Мотиви по НЧХД №276/2020г. по
описа на Каварненски районен съд.
Срещу подсъдимата В. Г.Д.
ЕГН ********** ***,с постоянен
адрес ***,с адрес за призоваване гр.К. улица „***,българска гражданка,с **
образование,р.,работи като **в **,общ.Каварна,неосъждана са повдигнати
обвинения за това, че на 30.10.2020г. около 19.00 ч. в центъра на гр.Ш.пред
Община **е разгласила публично позорно обстоятелство за Т.Ж.К.,като я нарекла „**“
в присъствието на Ж.И.К.,**,като по този начин е опетнила доброто и
име,засегнала е честта и достойнството и-престъпление по чл.147 ал.1 вр.с
чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК,за това,че на 30.10.2020г. около 19.00 ч. в
центъра на гр.Ш.пред Община **чрез удар с ръка по дясната буза е нанесла на *** Ж.И.К.
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
страдание,без разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2 вр. с чл.131
ал.1 т.4 от НК,за това, че на 30.10.2020г. около 19.00 ч. в центъра на гр.Ш.пред
Община **е казала в присъствие на *** дъщеря на тъжителката Т.Ж.К.,а именно Ж.И.К.,че“…и
ти си ** ***“ на публично място в присъствието на **,с което е засегнала честа
и достойнството и,опетнила е доброто и име-престъпление по чл.146 ал.1 вр. с
чл.148 ал.1 т.1 от НК,за това, че на 01.11.2020г. чрез изпратено по телефона си
съобщение до Ж.И. К. се е заканила да и
нанесе побой,в резултат на който ***,като заплахата с физическо насилие е
породила у пострадалата основателен страх,че ще бъде извършено престъпление
против личността и-престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
Частния
тъжител Т.Ж.К. ЕГН ********** с адрес ***,лично и като законен представител на ***
си дъщеря Ж.И.К. ЕГН **********,със същия адрес,чрез повереника си адв.Г.Г.-ДАК
поддържа тъжбата си.Заедно с нея е предявен граждански иск в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лева като обезщетение за причинените на тъжителката
неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД,в резултат на инкриминираното
деяние по чл.147 ал.1,вр. с чл.148 ал.1 т.2 и ал.2 от НК,ведно със законната
лихва от момента на извършване на деянието-30.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, граждански иск в размер на 1000/хиляда/ лева,представляващ
претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди по смисъла на чл.52
от ЗЗД на *** Ж.И.К. претърпени в резултат на инкриминираното деяние по чл.130 ал.2,вр. с чл.131 ал.1 т.4 от НК от
НК,ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието-30.10.2020г.
до окончателното изплащане на сумата,граждански иск в размер на 1000/хиляда/
лева,представляващ претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 от ЗЗД на *** Ж.И.К. претърпени в резултат на инкриминираното
деяние по чл.146 ал.1,вр. с чл.148 ал.1
т.1 от НК от НК,ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието-30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата,граждански иск в
размер на 1000/хиляда/ лева,представляващ претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД на *** Ж.И.К. претърпени в
резултат на инкриминираното деяние по
чл.144 ал.1 от НК,ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието-01.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата
Частния
тъжител Т.Ж.К. ЕГН ********** с адрес ***,лично и като законен представител на ***
си дъщеря Ж.И.К. ЕГН **********,със същия адрес,чрез повереника си адв.Г.Г.-ДАК
поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК, чл.130 ал.2,вр. с чл.131 ал.1 т.4 от НК,чл.146 ал.1,вр. с чл.148
ал.1 т.1 от НК и чл.144 ал.1 от НК срещу подсъдимата В.Г.Д..Счита,че от
събраните доказателства се установява фактическата обстановка,такава каквато е
изложена в тъжбата.Намира обвиненията за доказани от фактическа и правна
страна.С оглед на това моли съда да постанови съдебен акт,с който да признае
подсъдимата за виновна и да и определи наказание съответствуващо на степента на
вината и.В съдебно заседание поддържа и предявените граждански искове,като
претендира и направените по делото разноски-адвокатско възнаграждение и внесена
държавна такса.
Подсъдимата
В.Г.Д. разбира в какво е обвинена,но не се признава за виновна. Отрича да е
нанесла удар с ръка по дясната буза на *** Ж.И.К. и да е изричал по неин адрес
и по адрес на майка и Т.Ж.К. нецензурни думи които са описани в тъжбата.
Упълномощеният
защитник на подс.В.Г.Д. пледира за оправдателна присъда,както и да бъде
отхвърлени предявените граждански искове,като неоснователни и недоказани..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, събрани по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимата
В.Г.Д. ЕГН ********** ***,с постоянен адрес ***,с адрес
за призоваване гр.К. улица „***,българска гражданка,с ** образование,р.,неосъждана,работи
като **в **,общ.К.От брака си с Г.Й.Д. има две деца-Г. Г. Й. и Д.Г. Й..В.Д. не
се е водила на отчет в ДПС при РУ-К.Няма криминалистически регистрации,няма
данни да е осъждана за извършени престъпления от общ характер.Не се движи с
криминално проявени лица.Тиха и скромна.Ползва се с добро име сред съседите и
съгражданите и колегите си.
Малолетните
Ж.И.К.,Г. Г. Й. и П.Р.Х. били ученички в ** клас при **.Освен
това се движили в една компания,често излизали заедно ,били проятелки.През
учебната 2020/2021г. се сприятелили с
младежи от гр.Ш. Ж.К. се сприятелила с непълнолетния М.З.М. от гр.Ш.ученик в ***.За
това тя била споделила с родителите си.Освен в гр.К. младежите се срещали и в
гр.Ш.където момичетата им гостували.Пътували с автобус до гр.Ш.Това не се
приемало добре от родителите на Г. Й..
На
30.10.2020г. за пореден път момичетата тръгнали с последния автобус за гр.Ш.за
да се срещнат с приятелите си момчета. П.и Г. се били съгласили най-вече заради
приятелката си Ж..Междувременно Г. се била сближила с непълнолетния Е.Т.П.,също
от гр.Ш.След като пристигнали в гр.**групата се разхождали по
центъра,разговаряли.Седнали на пейка.Тогава телефона на Г. звънял няколко
пъти,но момичето като разбрало,че майка и я търси първоначално не вдигало.След
това разговаряла и разбрала,че майка и
пътува с автомобил,за да я прибере.Когато пристигнала майката на Г.,В.Д.
започнала да се кара на дъщеря си,по повод на това,че не я е послушала и е
пристигнала в гр.**приятелките си.Скарала се и на момчетата,които и се сторили
големи на възраст,едното от тях пушело.Тя ги попитала дали знаят,че момичетата
са ***,какво правят с тях и дали родителите им знаят това.Тогава и отговорил М.М.,като
и казал,че е приятел на Ж. и родителите
му са запознати с това.За това и В.Д. се обърнала към Ж.,която според нея се
смеела,обвинявайки я,че заради нея дъщеря и е посетила гр.Ш.Афектирана от
поведението на децата Д. реагирала бурно,като отправила според присъствуващите
обидни думи към Ж. и майка и изричайки следното: „и ти си ** ***“,след което и
нанесла силен удар по лицето.След това В.Д. прибрала дъщеря си и П.в гр.К.Ж. се
обадила на майка си по телефона и
споделила случилото се.След като Ж. ***,около 20 часа заедно с майка си
посетили Центъра за спешна медицинска помощ,филиал К.,за медицински преглед във
връзка с нанесения на Ж. удар по лицето от подсъдимата В.Д..
На
01.11.2020г. около обяд Д. изпраща съобщение по телефона на Ж.И.К.,с което и се
заканва с физическо насилие,като пише,че ако я види още веднъж с дъщеря и ***.
От
приложения като писмено доказателство по делото фиш за спешна медицинска помощ
от 30.10.2020г. издаден от Център за спешна медицинска помощ гр.Добрич филиал
гр.Каварна се установява,че е извършен преглед на Ж.И.К. ЕГН ********** с адрес
***.По време на прегледа е диагностицирано зачервяване по дясна лицева половина на прегледания
пациент- Ж.И.К. ЕГН ********** с адрес ***.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява,че при настъпилия инцидент на 30.10.2020г. пострадалата Ж.К. е
получила следните травматични увреждания:-хиперемия/зачервяване/ на дясната
буза.Установеното травматично увреждане е резултат на удар с или върху
твърд,тъп предмет и би могло да се получи по време и начин,както сочи майката
на пострадалото дете в тъжбата си до РС гр.Каварна.Подобно увреждане напълно
отговаря да се е получило при нанесен удар с шамар-дланна повърхност на
ръката.Пострадалата не е освидетелствувана на по-късен етап,поради което според
вещото лице изготвило СМЕ не може да се твърди с категоричност,дали е имало
кръвонасядане или само
хиперемия/зачервяване/ на меките тъкани на дясната буза,което не променя
Медико-билогичната квалификация на телесната повреда.Увреждането е обусловило болка
и страдание,без разстройство на здравето и обичайно преминава за срок от
няколко дни.
