№ 125
гр. П., 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20235200500447 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260008/10.04.2023г., постановено по гр.д. № 1863/2020г. по
описа на XVI граждански състав на Районен съд – П. е извършена делба на
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П. на ул. „К." №**, с
идентификатор *****.***.**.*, допусната до делба с влязло в сила Решение №
260119 от 26.03.2021 г., постановено по същото дело, като в дял на
съделителя Н. И. П., с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет. *, ап.** е поставен
първият полуподземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.* по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр. П., ул. „К." №**, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 94,00
кв.м., разположена в дворно място с идентификатор *****.***.**, с оценка на
този дял от 35 610,00 лева, а в дял на съделителя Г. А. П., с адрес: гр. П., ул.
„К." №** е поставен вторият надземен етаж от сграда с идентификатор
*****.***.**.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр.
П., ул. „К." №**, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ 94,00 кв.м., разположена в дворно място с идентификатор
*****.***.**, с оценка на този дял от 66 770,00 лева. Със същото решение
съделителят Н. И. П. е осъдена да заплати на съделителя Г. А. П. сумата от
10 015,00 лева за уравнение на дяловете, а съделителят Г. А. П. е осъден да
заплати на съделителя Н. И. П. сумата от 912,60 лева, представляваща
разноски по изготвянето на инвестиционен проект за разделянето на сградата.
И двамата съделители са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – П.
държавни такси в размери, както следва: Н. П. - сумата от 1 023,80 лева, а Г.
П. – сумата от 3 071,40 лева.
1
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от процесуалния представител на съделителя Г. П. поради
непълнота и незаконосъобразност на инвестиционния проект по обособяване
на двата самостоятелни дяла от сградата. Жалбата е уточнена с допълнителна
молба, с която част от въззивната жалба е оттеглена, досежно определения от
съда способ за извършване на делбата, като е изрично е посочено, че същата
се поддържа в частта по определения размер на парично уравнение на
дяловете и присъдените разноски за инвестиционен проект. Счита, че
оценката на първия етаж е нереално ниска, което е довело до значителното му
ощетяване при определяне на паричното уравнение на дела му, съответно
утежняване с разноски за инвестиционен проект. Отправено е искане за
отмяна на първоинстанционното решение, евентуално да бъде изменено.
Прави искане за допускане изготвянето на повторна съдебно-оценъчна
експертиза, която да даде действителната стойност на делбения имот – по
средни пазарни цени към момента на изготвянето на заключението, по която
да бъде извършено уравнението на дяловете. Обосновава доказателственото
искане с изтеклия период от време от първата оценка – декември 2021г. – през
който са настъпили инфлационни процеси в страната и света, които трайно
били повишили цените на недвижимите имоти – особено през 2022г.
В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на
ищцата Н. П., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като
неоснователна, по подробно изложени съображения. Не се сочат и не се
правят доказателствени искания за допускане и събиране на нови
доказателства пред въззивния съд. Счита направеното с въззивната жалба
доказателствено искане за допускане на повторна за неоснователно, с оглед
изслушаните по делото три заключения за цената на двата самостоятелни
етажа. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.
В частта, с която е извършена делбата, досежно определения от съда
способ за извършването й и в дял на съделителя Н. П. е поставен първият
полуподземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.*, а в дял на
съделителя Г. П. е поставен вторият надземен етаж от сграда с идентификатор
*****.***.**.*, с оглед извършеното оттегляне на въззивната жалба с изрична
молба от 29.05.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателя Г. П.
и липсата на въззивна жалба от страна на другия съделител – Н. П.,
решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
С Определение № 260020/27.06.2023г. по същото делото, постановено по
реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на жалбоподателя
Г. П. за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, досежно
присъдената в полза съделителя Н. П. сума от 912,60 лева - разноски по
изготвянето на инвестиционен проект за разделяне на сградата, предмет на
делбата.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената въззивна жалба. В хода на устните
състезания излага, че следва да се вземат предвид разпоредбите на Наредба №
7/2004г., съобразно които в застроената площ на самостоятелните обекти не
се включва площта на терасите, като при определяне оценката на втория етаж
2
се съобрази, че без терасата от 4 кв.м., същият е с площ от 94 кв.м. Счита, че
цената на спорния приземен етаж следва да се образува като се извади от
общата цена на сградата цената на втория етаж, като счита, че размерът на
паричното уравнение би бил 21 150,00 лева или 25 117,00 лева. Прави искане
при присъждане на паричното уравнение, да бъде присъдена и законна лихва
от датата на извършване на делбата, с оглед на това, че първоинстанционният
съд е пропуснал да го направи, доколкото съдът при присъждане на
уравнение е длъжен служебно да я присъди, без искане на страните. По
отношение разноските за проектиране, счита, че същите следва да останат в
тежест на насрещната страна, доколкото не важал общия принцип да се
разпределят според дяловете. Претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че
уравнението следва да се извърши съобразно приетото по делото заключение
на вещото лице, като жалбата следвало да се уважи до този размер.
Претендира присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от
жалбата, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите, изложени в открито съдебно заседание, при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена
е от надлежно упълномощен представител на страна, имаща правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на
чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При извършената служебна проверка по валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, съответно
допустимо в обжалваната част.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира въззивната жалба
за основателна, по следните съображения:
Производството е делбено и е във фазата по извършването на делбата -
чл. 346 и следващите от ГПК. Предмет на въззивното производство е
паричното уравнение, дължимо от единия съделител на другия съделител за
уравняване на дяловете, съответно стойността на дялове на всеки от
съделителите от делбения имот, с оглед влязлото в сила решение, по
отношение способа за извършване на делбата.
3
С влязло в сила Решение № 260119/26.03.2021 г. на първоинстанционния
съд по същото дело, по молба на съделителката Н. И. П. е допусната съдебна
делба между Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет. *,
ап.** и Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К." №** на следния
недвижим имот: Сграда с идентификатор № *****.***.**.* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул. „К." №**, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 94 кв.м.,
разположена в дворно място с идентификатор *****.***.**, при следните
квоти: 1/4 ид. част за Н. П. и 3/4 ид. части за Г. П..
Пред първоинстанционният съд страните са изразили принципно
съгласие при евентуално реално поделяне на сградата по етажи и
обособяването на два самостоятелни обекта, първият полуподземен етаж от
сградата да бъде поставен в дял на съделителката Н. П., а вторият надземен
етаж в дял на съделителя Г. П., доколкото същият се ползва от последния.
Основният спор между страните във втората фаза на делбата е по отношение
стойността на делбения имот и всеки от етажите, съответно дължимите суми
за уравняване на дяловете.
Пред първоинстанционният съд са приети и изслушани едно основно и
две допълнителни експертни заключения по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение за поделяемостта, характеристиките и
времето на построяване на имота, за стойността на двата обекта, които биха
се образували при реално поделяне на два дяла, както и за преустройствата,
които следва да се направят, във връзка с поделянето и тяхната цена.
Съгласно заключението на вещото лице Б. Г. от 25.10.2021г. процесната
сграда с идентификатор № *****.***.**.*, находяща се в гр. П., ул. „К." №**
е с функционално предназначение Жилищна сграда, еднофамилна, на 2 етажа
и със застроена площ от 94 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК и е нанесена в кадастралния план на гр.
П. от 1957г., одобрен със заповед № 1298/16.03.1959 г. Същата е попадала в
Парцел-I – общински, в кв. 446. Сградата се състои от: 1/ Първи надземен
етаж с под, под нивото на прилежащия терен и светла височина до 2,10 м.,
състоящ се от следните помещения – преградено предверие с обособена
тоалетна и външен самостоятелен вход от дворното място, коридор и четири
стаи, устроени за живеене, с под на бетон, стени и тавани - на варова мазилка,
съответно етажът е захранен с ток и вода; и 2/ Втори надземен етаж с външен
самостоятелен вход от външно бетоново стълбище, светла височина от 2,75
м., състоящ се от остъклена тераса, в която е обособено санитарно помещение
– баня с тоалетна, салон, три стаи и кухненски бокс, съответно етажът е
захранен с ток и вода, като са изпълнени и допълнителни настилки от
ламиниран паркет, облицовки от гипсокартон, шпакловка и вътрешна топло и
шумо изолация по външните ограждащи стени. Също така е изградена и
отоплителна инсталация с печка на водна риза за пелети. Съобразно
заключението на вещото лице към м. 10.2021г. пазарната стойност на Първия
надземен етаж с площ 94 кв.м. е в размер на 34 780,00 лева, а на Втория
надземен етаж с площ 94 кв.м. е в размер на 70 500,00 лева. Общата стойност
на имота е в размер на 105 280,00 лева. При изслушването си в съдебно
заседание, вещото лице Г. е посочило, че при оглед е установил, че първият
жилищен етаж се е използвал за живеене, но тъй като няма светла част от 2,40
4
м. не отговаря на съвременните правила и норми за обособяването му като
самостоятелен обект. За да се третира етажът като жилищен, следвало да бъде
преустроен, като се разделят партидите по електро и водоснабдяване,
изграждане на кухня и баня, което би повишило цената на обекта в размер на
преустройствата.
С допълнително заключение от 07.12.2021 г., вещото лице е дало
изразило становище, че допуснатият до делба имот е неподеляем на два дяла,
доколкото първият полуподземен етаж със светла височина от 2,10 м., не
представлява самостоятелен обект, а избени складови помещения, вкопани в
земята с пряко осветление за обслужващи дейности към жилищните обекти в
сградата, съгласно приложимите законови разпоредби. Посочена е пазарната
стойност към 12.2021г. в случай, че обектите се продават самостоятелно, като
е използван метода на пазарните сравнения. Стойността на Първия надземен
етаж е определена в размер на 35 720,00 лева, на Втория надземен етаж в
размер на 70 500,00 лева, а общата стойност на имота е изчислена в размер на
106 220,00 лева. Според вещото лице пазарната стойност на необходимите
преустройства в първия полуподземен етаж, за да се ползва като жилище, със
самостоятелно функционално предназначение са в общ размер на 3 338,00
лева, от които: 1/ за разделяне на водоснабдителната инсталация със
самостоятелна партида за отчитане на изразходената вода – 780,00 лева, 2/ за
разделяне на електро инсталация със самостоятелна партида за отчитане на
електро потреблението – 1 100,00 лева, 3/ за обзавеждане на помещението за
тоалетна и баня с бойлер, душ и инсталация за топла вода – 810,00 лева и 4/
за инсталация за топла вода в сградата и зареждане на кухненската мивка със
самостоятелна смесителна батерия – 548,00 лева.
По делото е представен проект за изменение на КККР за обект Поземлен
имот с идентификатор № *****.***.** и построената в него сграда с
идентификатор № *****.***.**.* – жилищна сграда - еднофамилна,
съобразно който сградата изменя своя контур, като към нея се присъединява
площта на външно стълбище към втория етаж. Сградата запазва
идентификатора си *****.***.**.* – жилищна сграда - многофамилна и в нея
се обособяват проектни самостоятелни обекти: Самостоятелен обект с
идентификатор № *****.***.**.*.1 – жилище, апартамент на първия етаж с
площ 94,80 кв.м., и Самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.**.*.2
– жилище, апартамент на втория етаж с площ 94,80 кв.м., като са представени
скица-проект за изменение на сградата и проектни схеми за етажите.
Съгласно уведомление изх. № 24-3775-04-04.02.2022 г. на АГГК,
искането изменение на КККР не отговаря на изискванията за изменение, като
не са определени проектни идентификатори за двата обекта, които биха се
образували в резултат на делбата, доколкото към този момент не е представен
одобрен от общината архитектурен проект.
По делото е прието писмо на Главния архитект на Община П. от
19.04.2022г., съгласно което независимо, че приземният етаж не отговаря на
действащите към момента правила и норми за проектиране на жилищни
сгради, същият може да се ползва като самостоятелно жилище, с оглед на
това, че при построяването на сградата през 1956-1957 г. на приземния етаж е
обособено самостоятелно жилище, което се ползвало и до този момент.
5
Дадено е становище, че сградата, предмет на делбата е поделяема, при
условията на чл. 203 от ЗУТ.
Пред районния съд е прието и допълнително заключение от 13.05.2022 г.,
като вещото лице Г., е използвал съчетание от метода на приходната
стойност, вещната стойност и пазарните аналози за оценка на имота,
съобразно които стойността на Първия надземен етаж от сградата, ако
обектът се продава самостоятелно, е в размер на 35 610,00 лева, на Втория
надземен етаж в размер на 66 770,00 лева, а общата стойност на сградата е
изчислен на 102 380,00 лева. Вещото лице е изчислило и пазарната стойност
на необходимите разноски за проектиране и реализиране на преустройството,
във връзка с поделяемостта на имота, съгласно СПН в размер на 10% от
стойността на имота, възлизащо на 10 238,00 лева. При изслушването си в
съдебно заседание, вещото лице е посочило, че при изчислението на
стойността на обектите е придало най-голяма тежест на сравнителния метод,
въпреки липсата на достатъчно аналози за обекти с характеристиките на
първия етаж, с оглед на това, че най-голямо отражение за пазарната цена дава
търсенето и предлагането, която се явява най-вероятната справедлива
стойност.
По делото е представен и инвестиционен проект, одобрен на 12.09.2022г.
от Главния архитект на община П., за обособяването на етажите на
процесната сграда като два самостоятелни обекта и са приложени одобрените
по проекта части – Архитектура, ВиК, Електро, Конструктивно становище,
както и разрешение за строеж № 271/12.09.2022г.
Във връзка с одобрения инвестиционен проект е приетото и
допълнително заключение от 09.01.2023 г. със задача да посочи какви СМР-та
изисква изпълнението на проекта, съответно каква е стойността им по етажи,
като се посочи и какви преустройства следва да бъдат извършени в
съществуващия втори етаж, както и биха ли се създали неудобства за
живущите там и за какъв период от време. При изготвяне на заключението
вещото лице Г. е взело предвид изготвения и одобрен инвестиционен проект,
с който за обособени два самостоятелни дяла от делбената сграда: 1/ Дял
Първи, представляващ първи етаж от сградата с идентификатор №
*****.***.**.*.1, със застроена площ от 94 кв.м. и 2/ Дял Втори,
представляващ втори етаж от сградата с идентификатор № *****.***.**.*.2,
със застроена площ от 98 кв.м., като е посочило, че по проект са необходими
промени са във ВиК и електро инсталациите. Според заключението
необходимите СМР-та по ВиК инсталациите за първия и втория дял възлизат
в размер на по 335,10 лева за всеки от тях, като не се изисква промяна на
електро инсталацията на първия дял, а промяната на електро инсталацията на
втория дял би била на стойност от 2 993,57 лева. Общата стойност на
предвидените в проекта строителни дейности по разделянето на процесната
сграда би била в размер на 3 663,27 лева. Вещото лице е дало заключение, че
не се създават неудобства за живущите на втория етаж, доколкото проектът
не предвижда изграждане и премахване на преградни стени или друга
конструкция по делбената сграда, а се извършват само промени във ВиК и
електро инсталациите, като се предвижда за всеки дял отделен електромер и
водомер. Според вещото лице периодът за изпълнение на СМР-та е около 3 до
5 работни дни.
6
Съобразно събраните по делото доказателства, включително и тези в
производството в първата фаза на делбата, послужили за основа на влязлото в
сила решение по допускане на делбата, се установява, че предмет на делбата е
недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № *****.***.**.*, находяща се в поземлен имот с
идентификатор № *****.***.**, последният общинска собственост.
Делбеният имот се състои от приземен и основен (втори надземен) етаж, като
сградата е построена около 1956 г. и е нанесена в кадастралния план на града
през 1957 г. Видно от приетите по делото технически експертизи, които съдът
кредитира като обективни и компетентно изготвени, всеки от етажите
разполага със самостоятелна кухня и санитарен възел. Приземният етаж е
вкопан в земята, със светла височина 2,10 м. - по-малка от необходимата за
жилищни помещения съобразно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на министъра
на регионалното развитие и благоустройството, и е бил предназначен за изба
– складови помещения. Надземният етаж е пълноценен жилищен етаж, който
отговаря на изискването за минимална светла височина и останалите норми,
на които трябва да отговаря, съобразно действащите правила едно жилищно
помещение.
Първоинстанционният съд, анализирайки доказателствата по делото и въз
основа становището на Главния архитект на Община П. от 19.04.2022г., е
приел, че сградата, предмет на делбата е поделяема, при условията на чл. 203
от ЗУТ, като могат да се обособят два самостоятелни жилищни обекта.
Съобразявайки Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС и
установеното по делото, че двата етажа напълно могат да бъдат фактически
обитавани като отделни, самостоятелни жилища, без да се налага споделяне
на санитарни възли, кухня и пр., тъй като такива има на всеки от етажите и с
оглед на това, че необходимите промени по ВиК и Електро инсталациите не
биха създали прекомерни неудобства, първоинстанционният съд е приел, че
могат да се обособят два отделни дяла за всеки от съделителите, а именно:
Първи полуподземен етаж от сградата, със застроена площ от 94 кв.м. и
Втори надземен етаж от сградата, със застроена площ от 94 кв.м. Съдът е
посочил, че макар да не са издадени проектни идентификатори на двата
обекта, поради липсата на одобрен от общината архитектурен проект, какъвто
е представен след това в хода на производството, не съществува пречка
идентификатори на обектите да бъдат издадени и впоследствие. Стъпвайки на
тези си изводи и доколкото има съгласие от двете страни за реално поделяне
на сградата по етажи и обособяването на два самостоятелни обекта, съдът е
извършил делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като е поставил в дял на
съделителката Н. П., притежаваща 1/4 ид. части от съсобствената сграда,
първия полуподземен етаж от сградата, а в дял на съделителя Г. П.,
притежаващ 3/4 ид. части от съсобствената сграда - втория надземен етаж.
За да остойности дяловете на всеки един от съделителите при така
извършената по реда на чл. 353 от ГПК делба на съсобствения имот,
първоинстанционният съд е приел за меродавно и даващо възможно най-
близка до реалната стойност на имота, допълнителното заключение от
13.05.2022 г. на вещото лице Г. по приетата съдебно-техническа експертиза,
съобразно което първият полуподземен етаж от сградата е оценен на
35 610,00 лева, а вторият надземен етаж на 66 770,00 лева. Стойността на дела
7
на съделителката Н. П., съобразно заключението на вещото лице възлиза на
сумата от 25 595,00 лева (1/4 от сбора на двата дяла – 102 380,00 лева), като
доколкото същата получава в дял имущество на стойност 35 610,00 лева, е
осъдена да заплати на съделителя Г. П. сумата от 10 015,00 лева - за
уравнение на дяловете.
