РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502916 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 ГПК.
Производството е въззивно по жалба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б с
изп.директор К. Ч. и Б. В. чрез адв.М.М., срещу решение №262217/13.08.2021 г.,
постановено по гр.д.N16980/2019 г. на Пловдивския районен съд, 18 гр.с., с което е осъдено
да заплати на Ю. Л., роден на ********** г. в К. Г., с номер на лична карта ***, изд. на ***
год., в К. Г., с адрес: град К. Г., ул. ***, следните суми: сумата от 20 000 лева - главница,
представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
09.03.2019 г., в гр. Пловдив, Околовръстното шосе, за причинени имуществени вреди –
тотална щета, на мотор „Харли Дейвидсън“, с peг. № ***, настъпили по вина на водач на
застрахования при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, съгласно полица № ***, лек автомобил
„Мерцедес С 180“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане и
с което е осъден да заплати разноските на ответника по делото в размер на 2 220 лева.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се
иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявения иск да се уважи.
Претендира за разноски.
Ответникът по жалбата Ю. Л. чрез пълномощник адв.И.Т. -моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
ОСИ с пр. осн.чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - е
неоснователна.
Жалбоподателят приема, че РС правилно е отчел, че са налице елементите на ФС на
претенцията: наличие на застрахователен договор „ГО“, настъпилото застрахователно
събитие, виновното и противоправно поведение на застрахованото лице, причинната връзка
между поведението на водача и настъпилата вреда, доказани от представените писмени
доказателсва, от допълнителната САТЕ и свидетелските показания на свидетеля Б. М.; че
правилно РС е приел, че застрахователното обезщетение следва да бъде равно на размера на
вредата, като обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др.
В жалбата са изложени оплаквания само досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение: че РС не е изложил мотиви коя от двете суми в заключението
на ВЛ относно общата стойност на необходимите средства за възстановяване на увредения
мотор приема и защо /сумата 25359,06 лв. по опис-заключението на „ДЗИ-ОЗ“ по щета от
11.03.2019 г. или сумата 31885,07 лв.- по фактура-проформа на „София Мото Трейд“ООД от
17.4.2019 г./ ; че неправилно РС е приел, че е налице тотална щета, след което е определил
дължимото обезщетение като разлика между средната пазарна цена на МПС и стойността на
запазените части, тъй като никъде в КЗ не е казано, че размерът за застрахователното
обезщетение е равен на разликата между средната пазарна цена на мотора и стойността на
запазените части – счита, че следва да бъде приложен чл.386,ал.2 КЗ, който определя начина
на изчисляване. Че ВЛ С. е посочил като действителна стойност на мотора сумата от 33211
лв. /справедливата пазарна стойност на мотора към момента на увреждането му/, обаче,
въззивника счита, че обезщетението не следва да надвишава не действителната, а
възстановителната стойност на МПС, доколкото се претендира разликата между реално
претърпените вреди и изплатената сума от 11865,49 лв., за да се извърши ремонт на МПС и
да се покрият причинените имуществени вреди.Тъй като тези средства са на стойност
25359,06 лв., а на ищеца му е изплатена сумата от 11865,49 лв., то претенцията би била
основателна до сумата 13493,57 лв.
По отношение на претенцията за законна лихва: счита, че неправилно РС е приел, че
е налице тотална щета въпреки, че не е представен документ, удостоверяващ прекратена
регистрация на процесното МПС в КАТ; счита, че забава не е настъпила , т.к увреденото
лице не е представило уд. за прекратена регистация съгл.чл.390 КЗ.
В отговора за ВЖ са изложени доводите, че безспорно се установило по делото, че е
налице тотална щета –чл.390 ал.2 от КЗ, при която размера на обезщетението е съизмеримо с
пазарната стойност на застрахованото МПС към момента на ПТП, срещу която може да се
2
закупи друго МПС от същия вид и качество, поради което счита, че правилно РС е приел, че
пазарната стойност на мотора е 33211 лв., съгласно приетата по делото САТЕ; че е
неоснователно твърдението, че РС се е произнесъл по непредявен иск, т.к. с доп.заявление
по чл.372,ал.2 ГПК от 4.3.2020 г. към ИМ е претендирано, че при наличие на тотална щета
при условията на евентуалност, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 20000 лв.;
че искът е с пр.квалификация чл.432,ал.1 КЗ и дали е налице тотална щета или не, е от
значение само за начина на изплащане на обезщетението и размера му.
По направените оплаквания, доводи и възражения в ВЖ и отговора на въззиваемия
ПОС намира следното:
Не се спори по делото, че на 09.03.2019 г., в гр. Пловдив, на Околовръстно шосе, е
настъпило ПТП, между МПС - мотор, марка „Харли Дейвидсън“, с номер на рама ***, с peг.
№ ***, от една страна, и от друга страна - лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел Ц180, с
peг. № ***, който е бил застрахован по застрахователен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ДЗИ ОЗ“ ЕАД със застрахователна
полица ***, както и че ответникът е заплатил сумата от 11 865.49 лева, по банкова сметка
на ищеца.
Следователно, към датата на произшествието – 09.03.2019 г., е налице валидно
застрахователно правоотношение между собственика на лек автомобил „Мерцедес С180“ и
„ДЗИ ОЗ“ ЕАД, което е покривало риска за причинените имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП.
В резултат на ПТП са настъпили материални щети по процесния мотор; при
застрахователя е била образувана преписка по щета №***; констатирано било увреждане на
МПС, за което е съставен подробен опис-заключение от експерт П. Г. от 11.03.2019 г.
По делото е представена фактура-проформа №258/17.04.2019 г. на „София Мото
Трейд“ООД, според която общата стойност на ремонта възлиза на 31885,07 лв., а според
експертната оценка при застрахователя общата стойност на ремонта е 25359,06 лв.
На ищеца е била изплатена сумата 11865,49 лв. от ДЗИ ОЗ.
По делото пред РС е приета САТЕ, изпълнена от в.л. С., който е дал заключение,
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че
между механизма на ПТП и описаните щети по процесния мотор е налице пряка причинно-
следствена връзка, пазарната стойност на мотоциклета към момента на увреждането му
оценява на 33211 лв., а причинените вреди вследствие настъпилото ПТП – на 32211 лв.
след приспадане на здравите части в размер на 1000 лв. Според ВЛ е налице тотал щета и
възстановяването на увреденото МПС е икономически нецелесъобразно.
Основанието на предявения иск е разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ, където е казано, че
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
ПОС намира, че е налице хипотезата на чл.390,ал.2 КЗ, където е казано, че тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
3
надвишават 70% от действителната му стойност / 70% от 33211 лв.=23247,70 лв./, в който
случай стойността на разходите за необходимия ремонт се определя въз основа на издаден
от сервиз проформа фактура или експертна оценка. Съдът намира, че следва стойността на
разходите за необходимия ремонт да се определи въз основа на издадената от официалния
сервиз на „Харли Дейвидсън“ в гр.София проформа фактура, където стойността на ремонта
е 31885,07 лв., тъй като счита, че дадената оценка е безпристрастна, изготвена е от
специализиран сервиз и е съобразена с рядката марка и модел на мотоциклета, на който
„София Мото Трейд“ООД са официален сервиз, а не по-ниската стойност /25359,06лв./,
дадена от експерти на застрахователя, който е заинтерисован от изготвяне на по-ниска
стойност на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че обезщетението не може да бъде по-голямо от действителната
(при пълна увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо увреденото МПС може да се купи друго със същото качество, или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество - стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. Тъй като в случая е налице пълна
увреда, обезщетението следва да бъде равно на пазарната стойност на МПС, която според
ВЛ е 33211 лв., намалена със стойността на запазените части /1000 лв./, от която сума следва
да се приспадне платеното от ДЗИ обезщетение в размер на 11865,49 лв. или сумата
20345,51 лв. , от което следва,че на въззиваемият следва да се присъди сумата от 20000лв.- с
оглед диспозитивното начало.
ПОС не споделя доводите на въззивника по отношение на претенцията за законна
лихва, че неправилно РС е приел, че е налице тотална щета въпреки, че не е представен
документ, удостоверяващ прекратена регистрация на процесното МПС в КАТ; че забава не е
настъпила след като увреденото лице не е представило удостоверение за прекратена
регистрация съгл.чл.390 КЗ, тъй като съгласно чл.390,ал.1 КЗ тези изисквания са въведени
само за МПС, регистрирано в РБългария, а процесното МПС не е било регистрирано в РБ.
От изложеното следва, че искът е основателен и доказан в поискания размер.
Като е достигнал до същите изводи за размера на иска, ПРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемия има право да му се
присъдят направените по делото разноски. По направеното възражение за прекомерност на
платеното адв.възнаграждение на въззиваемата в размер на 1356 лв. с ДДС, ПОС намира, че
при мат.интерес 20000 лв., съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за
мин.адв.възнаграждения, мин.възнаграждение е 830 лв.+3% за горницата над 10000 лв. или
830+300=1130 лв.+20% ДДС=1356 лв., поради което платеният адвокатски хонорар не е
4
прекомерен, тъй като е платено на минимума по наредбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262217/13.08.2021 г. по гр.д.№16980/2019 на
Пловдивски районен съд, 18 гр. състав.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управение гр София, бул „Витоша“ № 89 Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В. , Е. Б. Б. и Б.
П. да заплати на Ю. Л., роден на ********** г. в К. Г., с номер на лична карта ***, изд. на
*** год., в К. Г., с адрес: град К. Г., ул. *** сумата в размер на 1356 лв. –направени разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5