От
приложената и приета като писмено доказателство по делото прокурорска преписка
вх.№ 703/2020г. на Районна прокуратура гр.Каварна се установява,че преписката е
образувана по повод получени материали от РУ Каварна с извършена проверка по
жалба на И.Н. и Т.Ж.К.,като законни представители на дъщеря си Ж.И.К. срещу В.Д.,родител
на друго малолетно дете.С оглед на изложените в прокурорско постановление от
20.11.2020г. факти,представителят на Районна прокуратура гр.Каварна приема,че
не са налице комплекса от обективни и субективни елементи осъществяващи състав
на престъпление от общ характер от НК
или основание за намеса на прокуратурата съгласно правомощията и.Доколкото има
претърпяна болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК и данни за чл.144
ал.1 и чл.146 ал.1 от НК,представителят на обвинението указва да се предявят
претенции и защитата на правата на пострадалия
да се реализира в хода на частно
наказателно производство пред РС-Каварна-чл.161 от НК.С оглед на изложеното в
прокурорското постановление от 30.11.2020г. представителят на РП гр.Каварна на
основание чл.199 и чл.213 от НПК отказва да образува досъдебно производство и
прекратява преписка № 703/2020г. по описа на РП гр.Каварна.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на съдебното следствие
доказателства-удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за раждане № ***
от Община К.,фиш за спешна медицинска помощ от 30.10.2020г.,разпечатка от
съобщение от 01.11.2020г.,справка за съдимост,писмо изх.№ ***от Районна
прокуратура Добрич-ТО Каварна,с приложена към него прокурорска преписка № ***писмо
рег.№ 283000-271/26.01.2021г. от РУ гр.Каварна,с приложени към него
характеристични данни за подсъдимата В.Д. от 25.01.2021г.,съдебномедицинска
експертиза,показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-М.З.М., Е.Т.П.,Д.П.Д.,
Г.Г.Т.
Относно
престъплението по чл.130 ал.2 във връзка с чл.131 ал.1 т.4 от НК
Въпреки,
че подсъдимата не признава вината си,гореизложената фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
съдебното следствие доказателства.Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
М.З.М. и Е.Т.П. и ги приема за
последователни,непротиворечиви относно главния факт на доказване,безпристрастни
и обективни.Начина по който свидетелите М.З.М. и Е.Т.изяснява фактите за случилото се по време
на инцидента дава основание да се приеме,че и двамата свидетели са очевидци на инцидента и дават достоверни
показания за случилото се. Показанията на свидетелите М.З.М. и
Е.Т.съдържат правнорелевантни за наказателната отговорност на подс.Д.
факти.Свидетелите М.З.М. и Е.Т.в показанията
си дадени в съдебно заседание твърди,че са
била свидетели на физическо посегателство от страна на подсъдимата В.Д.
спрямо *** към този момент Ж.И.К..В този
ред на мисли следва да се цитират показанията на свидетеля М.М.::“..Удари един
шамар на Ж. и каза“Ти си ** ***“,както и показанията на свидетеля Е.Т.:“..Обърна
се към Ж. с тези думи:“Ти си ** ***,същата си“ и и удари един шамар с лявата
ръка,срещу нея я удари“.Следователно предмет на показанията на свидетелите М.З.М. и
Е.Т.са факти на обективната действителност,които свидетелите са
възприели и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е.
факти които се отнасят към предмета на
доказване.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.З.М.
и Е.Т., тъй като те са обективни, логични,
последователни, непротиворечиви,няма индиция за тяхната заинтересованост и
намират подкрепа в останалия по делото доказателствен материал.
Що
се отнася до показанията на св.Г.Г.Т.,в частта им в която свидетелят отрича
подсъдимата В.Г.Д. да е нанесла удар с ръка по дясната буза на *** Ж.И.К. и да
е изричала по неин адрес и по адрес на майка и Т.Ж.К. нецензурни думи които са
описани в тъжбата,взети сами по себе си,неподкрепени с други доказателства,не
могат да служат като годен доказателствен материал.Ето защо настоящия съдебен състав
счита,че показанията на св.Г.Г.Т. в този им фрагмент са подбрани с оглед да се
осигури свидетел,готов да обслужи определени интереси,без да се държи сметка за
обективната истина по делото.
Що
се отнася до показанията на свидетеля Д.П.Д.,предвид на признанието и,че не е свидетел на инцидента възникнал на
30.11.2020г. в гр.**при който подсъдимата В.Г.Д. е нанесла удар с ръка по дясната буза на *** Ж.И.К.
и е изричала по неин адрес и по адрес на майка и Т.Ж.К. нецензурни думи,следва
да се обобщи,че предмет на показанията на свидетеля Д.Д. не са факти на
обективната действителност,които свидетелят да е възприел и които да допринасят
за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които да се отнасят към предмета на доказване.
Във
фиша за спешна медицинска помощ от 30.11.2020г. издаден от Център за спешна
медицинска помощ Добрич,филиал К. и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза са отразени наличието на телесни увреждания които
по произход и начин на причиняване,по медикобиологични признаци отговарят да са
получени по начин,както съобщава тъжителят.Уврежданията нямат установен друг
произход,поради което съдът приема тяхното съществуване и становище на
медицинското лице във ФСМП гр.Каварна,респективно вещото лице изготвило СМЕ,за
тяхната етиология.
Съдът
кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза за достоверно
при изграждане на становището си,както за авторството на инкриминираното
деяние,така и за правната квалификация на същото,обсъдено само по себе си и въз
основа на показанията на свидетелите М.З.М. и
Е.Т.и конкретно установените по делото факти и обстоятелства.Касае се за
експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни
дадености,намерени и установени във фиша за спешна медицинска помощ от
30.11.2020г. издаден от Център за спешна медицинска помощ Добрич,филиал Каварна
и е установила травматични увреждания обуславящи болка и страдание без
разстройство на здравето-лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.Освен това експертизата дава заключение и относно механизма на причинените
увреждания и заключава вероятния механизъм да бъдат получени е по начина,както
се обяснява в тъжбата.
Съдът
намира,че от събраните писмени и гласни доказателства обсъдени в съвкупност с
обективно съществуващите травматични увреждания на пострадалата са в състояние да изключат всякакъв друг възможен
произход на причинената телесна повреда.В този ред на мисли съдът намира обвинението за причинената
телесна повреда за доказано.
Безспорно
е доказан авторът на деянието,тъй като горепосочените писмени и гласни доказателства съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до изводи които са
единствено възможни,изключващи всички останали относно авторството на деянието
и виновността на дееца.
От
приетата и установената фактическа обстановка съдът намира,че деянието на
подсъдимата В.Д. осъществява състава на престъплението по чл.130 ал.2 във
връзка с чл.131 ал.4 от НК,тъй като се
касае за нанасяне на телесна повреда на малолетно лицКъм момента на
осъществяване на инкриминираното деяние пострадала Ж.И.К.,видно от
удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за раждане № *** от Община
К. не е била навършила ***възраст.
От
обективна страна подсъдимата В.Г.Д. Д.Г.
И. ЕГН ********** е осъществила
престъпния състав на чл.130 ал.2 във връзка с чл.131 ал.1 т.4 от НК,като на
30.10.2020г. около 19.00 ч. в центъра на гр.Ш.пред Община **чрез удар с ръка по
дясната буза е нанесла на *** Ж.И.К. ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание,без разстройство на здравето.
По
същество полученото от пострадалата Ж.И.К. телесно увреждане,описано по-горе
подробно по вид,характер и механизъм на причиняване,несъмнено се установи от
съдебно-медицинската експертиза. Установеното травматично увреждане е резултат
на удар с или върху твърд,тъп предмет и би могло да се получи по време и
начин,както сочи майката на пострадалото дете в тъжбата си до РС
гр.Каварна.Подобно увреждане напълно отговаря да се е получило при нанесен удар
с шамар-дланна повърхност на ръката.Съгласно СМЕ,неоспорена от страните
установеното травматично увреждане преминава за срок от няколко дни.Според
заключението на СМЕ установеното травматично увреждане обуславя болка и
страдание без разстройство на здравето.Последната правна квалификация по чл.130
ал.2 от НК е в съответствие с т.16 от Постановление № 3 от 27.09.1979г.,Пленум
на ВС.Според последното при този вид телесна повреда пострадалият претърпява
само болка или страдание.
Деянието
е извършено от подсъдимата В.Г.Д. виновно,с пряк умисъл.Когато се нанася удар
по лицето,деецът цели най-малко с действията си именно това-причиняване на
неприятни физически усещания-болка,която с оглед по-голямата си продължителност
придобива характер на страдание.Установи се,че подсъдимата е имала мотив за
постъпката си-афектирана от поведението на Ж.,която според думите на
подсъдимата е тласкала нейната дъщеря
към неща които не са нормални—цигари,алкохол,момчета.Съдът не отчита
това като смекчаващо вината
обстоятелство,защото здравето на човека е сред основните ценности в нашето
общество и неговото накърняване не е оправдано по никакъв начин,поради което и
най-малкото му засягане,както в процесния случай е инкриминирано от закона
деяние.При формиране на решението си съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата В.Г.Д.,тъй като те се явяват изолирани и противоречат на всички
останали,събрани в хода на съдебното следствие доказателства,поради което и
съдът ги цени единствено като защитна теза.
Относно
престъплението по чл.146 ал.1 във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК
За
съставомерността на престъплението обида се изисква авторът на деянието да е
казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия,да
е изразил отрицателна преценка за личното достойнство на обидения в негово
присъствие и отправените думи и изрази да са годни да накърнят достойнството
му,тъй като са неприлични,вулгарни,цинични.В настоящия казус от обективна страна
доказателства за осъществени признаци на състава на престъплението се
установяват от гласните доказателства,съдържащи се в показанията на
свидетелите М.З.М. и Е.Т.П..Свидетелите М.З.М. и Е.Т.П. уточняват в показанията си
времето,мястото,начина на осъществяване на изпълнителното деяние,както и автора на престъплението.От разпита на
свидетелите М.З.М. и Е.Т.П. се
установява,че същите ясно и точно са
чула думи,които подсъдимата е казала в присъствие на *** дъщеря на тъжителката Т.Ж.К.,а
именно Ж.И.К.,че“..и ти си ** ***“.Отправените
по адрес и в присъствието на *** към този момент Ж.И.К., на публично
място в присъствието на М.З.М.,Е.Т.П.,П.Р.Х. и Г. Г. Й. думи,цитирани в
показанията на свидетелите М.З.М. и Е.Т.П.,съдържат
именно крайно негативна оценка за нравствените,човешки качества и морала на *** към момента на извършване на инкриминираното
деяние Ж.И.К..Показанията на горепосочените свидетели се подкрепят и допълват
помежду си и в своята единност обуславят извод за съставомерност на поведението
на подсъдимата В.Г.Д. в осъществяването на престъпление по чл.146 ал.1 във
връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК.Ето защо съдът прие,че посочените и изречени от
подсъдимата по адрес и в присъствието на *** към този момент Ж.И.К., на
публично място в присъствието на М.З.М.,Е.Т.П.,П.Р.Х. и Г. Г. Й. думи,цитирани
в показанията на свидетелите М.З.М. и Е.Т.П.,следва
да се приемат като обидни и унизяващи личността на *** към момента на извършване на инкриминираното
деяние Ж.И.К..Отправените обръщения,цитирани по-горе,преминават границите на
етично общуване и нравствените норми на приличие,приети в обществото.Несъмнено
е настъпването на противоправния резултат от това деяние-чувството за
оскърбление и унизеност на пострадалия,нарушаване на самопредставите му и
собствената му самооценка като член на обществото.Предвид на това съдът призна
подсъдимия за виновна за извършено престъпление по чл.146 ал.1 във връзка с
чл.148 ал.1 т.1 от НК,извършено с пряк умисъл,целящ настъпването именно на
посочения по-горе противоправен резултат.
Що
се отнася до показанията на св.Г.Г.Т.,в частта им в която свидетелят отрича
подсъдимата В.Г.Д. да е нанесла удар с ръка по дясната буза на *** Ж.И.К. и да
е изричала по неин адрес и по адрес на майка и Т.Ж.К. нецензурни думи които са
описани в тъжбата,взети сами по себе си,неподкрепени с други доказателства,не
могат да служат като годен доказателствен материал.Ето защо настоящия съдебен
състав счита,че показанията на св.Г.Г.Т. в този им фрагмент са подбрани с оглед
да се осигури свидетел,готов да обслужи определени интереси,без да се държи
сметка за обективната истина по делото.
Що
се отнася до показанията на свидетеля Д.П.Д.,предвид на признанието и,че не е свидетел на инцидента възникнал на
30.11.2020г. в гр.**при който подсъдимата В.Г.Д. е нанесла удар с ръка по дясната буза на *** Ж.И.К.
и е изричала по неин адрес и по адрес на майка и Т.Ж.К. нецензурни думи,следва
да се обобщи,че предмет на показанията на свидетеля Д.Д. не са факти на
обективната действителност,които свидетелят да е възприел и които да допринасят
за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които да се отнасят към предмета на доказване.
Относно
престъплението по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК
съставомерността е свързана с публично приписване на престъпление и разгласяване на неверни
обстоятелства.Квалифициращия състав на престъплението „клевета“,съставлява
съзнателно разпространяване на информация за определено лице в две направления:
позорни обстоятелства ,които са неистински или приписване на престъпление,което
не е извършено,като деянието е извършено публично.И в двата случая целта на
дееца е да злепостави личността на оклеветения пред обществото,чрез засягане на
неговата чест,достойнство и добро име.Позорните обстоятелства са тези ,които
определят личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на морала и
добрите нрави.Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява чрез
разгласяване на съставомерната
информация.Под разгласяване по смисъла на чл.147 ал.1 от НК съдебната практика
разбира и приема довеждането до знанието на трето лице на клеветническата
информация.В конкретния случай това разгласяване се установи по категоричен
начин .За да е налице квалифициращия признак за публично оклеветяване следва
разгласяването на инкриминираните обстоятелства да е станало пред повече хора
или на място и по начин,които позволяват обстоятелствата да бъдат възприети от
повече хора.В конкретния случай този признак е налице.Думите на подс.В.Г.Д.:“..и
ти си ** ***“изречени в присъствието на М.З.М.,Е.Т.П.,П.Р.Х. и Г. Г. Й.,цитирани
в показанията на свидетелите М.З.М. и Е.Т.П.
са отправени на централния площад в гр.Ш.като
разгласяването на инкриминираните обстоятелства е станало пред повече хора.
За
да е налице основание за отговорност за
деянието по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е задължителна
пълната и точна индивидуализация на автора и адресата на клеветата.Този елемент
също е налице.
Престъплението
клевета е довършено с направеното разгласяване.Общественоопасният
резултат-засягане на честта и достойнството на адресата на клеветата е
настъпил с възприемане на
клеветническата информация от трети лица.От този момент насетне обществената
оценка за оклеветения е рязко променена
въз основа на разгласената за него информация. В настоящия казус от
обективна страна доказателства за осъществени признаци на състава на
престъплението се установяват от гласните доказателства,съдържащи се в
показанията на свидетелите М.З.М. и Е.Т.П..Свидетелите М.З.М. и Е.Т.П. уточняват в показанията си
времето,мястото,начина на осъществяване на изпълнителното деяние,както и автора на престъплението.От разпита на
свидетелите М.З.М. и Е.Т.П. се
установява,че същите ясно и точно са
чула думи,които подсъдимата е казала в присъствие на *** дъщеря на тъжителката Т.Ж.К.,а
именно Ж.И.К.,че“..и ти си ** ***“.
Що
се отнася до показанията на св.Г.Г.Т.,в частта им в която свидетелят отрича
подсъдимата В.Г.Д. да е изричала по неин адрес и по адрес на майка и Т.Ж.К.
нецензурни думи които са описани в тъжбата,взети сами по себе си,неподкрепени с
други доказателства,не могат да служат като годен доказателствен материал.Ето
защо настоящия съдебен състав счита,че показанията на св.Г.Г.Т. в този им
фрагмент са подбрани с оглед да се осигури свидетел,готов да обслужи определени
интереси,без да се държи сметка за обективната истина по делото.
Що
се отнася до показанията на свидетеля Д.П.Д.,предвид на признанието и,че не е свидетел на инцидента възникнал на
30.11.2020г. в гр.**при който подсъдимата В.Г.Д. е нанесла удар с ръка по дясната буза на *** Ж.И.К.
и е изричала по неин адрес и по адрес на майка и Т.Ж.К. нецензурни думи,следва
да се обобщи,че предмет на показанията на свидетеля Д.Д. не са факти на
обективната действителност,които свидетелят да е възприел и които да допринасят
за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които да се отнасят към предмета на доказване.
Относно
престъплението по чл.144 ал.1 от НК.
Настоящия
състав на съда счита,че въз основа на установените фактически данни по делото
относно действията на подсъдимата В.Г.Д.
може да се заключи,че тя е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.144 ал.1 от НК,тъй като на 01.11.2020г. около
обяд Д. изпраща съобщение по телефона на Ж.И.К.,с което и се заканва с
физическо насилие,като пише,че ако я види още веднъж с дъщеря и ***.Горецитираното
съобщение изпратено от подсъдимата В.Д. по телефона на Ж.И.К. е приобщено към
доказателствения материал по делото и не е оспорено от подсъдимата.
За
да е състанвомерно деянието по чл.144
ал.1 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с престъпление спрямо определено лице или негов имот,която да е
приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването
и.От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата,като не е необходимо,лицето действително да се
е изплашило,а само да съществува основание,че заканата би могла да бъде
осъществена.
При
така установената фактическа обстановка по делото съдът е на становище,че подсъдимата В.Г.Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144
ал.1 от НК,тъй като на 01.11.2020г. чрез изпратено по телефона си съобщение до Ж.И. К. се е заканила да и нанесе побой,в резултат
на който ***,като заплахата с физическо насилие е породила у пострадалата
основателен страх,че ще бъде извършено престъпление против личността и.Именно
тук съда следва да отбележи,че съгласно чл.144 ал.1 от НК не е задължително за
лицето да възникне страх,тоест този
резултат да настъпи,а единствено това би могло да се случи.
От
субективна страна престъплението по чл.144 ал.1 от НК е извършено от
подсъдимата В.Г.Д. при форма на вината пряк умисъл,тъй като подсъдимата е
съзнавала обществената опасност и противоправност на действията си,съзнавала
е,че с отправянето на закана към пострадалата с физическо насилие,като пише в
съобщението от 01.11.2020 адресирано до Ж.И.К.,че ако я види още веднъж с
дъщеря и ***,би могло у пострадалата да възникне основателен страх от
извършването му и пряко е искала и целяла настъпването на тези последици.
С
оглед изложеното дотук подсъдимата бе призната за виновна за извършеното от нея
престъпно деяние по чл.144 ал.1 от НК.
Съдът
призна подсъдимата В.Г.Д. за виновна по
посочените текстове на НК,като отчете,че не са налице предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на глава VIII,раздел IV от НК,тъй като е налице процесуална
пречка,визирана в чл.78а ал.7 от НК-множество престъпления,в процесния случай
причиняване на телесна повреда на мвалолетно лице,нанасяне на обида на публично
място,разгласяване на позорно обстояателство,закана с престъпление против
личността на другиго,под формата на реална съвкупност.
Съдът
призна подсъдимата В.Г.Д. за виновна по посочените текстове,като при
индивидуализацията на наказанията за всяко едно от четирите извършени
престъпления в съвкупност след извършване на цялостна проверка на събраните по
делото доказателства,предвид разпоредбата на чл.36 и чл.54 от НК съдът отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на
подсъдимата и добрите и характеристични данни.Съдът определи за извършеното
престъпление по чл.130 ал.2 от НК едно от алтернативно предвидените наказания,а
именно пробация.Настоящия състав счита,че предвид характера на наказанието и
възможните пробационни мерки,които включва същото е най-подходящо за личността
на подсъдимата,която е трудово ангажирана.Съдът предвид това конкретизира
наказанието Пробация,като наложи на подсъдимата
двете задължителни пробационни мерки-на основание чл.42а ал.2 т.1,вр. с
чл.42а ал.3 т.1 и чл.42б ал.1 от НК-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”***
за срок от 6/шест/ месеца,с явяване и подписване на подсъдимата В.Г.Д. пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти **чно;-на
основание чл.42а ал.2 т.2 вр. с чл.42а ал.3 т.1 от НК-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”-за срок от 6/шест/ месеца.
Съдът
определи продължителността на наложените мерки-към минимума,при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства,посочени по-горе,поради което в този
размер наказанието е достатъчно и би изпълнило целите,възложени от закона.
За
извършеното престъпление по чл.146 ал.1 във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК,съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Държавата „глоба” в размер
на 3000/три хиляди/лева,като и налага и наказание „Обществено порицание”,което
да бъде изпълнено чрез публикуване на диспозитива на влязлата в сила осъдителна
присъда на страниците на общински вестник разпространяван в гр.К.Предвиденото
наказание Глоба е наложено в минимален размер от 3000 лева,като настоящия
съдебен състав съобрази размера с обстоятелството,че подсъдимата е трудово ангажирана,но упражняваната от него
професия не предполага особено високи доходи,същата има и семейство,за което полага грижи.В този
смисъл предвид материалното и състояние съдът счита,че размерът на глобата е
съответен и справедлив,определен в съответствие с указаното в чл.47 ал.1 от НК.
По
отношение на наложеното наказание за
извършеното престъпление по
чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК.
Подсъдимата
В.Г.Д. не е осъждана, поради което и спрямо нея за деянието по посоченото
престъпление е налице основание да и
бъде наложено наказание по вид „ГЛОБА“
като размера е съобразен с тежестта на деянието , при превес на смекчаващи
вината обстоятелства.Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящия
съдебен състав приема проявения цинизъм и дързост на извършване на
инкриминираното деяние,станало на публично място в присъствието на малолетни и
непълнолетни лица,а смекчаващи
отговорността обстоятелство са чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни, като размера се определя на
3000.00 лева. Предвиденото наказание Глоба е наложено в минимален размер от
3000 лева,като настоящия съдебен състав съобрази размера с обстоятелството,че
подсъдимата е трудово ангажирана,но
упражняваната от него професия не предполага особено високи доходи,същата има
и семейство,за което полага грижи.В
този смисъл предвид материалното и състояние съдът счита,че размерът на глобата
е съответен и справедлив,определен в съответствие с указаното в чл.47 ал.1 от НК.За извършеното престъпление по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК
във връзка с чл.54 ал.1 от НК подсъдимата В.Г.Д. е осъдена да заплати по сметка
на Държавата „глоба” в размер на 3000/три хиляди/лева,като и налага и наказание
„Обществено порицание”,което да бъде изпълнено чрез публикуване на диспозитива
на влязлата в сила осъдителна присъда на страниците на общински вестник
разпространяван в гр.Каварна.
По
отношение на наложеното наказание за
извършеното престъпление по
чл.144 ал.1 от НК.
