Решение по дело №104/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №104 от 15.12.2023г., постановено по АНД №20231450200177/2023г., Районен съд Мездра е отменил Наказателно постановление №НП-207/01.09.2022г. издадено от Министъра на земеделието, с което на „ДИОНИСОМАРБЛЕ“ ЕООД гр.София на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3, във вр. с ал.1, т.1 от Закон за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., го обжалва и моли да бъде отменено. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на разноски по делото.

Ответника, не се явява по делото, като в писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат Д. е оспорил жалбата, а доводи по същество на спора излага в писмени бележки, като излага доводи, че обжалваното решение е правилно и претендира за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая се установяват съществени нарушения при установяване на нарушението, налице е несъответствие между описанието на нарушението и приложената материално-правна разпоредба при налагане на имуществената санкция и липсва ясно и точно описание на извършеното нарушение и фактическите обстоятелства в наказателното постановление, които да обосновават извършването му от посочения нарушител.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН. Подробния анализ на въззивният съд свързан с групите свидетели в производството по установяване на нарушението по реда на ЗАНН се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

На следващо място следва да се посочи, че изцяло следва да бъде споделен извода на въззивният съд, че са налице сочените пороци в описанието на нарушението и надлежната му квалификация, тоест не са налице минималните условия за издаване на наказателното постановление, които са посочени в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Както обосновано е приел в мотивите си въззивният съд, от събраните по делото доказателства не може да се изведе безпротиворечил извод, че именно соченото юридическо лице е извършило описаното административно нарушение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №104 от 15.12.2023г., постановено по АНД №20231450200177/2023г. по описа на Районен съд Мездра.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните гр.София да заплати на „ДИОНИСОМАРБЛЕ“ ЕООД гр.София, ЕИК * разноски по съдебното производство в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.