Решение по дело №713/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт К. С. – пълномощник на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, срещу решение № 43/22.01.2025г., постановено по АНД № 4771/2024г. на РС Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 790571-[рег. номер]/04.10.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на дружество „ГАРИДО“ ЕООД на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000.00 лева за извършено по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) административно нарушение, като е преквалифицирано нарушението по чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС и е намален размерът на имуществената санкция на 1000.00 лева. Разпределена е и отговорността за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъобразяване на фактическите установявания в обстоятелствената част на НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Според касатора, самото естество на нарушението влече след себе си санкция по чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, тъй като нарушението е такова, че винаги води до неотразявани на приходи. Касаторът твърди, че липсата на фискално устройство в обекта затруднява упражняването на текущ фискален контрол и води до несигурност относно възможността за проследимост на паричните потоци, с които оперира дружеството. Сочи се и че неотчитането на приходи води до отклоняване от данъчно облагане. Изложени са твърдения, че при издаването на АУАН и съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за потвърждаване на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – дружество „ГАРИДО“ ЕООД, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът и ответникът не изпращат свои представители.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от , приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима, но само в частта й, с която НП е изменено.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е изменил НП № 790571-[рег. номер]/04.10.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на дружество „ГАРИДО“ ЕООД на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000.00 лева за извършено по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. административно нарушение, като приел, че липсват данни за укриване на приходи, поради което наложил санкцията по чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 1000.00 лева.

За да постанови решението си, съдът е приел, че описаното в НП нарушение е доказано по несъмнен начин, като е обсъдил и анализирал събраните доказателства. Приел е, че административнонаказателната отговорност на ответника правилно е ангажирана, затова че в стопанисвания от него обект, в който се извършва търговска дейност – продажба на алкохолни напитки, не е монтирано фискално устройство, в нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В тази част решението не е обжалвано от наказаното лице и е влязло в сила.

Съдът е приел, че административнонаказващият орган неправилно е издирил и приложил санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, тъй като в АУАН и в НП не са въведени твърдения, че установеното нарушение води до неотразяване на приходи, както и в какъв размер са тези приходи, поради което приложил по – леката санкция на чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, според която тогава когато когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 и затова, след като е преквалифицирал приложената санкционна норма, е намалил размера на имуществената санкция от 6000.00 лв. на минимално предвидения по ал.1 на чл.185 от ЗДДС, а именно 1000.00 лв.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че касационната жалба е допустима само в частта й, с която се обжалва решението на РС в частта му, с която е изменено обжалваното НП с приложение на закон за по – леко наказуемо нарушение. В останалата му част НП е потвърдено, поради което за издателя му липсва правен интерес да обжалва съдебното решение в тази му част. Затова касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството да бъде прекратено.

Касационната жалба в допустимата й част е основателна.

Принципно правилни са съображения на първоинстационния съд, че в АУАН и в НП не е изрично записано, че установеното нарушение води до неотразяване на приходи. Нарушението обаче е такова, че извършването му неминуемо води до такъв ефект, тъй като е невъзможно да се проследят паричните потоци, получени от търговеца вследствие на реализираните продажби, тъй като води до неотчитане на приходите от тези продажби, неотчитане на оборотите на търговеца, което от своя страна също така винаги води до намаляване на данъчната основа, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Вътрешните отношения и договорености между различните стопански субекти, осъществяващи стопанска дейност в рамките на фестивала, не могат, а и е недопустимо да дерогират законово установени задължения в защита на фискалните интереси на държавата. Липсва спор по обстоятелството, че в търговския обект „джин бар и коктейлс“ са извършвани продажби, както и че в този обект няма фискално устройство. Тези два факта в съвкупност не могат да доведат до друг извод, освен до този, че нарушението води до неотразяване на приходи. Затова, макар липсата на изрично посочване на това обстоятелство в НП да е процесуално нарушение, то не е съществено, че да доведе до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Следователно, преквалификацията на санкционната норма в обжалваното решение е неправилна и в нарушение на материалния закон. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието и правилно е издирил и приложил санкционната норма. Определеният в НП размер на имуществената санкция е минимално предвиденият в чл.185, ал.1 от ЗДДС, което прави невъзможно намаляването му, предвид ограничителната норма на чл.27, ал.5 от ЗАНН.,

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, в която съдът е извършил преквалификация на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление и в тази част.

По разноските : Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски за юрисконсутско възнаграждение, което е своевременно заявено, поради което ответникът по касация следва да бъде осъден да плати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт К. С., срещу решение № 43/22.01.2025г., постановено по АНД № 4771/2024г. на Районен съд Бургас, в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление № 790571-[рег. номер]/04.10.2024г. в частта му, с което дружество „ГАРИДО“ ЕООД е привлечено към административнонаказателна отговорност за извършено по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин административно нарушение, и ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 713/2025 г. на Административен съд Бургас в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 43/22.01.2025г., постановено по АНД № 4771/2024г. на Районен съд Бургас, в частта му, с която е изменено наказателно постановление № 790571-[рег. номер]/04.10.2024г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като правното основание за налагане на имуществената санкция е преквалифицирано от чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и имуществената санкция е намалена от 6000.00 лв. на 1000.00 лв., като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 790571-[рег. номер]/04.10.2024г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в частта му, в която на дружество „ГАРИДО“ ЕООД на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000.00 лева.

ОСЪЖДА „ГАРИДО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище [населено място] 4002, район Западен, [улица], представлявано от Г. Е. У., да заплати на НАП 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част, имаща характер на опеределение, може да се обжалва от касационния жалбоподател пред ВАС с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.