№ 76
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, в съответствие с указанията в
решение № 60114 от 09.12.2021г. по т.д. 1512/2020г., ВКС, TK, I т.о., с което е отменено
решение № 890/22.04.2020г. по т.д. № 2770/2018г. на Софийски апелативен съд с което
въззивния съд е отменил отхвърлителното решение по т.д. № 1485/2017 г. на Софийски
градски съд и е уважил предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./
срещу „В 9“ ОДД иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) и е оставил без
разглеждане евентуално съединените искове, както и в частта за разноските, като вместо
това е постановил: отхвърлил е предявения от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД /н./ срещу „В 9“ ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) за
прогласяване на недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на
извършените от „В 9“ ООД прихващания на задълженията му по договор за банков кредит
от 03.11.2008г. с вземания, придобити по договор за цесия от 28.10.2014г. и от 03.11.2014 г.,
съответно до размера на 125 000 евро и до 137 360 евро, които прихващания са извършени с
уведомления № 10433 и № 10487, двете от 03.11.2014 г., като неоснователен и е върнал
делото Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в частта относно
обективно съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал.
3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
Следователно предмет на разглеждане са въззивните жалби на синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./, с които се обжалва решение № 2344 от 11.12.2017
г. и поправено с решение № 2147 от 28.11.2019 г. по т.д. 1485/2017 г., СГС, VI-13 състав в
частта относно предявените обективно съединените при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
След отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) с посоченото
1
решение на ВКС е настъпило условието за разглеждане на исковете с правно основание чл.
59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при условията на евентуалност от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „В 9“ ООД.
Недоволен от така постановеното решение са останали синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./, които в законоустановения срок са депозирали въззивни жалби
срещу него с оплаквания за неправилност. За основателен, противно на изводите на
първоинстанционния съд, въззивникът счита евентуално предявения от него иск по чл.59
ал.3 ЗБН. Изискването на посочената разпоредба за знание у кредитора за настъпилата
неплатежоспособност на банката въззивникът счита за доказано с факта на обявяването на
решението на УС на БНБ №73/20.06.2014г., с което тя е била поставена под особен надзор в
резултат спирането на плащанията на задълженията й към нейните вложители, още повече,
че такъв е било и ответното дружество. Това знание, според въззивника, се потвърждавало и
от публично оповестения в интернет пространството на 22.10.2014г. /преди извършването
на прихващанията/ доклад на БНБ за анализа и оценката на активите на банката, в който се
сочи, че същата е с отрицателен капитал и неизбежната последица от това състояние е
отнемане на лиценза й и подаване от централната банка на молба за откриване на
производство по несъстоятелност /което е сторено в кратък период от време след това/. Като
неправилни се възприемат от въззивника и изводите на съда по отношение на втория
евентуален иск - по чл.59 ал.2 ЗБН - че посочената норма е приложима само след откриване
на производството по несъстоятелност. Според него изискването за форма се прилага и по
времето докато банката се намира под особен надзор, доколкото правният ефект от
прихващането и в двата случая е един и същ и състоянието на неплатежоспособност е
съществувало още към 20.06.2014г. По тези съображения въззивникът е поискал решението
на СГС да бъде отменено и предявените от синдика искове - уважени. Претендира разноски
за производството по делото.
Ответникът по въззивните жалби – „В 9“ ООД е оспорил наведените в тях
оплаквания и направени искания. Поддържа становище за правилност на обжалвано съдебно
решение, поради които прави искане за потвърждаването му.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирана страна в
процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и допълнителното Т.а и са
насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл. 269 от ГПК и като взе
предвид данните по делото , констатира следното:
Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ са предявили срещу „В 9“
ООД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, чл.59
ал.3 от ЗБН и чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД вр. чл.59 ал.2 от ЗБН. Поискал е съдът да обяви за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./ извършени от ответника на 03.11.2014г. с две уведомления
№№10443 и 10487 прихващания на свои задължения към „Корпоративна търговска банка“
АД /н./, произтичащи от договор за кредит в евро, с цедирани му от Б. Б. Б. и от Л. Х. К.
