Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Виолета
Танаицова, като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 1443/2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 26.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 13406/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, подсъдимият А.Х.М. е
признат за виновен в това, че в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок *****, апартамент
№ 85, след като е бил осъден с влязло в сила на 15.11.2010 г. съдебно решение №
III-97-213 от 15.11.2010 г., постановено по гр. д. № 12100/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, да издържа свой низходящ – дъщеря си Н.А.А., ЕГН: **********,
родена на *** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, считано от влизането на съдебното решение в сила, а именно 15.11.2010 г.,
чрез нейната майка и законен представител В.И.А.(след прекратяване на брака с
фамилно име В.), съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно: за периода от м. декември 2015 г. до м. юли 2017
г., включително, двадесет месечни вноски по 80,00 (осемдесет) лева, възлизащи
на общо дължима сума в размер на 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева, поради
което и на основание чл. 183, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност
два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
-
включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие за срок от шест месеца.
На
основание чл. 183, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сума в размер на 132,71 (сто тридесет и два лева и
седемдесет и една стотинки) лева, представляваща направените в хода на
досъдебното производство разноски, и по сметка на СРС сума в размер на 850,00
(осемстотин и петдесет) лева, представляваща сторените по съдебното
производство разноски, както и 10,00 (десет) лева държавна такса за служебно
издаване на два броя изпълнителни листа.
Срещу
присъдата е постъпила въззивна жалба от подс. А. М. чрез защитника му, с която
се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
както и събирането на други доказателства.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда. Излага доводи, че липсва субективната
съставомерност на деянието, извършено от подзащитния му, доколкото същият е
искал да плаща издръжката на детето си, но е бил в невъзможност.
Представителят
на държавното обвинение прави искане за потвърждаване на първоинстанционната
присъда като обоснована и законосъобразна, постановена въз основа на събрания
по делото доказателствен материал.
В
своя защита подс. А.М. поддържа казаното от защитника си и посочва, че има
здравословни проблеми, поради което не може да работи и не може да реализира
доходи, а в правото си на последна дума иска отмяна на присъдата, тъй като не е
имал възможност да плаща за издръжката.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен
състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият А.Х.М. е роден на *** г. в гр. Ирак,
гр. Тамим, иракчанин, иракски гражданин, постоянно пребиваващ в Република
България, неосъждан, разведен, с висше образование, трудово неангажиран.
Подс. А.М. и
св. В. В. имали сключен граждански брак, за който бил съставен акт за
граждански брак № 7/08.01.2005 г. на Столична община. По време на брака им се
родила дъщеря – Н.А.А., на *******г.
С решение № III-87-213/15.11.2010 г.,
постановено по гр. д. № 12100/2009 г. по описа на СРС, III-то ГО, 87-ми състав, влязло в
сила на 15.11.2010 г., гражданският брак между подс. М. и св. В. бил прекратен,
а упражняването на родителските права по отношение на детето Н.А.били
предоставени на майката – св. В.. С решението подсъдимият бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен представител –
св. В., в размер на 80,00 (осемдесет) лева, като сумата трябвало да бъде
заплащана от 5-то до 10-то число на текущия календарен месец.
Подс. М. плащал
редовно дължимата месечна издръжка за период от шест месеца, след което
преустановил плащанията, поради което бил признат за виновен с присъда от
06.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 20928/2014 г. по описа на СРС, НО,
104-ти състав, по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, но не бил наказан на основание чл. 183, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд
изпълнил задължението си и заплатил дължимите вноски за издръжката на Н.А.за
периода от 15.12.2012 г. до 15.09.2014 г. След присъдата подсъдимият продължил
да плаща ежемесечна издръжка на дъщеря си до 23.11.2015 г., след което отново
преустановил плащанията за период от м. декември 2015 г. до м. юли 2017 г.,
включително, а именно за двадесет месечни вноски по 80,00 (осемдесет) лева,
възлизащи на общо дължима сума в размер на 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и
относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия А.Х.М. (л. 24-25 и 88
от съд. д.) и показанията на свидетелите В. И. В. (л. 39-40 от съд. д.) и И.Д.С.(л.
50-51 от съд. д.), писмени доказателства: справка за съдимост на
подсъдимото лице (л. 18 и 49 от съд.
