 542,58 лв. по горепосочената фактура. Ищецът поддържа исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал молба с приложено платежно нареждане
за плащане на сумата за главница.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
и чл. 309а ТЗ.
Основателността на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ се предпоставя от
установяване наличието на сключен между страните валиден договор за продажба, по който
1
ищецът-продавач е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху
вещите обект на продажбата и да ги предаде във владение на ответника, настъпила
изискуемост на насрещното задължение на купувача за плащане на продажната цена в
уговорения размер, съответен на претендираната сума, и неизпълнение от негова страна.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на
положителните факти, съставляващи основание на иска, а именно наличието на договора и
изпълнение на задълженията си като продавач. По отношение твърдяното неизпълнение от
страна на ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение, в
тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на дълга.
Договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, поради което същият се
счита сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи
– предмет /стока/ и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Поради това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв
договор поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени
средства.
В представените по делото фактура и приемо-предавателен протокол, подписан и от двете
страни, са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи облигаторно
правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване
правото на собственост върху вещите, предмет на договора. С оглед на горното се
установява възникване на правоотношение по продажба на стоките по фактурата, както и
доставката им от ищеца на ответника.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че ответникът е обвързан от правната
връзка, създадена от обективираната във фактурата продажба, по която ищецът е изпълнил
задължението си да достави стоките, с което за ответника е възникнало задължението да
плати дължимата цена.
Относно цената на доставените стоки, съобразно разпоредбата на чл. 326 ТЗ, следва да се
приеме, че това е стойността по фактурата, предвид липсата на установено друго по делото.
Моментът на плащане е уговорен между страните – във фактурата е посочен падежът на
вземането, с настъпване на който е настъпила изискуемостта на вземането.
Установи се по делото, че на 09.08.2023 г. главницата по фактурата е платена. С оглед
плащането, искът за главница следва да се отхвърли като погасен след завеждане на делото.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
главницата, което не е изпълнено в срок и което обуславя възникването на задължението за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл.294, ал.1 ТЗ между търговци лихви се
дължат, освен ако е уговорено друго. Доколкото не се установиха други уговорки,
претенцията за заплащане на лихва върху главницата до подаване на исковата молба се
явява доказана по основание. Моментът на плащане е уговорен между страните – 15.8.2022
г. Предвид изложеното, ответникът е изпаднал в забава от 16.08.2022 г., считано от когато
до 30.07.2023 г. дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на
164.56 лв., за които искът следва да се уважи в цялост.
2
Следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащане - в размер на 5.62 лв.
По отношението на иска по чл. 309а ТЗ:
Съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в
забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на
вземането в размер не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да
търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в
по-висок размер съобразно общите правила. Разпоредбата касае случаите на неизпълнение
на парично задължение по сключена между страните търговска сделка и наличието на
кредитор, който е изпълнил своето насрещно задължение по същата тази сделка. Целта на
нормата е да обезщети изправната по търговската сделка страна за понесените от нея
разноски по събиране на паричното й вземане срещу неизправния длъжник. В настоящия
случай ищецът доказа да е направил такива разноски в размер на 346 лв., за които искът
следва да се уважи.
Относно разноските:
Ищецът има право на направените разноски по делото за държавна такса в размер на 82.13
лв., както и на разноските по обезпечението в размер на 440 лв. /за държавна такса 40 лв. и
адвокатско възнаграждение 400 лв./, за които са представени доказателства за извършването
им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.................“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Средец“, .............., ДА ЗАПЛАТИ НА „Ж.........“ ООД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ............, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 164.56 лв.
обезщетение за забава върху главницата по фактура № ........ г. за периода от 16.08.2022 г. до
30.07.2023 г.; сумата от 5.62 лв. законна лихва от датата на подаване на исковата молба
/31.07.2023 г./ до датата на плащане /09.08.2023 г./ и на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумата
от 346.00 лв. разноски за събиране на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ж.........“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ............, срещу „.................“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Средец“, .............., иск с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 1 542.58 лв. продажна цена по фактура № ........ г.
ОСЪЖДА „.................“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Средец“, .............., ДА ЗАПЛАТИ НА „Ж.........“ ООД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 82.13 лв.
разноски по делото и сумата от 440.00 лв. разноски по обезпечението.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4