техни вземания към банката, произтичащи от договори за банков депозит, тъй като тези
прихващания са извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката и
след датата на поставянето й под специален надзор, евентуално - поради извършването им
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката и
при знание на кредитора към момента на придобиването на вземанията /съответно
08.10.2014г. и 02.11.2014г./ за настъпилата неплатежоспособност. Евентуално, доколкото
изявленията за прихващане не са направени в изискуемата, съгласно чл.59 ал.2 от ЗБН
писмена форма с нотариална заверка на подписа на кредитора, ищецът е поискал те да бъдат
прогласени за нищожни на основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД.
Ответникът „В 9“ ООД е оспорил така предявените искове. Признал е фактите, че е
2
длъжник по сочения от синдика договор за кредит, сключен с банката, като към 28.10.2014
г. непогасената от него главница е в размер на 262 360 евро; че е придобил от посочените
физически лица вземания, които е прихванал, адресирайки до банката получените от
квесторите на 03.11.2014г. негови изявления за прихващане. Тъй като прихващанията са
били надлежно осчетоводени в банката, счита, че няма задължения към нея, произтичащи от
договора за кредит, което е било изрично признато от нея. Поддържа становище, че
приложима към случая е редакцията на чл.59 ал.5 от ЗБН преди изменението й с ДВ
бр.98/14г. , в сила от 28.11.2014г., според която по този ред подлежат на обявяване за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността само прихващания,
извършени от длъжника /банката/, но не и тези, направени с изявление на неин кредитор.
Оспорвайки евентуалния иск по чл.59 ал.3 от ЗБН, ответникът твърди, че към датата на
придобиване на вземанията не е знаел, че банката е в неплатежоспособност , като това
обстоятелство е станало общоизвестно по-късно - с отнемането на лиценза на банката на
07.11.2014г., поради което необоримата презумпция на ал.4 на чл.59 от ЗБН в случая е
неприложима. Според разбирането на ответника, поставянето на банката под особен надзор
и широкото медийно отразяване на факти, свързани с финансовото й състояние, не могат да
обосноват категоричен извод за знание, тъй като тогавашните изявления на управителя на
БНБ са били объркващи и диаметрално противоположни. Вторият евентуално предявен от
синдика иск, ответникът също е оспорил с възражения, основани на систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗБН, която се намира в раздела „Попълване
масата на несъстоятелността", че същата се отнася за прихващания, извършвани в хода на
откритото вече производство по несъстоятелност на банката. По тези съображения
ответникът е поискал предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство са единствено
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и
чл. 59, ал. 2 от ЗБН, съобразно дадените указания с решение № 60114 от 09.12.2021г. по т.д.
1512/2020г., ВКС, TK, I т.о.
За да отхвърли първия евентуално предявен иск по чл.59 ал.3 от ЗБН съставът на
Софийски градски съд е приел, че изискуемото от закона знание за настъпила
неплатежоспособност на банката у приобретателя на вземанията срещу банката към
момента на придобиването им не може да бъде презумирано по силата на ал.4 на чл.59 от
ЗБН, доколкото и двете цесии са извършени преди решението на БНБ за отнемане
лицензията на банката, поради което ищецът дължи да докаже със съответните
доказателствени средства наличието на знание у лицето, осъществяващо контрол върху
дейността на дружеството - цесионер за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ“ АД.
Решаващият състав е констатирал в тази връзка липса на ангажирани от синдика каквито и
да било доказателства лицето, формиращо волята на „В 9“ ООД да е имало непосредствен
достъп до информация, обективно позволяваща извод за узнаване на указаните от закона
факти, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. Отказал е да сподели тезата на
ищеца, че извод за настъпването на този юридически факт може да бъде направен от
наличието на публично огласена информация с конкретно съдържание, излагайки
съображения, че решението на БНБ за поставяне на банката под особен надзор от
20.06.2014г. не съдържа конкретни констатирани обстоятелства, сочещи на наличие на
неплатежоспособност, а дори отнемането на лиценза й /с решението от 06.11.2014г./ е
станало не поради извод за невъзможност банката да покрие изискуемите си задължения
поради липса на ликвидни средства, а при алтернативно очертания от законодателя белег на
неплатежоспособността - отрицателна величина на собствения й капитал. От друга страна,
според съда, фактът, че с последващото съдебно решение е прието, че
неплатежоспособността е настъпила от 20.06.2014г. , не обосновава извод, че ответникът е
бил в състояние да узнае това към датата на придобиване на вземанията. Тези съображения
3
са мотивирали съда да приеме и първият предявен евентуален иск за неоснователен. За такъв
е счетен с допълнителното решение и другият евентуален иск за нищожност поради липса
на изискуема от закона форма с мотива, че нормата на чл.59 ал.2 от ЗБН въвежда Т.а
изискване единствено за прихващанията, извършени в хипотеза на вече открито
производство по несъстоятелност.
Така постановените първоинстанционни основно и допълнително решения са
валидни и допустими.
По същество, настоящата инстанция констатира, че установената от СГС фактическа
обстановка по делото е безспорна и съответна на ангажираните по делото доказателства.
„Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор с решение на УС на
БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, като е спряно изпълнението на всичките й
задължения, както и да извършва дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо
решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова
дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност
на банката. С решение №664/22.04.2015г. на СГС по т.д.н.№7549/14г. е открито
производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, поради
неплатежоспособността й, а с решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на
неплатежоспособността е определена датата на поставянето на банката под особен надзор -
20.06.2014г. Не е спорно, че между банката и ответника е сключен на 03.11.2008г. договор
за кредит с анекси към него, по който към 28.10.2014г. е съществувала непогасена главница
от 262 360 евро; че на 28.10.2014г. и на 03.11.2014г. между ответника и две физически лица
– Б. Б. и Л. К. са сключени съответно два договора за цесия, по силата на които дружеството
е придобило вземания срещу банката в размери съответно 125 000 евро и 138 360 евро, а в
две писмени волеизявления, получени от квесторите на банката на 03.11.2014г., ответникът
е направил прихващания, с които е погасил частично задълженията си по договора за кредит
до размер на сумата от двете вземания, които прихващания са били надлежно осчетоводени.
Спорът между страните касае единствено правната му страна, по отношение на която
настоящата инстанция намира следното:
По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал.
3 от ЗБН:
Спорният въпрос в производството всъщност е един и се свежда само до това „знаел"
ли е по смисъла на приложимия материален закон – чл. 59, ал. 3 от ЗБН, длъжникът на
„Корпоративна търговска банка“ /н./- извършилият процесните две прихващания ответник в
производството „В 9“ ООД, към момента на придобиване чрез договори за прехвърляне на
вземания, сключени с Б. Б. и Л. К., на вземанията си към банката в несъстоятелност, срещу
които свои вземания е прихванал свои задължения към същата по договори за банков
кредит, а именно – с договори за цесия към 28.10.2014 г. и 03.11.2014 г. /това е безспорно по
делото и е установено с неоспорени писмени доказателства/, че е настъпила
неплатежоспособност на банката, и по този, единствен спорен въпрос в производството
въззивният състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗБН /в редакцията преди изменението и с
ДВ бр. 98 от 2014 год., в сила от 28.11.2014г./, която е приложима към процесните
прихващания, кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете
задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било
изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по
несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на
това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на
изискуемостта, съответно на еднородността.
4
Съгласно действащата към процесния момент и приложима редакция на чл. 59, ал. 3
от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗБН счита се, че кредиторът е знаел, че настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на
вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на
банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
В случая двете изявления за прихващане са входирани в „Корпоративна търговска
банка“ АД преди вписване на решението на БНБ за отнемане на лиценза, извършено на
07.11.2014 г., а самите договори за цесия са от 28.10.2014 г. и от 03.11.2014 г. , което води до
извода за неприложимост на разпоредбата за презумция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 4
от ЗБН.
Настоящият състава на САС приема, че по делото не се установява знание на
придобилия вземанията преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност кредитор, по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, че към момента на
придобиването е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
От представените писмени доказателства е установено, че процесните вземания са
придобити на следните дати – 28.10.2014 г. и 03.11.2014 г. В първоинстанционното
производство не са приети доказателства, установяващи, че към посочените дати кредиторът
е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката длъжник.
Неприемлива е тезата, че под знание за „настъпила неплатежоспособност",
законовата разпоредба не визирала наличие на специални познания у конкретния кредитор с
оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките за
неплатежоспособност на банката, а знанието на средностатистическия гражданин/търговец
за неплатежоспособност на банката, както е неприемливо, че с оглед безспорното огласяване
в публичното пространство на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. и
допълващото го решение № 74 от 22.06.2014г., че „Корпоративна търговска банка“ АД е
поставена под специален надзор, както и затварянето на банката за клиенти, за
средностатистическия гражданин и търговец, било настъпило знание за
неплатежоспособността на банката.
След като значимо по отношение на приложението на нормата на чл.59, ал. 3 от ЗБН
е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или
опасност от такава, то следва да приеме, че дори и да е налице знание, следствие на широко
оповестена информация (вкл. и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор)
за опасност от неплатежоспособност, то следва, че това схващане е неточно, защото не е
основано на закона. Знанието за евентуална неплатежоспособност е без значение при
преценката на предпоставките от предметния обхват на чл.59, ал.3 от ЗБН.
За пълнота следва да се изложи, че предвид нормата на чл. 116 от ЗКИ БНБ поставя
банка под специален надзор в случаите на чл. 115 от ЗКИ, когато банката не е изплатила
влогове, които са изискуеми и ликвидни, и БНБ е започнала процедура по чл. 20, ал. 1, т. 2
от ЗГВБ, и банката не отговаря на изискванията за преструктуриране по ЗВПКИПП. С оглед
на така очертаните законови предпоставки за издаване от УС на БНБ на решение за
поставяне на банката под специален надзор същите, дори да се приемат за известни на
ответника, са различни от състоянието на неплатежоспособност на банката, предвид на
което и издаденото от БНБ решение 73 на УС на БНБ по протокол от 20.06.2014г. и
известността му на ответника, не обосновават извод за недобросъвестност на същия като
5
кредитор при придобиване на цедираните му на 28.10.2014 г. и на 03.11.2014г. вземания към
„Корпоративна търговска банка“ АД по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, доколкото сочи само
на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие на последната.
В последния смисъл са и мотивите по постановените по реда на чл.290 от ГПК
решение № 239 от 15.05.2018г. по т.д. № 986/2017г., ТК, I ТО на ВКС и решение № 160 от
04.07.2018г. по т.д. № 1164/2017г., ТК, II ТО на ВКС.
По делото не са представени каквито и да е доказателства за знание у ответника на
цитирания от ищеца доклад за икономическо състояние на „Корпоративна търговска банка“
АД, качен на сайта на БНБ, като последният факт не е обявен от съда за безспорен, нито
законова норма презумира обявени на последния сайт данни за общоизвестни, предвид на
което и не може да бъде обоснован извод, че ответникът е бил в известност/знаел е/ за
включените в последния доклад данни за икономическото състояние на „Корпоративна
търговска банка“ АД, включително, че капиталът на последната банка е отрицателен.
При гореочертаната доказателствена непълнота по делото не се установяват
предпоставките за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал.
