Р Е Ш Е Н И Е
4299/28.6.2018г.
гр.София, 28.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.БОГДАН РУСЕВ
При секретаря
Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от
съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№14096/2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 13.07.2017г., постановено по гр.д. №6856/ 2017г. по описа на СРС, 159 състав, e признато за установено на основание чл.124,
ал.1 ГПК, че М.В.Н. не дължи на „Ч.Е.Б." АД, сума в
размер на 1 027,32 лв., представляваща
служебна корекция на сметка за електроенергия, начислена въз основа на
Констативен протокол № 1016053/04.01.2017 г., за периода 29.11.2016 г. -
04.01.2017 г. за имот, находящ се гр. ********, по партида с клиентски №
300126012595 и аб.№ **********, за която е издадена фактура №
**********/10.01.2017 г., като на
основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б." АД е осъдено да заплати на М.В.Н.
сума в размер на 352,00 лв.,-разноски по делото.
Срещу
така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ЧЕЗ Е.Б.”
АД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено
при противоречие със събраните по делото доказателства като излага доводи по
съществото на спора. Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанциониня съд, че
дружеството не е изпълнило задължението си по чл.98а ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в ОУ ред и
условия за уведомяване на клиентите в случай на корекция на сметките, тъй като
такъв ред е бил предвиден в Общите условия. Моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Д.И.Д.оспорва същия по съображения изложени в
писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски-адвокатско
възнаграждение.
СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Правилността на
атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на
посоченото във въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи
на въззивника за необоснованост и нарушение на материалния закон.. Съгласно чл.
269, изр. 2 ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен отрицателен установителен иск за недължимостта на
претендираната от ответника „Ч.Е.Б.” АД сума в размер на1 027,32 лв.,., представляваща стойността на електрическата
енергия, изчислена съгласно корекция на сметка за минал период, извършена въз
основа на констативен протокол №№
1016053/04.01.2017 г.,., в който е отразено,
при извършената проверка е
установено, че пломбата на капачката на клемния блок била нарушена и е била промяна в схемата на свъзване на СТИ,
както и че при измерване било установено отклонение с минус 66,50 %, с еталонен
уред EMSYST, с фабричен № 0807251 със
свидетелство за калибриране № Е 218/14.01.2014 г. По делото е представен
Констативен протокол № 1016017/28.11.2016 г., съставен от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД - Спас Георгиев и Румен Денчев, за монтаж на
СТИ **********. По делото е прието предложение за корекция на сметка от
09.01.2017 г., с която е изчислено количеството ползвана, но неотчетена
ел.енергия за периода от 29.11.2016 г. - 04.01.2017 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че за процесния период ищеца е собственик
на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ********, по партида с
клиентски № 300126012595 и аб.№ **********. Следователно това лице има качеството на битов
клиент на електрическа енергия по смисъла на действащата към момента на
извършване на корекцията норма на §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката.
Това от своя страна налага извода, че страните по спора са обвързани от договор
за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи
условия.
В случая, доколкото се твърди, че
процесната сума представлява такава, начислена в резултат на извършена от „Ч.Е.Б.”
АД едностранна корекция на количеството потребена от ищеца електрическа енергия за минал период от 29.11.2016 г. –до 04.01.2017 г. .
С оглед на оплакванията, заявени
във въззивната жалба, настоящата съдебна инстанция следва да отговори на
въпроса дали за ответното дружество, като страна по посоченото договорно
правоотношение, е съществувало основание да извърши тази корекция, което да е
регламентирано в действащото към този момент законодателство. В тази връзка, на
първо място, следва да се съобрази практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК, а именно Решение № 111/ 17.07.2015 г, постановено по т. д. №
1650/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 173/ 16.12.2015 г,
постановено по т. д. № 3262/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т. o., в които е прието, че с изменението на
Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/ 2012 г. е предвидено законово основание за
крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената енергия, ако е изпълнил задължението
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1) предвиден в общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и 2) при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия.
В настоящия случай, обаче, от ответника, върху който пада тежестта да
установи настъпването на всички факти, при които се поражда правото му да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца, като битов клиент на
електрическа енергия, не са представени доказателства, от които да е видно, че
след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел нови
общи условия или е изменил действащите преди това такива, по начин, че тяхното
съдържание да отговаря на изискванията на тази законова норма, а именно като
включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребената
енергия. По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от
07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на
ДКЕВР, в съдържанието на които няма включена клауза, с която да се урежда реда
за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на
сметка. Уговорката на чл. 18, ал. 2 от тези общи условия не е такава, която да
отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е
предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е
разписан редът, по който следва да става това.
С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се
установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиента –ищец в
настоящето производство при доказано
неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е
изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи
условия, в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв
няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да
заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави
предявеният отрицателен установителен иск изцяло основателен само на това
основание. С оглед на това, не е необходимо да бъдат разглеждани останалите,
поставени от страните въпроси, а именно дали съществуват правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и реда за извършване на
корекция на сметките на потребителите в тези хипотези, както и дали
констативния протокол е следвало да бъде подписан от представител на полицията
в момента на проверката, приключила с издаването на констативен протокол № 1016017/28.11.2016г.,
Предвид всичко изложено, решението на СРС като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия се
дължат разноски по делото направени пред въззивната инстанция за процесуално
представителство в размер на 303лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от от 13.07.2017г., постановено по гр.д. №6856/ 2017г. по описа на СРС, 159 състав
ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати на М.В.Н. , ЕГН ********** сумата в размер на 303 лв., представляваща
разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към
Решението по в.гр.д. № 14096/2017г.
по описа на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав,
от
младши съдията Богдан Русев
Не съм съгласен със становището на мнозинството от съдебния
състав относно тълкуването и прилагането на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Съображенията ми за това са следните:
Действително нормата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ съдържа изискване към общите условия, по които се
доставя електроенергия на крайните клиенти, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно ПИКЕЕ. В чл. 17, ал. 2 и чл. 18,
ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.“ АД, одобрени с Решение № ОУ-059/07.11.2007г. на ДКЕВР, се съдържа,
макар и твърде лаконично регламентиран, ред, по който клиентът се уведомява за
извършване на корекция. Посочената норма от Закона за енергетиката изисква
общите условия да съдържат съответен ред за уведомяване, без да поставя някакви
специфични изисквания към него, т. е. и най-елементарната предвидена процедура
за уведомяване би изпълнила нормативните предписания. Затова и намирам, че формално общите условия
отговарят на изискването на закона, оттам и само на това основание не може да
бъде обосновано невъзникване за „Ч.Е.Б.“ АД на правото да коригира сметките на
клиентите си по правилата на ПИКЕЕ, откъдето да се стигне до извод за
правилност на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаването му.
Поради изложеното
оставам на особено мнение.
Мл. съдия Богдан Русев