Както
бе посочено по-горе поради факта,че подсъдимата с тъжбата е обвинена в
множество престъпления,не са налице предпоставки за освобождаването и от
наказателна отговорност.В условията на чл.54 от НК съдът осъди подсъдимата В.Г.Д.
на три месеца лишаване от свобода,като при наличието на предпоставките на чл.66
ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години,считано от
влизане на присъдата в сила.При определяне на наказанието за извършеното
престъпление по чл.144 ал.1 от НК съдът отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимата и добрите и
характеристични данни.Не са без значение и подбудите на дееца,които
неоснователно са провокирали агресивно поведение.Освен това подсъдимата не е
съдействала за разкриване на обективната истина по делото и няма критично
отношение към стореното.
Относно
множеството престъпления:
Налице
са кумулативните предпоставки на чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо
наказание за четирите престъпления,извършени от подсъдимата В.Г.Д..Деянията по
четирите престъпления са осъществени в условията на реална съвкупност.На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание,а именно
най-тежкото- „лишаване от свобода” за
срок от 3/три /месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на
така наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
С
налагане на така определеното наказание настоящия състав на съда счита,че ще
бъдат постигнати целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК-за осъществяване
на индивидуалната и генералната превенция и възпиране на подсъдимата да върши
нови престъпления.
Съдът
се произнесе и по предявените граждански искове като прие,че същите са
основателни и следва да бъдат частично уважени,по следните съображения: По
категоричен и безспорен начин,описан по-горе,в наказателния процес се доказа,че
събитията от които произтичат неимуществените вреди за пострадалите Т.Ж.К. от
престъплението по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК и Ж.И.К. от
престъпленията по чл.130 ал.2 вр.с чл.131 ал.1 т.4 от НК,чл.146 вр. с чл.148
ал.1 т.1 от НК и чл.144 ал.1 от НК действително са настъпили,че тези събития
имат характер на престъпления по смисъла на НК,че са извършени виновно от подсъдимата В.Г.Д.,както
и че настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянията на
подсъдимата.Предвид това,че основание на гражданския иск в наказателния процес
е деянието на подсъдимия,предмет на обвинението/т.1 от ППВС № 9/1961г. изм. с
ППВС № 7/1987г./ съдът прие,че са налице всички елементи за уважаването на предявената
гражданска претенция в частичен размер от 500/хиляда/ лева,ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението за
причинените на Ж.И.К. болки и страдания от престъплението по чл.130 ал.2 вр.с
чл.131 ал.1 т.4 от НК,в частичен размер от 500/петстотин/ лева,ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
задължението за унизената чест и достойнство на Ж.И.К. от престъплението по
чл.146 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 от НК, в частичен размер от 750/седемстотин и
петдесет/ лева,ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението за унизената чест и достойнство на Т.Ж.К.
от престъплението по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК,в частичен размер от
500/петстотин/ лева,ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението за репариране на неблагоприятните
последици настъпили за Ж.И.К. от увреждащата деятелност на подсъдимата В.Г.Д.
от престъплението по чл.144 ал.1 от НК.В останалата част до 1000 лева
предявената гражданска претенция за причинените на Ж.И.К. болки и страдания от
престъплението по чл.130 ал.2 във връзка с чл.131 ал.1 т.4 от НК,в частта до
1000 лева предявената гражданска претенция за унизената чест и достойнство на Ж.И.К.
от престъплението по чл.146 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 от НК,в частта до 1500
лева предявената гражданска претенция за унизената чест и достойнство на Т.Ж.К.
от престъплението по чл.147 ал.1 вр.с чл.148 ал.1 т.1 и ал.2 от НК,в частта до 1000 лева
предявената гражданска претенция за репариране на неблагоприятните последици
настъпили за Ж.И.К. от увреждащата деятелност на подсъдимата В.Г.Д. от
престъплението по чл.144 ал.1 от НК,се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Съдът
се произнесе по въпроса за разноските като осъди подсъдимата В.Г.Д. да заплати
на Т.Ж.К. ЕГН ********** с адрес ***,лично и като законен представител на ***
си дъщеря Ж.И.К. ЕГН ********** сумата от 752/седемстотин петдесет и два / лева
,представляваща направените от тъжителя съдебно-деловодни разноски,от които 500
лева заплатен адвокатски хонорар,12 лева внесена държавна такса за завеждане на
делото и 240 лева заплатен депозит по назначената СМЕ,както и да заплати по
сметка на КРС сумата от
90/деветдесет/лева,представляваща държавна такса от 4 %
върху уважения размер на гражданския иск съгласно чл.2 от Тарифа за
държавните такси които се събират от съдилищата
по ГПК.
По
изложените съображения,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: