№ 105
гр. Г.О. , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101588 по описа за 2020 година
Производството е по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД иск за установяване, че С. М. С. от гр. Г.
О. му дължи сумата от 1406,12 лв. – главница, за доставена в периода от
22.12.2019 г. до 21.05.2020г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр.
Г.О., ул. ***, с аб. номер **********, както и сумата от 32,66 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на
всяка една фактура до 20.07.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 734/2020г. на ГОРС.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът признава исковете на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Приложил е
системен бон за заплащане на част от задължението.
Горнооряховският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 734/2020 г. по описа на ГОРС,
вземанията по настоящото производство не съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Исковете са недопустими.
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо
да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства –
1
по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е
пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така,
доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.
422ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане,
идентично със заявеното в заповедното производство.
Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за
редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за
допустимостта на предявената претенция. С решението по този иск ще бъде
признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради
което в заявлението за издаването трябва да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането.
Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск,
следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради
което не може да променя материалноправната характеристика на вземането,
като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното
производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното
материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на
вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и
петитум.
В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в
двете производства за главница и лихва по размер, доколкото в заповедното
производство, ищцовото дружество изрично претендира вземането от 623,79
лв., представляващо главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени
2
за периода 11.04.2017 г. – 11.07.2017 година, за обект с абонатен №
*********5, гр. Г.О., ул.*** и клиентски № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 30.06.2020 година до
окончателното плащане, както и сумата от 186,73 лв., представляваща
мораторна лихва. Периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка
една от претендираните фактури, е периода на падежа на същата до
11.06.2020 г.
В настоящото исково производство се твърди, че главницата по
договора за продажба на ел. енергия на първо място е за обект № *********2
и в общ размер на 1438,78 лева, формирана от сумата в размер на 1406,12
лева, представляваща цената за консумираната енергия по фактури издадени
за периода 12.02.2020 г. до 15.06.2020 г., както и мораторна лихва за периода
от падежа на всяко задължение по издадените фактури до 20.07.2020 и в общ
размер на 32,66 лв., какъвто период, обект и размер на вземанията в
заповедното производство не е заявено.
В исковата молба и в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, са посочени различни вземания периоди и
абонатни номера, от които се твърди да произтичат вземанията на ищцовото
дружество за главница и моаторна лихва, т. е. не е налице идентитет на
претенциите, заявени в двете производства по основание и размер.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, производството по
делото следва да се прекрати изцяло, тъй като така предявения иск е
недопустим. В този смисъл Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. №
700/2011 г. II ТО ВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т. д. № 325/2012 г. II
ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. IV ГО на
ВКС.
Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият
съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417
3
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422 ГПК,
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч. гр. д. № 734/2020
г. на ГОРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
762/01.07.2020 г. по описа на ГОРС.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 9493 от 19.10.2020 г., подадена от
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу С. М. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр.Г.О., , ул.***, ет.1, ап.2, с която е предявен
положителен установителен иск за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1406,12 лв. – главница, за
доставена в периода от 22.12.2019 г. до 21.05.2020г. електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. Г.О., ул. ***, с аб. номер **********, както и сумата
от 32,66 лв. – лихви за забава, изтекла върху главното вземане в периода от
датата на падежа на всяка една фактура до 20.07.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 734/2020г. на
ГОРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 762/01.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 734/2020 г. по описа на
ГОРС в полза на "“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу С.
М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Г.О., , ул.***, ет.1, ап.2 за сумата
в размер на 623,79 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени за периода 11.04.2017 г. – 11.07.2017 година за обект с
абонатен № **********, гр.Г.О., ул.*** и клиентски № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.06.2020 година до
окончателното плащане; сумата 186,73 лв., представляваща мораторна лихва
за периода на падежа на фактурите до 11.06.2020 г., както и сумата 25,00 лв.,
държавна такса и сумата 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване от
ищеца пред Окръжен съд гр. В. Търново в едноседмичен срок от
съобщението.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 734/2020 г. по описа на ГОРС.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
5