Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 675 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Г.Б.Б. ***,
който не е съгласен с Наказателно постановление № 16-0319-000462 от 30.11.2016
г. на Началник РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за
нарушение и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 400,00 лева. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на процесуалноправните и материалните норми. Моли
за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез пълномощника адв. Н.Н. от ВТАК, поддържа
депозираната жалба по посочени в нея съображения.
Административнонаказващият орган - редовно
призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.11.2016
г. на жалбоподателя Г.Б.Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
бл. № 117482, за това, че на същата дата, около 14,10 часа, в с. Масларево, на ул.
„Без име” е управлявал ***”, рег. № ***, собственост на В.К.Б.от гр. Велико
Търново, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към
датата и часа на извършването на проверката - административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 02.11.2016 г. без
възражения, като такива не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 30.11.2016 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 16-0319-000462 на Началник РУ
- Полски Тръмбеш при ОД на МВР - Велико Търново, с което за нарушение и на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ, на Б. е
наложено административно наказание "Глоба” в размер на 400,00 лева.
По делото са разпитани Й.Й. и В.Г.
– актосъставител и свидетел по акта, А.И. – районен инспектор, отговарящ за кв.
„Бузлуджа” в гр. Велико Търново, в това число и ул. „***”, дадени са обяснения
от жалбоподателя, както и са приложени Докладна записка от ПИ А.И. от
15.10.2019 г., уведомление от 04.05.2020 г. до Г.Б., справка - разпечатка от
"Гаранционен фонд", Удостоверение за граждански брак, от което е
видно, че жалбоподателят и В.К.Б.са сключили граждански брак на 13.10.1985 г. и
Служебна бележка от ОД „Земеделие” – Велико Търново, от която се установява, че
процесния колесен трактор е спрян от движение
на 15.04.2013 г.
С оглед
на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
На първо място, жалбата против атакуваното НП е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице. В обжалваното НП е отразено, че е
връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 15.10.2019 г. Съгласно представената Докладна записка от полицейски инспектор А.И.
*** /лист 10 от делото/, на адреса на нарушителя са извършени проверки на 11.10.
и 14.10.2019 г., като лицето не е установено. Разпитан в съдебно заседание
свидетелят И. заяви: „Не съм оставял уведомление на адреса. Проверките на
11.10. и 14.10. са извършени през работно време. Позвънил съм на звънеца, никой
не е отворил от апартамента, не е имало и съседи, от които да разбера дали
лицето, което търся, живее там.” От отразеното в докладната и от показанията на
И. става ясно, че адресът на жалбоподателя е посетен двукратно в работно време,
като по делото не е налице надлежно установяване наказващият орган да е положил
усилия да открие нарушителя и да предприеме действия за връчване на
наказателното постановление по друг начин. Настоящият съдебен състав намира, че
не са изпълнени и двете предпоставки на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
при липсата на каквито и да е доказателства за продължителното или постоянно
отсъствие на жалбоподателя на посочения от него адрес или за промяна на адреса
му. Напротив, видно от данните по делото Г.Б. не е променял постоянния си и
настоящ адрес, а в работно време отсъстват със съпругата си от дома им, тъй
като и двамата са земеделски производители. При това положение, след като
наказателното постановление не е редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН и не е породило целената с него правна последица - поставяне началото
на срока за обжалването му пред съда, седмодневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е изтекъл на 22.10.2019 г. Съгласно представеното по делото уведомление
/лист 5 от делото/ съдът приема, че наказателното постановление е редовно
връчено на жалбоподателя на 04.05.2020 г., т. е. срокът за неговото обжалване изтича на 11.05.2020 г. Жалбата против
наказателното постановление е подадена на 08.05.2020 г. чрез наказващия орган,
поради което е спазен седмодневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от връчване
на наказателното постановление за обжалването му пред съда.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Съгласно ал. 1 от същата разпоредба, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице
и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или ЕТ. От своя страна
нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ повелява, че договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
В настоящия случай видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, жалбоподателят и В.К.Б., вписана в НП като собственик, са
съпрузи /сключен граждански брак на 13.10.1985 г./. Налага се извод за извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а не по
чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото Г.Б. е съсобственик
на процесния колесен трактор, тъй като същият е в режим на съпружеска
имуществена общност. НО, от друга страна,
за неангажирането на административнонаказателната отговорност на въззивника
правнорелевантен е фактът, че процесното МПС е било спряно за движение от
15.04.2013 г. /лист 32 от делото/ и съгласно гореизложеното и предвидено от
законодателя, жалбоподателят не дължи заплащане на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Поради това следва да се приеме, че към момента на
проверката Б. не е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и
съответно не е осъществил и състава на административното нарушение по чл. 638,
ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-0319-000462 от 30.11.2016 г. на Началника на
РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Г.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, за извършено нарушение и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: