Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 347
гр. ВРАЦА, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение в публично заседание на 13 ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Нкифорски- мл.с.
при участие на секретар
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`468 по описа за 2019 год.,за
да се произнесе взе предвид:
Адв. К. К.К. като проц. представител на Л. Н.Ч. ***, е подал въззивна жалба против решение №73/27.03.2019 г по гр.д.№1322/18 г
по описа на РС-гр .Б.Слатина, с което решение са изцяло уважени предявените
искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, чл.537 ал.2 от ГПК и чл. 108 от
ЗС.
В жалбата се навеждат доводи
,че атакуваното решение на БРСъд е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се ,че в представената от жалбоподателя скица по делото установявало
,че не е отбелязан друг собственик или ползвател на процесния недвижим имот, а
това обстоятелство било игнорирано от решаващият съд. Освен това с отговора по
чл. 131 от ГПК жалбоподателят Ч. бил направил възражение за придобиване правото
на собственост върху недв. имот по давност на основание добросъвестно владение,
което не било зачетено от съда.
Заявява се в жалбата,че К.М.
бил лишен от активна легитимация в
настоящия съдебен спор, тъй като нямало доказателства,че е наследник на наследодателя т.е. приел ли е наследството,
подал ли е бил декларация в 6 м. срок по ЗМДТ?
С жалбата се моли отмяна изцяло решението на БРсъд и оставяне без уважение
предявените искови претенции спрямо жалбоподателя Ч. , както и по отношение на П.В.
и В.В.. С жалбата не се правят нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция.
Ответниците по жалбата в законния срок не са депозирали пред ВОС
писмен отговор , не са ангажирали
становище по нея, нямат доказателствени
искания.Приложено е удостоверение за смъртта на К.М. поч.05.05.2019 г и
неговите наследници ,които са конституирани
като въззиваеми пред Врач. Окр. съд и които в с.з. са заявили ,че
оспорват въззивната жалба като неоснователна и желаят да бъде
потвърдено решението на ВБРСъд.
Въззивният състав приема ,че
жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна
с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. разгледана по
същество същата е н е о
с н о в а т е л н а.
К.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.С.,
ВрАК, с адрес за призоваване и съобщения гр.Бяла Слатина, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, ул.***, е предявил пред БРСъд против
В.Г.В., ЕГН **********,***, П.Б.В., ЕГН **********,*** и Л.Н.Ч., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл.124, ал.1, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
В ИМ се претендира съдът:
- да приеме за установено
спрямо ответниците, че 1/6 идеална част от
недвижим имот представляващ: Поземлен имот с идентификатор 73643.45.95, землище
73643, кадастрален район 45, поземлен имот 95 съгласно КККР на неурбанизираната
територия на землището на с.Търнава, одобрена със Заповед №
РД-18-905/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ
10 001 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в местността
„Кленето", с граници: поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34,
73643.45.35, 73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39, на който съответства
Поземлен имот № 045095 по КВС на землището на селото, представляващ НИВА с площ 10.000 дка, земя трета
категория, намираща се в местността „Кленето", с граници: поземлени имоти
№№ 045039, 045034, 045035, 045096 и 500042, е собственост на ищеца по наследство от брат му М.К.М. /М.К.М./,
починал на 26.05.1989 г.
- на основание чл. 537, ал.2
от ГПК съдът да отмени Нотариален акт за собственост № 90, том 2, дело №
274/31.05.2018 г. по описа на Нотариус А.К., вписан в Служба по вписванията
гр.Бяла Слатина вх.рег.№ 1528/31.05.2018 п, акт 6, том 4, дело № 594/2018 г., в частта, в която е обективирано това
право с носители първите двама от ответниците.
- На основание чл.108 от ЗС,
да се осъди третия ответник Л.Н.Ч. да
предаде на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор 73643.45.95,
землище 73643, кадастрален район 45, поземлен имот 95, с трайно предназначение
на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ 10 001 кв.м.,
земя трета категория при неполивни условия в местността „Кленето", с
граници: поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35,
73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39.
претендирани са от ищеца направените в първоинстанционното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците П.Б.В. и Л.Ч. са депозирали писмени отговори, с които са оспорили
исковите претенции на ищеца по изложените в тях съображения.Същите са направили
възражение ,че са придобили процесния имот
индивидуализиран нот. акт
№90/2018 г по кратката 5 годишна давност .
Ответникът В.В. в срока по чл.131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор, поради което правата му да направи това по-късно в
процеса са преклудирани, съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК.Същият обаче
на осн. чл. 176 от ГПК е дал обяснения
пред БРСъд ,че не е установявал владение върху нивата от 10.000 дка в
местността „Кленето“ в землището на с.Търнава въобще и по никакъв начин. Няма
нищо общо с този имот, не го обработвал и не го отдавал под наем или аренда на
други лица. Ответникът В. в с.з.посочва, че друг човек изготвил документите за
пред Нотариуса, а той само подписал молбата, като желаел да се снабди с този
Нотариален акт по обстоятелствена проверка. Обяснил е ,че при съставянето на
този нотариален акт, с ответника били още двама негови приятели, които да
удостоверят пред Нотариуса, че В. е ползвал земята. Те обаче не казали истината
пред Нотариуса, че земята не е негова. В последствие продал имота на ответника Л.Ч.,
но без знание на съпругата му въпреки, че тя подписала пълномощното с
нотариална заверка на подписите в гр.София на доверие.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Приложено е заверено копие от нотариално дело №
274/31.05.2018г. по което е издаден Н.А. № 90, т.II, рег.№ 2344, н.д.№
274/31.05.2018г. и заверено копие от нотариално дело № 288/06.06.2018г. по
което е издаден Н.А. № 104, т.II, рег.№ 2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по описа
на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.Слатина.
Приложени
са писмени документи, въз основа на които е издадено у-ние за идентичност на
лице с различни имена изх.№ 1031/13.12.2016г. изд.от Община Б.Слатина на името
на М.К.М./М.К.М./ с ЕГН **********.
С
оглед представените по делото писмени и
събрани гласни доказателства съд. състав приема от фактическа страна следното:
От
приложено заверено копие от нотариално дело № 274/31.05.2018г. е видно, че с констативен
Н.А. № 90, т.II, рег.№ 2344, н.д.№ 274/31.05.2018г. по обстоятелствена проверка
на основание чл.587,ал.2 от ГПК ответника В.Г.В. е признат за собственик върху
процесния недвижим имот от 10.000 дка придобит по давностно владение. Като
свидетели в нотариалното производство са участвали И.П.М., С.В.К. и И.Г.Ю., които
установили, че двата поземлени имота от 9027 кв.м. и от 10001 кв.м. находящи се
в землището на с.Търнава, В.В. ги закупил и платил на бившите им собственици,
но не ги прехвърлили при Нотариус. В. ги
обработва повече от 10 години, владее ги като свои и никой не е имал претенции
към тях.
В
нотариалното дело е приложена молба-декларация от В.В., в която на гърба й се
съдържа удостоверения от Дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки и
екология, Отдел „местни данъци и такси“ при Община Бяла Слатина, което
удостоверява, че имотите описани в декларация не са общинска собственост и са
записани на името на наследници на Н.С.Б. и на наследници на М.К.М..
Представени са скици от СККГ-Враца на имотите, като за поземлен имот с
идентификатор 73643.45.95 представляващ
нива с площ 10 001 кв.м., земя трета
категория при неполивни условия в местността „Кленето", с граници:
поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35, 73643.45.96,
73643.504.42 и 73643.45.39, одобрена със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, за собственик
е посочен М.К.М..
Относно данни за собствеността на имота е
приложено и прието по делото писмо изх.№ 3048/21.11.2018г.изд.от ОбС“З“-Б.Слатина
удостоверяващо, че предоставяне на Решение от ПК, справка за история на имот с
идентификатор 73643.45.95 находящ се в землището на с.Търнава и след справка в
информационната система на ОбС“З“-Б.Слатина след одобряване кадастралната карта
и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с.
Търнава, община Бяла Слатина, област Враца със Заповед № РД-18-905 от
03.04.2018 г. на Изпълнителният директор на АГКК обнародвана в
Д.В.бр.39/2018г., ОбС“З“-Б.Слатина е прекратила дейността и услугите за
поддържане картата на възстановената собственост и поради тази причина не може
да представи поисканите документи.