При така установеното и с оглед наведените доводи във въззивната
жалба настоящият съдебен състав намира следното:
Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на
съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи
съответната припадаща му се част от съсобственото имущество.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством
възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349
от ГПК, теглене на жребий по чл. 352 от ГПК, разпределение и поставяне в
дял по чл. 353 от ГПК или извършване на публична продан по чл. 348 от ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на всеки от съделителите.
Съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване и по-
специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на
жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване
на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на
чл. 69, ал. 2 от ЗН, като предвижда възможност за поставяне в дял на реално
неподеляем имот.
Ако съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от
съсобственото имущество и стойността на този дял съответства напълно на
стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното имущество се
разпределя, без да се извършва парично уравняване. Ако обаче определеният
за някой от съделителите реален дял е на стойност, по-малка от стойността на
квотата, определена с решението по допускане на делбата, неравенството се
изравнява в пари. В този смисъл, паричното уравнение на дяловете следва в
онези хипотези, когато стойността на дяловете е различна, както и когато
частите на всеки един от съделителите в общата сънаследствена маса са
различни. За да е налице пълно съответствие между получения от всеки един
от съделителите дял - в имот или пари, с неговата квота, имуществото,
предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена
към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя
дължимото уравнение. Изискването на закона е съдът да извърши делбата при
реални пазарни цени на имотите, с оглед справедливо разпределение на
делбените имоти. Затова следва да се съобразява състоянието, в което е
делбената вещ към момента на извършване на делбата. Присъждането на
суми за уравнение на дяловете не е формално, а цели изравняване на
действително получени стойности на дяловете на съделителите, за да не се
стигне до неоснователно обогатяване, което е нежелано състояние.
Стойността на получения от всеки един от съделителите дял се определя към
един и същи момент и това е моментът, в който се извършва разпределянето
на делбеното имущество. Ако стойността на получения от един съделител
8
реален дял се определи към един момент, а стойността на дължимото на
другия съделител парично уравнение – към друг момент и в изтеклия период
от време пазарните цени на имотите са претърпели промяна, състоянието на
неравенство няма да бъде преодоляно. Поради това е необходимо чрез
изслушване на експертиза да се установи стойността на имуществото към
момента на извършване на делбата. В този смисъл са Решение №
67/24.03.2016г. по гр.д.№ 5264/2015г. на I ГО на ВКС, Решение №
90/02.10.2020г. по гр.д.№ 4184/2019г., I ГО на ВКС, Решение №
57/15.09.2022г. по гр.д.№ 2309/2021г., II ГО на ВКС и други.
В настоящия случай, съсобствеността между страните в производството е
прекратена чрез поставяне в дял на отделен самостоятелен обект от делбената
сграда по реда на чл. 353 от ГПК на всеки един от съделителите. Доколкото е
констатирал, че съделителката П. получава в дял първия надземен жилищен
етаж, чиято стойност надвишава притежаваната от нея 1/4 ид. част от
съсобственото имущество, правилно първоинстанционният съд, след като е
разпределил в дял на всеки от съсобствениците по един етаж от къщата, е
пристъпил към определяне на необходимото и дължимо между съделителите
уравнение на дяловете в парични суми, с оглед липсата на друго недвижимо
имущество в делбената маса.
Съгласно посоченото по-горе Решение № 57/15.09.2022г. по гр.д.№
2309/2021г., II ГО на ВКС, в случай, че решението на първоинстанционния
съд е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение, какъвто е и
настоящия случай, доколкото въззивната жалба изрично е оттеглена с молба
от 29.05.2023г., в частта, досежно способа за извършване на делбата, за
въззивния съд е недопустимо да определи кой от съделителите какъв реален
дял да получи, с оглед зададения с въззивната жалба ограничен предмет на
произнасяне. С оглед на това, паричното уравнение следва да бъде
определено според стойността на делбеното имущество към датата, на която
се е погасило правото на въззивно обжалване за всички съделители и
решението по извършване на делбата е влязло в сила. В този случай
въззивната инстанция е длъжна да допусне изслушване на експертиза за
установяване на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на
делбата, към релевантния момент – датата, към която се е преклудирало
правото на въззивно обжалване за всички съделители. Такова задължение
въззивната инстанция има поради суспензивния ефект на въззивната жалба и
с оглед правомощията си на инстанция по същество и необходимостта от
специални знания за изясняване на въпроса, съобразно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от ГПК. Задължението на въззивната инстанция за допускане на
експертиза възниква винаги когато във въззивната жалба е направено
оплакване, че определеното парично уравнение не съответства на
действителната (пазарната) стойност на делбеното имущество, доколкото е
инстанция по същество, какъвто е и настоящият случай. Задължението за
назначаване на експертиза, която да определи действителната пазарна
стойност на делбеното имущество възниква на по-силно основание и когато
от влизане в сила на решението по допускане на делбата е изминал
значителен период от време, доколкото императивната разпоредба на чл. 349,
ал. 5 ГПК провежда в делбеното производство материалноправния принцип
на забрана за неоснователно обогатяване.
9
Въззивният съд съобрази, че приетите по делото в първа инстанция три
броя експертизи са изготвени и представени в периода м.10.2021г. –
м.05.2022г., а устните състезания пред първата инстанция са приключили на
10.03.2023г. - 10 месеца след приемане на последното заключение за оценка
на имотите. Между приемане на оценката и устните състезания във втора фаза
на делбата пред първоинстанционния съд е изтекъл значителен период от
време, през който период в страната беше отчетено наличие бурни
инфлационни процеси, последните ноторно известен факт, които процеси,
биха могли да дадат отражение върху цените на недвижимите имоти, което
поставя под съмнение актуалността на извършената оценка. Съобразявайки
съдебната практика, обективирана в актовете на ВКС, доколкото промяна в
пазарните цени на недвижимите имоти представлява обективно настъпил в
хода на производството факт, от значение за спорното право, който факт
съдът, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК е длъжен да вземе
предвид включително и служебно, настоящата инстанция назначи повторна
съдебно-оценителска експертиза, която да даде действителната пазарна
стойност на делбения имот и всеки от обособените дяловете от него, към
момента на влизане в сила на решението на първоинстанционния съд по
извършване на делбата – м. май 2023г.
