№ 34320
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110121979 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 116119/27.04.2023 г.
на „Т“ ЕАД срещу наследниците на Х. Л. Л., с ЕГН ********** и Р. Н. С., в качеството им
на съсобственици на Тоснабден имот, правещо ги клиенти на Тинна енергия, доставяна до
същия, с която след уточняване на ИМ с молба вх. № 175043/20.06.2023 г., ищеца е предявил
в условията на кумулативно обективно съединяване, искове с правно основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделност на
сумите, както следва: общо 1029,24 лв., от която сума 831,60лв., цена на Тинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставяна до Тоснабден имот с адрес: гр. София, ул.
„*******“ № 48, ет.1, ап.1, с аб. № 203058, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане; 169,48 лв. - представляваща
мораторна лихва върху главницата за потребената ТЕ, дължима за забавата в периода от
15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.; 22,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане; 5,46 лв. представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода на забава от 16.05.2020 г. до
30.03.2022 г.
С уточняваща молба вх. № 18793/22.01.2024 г., ищецът е заявил оттегляне на
претенциите си срещу посочения в първоначалната искова молба ответника Р. С., като в тази
част съдът с Определение от 29.01.2024 г. е прекратил частично производството.
След проведена процедура по чл.131 от ГПК, с отговор на искова молба, с вх. №
103703/28.03.2024 г. ответниците Л. Х. Л., М. Л. Л. и К. Х. Л., чрез пълномощник адв. М. от
САК, са заявили от името на тримата ответници, че задълженията към ищеца са били изцяло
заплатени и молят за прекратяване на делото. В подкрепа на изложеното представят
платежно нареждане от 21.03.2024 г., удостоверяващо заплащането на сумата от общо
1029,24 лв., с която сума са погасени претендираните с ИМ вземания на ищеца към тях, без
да съобразят дължимата към този момент законна лихва върху двете главници за ТЕ и ДР, за
периода от образуване на делото на 27.04.2023 г. до датата на плащането на 21.03.2024 г.
С молба от 16.04.2024 г., ищецът не отрича полученото плащане на сумата от 1029,24
лв., но заявява, че с получената сума, не се покриват законната лихва върху двете главници,
дължима за периода от образуване на делото до датата на плащането, както и сторените от
1
ищеца съдебни разноски в производството, представляващи дължимо юрисконсултско
възнаграждение и заплатена държавна такса. При приложение на разп. на чл.76, ал.2 от ЗЗД
и след погасяване на вземанията на ищеца в посочената в цитираната разпоредба
последователност /първо лихвите, след това разноските и най-накрая главниците/ ищецът
твърди, че има непогасен остатък от 415,29 лв., представляващ непогасената част от
главницата за ТЕ, като след заплащане и на тази суми, евентуално дължими ще останат
единствено законните лихви върху двете главници към датата на плащането и дължимото му
се юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № 162757/20.05.2024 г., от името на тримата ответници, ответника Л. Л., е
представил доказателства за плащане на сумата от 415,29 лв. /с приложено платежно от
17.05.2024 г./, като отново не е платена дължимата законна лихва върху главниците за ТЕ и
ДР към датата на плащане и дължимото юрисконсултско възнаграждение.
След извършеното погасяване от страна на ищеца, с постъпилата сума от 415,29 лв., на
дължимите законни лихви и остатъка от главницата за ТЕ, видно от молба от 14.06.2024 г.,
ищецът заявява, че непогасения към тази дата остатък за главницата за ТЕ е в размер на 9,07
лв., като претендира и ЮВ в минимален размер.
Въпреки дадената от съда възможност на ответниците да погасят и тази част от
задълженията си, в указания им срок, не е постъпило становище или доказателство за пълно
погасяване на вземанията на ищеца.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, предвид признанието на
исковете, заявено с ОИМ от страна на ответниците и извършените от тях доброволни
плащания на сумата от общо 1444,53 лв., с която предвид изявленията на ищеца, са били
погасени изцяло /с изключение на 9,07 лв. от главницата за ТЕ/ главниците за ТЕ и ДР,
мораторните лихви върху двете главници за периода на забавата им, както и законните лихви
върху тях, дължими за периода от образуване на делото до датата на плащането им, съдът
намира, че посредством предприетото плащане на вземанията на ищеца в хода на процеса,
между страните по делото понастоящем вече не съществува правен спор, който да бъде
разрешен със сила на пресъдено нещо.
Няма ли правен спор, няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на
правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно
възникване и съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Ето защо,
независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или се отказва от предявените искове,
съдът намира, че доколкото заявените от него искови претенции са изцяло удовлетворени,
което недвусмислено се признава от „Т“ ЕАД, то за последното дружество не съществува
правен интерес от водене на настоящото съдебно производство, в който смисъл е и
изявлението на ищеца в последната молба към съда от 14.06.2024 г., с която заявява, че
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер и
непогасения остатък от главницата за ТЕ в размер на 9,07 лв. Съдът е длъжен да обезпечи
развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което, в случай че
констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални предпоставки за
надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с исковата молба
съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са
удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „Т“ ЕАД е отпаднал правният интерес от
предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно производство
като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса – едва на 21.03.2024 г. и 17.05.2024 г., т. е. след
2
връчване на препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те безспорно са
дали повод за завеждане на делото срещу тях, поради което и следва да понесат сторените от
ищеца разноски по него.
Ищецът е претендирал такива за държавната такса и такси за СУ, както и
юрисконсултско възнаграждение.
С извършените на 21.03. и 17.05.2024 г. две плащания в общ размер на 1444,53 лв.,
ответниците са погасили освен главниците /с изключение на 9,07 лв. от главницата за ТЕ/,
мораторните и законните лихви върху двете главници, но и част от сторените от ищеца
съдебни разноски /за заплатена държавна такса и издадените му СУ/ като е останало
незаплатено единствено дължимото му се юрисконсултско възнаграждение.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това извършените
от името на „Т“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата
молба и няколко уточняващи молби към нея, вкл. по извършените плащания от ответниците,
с оглед на което съдът намира, че следва на ищеца да бъде присъдено ЮВ в минимален
размер от 100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
(обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати, а на ищеца да се присъдят дължимите му се
разноски за ЮВ и останалия незаплатен остатък от 9,07 лв., представляващ главница за ТЕ
за претендирания в ИМ период от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците М. Л. Л., Л. Х. Л. и К. Х. Л., следва да
бъдат осъдени да заплатят разделно, съобразно квотите си в съсобствеността /първата от ½
ид.ч., а втория и третия – по 1,4 ид.ч./ на „ТТ.“ ЕАД сумата от общо 109,07 лв., от която 9,07
лв., представляваща непогасен остатък от дължима главница за ТЕ, потребена в процесния
Тоснабден имот, в периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., а сумата от 100,00 лв. – дължими
се на ищеца разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 116119/27.04.2023 г.
на „Т“ ЕАД срещу наследниците на Х. Л. Л., с ЕГН ********** и Р. Н. С., в качеството им
на съсобственици на Тоснабден имот, правещо ги клиенти на Тинна енергия, доставяна до
същия, с която след уточняване на ИМ с молба вх. № 175043/20.06.2023 г., ищеца е предявил
в условията на кумулативно обективно съединяване, искове с правно основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделност на
сумите, както следва: общо 1029,24 лв., от която сума 831,60лв., цена на Тинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставяна до Тоснабден имот с адрес: гр. София, ул.
„*******“ № 48, ет.1, ап.1, с аб. № 203058, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане; 169,48 лв. - представляваща
мораторна лихва върху главницата за потребената ТЕ, дължима за забавата в периода от
15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.; 22,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане; 5,46 лв. представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода на забава от 16.05.2020 г. до
30.03.2022 г.
С уточняваща молба вх. № 18793/22.01.2024 г., ищецът е заявил оттегляне на
претенциите си срещу посочения в първоначалната искова молба ответника Р. С., като в тази
част съдът с Определение от 29.01.2024 г. е прекратил частично производството.
След проведена процедура по чл.131 от ГПК, с отговор на искова молба, с вх. №
3
103703/28.03.2024 г. ответниците Л. Х. Л., М. Л. Л. и К. Х. Л., чрез пълномощник адв. М. от
САК, са заявили от името на тримата ответници, че задълженията към ищеца са били изцяло
заплатени и молят за прекратяване на делото. В подкрепа на изложеното представят
платежно нареждане от 21.03.2024 г., удостоверяващо заплащането на сумата от общо
1029,24 лв., с която сума са погасени претендираните с ИМ вземания на ищеца към тях, без
да съобразят дължимата към този момент законна лихва върху двете главници за ТЕ и ДР, за
периода от образуване на делото на 27.04.2023 г. до датата на плащането на 21.03.2024 г.
С молба от 16.04.2024 г., ищецът не отрича полученото плащане на сумата от 1029,24
лв., но заявява, че с получената сума, не се покриват законната лихва върху двете главници,
дължима за периода от образуване на делото до датата на плащането, както и сторените от
ищеца съдебни разноски в производството, представляващи дължимо юрисконсултско
възнаграждение и заплатена държавна такса. При приложение на разп. на чл.76, ал.2 от ЗЗД
и след погасяване на вземанията на ищеца в посочената в цитираната разпоредба
последователност /първо лихвите, след това разноските и най-накрая главниците/ ищецът
твърди, че има непогасен остатък от 415,29 лв., представляващ непогасената част от
главницата за ТЕ, като след заплащане и на тази суми, евентуално дължими ще останат
единствено законните лихви върху двете главници към датата на плащането и дължимото му
се юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № 162757/20.05.2024 г., от името на тримата ответници, ответника Л. Л., е
представил доказателства за плащане на сумата от 415,29 лв. /с приложено платежно от
17.05.2024 г./, като отново не е платена дължимата законна лихва върху главниците за ТЕ и
ДР към датата на плащане и дължимото юрисконсултско възнаграждение.
След извършеното погасяване от страна на ищеца, с постъпилата сума от 415,29 лв., на
дължимите законни лихви и остатъка от главницата за ТЕ, видно от молба от 14.06.2024 г.,
ищецът заявява, че непогасения към тази дата остатък за главницата за ТЕ е в размер на 9,07
лв., като претендира и ЮВ в минимален размер.
Въпреки дадената от съда възможност на ответниците да погасят и тази част от
задълженията си, в указания им срок, не е постъпило становище или доказателство за пълно
погасяване на вземанията на ищеца.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, предвид признанието на
исковете, заявено с ОИМ от страна на ответниците и извършените от тях доброволни
плащания на сумата от общо 1444,53 лв., с която предвид изявленията на ищеца, са били
погасени изцяло /с изключение на 9,07 лв. от главницата за ТЕ/ главниците за ТЕ и ДР,
мораторните лихви върху двете главници за периода на забавата им, както и законните лихви
върху тях, дължими за периода от образуване на делото до датата на плащането им, съдът
намира, че посредством предприетото плащане на вземанията на ищеца в хода на процеса,
между страните по делото понастоящем вече не съществува правен спор, който да бъде
разрешен със сила на пресъдено нещо.
Няма ли правен спор, няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на
правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно
възникване и съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Ето защо,
независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или се отказва от предявените искове,
съдът намира, че доколкото заявените от него искови претенции са изцяло удовлетворени,
което недвусмислено се признава от „Т“ ЕАД, то за последното дружество не съществува
правен интерес от водене на настоящото съдебно производство, в който смисъл е и
изявлението на ищеца в последната молба към съда от 14.06.2024 г., с която заявява, че
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер и
непогасения остатък от главницата за ТЕ в размер на 9,07 лв. Съдът е длъжен да обезпечи
развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което, в случай че
констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални предпоставки за
4
надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с исковата молба
съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са
удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „Т“ ЕАД е отпаднал правният интерес от
предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно производство
като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса – едва на 21.03.2024 г. и 17.05.2024 г., т. е. след
връчване на препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те безспорно са
дали повод за завеждане на делото срещу тях, поради което и следва да понесат сторените от
ищеца разноски по него.
Ищецът е претендирал такива за държавната такса и такси за СУ, както и
юрисконсултско възнаграждение.
С извършените на 21.03. и 17.05.2024 г. две плащания в общ размер на 1444,53 лв.,
ответниците са погасили освен главниците /с изключение на 9,07 лв. от главницата за ТЕ/,
мораторните и законните лихви върху двете главници, но и част от сторените от ищеца
съдебни разноски /за заплатена държавна такса и издадените му СУ/ като е останало
незаплатено единствено дължимото му се юрисконсултско възнаграждение.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това извършените
от името на „Т“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата
молба и няколко уточняващи молби към нея, вкл. по извършените плащания от ответниците,
с оглед на което съдът намира, че следва на ищеца да бъде присъдено ЮВ в минимален
размер от 100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
(обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати, а на ищеца да се присъдят дължимите му се
разноски за ЮВ и останалия незаплатен остатък от 9,07 лв., представляващ главница за ТЕ
за претендирания в ИМ период от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците М. Л. Л., Л. Х. Л. и К. Х. Л., следва да
бъдат осъдени да заплатят разделно, съобразно квотите си в съсобствеността /първата от ½
ид.ч., а втория и третия – по 1,4 ид.ч./ на „ТТ.“ ЕАД сумата от общо 109,07 лв., от която 9,07
лв., представляваща непогасен остатък от дължима главница за ТЕ, потребена в процесния
Тоснабден имот, в периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., а сумата от 100,00 лв. – дължими
се на ищеца разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 21979/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
164-ти състав, като недопустимо, поради липса на правен интерес от воденето му.
ОСЪЖДА, на осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК М. Л. Л., с ЕГН
**********, Л. Х. Л., с ЕГН ********** и К. Х. Л., с ЕГН ********** да заплатят
разделно съобразно квотите си в съсобствеността /първата – ½ ид.ч., а втория и третия – по
1/4 ид.ч./ на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******“ № 23 Б сумата от общо 109,07 лв., от която 9,07 лв., представляваща непогасен
остатък от дължима главница за ТЕ, потребена в процесния Тоснабден имот, в периода от
5
01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., а сумата от 100,00 лв. – дължими се на ищеца разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6