Посочила
е още , че имот с идентификатор 73643.45.95
и имот с идентификатор 73643.45.96
са получени при разделяне на имот с идентификатор 73643.45.40 с площ 16.841 дка
възстановен на наследници на М.К.М.. Към датата на обнародване в
Д.В.бр.39/2018г. на Заповед № РД-18-905/03.04.2018 г. на Изпълнителният
директор на АГКК, имот с идентификатор 73643.45.95 с площ от 10.000 дка е
собственост на наследници М.К.М.. Още с
ИМ е представен Н.А. № 105, том 14, рег.№ 7410, дело № 673/21.12.2005 г. по
описа на Нотариус А.К., вписан в Служба по вписванията гр.Б.Слатина от който е
видно, че К.К.М. и С.К.Т./ наследници на б.ж.М.М. поч. 1989 г/, са продали на С.Л.Ч.,
единия от имотите т.е. НИВА с площ 6.841 дка, трета категория, имот № 045096, като имота е образуван
от имот № 045040 по плана за земеразделяне на с.Търнава за сумата от 500.00 лв.
По делото е
приложен Н.А. № 104, т.II, рег.№
2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие
РС-Б.Слатина за продажба на недвижими имоти, с който първите двама ответници В.Г.В. и П.Б.В., продали на третият ответник Л.Н.Ч., посочените в него имоти, единият от които е имот №73643.45.95 с площ
10001 кв.м. за сумата 2500.00 лв., изплатена напълно и в брой на продавачите
преди подписване на договора.
По делото са представени заверени копия от Кметство с.Търнава от личния картон на К.А.М/К.И.М./ с ЕГН **********
от , които е видно, че М.К.М. с ЕГН **********
и М.К.М. с ЕГН ********** са едно и също
лице. Представено е искане вх.№ 1013-1266 от 13.12.2016г. от К.К.М. за издаване у-ние за идентичност на
лице с различни имена на М.К.М. с ЕГН **********
и М.К.М. с ЕГН ********** и такова е издадено с изх.№ 1031/13.12.2016г. от
Кметство с.Търнава.
БРсъд е разпитал и двама
свидетели на ответника Ч.- св.В.Т. и св. А.А..
Св. А. по отношение на процесният имот от 10.000
дка заявява, че през 2018г. в офиса в
гр.Бяла Слатина се появил посредник на име Г., който предложил на Ч. *** и той
се съгласил, като не знаели собственикът на имота. Преди продажбата Ч. обработвал тези 10.000 дка зем.земя, но не
споменал кой му я отдал под аренда и на кого е изплащал арендното плащане. Към
настоящият момент тази земя била декларирана в ОбС“З“-Б.Слатина с нотариалният
акт за продажбата на името на Ч. като собственик, а обработването й било по
споразумението на зем.производители.
Св. В.Т. заявява ,че през
лятото на 2018г. офиса посетили Г. и Ч.,
като се договорили за покупко-продажба на
10.000 дка земя находяща се в с.***. Ч. казал на Г. да се изготвят документите, а той
ще заплати цената при изповядване на сделката при Нотариус. Свидетелката не
знае кой изготвил документите по сделката, но
впоследствие узнала от Ч., че той закупил тази земя.
При гореизложената факт.
обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Законосъобразно БРСъд е приел, че предявения установителен иск е процесуално допустим, а и
основателен. К.М. има правен интерес от
предяваването му против тримата ответници с оглед спора за обема на правата на собственост на страните в процеса.От
представените писмени доказателства/ у-е за наследници, у-е за идентичност на
имена/ се доказва ,че К.М. е наследник на общия наследодател б.ж. на с.Търнава М.М./
М.М./по закон.Неоснователни са твърденията
в жалбата ,че К.М. не бил приел
наследството по реда на чл. 49 от ЗН. След отмяната на чл. 50 от ЗН, няма срок за
приемане на наследство, след откриването му, а мълчаливото приемане е с
действия, които несъмнено предполагат неговото приемане. Такива действия по
данните в делото К.М. и сестра му С.Т.
приживе са упражнили през 2005 г, когато
са продали един от новообразуваните наследствени имоти на своя наследодател
б.ж.М.М.. Освен това от справката за лице от СВ при БСлРС се установява, че е
сключен договор за аранда на процесният имот от 10.000 дка в местността
„Кленето" в землището на с.Търнава, обл.Враца за срок от осем стопански
години, считано от 01.10.2006г.,
вписан в СВ на 17.05.2007г. с
арендодатели К.К.М. и С.К.Т. и арендатор Л. Н.Ч..
2. Ответника В.В. по реда на
чл.176 от ГПК съвсем недвусмислено е заявил
пред БРС, че той не е собственик на процесният имот от 10.000 дка в местността
„Кленето“ в землището на с.Търнава, не претендира, че е такъв и никога не е
установявал владение върху този имот, нито го е обработвал, отдавал под наем
или аренда на други лица. Същият е заявил пред съда, че свидетелите разпитани
пред нотариуса по обстоятелствената проверка,във връзка с издадения нот. акт с
който той е признат за собственик на
процесния имот, не са казали истината.
При гореизложеното ВОС намира,
че предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на всички
ответници, че ищеца е собственик на 1/6 ид.ч. от процесният недвижим имот
представляващ имот с идентификатор 73643.45.95 с площ от 10.000 дка е собственост
по наследство от М.К.М./ М.К.М./.Въпреки ,че наследствената част на К.М. не е 1/6 ид. ч. от наследството на б.ж.М.М.,
а е 1/2, тъй като той и б.ж.С.Т. са единствените негови наследници по закон,
тъй като третия брат е починал без
наследници,претенцията е за 1/6 и ВОС няма право да излезе извън петитума на
иска
3.Предявения иск с правно
основание чл. 587 ал.1 от ГПК също е основателен след изложените мотиви в т.1 и
2 относно установителния иск по чл. 124 ал.1 от ГПК. Всяко лице, което не е
участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица
в акта като собственици не са такива.
Защитата на трето лице,в случая ищеца б.ж. К.М., не участвало при издаването
на констативният Н.А. е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, а издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице. Затова законосъобразно БРСъд е отменил нот. акт№90/2018 г до размера на 1/6 от целия имот , тъй
като останалите наследници не са
предявили такъв иск т.е. само в обема на заявените права от К.М. за
наследствения процесен имот .
4.Основателна е и претенцията на б.ж.К.М., ответникът Л.Н.Ч. да му предаде владението
върху поземлен имот с идентификатор 73643.45.95,
землище 73643, кадастрален район 45, поземлен имот 95, с трайно предназначение
на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ 10 001 кв.м.,
земя трета категория при неполивни условия в местността „Кленето", с
граници: поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35,
73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39.Това е ревандикационен иск при който следва ищецът да докаже, че К.М. е собственик на имота-предмет на иска,че
същия е във владение на ответника Ч., както и че последния упражнява това
владение без правно основание. Тъй като и трите предпоставки са налице иска е
основателен и законосъобразно БРСъд го е уважил.
Неоснователно в жалбата се
твърди, че БРСъд е осъдил Ч. да предаде
владението на целия процесен недв. имот ,вместо 1/6 ид.ч. от него. Дори да се
приеме ,че К.М. се явява собственик само на идеална част от имота, то на
ревандикация подлежи целия имот,тъй като съсобственикът може да ползва изцяло
общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите
съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея.Затова той може
с ревандикационен иск по чл.108 ЗС да отстранява напълно от общата вещ
владението без правно основание на всяко трето лице/ решение № 179 от 8.06.2012 г. по гр. д. №
1241/2011 г., II г. о./
5.Неоснователно е твърдението
на жалбоподателя чрез адв. Кр.К. от ВрАК, че съдът не е зачел направеното
възражение от Л. Ч. за придобиване на
процесния имот по кратката придобивна
давност. БРСъд подробно е изложил мотиви затова , а именно ,че Ч. е придобил
качеството на добросъвестен владелец в хипотезата на чл.70, ал.1 ЗС след
06.06.2018г. на целия имот от 1001 кв.м. в м.”Кленето” по КККР на с.Търнава,
когато го е закупил от несобственици, без да знае това. Но към датата на
депозиране на исковата молба на К.М. -04.10.2018
год., не са изтекли пет години, поради което Ч. не е придобил правото на
собственост върху спорния имот и на това основание-продължило 5 и повече години
добросъвестно владение.
ВОС се присъединява изцяло към
мотивите на БРСъд.
При този изход на делото разноските
оставата така както са направени от страните.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
73/27.03.2019 г по гр.д.№ 1322/18 г по описа на РС-Б. Слатина.
На осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател
:
Членове:1/ 2/