3 от ЗБН и същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлянето на първия евентуален иск по чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗБН обуславя
разглеждането на втория евентуален иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН:
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно бил отхвърлен
иска с правно основание чл.59, ал.2 от ЗБН. Следва да бъде споделено разбирането, че
нормата на чл. 59 ал. 2 от ЗБН, и предвидената с нея специална форма за извършването му
очертава хипотезата на прихващане при открито вече производство по несъстоятелност. По
делото няма спор, че двете прихващания са извършени през месец ноември 2014 г., т.е.
далеч преди откритото производство по несъстоятелност на 22.04.2015 г. поради което и
правилно този иск е отхвърлен. Изискването за форма е императивно законоустановено и
като такава за действителност. В случая обаче, същото е уредено в законова разпоредба,
установяваща също така, че изявлението за прихващане, освен че трябва да бъде направено
в писмена форма с нотариална заверка на подписа, но също така и се отправя до синдика,
какъвто в случая на банката е назначен едва впоследствие, след извършването на
процесните прихващания. Към момента на извършването на прихващанията, изявлението за
същите, дори и да би била спазена формата им, законоустановена в чл. 59, ал. 2 от ЗБН, но
не би могло да бъде отправено до синдика, както това повелява същия законов текст,
доколкото към този момент такъв не е назначен в производството, съответно - и процесните
прихващания се явяват извършени извън темпоралния обхват на разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от ЗБН, поради което и основания на нарушаването на същата разпоредба иск, се явява
неоснователен.
С оглед на всичко изложено се налага извод, че въззивните жалби са неоснователни,
решение № 2344 от 11.12.2017 г. и поправено с решение № 2147 от 28.11.2019 г. по т.д.
1485/2017 г., СГС, VI-13 състав в частта от първото, с което съдът се е произнесъл по
същество на първия евентуално предявен иск и с второто – по втория, като ги е отхвърлил
като неоснователни следва да бъдат потвърдени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответникът – „В 9“ ООД / сторени при разглеждане на делото за първи път пред въззивна
инстанция, както и разноските сторени пред ВКС на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.
За първото въззивното производство ответникът е претендирал разноски, съобразно
представен списък по реда на чл. 80 от ГПК / л. 64 по т.д. № 2770/2018г. на САС/ в размер на
3000 лв. адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и
6
съдействие и две преводни нареждания за извършено плащане на последните, които следва
да му бъдат присъдени в цялост.
В тежест на въззивника следва да бъде присъдена дължимата държавна такса за
първото въззивно производство пред САС в размер на 10 262,63 лв., съобразно нормата на
чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
За касационното производство, за което по силата на чл. 294, ал. 2 ГПК
отговорността за разноски следва да се разпредели с настоящото решение. Ответникът не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
В тежест на въззивника следва да бъде присъдена дължимата държавна такса за
касационното производство пред ВКС в размер на 10 262,63 лв., съобразно нормата на чл.
59, ал. 7 от ЗБН.
За настоящото производство ответникът не претендира разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2344 от 11.12.2017 г. постановено по т. дело №
1485/2017 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI - 13 състав, в частта с
която е отхвърлен предявения от А. Д. и К. М., изпълняващи правомощията на синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./, ЕИК ********* срещу „В 9“ ООД иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и в частта за разноските и поправено с решение № 2147 от
28.11.2019 г. по т.д. 1485/2017 г., СГС, VI-13, с което е отхвърлен предявения от А. Д. и К.
М., изпълняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, ЕИК
********* срещу „В 9“ ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Корпоративна търговска банка“ АД
/н./, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
10, да заплати на „В 9“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Студентски, жк. „Младост“, бл. 101, вх. М, ет. 9, ап. 208 сумата от 3000 лв.
/три хиляди лева/ - сторените пред Апелативен съд - София разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД /н./,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - София
сумата от 10 262,63 лв. – държавна такса за производството пред Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД /н./,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата от 10 262,63
лв. – държавна такса за производството пред ВКС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8