д., л. 56, 79 и 80 от ДП), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР – МВР от
28.10.2019 г. с приложение (л. 54-55 от съд. д.), копие на решение № III-87-213/15.11.2010 г.,
постановено по гр. д. № 12100/2009 г. по описа на СРС, III-то ГО, 87-ми състав (л. 7-9,
49-51 от ДП), писмо от НАП от 07.09.2017 г. (л. 40 от ДП), писмо от НОИ от
12.09.2017 г. с приложения (л. 41-45 от ДП), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към
СДВР – МВР от 15.09.2017 г. с приложение (л. 46-47 от ДП), копие на присъда от
06.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 20928/2014 г. по описа на СРС, НО,
104-ти състав (л. 53 от ДП), справка от Служба по вписванията към Агенция по
вписванията от 20.09.2017 г. (л. 54 от ДП), копие на вносна бележка от
23.11.2015 г. (л. 76 от ДП), копие от акт на раждане на Н.А.А. (л. 88 от ДП) и експертни
способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 70-72 от съд. д.), съдебно-оценителна
експертиза (л. 34-37 от ДП) и допълнителна съдебно-оценителна експертиза (л. 90-93
от ДП).
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е
преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
Настоящата
инстанция се присъедини към анализа на първата по отношение на обясненията на
подс. А.М. и показанията на св. В. В., от които се извежда, че подсъдимият е
баща на Н.А.и е бил осъден с влязло в сила решение да й плаща месечна издръжка
в размер на осемдесет лева. Последното намира подкрепа както в събраните и
проверени писмени доказателсва: копие от акт на раждане на Н.А.А. и копие на решение № III-87-213/15.11.2010 г.,
постановено по гр. д. № 12100/2009 г. по описа на СРС, III-то ГО, 87-ми състав, така и в
показанията на св. И.С.. От допълнителната СОЕ, изготвена в хода на досъдебното
производство, се изяснява точният размер на дължимите от подсъдимия суми за времето
от м. декември 2015 г. до м. юли 2017 г., включително.
Първоинстанционният
съд правилно е изяснил, че по време на инкриминирания период подс. М. не е бил
трудово ангажиран, не е реализирал доходи и не е имал имущество, от което да
реализира доходи, което се установява от показанията на св. И.С., писмо от НАП от 07.09.2017 г.,
писмо от НОИ от 12.09.2017 г. с приложения, писмо от Отдел „Пътна полиция“ към
СДВР – МВР от 15.09.2017 г. с приложение и справка от Служба по вписванията към
Агенция по вписванията от 20.09.2017 г. Въззивният съд кредитира заключението
на СМЕ, което установява, че подсъдимият има две хернии, които не му позволяват
да полага тежък физически труд, като вещите лица са изяснили, че здравословното
му състояние не изключва възможността да полага какъвто и да е труд, който да
бъде съобразен с неговото здравословно състояние. Първостепенният съд
обосновано е обърнал внимание на обстоятелството, че липсват данни подсъдимият да
се е регистрирал в бюрото по труда или да е преминал на освидетелстване пред
ТЕЛК, поради което е направил извод, че сам се е лишил да му бъде предложена подходяща
за здравословното му състояние работа. С оглед на изложеното, възраженията на
защитата, че подсъдимият е бил в невъзможност да полага труд и да реализира
доходи поради влошеното му здравословно състояние, се явяват неоснователни.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С
оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е заключил от правна страна, че подс. А.М. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съответствие
с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че след
като е бил осъден с влязло в сила на 15.11.2010 г. съдебно решение № III-97-213 от
15.11.2010 г. по гр. д. № 12100/2009 г. по описа на Софийски районен съд, да
издържа дъщеря си Н.А.А., като заплаща месечна издръжка в размер на 80,00
(осемдесет) лева, считано от 15.11.2010 г., чрез нейната майка и законен
представител св. В. В., подс. А.М. съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода от м. декември
2015 г. до м. юли 2017 г., включително, двадесет месечни вноски по 80,00
(осемдесет) лева, възлизащи на общо дължима сума в размер на 1600,00 (хиляда и
шестстотин) лева. Развитите съображения на първоинстанционния съд относно
приложението на материалния закон са правилни и изцяло се възприемат от
настоящата инстанция.
Въззивният
съд намира за правилни и изводите на районния съд за субективната
съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не констатира основание
за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до една година или пробация.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия районният съд правилно е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, както и че същият е бил безработен и не е реализирал никакви доходи,
а като отегчаващо – продължителния период от време, през който не е плащал
издръжка на детето си. Споделя се и становището на СРС, че не са налице
предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, тъй като не са налице многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за него.
Първостепенният съд е наложил наказание, което въззивният съдебен състав намира
за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващото отговорността обстоятелства и целите, предвидени в
чл. 36 от НК, като на подсъдимия е наложено наказание пробация със следните
пробационни мерки: .
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност
два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
-
включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие за срок от шест месеца.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, правилно районният съд е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.11.2020
г., постановена по н.о.х.д. № 13406/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 1-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.