№ 2525
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110149002 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 265043/19.08.2024г. на СРС,
подадена от „*********“ ЕАД срещу „**********“ ООД във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч л. 410 ГПК № 19932/28.06.2024г., издадена по
ч.гр.д. № 32013/2024г. на СРС.
С Определение № 52059/23.12.2024г. производството по делото е частично
прекратено поради заявен от ищеца отказ по част от исковете.
Ищецът „*********“ ЕАД чрез адв. Л. Р. е предявил срещу "**********" ЕООД иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „*********“ ЕАД, сумата от 523,00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договора – предсрочно прекратяване на
договора за номера ************ и *********** поради извършен пренос на услугите по
тях към друг мобилен оператор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.05.2024г.) до окончателното изплащане.
Основателността на претенциите си ищецът обосновава с обстоятелството, че между
страните бил сключен описаният договор за предоставяне на телекомуникационни услуги.
Той бил подновяван за нови срокове и към него били добавяни/променяни услуги. На
17.07.2023г. към него били активирани две нови услуги – фиксиран интернет с антивирусна
програма, като за периода 23.07.2023г.-22.08.2023г. били издадени фактури на стойност
888,45 лева. За част от мобилните услуги абонатът бил на правил пренос към мрежата на
друг мобилен оператор. За останалата част от услугите договорите били прекратени поради
неизпълнение от страна на абоната. В тази връзка му били начислени съответни неустойки и
суми за обезщетение. За насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като останалият за разглеждане
по делото иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ ООД чрез адв. С.С. – АК-
Пловдив, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 328535/16.10.2024г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от 2010г. е ползвал услугите на
1
ищеца /фиксиран интернет и телефон/ за свой обект в „Сердика Център“ на бул.
„Ситняково“ в град София. През юли 2023г. решили да разкрият търговски обект в „Ринг
Мол“. В тази връзка с ищеца бил сключен нов договор на 18.07.2023г. След подписването на
договора обаче се оказало, че „******“ не е в състояние да предостави услугите по договора,
с което практически много затруднил дейността на ответника. Последният многократно
опитал да реши проблема, но не получил нито отговор, нито съдействие. Затова на
29.09.2023г. прекратил договора и прехвърлил номерата си в системата на друг оператор,
като било подписано и съответното заявление за това. Документът не позволявал да се
посочат причините, поради които договорът се прекратява. Въпреки че ищцовото дружество
било наясно, че е в неизпълнение, то продължавало да издава фактури и да претендира от
„**********“ заплащането им. Това принудило ответника да изпрати до
телекомуникационното предприятие изявление, в което посочвало, че договорите са
прекратени поради неизпълнение. Допълва се, че в заявление от 04.09.2023г. за смяна на
мобилен номер подписът на управителя на „**********“ ООД бил фалшифициран. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С.,
който оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск, останал за разглеждане по делото след отказа от
останалите предявени такива, е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва да
докаже наличието на действителна клауза за заплащане на неустойка в сключения с
ответника договор, съответно настъпването на обстоятелствата, които обуславят нейната
дължимост. В тежест на ответника е да докаже заплащането на съответните суми. Извън
горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях още от 2010-2013г. са налице облигационни
отношения по предоставяне на телекомуникационни услуги. Не се спори, а и се установява
от представеното по делото заверено копие, че на 17.07.2023г. между страните е сключено
Приложение № 1 към Договор № *********, с което те са уговорили ползването на пакет от
услуги – фиксиран интернет, антивирусна програма и мобилна услуга за срок от 2 години.
На същата дата е подписано и Приложение № 2 към Договор № *********, в което са
посочени активираните телефонни номера и тарифни планове / пакети.
Видно от представеното заверено копие, на 29.09.2023г. „**********“ ООД се е
отказало от сключения с ищеца договор. Получаването на изявлението е потвърдено от
представител на ищеца /л. 87/. В допълнително изявление чрез адв. С., връчено на
05.04.2024г. чрез пощенска пратка, се сочи, че причините за това са неизпълнените от
далекосъобщителното предприятие задължения по договора, като отказът следва да се
разглежда като разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД. Видно от представеното копие,
на 29.09.2023г. мобилните номера *********** и ************ са заявени от „**********“
ООД за прехвърляне към мрежата на „*********“.
Съдът намира, че по делото не се доказа „**********“ ООД да е нарушило
задълженията си по сключения с „*********“ ЕАД договор, съответно в полза на
последното да е възникнало право да получи неустойка във връзка с прехвърлянето на
2
услугите за ползване към друг мобилен оператор. Между страните е договорено
предоставянето на пакетна услуга. Ищецът не ангажира доказателства да е предоставил в
пълен обем услугите по нея. Напротив – ангажираните по делото доказателства установиха,
че въпреки многократното настояване, операторът така и не е предоставил поисканите за
новия обект на „**********“ ООД услуги. Дори се е наложило на откриването на обекта по
спешност да се търси алтернативен начин за осигуряване на интернет-достъп. Не
ответникът, а ищецът е неизправна страна по договора. Ако ищецът бе изпълнил
задълженията си и бе осигурил договорената услуга за обекта на ответника, то последният
не би бил принуден да предприеме действия да прехвърли номерата си към друг оператор.
Затова за ищеца, като неизправна страна по договора, не може да възникне право на
неустойка във връзка с прекратените отношения между страните. Подобна отговорност не
би могла да бъде обоснована и въз основа на т. 10.1.6 от Приложение № 1, според която при
неуспешна инсталация приложението не поражда последици, а отношенията се уреждат
съобразно договора/приложението, действали до момента. Няма ангажирани доказателства
за действащите между страните договори преди м.07.2023г. По делото е представен на л. 5
Договор /без дата, неподписан от представител на ищеца/, в който е предвидено, че след
изтичане на 12-месечния му период той се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен с
едномесечно предизвестие без да се дължат неустойки.
Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде преценен предявеният иск като
неоснователен и да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенции в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Право на разноски ответникът има и по исковете, по които
производството по делото е прекратено, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответникът не претендира и не е доказал сторени в заповедното производство
разноски.
Доказани са разноски за заплатен адвокатски хонорар от 850,00 лева /разписка,
инкорпорирана в представения списък по чл. 80 ГПК/, които следва да се присъдят в полза
на ответника. Така заплатеният адвокатски хонорар, с оглед естеството на делото и неговата
степен на фактическа, правна и процесуална сложност, защитаван интерес и необходим
интензитет на професионално усилие, не може да бъде окачествен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, срещу „**********“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „*********“ ЕАД, сумата от 523,00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договора – предсрочно прекратяване на
договора за номера ************ и *********** поради извършен пренос на услугите по
тях към друг мобилен оператор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.05.2024г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на „**********“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 850,00 лева, представляващи разноски в
3
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 49002/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4