Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………10.04.2020 година……………..…..Град Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………десети
март………..…….…..…..……...…….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава К..….……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 48….…по описа за………….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е за промяна на фамилно име с правно
основание чл. 19, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/.
Молителката твърди, че съгласно удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 4/23.01.1995 г на Община
Гълъбово била записана с фамилното име Д.. На 03.05.2013 г., при сключване на
граждански брак с Б.И.И.е променила фамилното си име
от Д. на И.. След прекратяване на брака с решение № 130/28.12.2017 г. на Гълъбовски районен съд по гр.д. № 770/2017 г. е запазила
фамилното си име И.. Сочи, че към настоящия момент са налице важни причини за
промяна на фамилното име от И. на Д..
Молителката изяснява, че сред близките си, приятелите
си и хората, с които контактува по повод служебните си задължения била известна
само с фамилията си Д.. С оглед прекратяването на брака и обстоятелството, че в
обществото била известна не с фамилията, която била посочена в документа за
самоличност, за нея било обществено неприемливо сред близки, познати, колеги и
изобщо в обществото да е известна с фамилията Д. а единствено и само по
документ за самоличност да съм записана с фамилията И..
Моли съда да постанови решение, с което да допусне
промяна във фамилното име от И. на П.М. Д..
В срока по чл. 131 ГПК заинтересованата страна Община
Гълъбово заема позиция за допустимост и основателност на молбата. От
представените към нея писмени доказателства и посочените доводи в исковата
молба, било видно че в интерес на ищцата е да върне предбрачното
си фамилно име Д.. Описаните обстоятелства в молбата, ведно с представените към
нея писмени доказателства отговаряли на действителното положение.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Молителката П.М.И. е родена на *** г. от майка С.В.М.
и М.Д.М., като е била записана с имената П.М.
Д.. С решение № 130/28.12.2017 г. постановено по гр.д. № 770/2017 г. по описа
на Гълъбовски районен съд бракът между Б.И.И.и П.М.И. е прекратен, като след прекратяването на брака
е постановено жената да носи брачното фамилно име И..
От показанията на св. С.В.С. /майка на молителката/,
се установява, че с молителката винаги се е представяла с фамилията Д., не е
използвала другата фамилия никога. Така е било и по време на брака с Б.И., тъй
като същият не се е ползвал с добро име в обществото. Изяснява, че молителката
не е сменила своето фамилно име при развода, тъй като е живеела в чужбина и е
нямала възможност да подмени личните си документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и ненаследимо право,
което е уредено с императивни правни норми. Като средство за лична идентификация
и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с неговия личен и
семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат интерес да регулират
използването на имената не изключва това обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот. Поради
това и Европейският съд по правата на човека подчертава, че държавите
разполагат с широка дискреция да регулират условията,
при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат
да обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив
баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са
изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на името.
Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат справедлив
баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на
чл. 8, а решенията не са били немотивирани или произволни /така решение от
17.02.2011 г. по делото Големанова срещу България, номер на жалба - 11369/04/.
Съгласно българското законодателство промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от
закона основания и се упражнява по предвиден ред. Законовите основания за
промяна на името са: да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Тъй
като името индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите
законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на важни
обстоятелства, които да я налагат. В закона няма легално определение кои
обстоятелства са „важни“, като в практиката се приема, че преценката е
конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки
отделен случай /така решение № 293/13.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 107/2012 г.,
III г.о., решение № 145/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 628/2011 г., IV г.о. и
решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 712/2009 г., IV г.о. /. Тази
преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на
чл. 13 и чл. 14 ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на
образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице /решение №
346/25.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1387/2010 г., III г.о./.
Следователно промяната на имената по съдебен ред,
предполага установяването с допустимите по ГПК доказателствени средства на
някоя от уредените в чл. 19 ЗГР предпоставки.
По делото са поставени въпросите желанието на
молителката съставлява ли важно по смисъла на чл. 19, ал. 1, предложение
последно от ЗГР обстоятелство, значението, което има фамилното име в нейния
личен живот и допустима ли е исканата промяна на фамилното име от гледище
изискванията на чл. 14 и чл. 19, ал.1 ЗГР.
И на трите въпроса следва да се отговори положително.
Имената на физическите лица са способ за правната им
индивидуализация, част от правоспособността им - чл. 1, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация. Допълнителни, индивидуализиращи физическите лица, белези са
постоянният и настоящ адрес, единният граждански номер и други. Въпросните
параметри са регламентирани в обществен интерес - за отграничаване
на субектите един от друг и за правна сигурност. Съдът намира, че при преценка на наличие на „важни обстоятелства“,
следва да се съобрази и функцията на фамилното име, дадена му от закона,
съгласно приложимите разпоредби на чл. 14, ал.1 и ал. 2 ЗГР и чл.12 от Семейния
кодекс /СК/, /съответно чл. 53 СК/, а именно да удостоверява произхода на
лицето, като може да се образува само по посочените в тези текстове начини с
изключенията предвидени в тях, а именно когато етнически, семейни и народностни
традиции на родителите или съпруга не налагат друго.
В случая промяната на фамилното име на молителката не
влияе на структурата на името - лично бащино и фамилно, нито пък води да
объркване, неяснота или друго обстоятелство, осуетяващо индивидуализация на
субекта или отграничаването му от други физически
лица. Освен това тя желае възстановяването на фамилно име, което е носила през
по-голямата част от живота си и поради това може да се приеме, че е също
известна в обществото с моминското си фамилно име и това в случая не е
вследствие на нейно неправомерно поведение, а поради факта, че се е
обозначавала с него в дълъг период от живота си. За това спомага и
обстоятелството, че бащиното име на молителката е М., подобно на фамилното й
име преди сключването на брака. Отделно от това изнесените от св. Митева факти
за недобро име в обществото на Б.И. /бивш съпруг на молителката/ също
правомерно е мотивирало молителката да се представя с моминското си фамилно име
За императивни правила на закона следва да се третират изискванията за трите
съставки на името на българския гражданин - лично, бащино и фамилно, както и
това последните две да завършват с наставка - ов или ев и окончание, съобразно пола, когато такова структуриране
е възможно. Искането на молителката не нарушава нито едно от въпросните изисквания
и в разрез с целта и духа на закона е да й се откаже търсената промяна.
Да се приеме обратното по настоящото дело би означавало
на молителката да се натрапи задължение - да носи определено име, което е
придобила в даден момент от своя живот, каквото законът не познава. Законът
задължава физическото лице да има име, но задължението се простира до този
параметър. Затова в случая изборът на име и решението за промяната му следва да
се считат функция на правоспособността, регламентирана в нормата на чл. 1 от
Закона за лицата и семейството.
Поради това в разглеждания случай, решаващият състав
приема, че са налице „важни обстоятелства“, налагащи исканата промяна. От
събраните по делото доказателства се установи, че молителката е известна в
обществото, сред приятели, близки и роднини с фамилното име Д..
Това е нейно право, което не може да бъде
ограничавано, доколкото не противоречи на закона – чл. 12 и чл. 53 СК. Анализът
на важността на тези обстоятелства, обуславя извода, че същите налагат исканата
промяна и Гълъбовски районен съд намира молбата на П.М.И.
за промяна на фамилното й име за основателна.
Така мотивиран, Гълъбовски районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл. 542 ГПК вр.
19, ал.1 ЗГР ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на
П.М.И., ЕГН: ********** и адрес: *** от „И.“
на „Д.“.
Решението подлежи на въззивно
обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
След влизане на решението в законна сила копие от
същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Гълъбово за отбелязване на промяната в регистъра на населението.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: