№ 10389
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110114762 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Мото-Пфое“ ЕООД, чрез
адв. Е. Б., срещу „Екажор-Масларови“ СД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1406,43 лева,
представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от
лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и данъци по Договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 19.02.2010
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 790,24 лева,
представляваща допълнително заплащане във връзка с прехвърляне собствеността на
лизинговия автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“, с рег. № ********,
дължимо съгласно т. 2.2.4 от поръчка № 1/19.02.2010 г., реф. № 97328, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2010 г. между страните бил сключен Договор
за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост със следния предмет: товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит Конект 230“, с рег. № ******** и номер на шаси
1
********************. Лизингодателят изпълнил изцяло поетите с договора ангажименти,
като предал на управителя на ответното дружество процесния автомобил, за което на
19.02.2010 г. страните подписали приемо-предавателен протокол. Лизингополучателят от
своя страна изпаднал в забава по отношение на дължими застрахователни премии и данък за
лизинговото превозно средство, които били заплатени от ищеца и подлежали на
възстановяване от ответното дружество. Освен това към настоящия момент автомобилът не
бил върнат на лизингодателя. Изразява становище, че с това си поведение
лизингополучателят изразявал желание да придобие собствеността върху автомобила,
поради което дължал заплащане на предвидената в т. 2.2.4 от поръчка № 1/19.02.2010 г.,
реф. № 97328 остатъчна стойност. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.12.2021 г. по ч. гр. д. №
1733 по описа за 2021 г. на Районен съд – Петрич, Първи граждански състав. Ответникът
възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Екажор-
Масларови“ СД, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
В съдебно заседание ищецът „Мото-Пфое“ ЕООД, редовно призован, се представлява
от адв. Т.. Процесуалният представител поддържа предявените искове. В хода на устните
състезания заявява, че всички претендирани суми били заплатени от ответника в хода на
производството, като ищецът се отказвал от претенцията си за законната лихва. Моли съда
да не присъжда разноски на никоя от страните, тъй като тези на ищеца били погасени от
ответника доброволно, а на ответното дружество такива не се дължали, тъй като нямало
направено искане в тази насока. Моли съд да постанови решение, като съобрази
извършените плащания на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Екажор-Масларови“ СД, редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът не е оспорил изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като с няколко платежни нареждания в хода
на настоящия процес е погасил претендираните суми в пълен размер. Посоченото
обстоятелство се признава от ищцовото дружество. Направените от страните признания на
фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен
начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на
2
приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал.
3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно
плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните
суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение.
С плащанията ответникът е погасил в пълен размер претендираните главници, като ищецът
се е отказал от претенцията си за присъждане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума. С оглед изложеното и при съобразяване на цитираната задължителна
съдебна практика предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса
плащане.
По отношение на разноските:
Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . В
настоящия случай извършените от ищцовото дружество в производството разноски са били
заплатени от ответника извънсъдебно, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителите А.И.Ф. и С.И., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин“, бул. „Сливница“ № 444, срещу „Екажор-Масларови“ СД , ЕИК *********,
представлявано от Г.С.М., със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ж. к. „Самуил“,
бл. 4, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер
на 1406,43 лева, представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на
възстановяване от лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и данъци по Договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
от 19.02.2010 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 790,24 лева, представляваща допълнително заплащане във връзка с
3
прехвърляне собствеността на лизинговия автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект
230“, с рег. № ********, дължимо съгласно т. 2.2.4 от поръчка № 1/19.02.2010 г., реф. №
97328, поради извършено в хода на процеса плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 1733 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Петрич, Първи граждански състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4