Пред въззивната инстанция бе изслушана и приета повторна съдебно-
оценителска експертиза от 19.03.2024г., изготвена от вещо лице Р. К., която
да даде заключение каква е действителната пазарна стойност на делбения
имот, съответно на първия полуподземен и на втория надземен етаж към
месец май 2023г., моментът на влизане в сила на първоинстанционното
решение в частта по извършване на делбата. Съгласно приетото експертно
заключение пазарната стойност на делбената сграда, ведно с правото на
строеж върху поземления имот – общинска собственост, изчислена чрез
използване метода на пазарните аналози и метода на приходите от доходи от
наем към м.05.2023г., възлиза на сумата от общо 157 800,00 лева, като са
дадени изчисления за стойността на 1/4 ид. част от жилищната сграда - в
размер на 39 450,00 лева, както и 3/4 ид. части - в размер на 118 350,00 лева.
Чрез използване метода на пазарните аналози и метода на приходите на
ползвани аналози за обекти „къща“ и „етаж от къща“, при съобразяване
състоянието и местонахождението на имота, съответно техническата
инфраструктура в района, експертът е изчислил, че към 23.05.2023г.
стойността на първия жилищен етаж със застроена площ от 94 кв.м., ведно с
правото на строеж, възлиза на сумата от 50 500,00 лева, а стойността на
втория жилищен етаж, със застроена площ от 98 кв.м., ведно с правото на
строеж, възлиза на сумата от 97 200,00 лева. Експертът е изчислил, че сумата
за уравнение на стойността на делбената маса възлиза на сумата от 11 050,00
лева.
Настоящата инстанция кредитира изцяло така изготвеното заключение,
като обективно, пълно и компетентно изготвено и с оглед липсата на
съмнение в безпристрастността на вещото лице. Доколкото се касае за делба
на жилищна сграда, като в дял всеки от съделителите получава жилищен
етаж, които обаче не са равностойни помежду си, доколкото първият етаж е
вкопан в земята, вещото лице е използвало като аналози, освен статистически
данни за обект „къща“, но и такива за обект „етаж от къща“, поради което при
10
изчисленията чрез използване метода на пазарните аналози и метода на
приходите от наем за такива обекти, вещото лице е получило обща стойност
на делбения имот в размер на 157 800,00 лева, като стойността на първия
жилищен етаж е изчислена на 50 500,00 лева, а стойността на втория
жилищен етаж на 97 200,00 лева. Вещото лице е съобразило и това, че
доколкото сградата е построена в имот общинска собственост, при оценката
му следва да се вземе предвид съответно и стойността на правото на строеж,
което е отразено в заключението. Въззивната инстанция намира, че
посочените стойности следва да приемат за възможно най-близки до реалната
стойност на имота към момента на извършване на делбата – май 2023г., с
оглед влизане в сила на първоинстанционното решение в частта по
извършване на делбата и доколкото действително, видно от експертното
заключение, за периода от последната оценка до датата на влизане в сила на
решението по извършване на делбата, стойността на имуществото се е
променила.
Доводите на жалбоподателя, изложени от процесуалния му представител
в хода на устните състезания пред въззивната инстанция, относно стойността
на първия полуподземен жилищен етаж, настоящата инстанция намира за
неоснователни. Както вещото лице изрично посочи при изслушването си в
съдебно заседание, при оценката на двата етажа е подходено по един и същи
начин, като е използван еднакъв корекционен коефициент, с който е намалена
стойността - 10% за всеки един от етажите, изхождайки от пазарните условия
и при съобразяване, че имотът се намира в квартал с амортизирана
инфраструктура и с ограничено предлагане на такъв вид обекти – етажи от
къщи. Допълнително стойността на първия етаж е редуцирана от вещото лице
с 40%, с оглед спецификата на обекта, представляващ полуподземен етаж,
като е съобразено местоположението и височината на етажа и пазара на такъв
вид имоти, съобразно статистическите данни, доколкото пазарът само на
етажи е по-специфичен такъв, отколкото този на цели къщи, което в случая е
резонно с оглед действителното състояние на обекта, предмет на делба в
настоящото производство, което съдът е длъжен да съобрази. В този смисъл,
вещото лице е използвало обективни показатели на пазара за подобен тип
имоти, като са взети предвид и особените характеристики на конкретния
обект на оценка, поради което възраженията за проявена субективност при
оценката на първия жилищен етаж, според настоящата инстанция са
неоснователни.
Във връзка с доводите относно включването площта на терасата в
застроената площ на втория етаж, поставен в дял на жалбоподателя, която
според процесуалния му представил не следвало да се включва и да бъде
оценявана с втория жилищен етаж, позовавайки се на разпоредбата на § 2, ал.
1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
на МРРБ (за краткост Наредба № 7/2003г.), следва да се има предвид
следното:
Съгласно разпоредбата на т. 59 от § 5 на ДР на ЗУТ, по смисъла на
закона, „терасата“ представлява открита използваема площ, разположена
върху помещения, върху колони или върху терена. Съобразно т. 57 от същата
разпоредба „балконът“ представлява открита използваема площ върху
11
конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата, а съгласно т. 58
„лоджията“ представлява използваема площ, открита от външната си страна и
включена в общия обем на сградата. Т.е. разликата между терасата и балкона
от една страна и лоджията е, че първите всъщност са издатини пред фасадата,
докато разликата между терасата и балкона е, че терасата задължително е
разположена върху помещения, колони или върху терена, а балконът „виси“
пред сградата. Видно от легалното определение за тераса, тя е разположена
над помещения (освен когато е на колони или над терена), поради което по
самото си архитектурно естество винаги се явява покрив за обектите, над
които се намира. Като покрив, съгласно правилото на чл. 38 от ЗС, което е
императивно, терасата се явява обща част на сградата по своето естество, т.е.
такава, без която сградата не може да съществува, без да се прави разлика
дали покривът е обикновен, терасовиден, или има друга конструкция.
Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата
постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на
покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден,
защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната
функция на този вид тераси. Щом като терасата обслужва като покрив
останалите под нея обекти, тя е обща част и принадлежи на всички етажни
собственици, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един
или няколко собственика.
Съгласно разпоредбата на т. 15 от § 5 на ДР на ЗУТ „Застроена площ“ е
площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия
надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на
проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на
приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни
площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от средното
ниво на прилежащия терен.
Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 7/2003г., под застроена площ на самостоятелни обекти в сградите
(жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др.) се разбира площта,
ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи
стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните
обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на
обекта (жилище и др. подобни) се прибавя цялата площ на лоджиите и
балконите, измерена по външните им конструктивни очертания. В този
смисъл, терасите не се включват в застроената площ на самостоятелния
обект, съответно представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 7/2003г. застроена площ на жилище (или на друг обект),
разположено на повече от един етаж, е сборът от застроените площи на
отделните му етажи, вкл. площта на стълбищата в тях. В този смисъл,
терасите не се включват в застроената площ на самостоятелния обект,
съответно представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС.
Налице са обаче и изключения от това правилно. Така например в
Решение №37/11.03.2010 г. по гр. д. № 528/2009 г., II ГО на ВКС е застъпено
становището, което настоящия въззивен състав споделя, че „балконните
тераси, които не изпълняват ролята на покрив, са съставни части на отделните
12
апартаменти и принадлежат на отделните етажни собственици“, съответно
влизат в застроената площ на обекта, част от който са.
Следва да се има предвид и това, че от значение за определяне статута на
спорното помещение като част от втория надземенен етаж или като обща част
по смисъла на чл. 38 от ЗС е и предназначението, което то има към момента
на възникване на етажната собственост. В случая етажната собственост
възниква с влизане в сила на решението по извършване на делбата, доколкото
по силата на решението всеки от съделителите придобива в индивидуална
собственост отделен жилищен етаж от сградата.
Видно от заключението на вещото лице по повторната оценителска
експертиза, допусната и приета от въззивния съд, в застроената площ на
втория етаж е включена и терасата с площ от 4 кв.м., като общата застроена
площ на обекта е в размер на 98 кв.м. – 94 кв.м. - жилищна площ и 4 кв.м. –
тераса. Именно върху тази площ е определена и оценката, както на цялата
къща, така и на втория надземен етаж от нея. Следва да се отбележи, че при
изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице посочи
изрично, че е оценило втория етаж като 98 кв.м. и е включило в него терасата
от 4 кв. м., с оглед съществуващите писмени документи, одобрени от
общината, където е посочена тази площ, както и това, че при огледа си на
място е констатирало, че терасата е остъклена и обитаема, съответно е
усвоена и се ползва в жилищната площ на етажа. Процесната тераса, видно и
от снимките от извършения оглед на място на делбената сграда от вещото
лице, които са приобщени в заключението, е продължение на стълбите и
служи за вход към надземния втори етаж на сградата.
В приетите от първоинстанционния съд съдебно-технически експертиза и
допълнителните заключения към нея на вещото лице Г., неоспорени от
страните в тази им част, навсякъде вторият жилищен етаж, поставен в дял на
съделителя П. е описан като втори надземен етаж с външен самостоятелен
вход от външно бетоново стълбище, състоящ се от остъклена тераса, в която е
обособено санитарно помещение – баня с тоалетна, салон, три стаи и
кухненски бокс. Видно от допълнително заключение от 07.12.2021 г. вторият
етаж е с външен самостоятелен вход от външно бетоново стълбище, като в
този етаж е включена и остъклена тераса, с размери 2,41/2,09 м., в която е
обособено санитарно помещение - баня с тоалетна с размери 1,64/1,12 м.
Видно и от одобрения от Главния архитект на община П. инвестиционен
проект от 12.09.2022г., за обособяването на етажите на процесната сграда
като два самостоятелни обекта е посочено, че вторият етаж е с обща площ от
98 кв. м., като в него е включена и остъклената тераса, която е обособена в
санитарно помещение и се използва от съделителя П.. Това изрично е
посочено и в приложения Архитектурен проект, съгласно който „Вторият дял
ще се използва изцяло като втори жилищен етаж, като достъпът става от
съществуващи външни стълби. Той се състои от: Коридор, Баня, Кухня,
Дневна две Спални и Тераса.“, като след делбата дял 2 е отразен с площ от 98
кв.м.
В този смисъл, доколкото този обект, представляващ остъклена тераса и
която се използва за вход към втория жилищен етаж от сградата, съответно е
усвоен за нуждите на втория жилищен етаж като негова съставна част, според
13
настоящата инстанция не представлява обща част в етажна собственост,
площта на която да се изключи и да не бъде оценявана при определяне на
оценката на втория жилищен етаж, поставен в дял на съделителя П.. Достъпът
към двата етажа се осъществява чрез отделни входове откъм двора, като
достъпът до втория жилищен етаж е именно през стълбище, приключващо
във въпросната остъклена тераса, където е поставена врата. Към момента на
влизане в сила на решението по извършване на делбата, а и преди това,
процесната остъклена тераса, доколкото е използвана като вход към втория
надземен етаж и в нея е обособено санитарно помещение за втория жилищен
етаж, не е имала статут на обща част нито по естеството си, нито по
предназначение, тъй като етажна собственост въобще не е съществувала.
Поради изложеното по-горе, същата следва да се възприема като съставна
част от втория жилищен етаж, а не като обща част на двамата съделители.
Настоящата инстанция приема, че застроената площ на втория надземен
етаж от процесната сграда възлиза на 98 кв. м., съобразявайки вида на
настоящото производство, чиято цел е да се прекрати състоянието на
съсобственост между страните, че при определяне на цената на втория етаж
следва да се има предвид тази площ, както е процедирало и вещото лице,
което се е съобразило и с одобрения инвестиционен проект за разделяне на
сграда на два самостоятелни обекта. Обстоятелството, че делбата е допусната
и извършена, като в дял на съделителя П. е поставен втория жилищен етаж,
който в решението на първоинстанционния съд е посочен с площ от 94 кв. м.
е ирелевантно в случая, доколкото макар площта на имота да е
индивидуализиращ негов белег, не се обхваща от силата на пресъдено нещо
по допускане на делбата, в който смисъл е и съдебната практика. Поради
горното, доводите за намаляване оценката на поставения в дял на този
съделител етаж от сградата със стойността на посочените 4 кв.м. тераса, са
неоснователни.
Въз основа на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
размерът на паричното уравнение следва да бъде определен съобразно
приетата от въззивния съд експертиза, отразяваща действителната пазарна
стойност на имота към момента на извършване на делбата, съобразно
изискванията на закона. Съобразно първоинстанционното решение по
допускане на делбата съделителката Н. П. притежава 1/4 ид. част от делбеното
имущество. Съобразно повторната оценителска експертиза на вещото лице К.
оценката на сградата към датата на извършване на делбата е в размер на
157 800,00 лева, съответно делът в съсобствената сграда на Н. П. възлиза на
сумата от 39 450,00 лева. С решението по извършване на делбата в дял на
съделителката П. е поставен първият полуподземен етаж от сградата, който
съобразно заключението на вещото лице К. е с пазарна стойност към датата на
извършване на делбата в размер на 50 500,00 лева, а в дял на съделителя Г. П.
е поставен вторият надземен етаж, с пазарна стойност от 97 200,00 лева. За да
не се достигне до неоснователно обогатяване на съделителката Н. П.,
получаваща в дял първия полуподземен жилищен етаж, със стойност по-
голяма от дела й в съсобствеността, за сметка на другия съделител Г. П.,
същата следва да заплати на съделителя П. разликата между стойността на
възложеното й имущество и стойността на дела й в съсобствеността. Размерът
на уравнението на дяловете на двамата съделители възлиза на сумата от
14
11 050,00 лева (50500-39450=11 050).
Изложените от процесуалния представител на жалбоподателя П.
варианти за пресмятане на уравнението между дялове, съответно посочените
стойности, не отговарят на смисъла на присъждане на уравнението, а именно
– да не се допусне неоснователно обогатяване съделителите, получили в дял
имущество с по-висока стойност от размера на дела им в съсобствеността.
Предложеният от процесуалния представител на жалбоподателя вариант, при
който като се съобрази стойността на притежаваните от доверителя му 3/4 ид.
части от общата вещ, оценена на сумата от 118 350,00 лева, доколкото
същият получава в дял имущество със стойност 97 200,00 лева, то за
уравнение на дяла му следва да се присъди разликата между тези две
стойности или сумата от 21 150,00 лева, показва стойността на неговото
обедняване, а не стойността на обогатяването на другия съделител. При
присъждане на уравнение в делбеното производство важат принципите на
неоснователното обогатяване, а именно, че обогатилият се без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размер
на обедняването. Ако обогатяването е в по-голям размер от обедняването,
дължи се размерът на обедняването, а ако обедняването е в по-голям размер
от обогатяването, дължи се размерът на обогатяването. Именно поради това
от стойността на получения от този съделител дял от имуществото, следва да
се извади стойността на дела му от съсобственото имущество, като по този
начин в полза на другия съделител се присъжда сумата, с която би се
обогатила насрещната страна. С оглед на това, посоченият по-горе вариант на
изчисление на дължимото от съделителката Н. П. уравнение, според
настоящата инстанция се явява неприложим, като същата следва да заплати
на съделителя Г. П. размерът на обогатяването си, а именно посочената по-
горе сума от 11 050,00 лева.
С оглед изложените съображения, настоящата инстанция стигна до
извод, че като не е съобразил, че следва да извърши нова оценка на
имуществото предмет на делбата, която да определи стойността на всеки от
дяловете, максимално приближена към момента на устните състезания,
доколкото това е бил релевантния момент за първоинстанционния съд, то
неправилно последният е определил и дължимото от съделителката Н. П. на
съделителя Г. П. парично уравнение на дяловете, съобразно стойността на
поставения й в дял обект и дела й в съсобствеността, в размер на 10 015,00
лева. Доколкото настоящата инстанция, чрез назначаване на повторна
експертиза, която да даде действителната стойност на делбеното имущество и
всеки от така разпределените дялове стигна до извод за различна
действителна пазарна стойност на поделяемото имущество и размерът на
дължимото уравнение, то решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което се определи действителната стойност на дяловете
на всеки от съделителите - първият дял – първи полуподземен етаж от
сградата с пазарна стойност в размер на 50 500,00 лева, а вторият дял – втори
надземен етаж с пазарна стойност от 97 200,00 лева, като се осъди
съделителката Н. П. да заплати на съделителя Г. П. парично уравнение на
дяловете в размер на сумата от 11 050,00 лева. В този смисъл, въззивната
жалба на жалбоподателя Г. П. се явява основателна.
15
По отношение направеното в хода на устните състезания искане от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
законна лихва върху сумата за уравнение, считано от датата на влизане в сила
на решението по извършване на делбата, която следвало да се присъди от
съда служебно, настоящата инстанция счита за допустимо и частично
основателно. Имайки предвид характера на производството по съдебна делба,
при която всяка от страните съчетава едновременно процесуалните функции
на ищец и ответник по иска за делба, искането, макар и предявено за първи
път в хода на устните състезания пред въззивната инстанция е допустимо,
съобразно константната съдебна практика, доколкото присъждането на
законна лихва се явява законна последица от предявяване на иска, като
въззивната инстанция следва да се произнесе по присъждането й.
Действително с решението, с което се извършва съдебна делба и се присъжда
сума за уравняване на дела в хипотезата на възлагане на неподеляемо жилище
по реда на чл. 349 от ГПК, доколкото съдът служебно присъжда това
уравнение, съобразно постановките ППВС № 4/1964 г. и ТР № 34/1971 г. на
ОСГК на ВС съдът следва служебно да присъди и законна лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила. Съдебната практика
приема, че в хипотезата на чл. 349 от ГПК, присъждането на законна лихва е
по силата на закона и се дължи служебно от съда, доколкото ал. 5 на чл. 349
от ГПК, предвижда, че ако уравнението е парично, то заедно със законната
лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението
по възлагането. В настоящия случай, делбата на процесния имот е извършена
по реда на чл. 353 от ГПК, с разпределение на делбения имот между
съделителите и поставяне в дял на всеки от тях на отделен обект. В този
случай, законодателят не е предвидил присъждане на законна лихва върху
уравнението на дела, в случай че размерът на дяловете не съответства на дела
от съсобствения имот. Макар да се присъжда парична сума за уравняване на
дела, в настоящия случай, според настоящата инстанция важат общите
правила по отношение искането на законна лихва, доколкото липсва изрична
правна норма, а прилагането по аналогия правилата на чл. 349 от ГПК за
неприложимо. С оглед на това, според настоящата инстанция законната лихва
върху присъденото уравнение следва да се присъди от датата на отправяне на
искането, а не от датата на влизане в сила на решението по извършване на
делбата, към който момент се присъжда законна лихва в случаите на
извършена делба по реда на чл. 349 от ГПК. В настоящия случай искането за
присъждане на законна лихва е направено в хода на устните състезания пред
въззивния съд в проведеното на 27.03.2024г. съдебно заседание, поради което
същата следва да бъде присъдена от тази дата до окончателното плащане на
паричното уравнение, определено с настоящото решение.
По отношение присъдената с решението в полза на съделителя Н. П. сума
от 912,60 лева, представляваща разноски по изготвянето на инвестиционен
проект за разделянето на сградата настоящата инстанция не дължи
произнасяне. От материалите по делото е видно, че с Определение №260020
от 27.06.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционният
съд се е произнесъл по инкорпорираното във въззивната жалба на съделителя
П. искане за изменение на решението в частта за разноските, като е оставил
искането без уважение. Определението е връчено на страните – на Н. П. на
16
29.06.2023г., а на Г. П. на 03.07.2023 г. Срещу същото не е подадена жалба
нито от страна на съделителката Н. П., нито от страна на жалбоподателя в
настоящото производство Г. П. в законоустановения срок, поради което
същото е влязло в сила и не подлежи на преразглеждане от страна на
въззивния съд, разглеждащ основната жалба.
С оглед промяната на действителната стойност на всеки от дяловете на
съделителите, въззивната инстанция следва да определи дължимата се от
двамата съделители държавна такса по извършване на делбата, съобразно
разпоредбата на чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в тази част и да бъде постановено ново, с което всеки от
съделителите бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху
стойността на неговия дял от поделяемото имущество. В случая
съделителката Н. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – П. държавна такса в размер на 1
578,00 лева, а съделителят Г. П. – в размер на 4 330,00 лева.
В останалите части решението на първоинстанционния съд, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
По отношение разноските пред въззивната инстанция - Съобразно
практиката на ВКС доколкото е налице спор за размера дължимото се между
съделителите парично уравнение на получените дяловете, разноските пред
въззивната и касационната инстанция се разпределят по общите правила,
съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, съобразно изхода на делото пред
съответната инстанция. В този смисъл разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от ГПК,
съгласно която присъждането на разноските се извършва съобразно
стойността на дяловете, е неприложима в настоящото производство.
С оглед основателността на въззивната жалба, относно дължимото на
съдилителя Г. П. парично уравнение от другия съделител Н. П., право на
направените по делото пред въззивната инстанция разноски, съобразно
правилата на чл. 78 от ГПК, има жалбоподателя Г. П.. Предвид това, че
предмет на делото не е искова претенция, която да се уважава в една част и да
се отхвърля в друга, в определен конкретен размер, а представлява спор за
дължимото се парично уравнение на дяловете между съделителите,
вследствие извършване на съдебната делба, то въззиваемата страна няма
право на разноски. Искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно
отхвърленият размер на претенцията по жалбата се явява неоснователно.
По делото от страна на въззивника са представени списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване – платежни
нареждания за внесена държавна такса за въззивно обжалване – 218,00 лева,
за внесени депозити за вещо лице – общо 710,00 лева (500,00 лева –
първоначално определен депозит и 210,00 лева – допълнителен депозит),
както и 2 броя договор за правна помощ, защита и съдействие, като в
последните е отразено, че адвокатското възнаграждение в размер на общо
1 500,00 лева е заплатено в брой. В представения списъка по чл. 80 от ГПК са
вписани и заплатените комисионни такси за извършване на преводите по
платените държавна такса и депозити за вещо лице от страна на въззивника,
17
които тъй като не представляват направени по делото разноски, съобразно
константната практика на съдилищата, не следва да се присъждат. Доколкото
разноските са своевременно претендирани и са представени доказателства за
реалното им извършване, въззиваемата страна Н. П. следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника Г. П. направените пред въззивната инстанция разноски
в общ размер на 2 428,00 лева.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК, решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260008/10.04.2023г., постановено по гр.д. №
1863/2020г. по описа за 2020г. на XVI граждански състав на Районен съд – П.
В ЧАСТТА, С КОЯТО е определена оценка на поставения в дял на
съделителката Н. И. П. недвижим имот - първи полуподземен етаж от сграда с
идентификатор *****.***.**.* в размер на 35 610,00 лева и е определена
оценка на поставения в дял на съделителя Г. А. П. недвижим имот - втори
надземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.* в размер на
66 770,00 лева, В ЧАСТТА, С КОЯТО Н. И. П. е осъдена да заплати в полза
на Г. А. П. сумата от 10 015,00 лева за уравнение на дяловете, КАКТО И В
ЧАСТТА, С КОЯТО са осъдени страните да заплатят по сметка на
Пазарджишкия районен съд следните държавни такси: Н. И. П. – 1 023,80
лева, Г. А. П. – 3 071,40 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
1/ ОПРЕДЕЛЯ действителна стойност на поставения в дял на Н. И. П.,
ЕГН ********** недвижим имот - първи полуподземен етаж от сграда с
идентификатор *****.***.**.* по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес: гр. П., ул. „К." №**, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ 94,00 кв.м., разположена в дворно място с
идентификатор *****.***.**, в размер на 50 500,00 лева.
2/ ОПРЕДЕЛЯ действителна стойност на поставения в дял на Г. А. П.,
ЕГН ********** недвижим имот - втори надземен етаж от сграда с
идентификатор *****.***.**.* по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес: гр. П., ул. „К." №**, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ 94,00 кв.м., разположена в дворно място с
идентификатор *****.***.**, в размер на 97 200,00 лева.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет.
*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К."
№**, сумата от 11 050,00 лева (единадесет хиляди и петдесет лева) – за
уравнение на дяловете между съделителите, ведно със законна лихва върху
нея от 27.03.2024г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет.
*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - П. сумата от 1 578,00 лева (хиляда петстотин седемдесет и
осем лева) – държавна такса по извършване на делбата.
18
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К." №** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
- П. сумата от 4 330,00 лева (четири хиляди триста и тридесет лева) –
държавна такса по извършване на делбата.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет.
*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К."
№**, сумата от 2 428,00 лева (две хиляди четиристотин двадесет и осем лева)
– сторени пред въззивната инстанция разноски, от които 218,00 лева –
държавна такса за въззивно обжалване, 710,00 лева – депозити за вещо лице и
1 500,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19