Р Е Ш Е Н И Е
260317/13.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шести юли две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 331 по
описа на ШРС за 2021г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.150 от СК.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от адв. Н.В.от ШАК със
съдебен адрес ***, в качеството му на упълномощен представител на Н.Д.С. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на В. Г.В. с ЕГН ********** и Д. В.Г. с ЕГН **********
и тримата с адрес ***.
В исковата
молба се излага, че с Решение № 190 от 27.03.2017г. на съдия при ШРС бил
прекратен гражданския брак между страните, като упражняването на родителските
права над двете малолетни деца В. и Д., били предоставени на майката, като
бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 120 лв. за всяко
от децата. Оттогава обаче досега нуждите
на децата нарастнали с оглед възрастта им, като се променила и икономическата
обстановка в страната. Поради това моли съда да се произнесе с решение, по
силата на което ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на по 250 лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на
законна причина, водеща до изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по
делото разноски.
Ответника не е намерен на посочения по делото адрес, като
книжата били връчени, съобразно чл.47 от ГПК на 17.03.2021г. От представената
справка е видно, че няма регистриран друг адрес, поради което му е назначен
особен представител по настоящото производство. В срока на отговор е депозиран
такъв от особения представител – адв. Т.Д. от ШАК, в който се сочи, че исковете
са допустими и частично основателни до минималния размер по чл.142 от СК.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и заедно с адв.
В. от ШАК, която счита, че иска е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло, като се сочат аргументи за горното в хода на съдебните
прения.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения в
хода на производството особен представител – адв. Д. от ШАК, която потвърждава
изложеното в писмения отговор, като счита, че издръжките на децата следва да се
определят в минималния според закона размер.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
имат две общи деца – В. Г.В., роден на ***г. и Д. В.Г., роден на ***г., като и
двамата са малолетни към момента. Видно от служебно изисканото и приложено
гр.д. № 77/2017г. на ШРС е, че с Решение № 190 от 27.03.2017г. гражданския брак
между страните е прекратен, като родителските права над двете деца били
предоставени на майката, местоживеенето им било определено на адреса на
майката, бил определен режим на лични контакти между децата и бащата, както и
издръжки в размер на по 120 лв. за всяко от децата, считано от 16.01.2017г. –
датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини, които изменят
или погасяват това право, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска
до окончателното изплащане на сумата.
Представени
са доказателства, че ищцата работи като психолог към Центъра за ранно детско
развитие към Община Шумен, като възнаграждението й към месец септември 2020г.
било 616.15 лв. в нетен размер, за октомври 470.24 лв.(поради общо заболяване)
и за ноември 2020г. - 616.15 лв. По
делото има твърдения, че бащата е в чужбина, където работи и живее трайно и има
възможност да заплаща издръжки в претендираните размери.
С оглед изяснената фактическа
обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност,
съдът намери от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 150 от СК е процесуално допустим.
По
основателността на иска: Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1435/2012 г., III г. о. при иск за изменение на
определена от съда издръжка по чл.150 от СК, следва да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
Между
страните не се спори, че настоящия размер на издръжките подлежи на увеличение,
но се спори за конкретните суми, които бащата да изплаща. При определяне
размера на издръжките, включително и при изменение на първоначално определените,
съдът съобразява няколко критерия, а именно: възрастта на децата, здравословно състояние и
изобщо всички специфични обстоятелства от значение за конкретния случай. От
друга страна на преценка подлежат доходите, имуществото, квалификацията,
здравословното състояние и задължение към трети лица и на родителите. Така също
при
определяне размера на издръжките следва да се
съобрази при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане и възпитание децата. В този смисъл е
точка втора на Постановление на Върховния съд № 5/16.11.1970г., както и
трайната съдебна практика - Решение № 280/28.09.2011г. по гр. дело № 1654/22010 г. на
ВКС III г. о., Решение № 341/01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС
III г. о..
В случая
няма представени и събрани каквито и да е писмени или гласни доказателства за
твърденията на ищцата, че децата са ученици, че издръжката е необходима в този
размер с оглед покриване на нуждите им, както и че бащата реализира доходи от
трудова дейност в чужбина, каквито указания съдът е дал с доклада по делото.
Или в случая е налице изменение на обстоятелствата единствено, с оглед
изминалото време от определяне на първоначалната издръжка, както и че децата са
порастнали оттогава с 4 години.
С оглед
интересите на децата, съдът намира, че следва да бъде определена издръжка в
размер на 300 лв. за всяко от децата, от която майката да изплаща 100 лв., а
бащата 200 лв. Размера на издръжката, дължима от майката е в по-нисък такъв,
защото се отчита факта, че майката полага основно грижи за детето.
По отношение
на твърденията на ответника, че издръжка над минималния за страната размер към
момента, а именно 162.50 лв. не следва да се присъжда именно поради липсата на
доказателства за реализираните от бащата доходи, съдът намира следното:
Действително единия от критериите при определяне на издръжката е материалното
положение на родителя, който не упражнява родителски права. Специфичното обаче
е, че бащата сам се е поставил в положение да не бъде изследван по делото този
въпрос, тъй като по данни на майката трайно живее в чужбина, като поддържа
много редки контакти с децата. За ищцата не е възможно да докаже доходите му,
поради това, че същите се реализират извън страната и не е ясно дали са декларирани
пред данъчните служби във Великобритания. Затова съдът намира, че ответникът не
следва да се поставя в по-благоприятно положение вследствие собственото му извънпроцесуално поведение,
особено когато от това негативи възникват единствено за децата му. Същевременно
обаче както съдът разясни по-горе в мотивите си, ищцата не успя да докаже
размерът над тези суми.
Съответно при
промяна на обстоятелствата ще бъде налице и правен интерес от повторно
изменение на издръжката, чрез увеличаване или намаляване размера на същата. Ето
защо съдът намира исковете за основателни,
но в посочените по – горе размери.
Увеличения
размер на издръжката следва да се дължи от 04.02.2021г. – датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по
посочената банкова сметка ***, за който се дължи.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение, въпреки, че такова искане не е отправяно от ищцата.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определените размери на
издръжката в размер на 230.40 лв., както и възнаграждението на особения
представител, представлявал го в производството в размер на 300 лв.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., съобразно уважената част от
иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на постановените с Решение № 190 от 27.03.2017г. по гр.д.№
77/2017г. на ШРС издръжки, дължими от Г.В.Г. с ЕГН ********** *** в полза на малолетните
В. Г.В. с ЕГН ********** и Д. В.Г. с ЕГН ********** и двамата, действащи чрез майка си Н.Д.С. с ЕГН **********,
като я УВЕЛИЧАВА от 120 лв. (сто и
двадесет лева) на 200 лв. (двеста лева) за всяко от децата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 04.02.2021г., платима до пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над 200 лв. до пълните им размери от 250 лв., като неоснователен и
недоказан.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Г.В.Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 530.40 лв. (петстотин и тридесет лева и
четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменените размери на издръжките, както
и възнаграждение за особения представител, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.В.Г. с ЕГН ********** да заплати на Н.Д.С. с ЕГН ********** сума в
размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете и представен договор
за правна помощ и съдействие.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 20.07.2021г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: