РЕШЕНИЕ
Гр.П. , 01 .07. 2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
П.ски окръжен съд, търговско отделение , в публично заседание на двадесет и четвърти юни , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: С. ДАНЧЕВ
При секретаря
ИВАЙЛО Ц. , след като изслуша докладваното от
съдията Данчев т.д.№ 286 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.С.С. , чрез
пълномощника му адв. С.Ц. с която срещу „*** „ ЕООД , гр.П. , ул. „***“ № 1
ет.3 ,представлявано от управителя Борислав Иванов са предявени следните
искове :
1. главен осъдителен иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 т. 3 от ГПК във вр. с
чл. 535 от ТЗ с цена на иска 80
000 евро,която сума се претендира на основание запис на заповед № 3 от
24.11.2014 г. с падеж 31.12.2016г.
2.акцесорен спрямо
предходния , осъдителен иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска 15 779,04 евро,претендирани като
обезщетение за забава да бъде платена сумата по главния иск за периода от
01.01.2017г. до 12.12.2018г.
Претендира се и законната лихва върху общата сума от двата иска – 95
779,04 евро ,считано от датата на образуване на делото до окончателното и изплащане.
При условията на
евентуалност ,в случай че не бъдат уважени горните два иска , то се предявяват
следните два обективно съединени иска :
1.евентуален главен
осъдителен иск по чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска 80 000
евро ,представляващи неизплатена част от
главницата по договор от
01.10.2012г. и споразумение от 24.11.2014г.
2.евентуален акцесорен осъдителен иск с правно осн. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД с цена на иска 15 779,04
евро,претендирани като обезщетение за забава да бъде платена сумата по главния
иск за периода от 01.01.2017г. до 12.12.2018г.И в т.сл. се претендира се и
законната лихва върху общата сума от двата иска – 95 779,04 евро ,считано от
датата на образуване на делото до окончателното
и изплащане.
Като се съобрази
исковата молба ,както и молбата – уточнение вх.№ 971/ 24.03.2019г. се очертава
следната фактическа обстановка от която ищецът черпи претендираните от него
права:
Твърди се ,че на 01.10.2012г. между ищеца и
ответното дружество е бил сключен
договор по силата на който изпълнителят / ищеца / се е задължил да представлява възложителя / ответника /при
осъществяването на дейности и
процедури свързани с проектиране
,доставка и изпълнение на СМР на територията на Руската федерация ,подробно
описани в чл. 1 от договора.В чл. ІV.1 от същия договор е било поето задължение
от ответното дружество да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 250 000 евро без
ДДС ,като извършването на уговорената в чл. 1 работа е следвало да се
удостовери с двустранно подписан приемо-предавателен протокол .Твърди се ,че
ищецът е изпълнил задълженията си по този договор ,което се установява от
сключеното между страните по договора споразумение
от 24.11.2014г. с нотариална заверка на подписите на страните ,като в
чл. І на това споразумение са изброени подробно всички извършени от ищеца
работи по договора от 01.10.2012г. ,които са приети от възложителя без
възражения относно качеството им. Сочи
се ,че с въпросното споразумение се признава от възложителя по договора
съществуването на задължение в размер на 250 000 евро ,както и че към момента
на сключването му тази сума не е изплатена на изпълнителя по договора ,като в
чл. ІV на същото е уговорен погасителен план както следва :
-сумата от 45 000 евро да се прати в срок до 31.05.2015г.
-сумата от 45 000 евро да се плати в срок до 31.12.2015г.
-сумата от 80 000 евро да се плати в срок до 31.12.2016г.
-сумата от 80 000 евро да се плати в срок до 31.05.2017г.
Твърди се ,че въпреки многократните покани до възложителя по
договора да изпълни задължението си по това споразумение , отправени както
устно така и по телефона ,не са последвали действия от ответното дружество по
изпълнение на неговите задължения.
Сочи се също така ,че съгласно чл. VІ от това
споразумение ,като обезпечение за
изпълнението на задължението за плащане на сумата от 80 000 евро до 31.12.2016г. ,ответното дружество е издало
запис на заповед № 3 с падеж 31.12.2016г.
Твърди се ,че ищецът въз основа на този запис на заповед е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение , за което е било образувано ч. гр.д.№ 6289/ 2018г. на
РС-П., но съдът отхвърлил искането
поради нищожност на записа на заповед и дал указания на заявителя за
предявяване на осъдителен иск.
В срока по чл. 367
от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по делото-„*** „ ЕООД
,чрез пълномощника му адв. Д.И..Най –напред са направени възражения по
редовността на исковата молба ,свързани с липсата на приложена към нея изрична
справка по чл. 366 от ГПК по отношение
начина на формиране на претендираните парични вземания.
По главния иск с
правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 т.
3 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ с цена на иска 80 000 евро е изразено
становище ,че той е допустим ,но е неоснователен. Счита се ,че записа на
заповед е нищожен по смисъла на чл. 486, ал.2 от ТЗ ,тъй като в него са
посочени два различни падежа за плащане на сумата по записа на заповед, което
било основание да се приеме ,че не са спазени императивните норми на ТЗ относно
съдържанието на записа на заповед.По –нататък възраженията на ответника се
свързани с признатия от ищеца обезпечителен характер на записа на заповед
спрямо задължението по споразумението от 24.11.2014г., т.е. с наличието на
каузални правоотношения ,които абстрактната сделка –запис на заповед обезпечава
,което налага изследването на тези каузални правоотношения ,респ. изискуемостта
на задължението по горното споразумение към падежа на ефекта/ явно се има
предвид менителничния ефект / . В т.вр. се сочи ,че страните по споразумението
от 24.11.2014г. впоследствие, а именно-
на 17.11.2016г. са сключили друго споразумение с което са уредили по нов начин
отношенията си , като едновременно с това са прекратили действието на
предходното споразумение . Сочи се ,че с последното споразумение от
17.11.2016г. е предвидено възнаграждението на ищеца да се изплати еднократно в
срок до 15.02.2017г. Поради това се счита ,че претендираната с исковата молба
сума от 80 000 евро не е изискуема към
31.12.2016г. Освен това се твърди ,че към датата на депозиране на исковата
молба-което е станало на 14.12.2018г. / а по пощата на 12.12.2018г./
претендираната по обезпечителния запис на заповед сума е била изцяло платена на
ищеца.Твърди се ,че към 30.08.2018г. на ищеца е била изплатена общо сумата от
380 000 лв. по банковата му сметка ,което изцяло покрива както вноските по
чл.ІV т. 1 и 2 ,така и вноската от 80 000 евро ,тъй като сбора от тези вноски е
170 000 евро с левова равностойност 332 491 ,10 лв. , а платена на ищеца сума е
по-голяма . По –нататък в отговора се твърди ,че на ищеца била заплатена общо
сумата 253 944,26 евро / в т.ч. и данъците –по горе е посочен авансов данък в
размер на 36 671,81 лв./ с левова равностойност
496 671,81 лв.,което било в повече от дължимите общо 250 000 евро / или
488 957,50 лв./ с 3 944,26 евро или
със 7 714,31лв.
По иска с правно
осн. чл. 86 , ал.1 от ЗЗД се счита ,че е неоснователен тъй като със
споразумението от 17.11.2016г. не са били предвидени обезщетения за забавено
плащане ,поради което ищецът няма право
да претендира такива. Заедно с това се прави при условията на евентуалност изявление , че искът за обезщетение би бил
основателен до размер на 8012,17 евро или 15 670,45 лв. без да става напълно
ясно от изложението в отговора за какъв
период ответникът признава формирането
на такъв размер на обезщетението за забава ? –дали се касае за периода от
15.02.2017г. когато е предвидено да се извърши плащането по споразумението от
17.11.2016г. до 30.08.2018г. когато се твърди ,че са били платени 380 000 лв. или за друг период ?
Заявено е и
възражение за прихващане по иска по чл. 86 от ЗЗД с платената на ищеца в повече
сума в размер на 3 944,26 евро или 7
714,31 лв.
По молбата за
присъждане на законната лихва върху претендираните суми от деня на депозиране
на исковата молба до окончателното им заплащане ,е изразено становище ,че
такава лихва не се дължи ,тъй като дължимите суми са били заплатени още към
датата на подаване на искова молба ,т.е. ответникът не се намира в забава.
По евентуалния иск с
правно осн. чл. 286 от ЗЗД е изразено становище ,че не е изпълнена клаузата на
чл. Т. V.1 от договора от 01.10.2012г. за приемане на извършената от
изпълнителя работа с двустранно подписан приемо-предавателен протокол ,като се
счита ,че подписаните между страните две споразумения не отменят постигнатата договореност за установяване на извършената
работа с двустранен протокол.
Прави се и
възражение за погасяване по давност на евентуалните искове на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Постъпила е допълнителна искова молба в която са развити
съображения относно действието на двете споразумения и връзката им с
първоначалния договор,но от нея не става напълно и категорично ясно дали ищецът
признава плащането на твърдяната от ответника сума ,нито пък дали поддържа
претенцията си за главницата в размер на 80 000 евро или пък се поддържа само
претенцията за обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода от
15.02.2017г. до датата на депозиране на исковата молба по настоящото
дело-12.12.2018г. и дали същата се поддържа в първоначално предявения или в
редуциран размер ? Изразено е становище и по евентуално предявените искове в
смисъл, че сключените между страните споразумения всъщност заместват
предвидения в договора от 01.10.2012г. приемо-предавателен протокол ,тъй
като удостоверяват изпълнението на
възложената на изпълнителя работа . Счита се ,че е неоснователно възражението
за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания ,тъй като давността е била прекъсвана със
сключването на процесните споразумения с които длъжникът е признавал
съществуването на вземането и по тази причина към датата на депозиране на
исковата молба ,такава погасителна
давност не е изтекла.
Подаден е от
ответника допълнителен отговор на
допълнителната искова молба в който е
изразено становище по всички изложени в допълнителната искова молба
съображения.
П.ски окръжен съд e прие. всички представени от страните по
делото документи ,като писмени доказателства ,които не са били оспорени от
противната страна и са относими към предмета на делото.
С доклада по делото са
били отделени следните обстоятелства по чл. 146, ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК за които не се спори между страните
по делото:
-че има сключен валиден договор между страните по делото от 01.10.2012г. по
чието съдържание също така няма спор между страните.
-че са сключени впоследствие две споразумения ,свързани с
този договор първото от които с дата 24.11.2014г. , а второто с дата
-17.11.2016г. целящи уреждане на
отношенията във връзка с изпълнение на договора от 01.10.2012г.
-че за обезпечаване на част от вземането на изпълнителя по този договор е
бил издаден запис на заповед № 3 от 24.11.2014 г. за сумата 80 000 евро.
-че договореното възнаграждение в общ размер от 250 000 евро
не е било изплатено на изпълнителя нито в сроковете по споразумението от
14.11.2014 г ,нито в срока по споразумението от 17.11.2016г.
При разпределяне на
доказателствената тежест по чл. 146, ал.
1 т. 5 ГПК съдът е посочил ,че по главния иск по чл. 535 от ТЗ върху ищеца пада доказателствената тежест да
установи наличието на действителен менителничен ефект –запис на заповед ,който
материализира вземане в размер на 80 000 евро.,а по евентуалния иск по чл. 286
във вр. с чл. 79 от ЗЗД върху ищеца е доказателствената тежест да установи надлежното изпълнение от страна на изпълнителя по договора от
01.10.2012г. на възложената му работа ,респ. нейното приемане от възложителя
без възражения от които обстоятелства произтича претендираното му право на
възнаграждение по договора.
Върху ответника е
тежестта за установяване
основателността на възраженията му за нищожност на записа на
заповед ,както и на възраженията му за погасяване по давност
на вземанията за главницата по евентуалния иск,както и на
обезщетението за забава върху тази главница а така също да установи
основателността и на възражението си за прихващане- т.е., че има
насрещно вземане срещу ищеца в твърдяния в отговора размер .
Върху ответника е
тежестта да установи, че е изпълнил задължението си към ищеца към датата на
депозиране на исковата молба,както твърди в писмения си отговор
І. Съображения
на съда по главния осъдителен иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 т. 3 от ГПК във вр. с
чл. 535 от ТЗ с цена на иска 80
000 евро,която сума се претендира на основание запис на заповед № 3 от
24.11.2014 г.
Както се вижда от вложения
в ч. гр.д.№ 32630/2018г. на СРС/ изпратено по подсъдност на ПлРС, където е
образувано ч. гр.д.№ 6289/2018г./ запис на заповед № 3 в него на три места е
посочен падежа на задължението по записа на заповед –на първо място веднага
след наименованието запис на заповед е посочен падеж 31.12.2016г. /изписан и
словом / ; на второ място вътре в текста на записа на заповед е посочено
задължението на дружеството да плати „на падежа 01.04.2016г. „ и на трето място
като дата на падежа е посочена отново 31.12.2016г. /изписано и словом / . Две
от посочените дати съвпадат – 31.12.2016г. , но едната дата -01.04.2016г. се различава от тях. Макар и в трите случая
падежът да е посочен „на определен ден“ по смисъла на чл. 486,ал.1 т. 4 от ТЗ
,то посочването на две различни дати на падежа -31.12 .2016г. и
01.04.2016г.води до невъзможност да се направи ясен извод за действителната воля на издателя на записа на заповед –кой от
двата определени дни представлява падеж на записа на заповед. Този случай
попада в хипотезата на чл. 486,ал.2 от ТЗ ,който предвижда, че менителница ,издадена с падежи ,определени по друг
начин или с последователни падежи , е нищожна. В т.см. съдът възприема и
разрешението на този въпрос дадено с решение № 77/ 14.08.2015г. на ВКС по т.д.№
1156/ 2014г. І т.о. в което е посочено ,че „менителничните ефекти са формални
писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и наличие на
определени реквизити ,за съдържанието на които законът съдържа императивни
норми. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед ,установен от
закона ,включително за определяне на падежа / чл. 535,т.3 вр. с чл. 486 ал.1
вр. с чл. 537 от ТЗ/ налага извод ,че в записа на заповед падежът следва да
бъде посочен ясно и по начин ,които не буди съмнение и не дава основание за
различно тълкуване“ . Процесния запис на заповед не отговаря на тези изисквания
,тъй като не позволява еднозначно да се направи извод кога е падежът му.Във вр.
с това съдът намира за нужно да посочи,че волята на издателя на записа на
заповед по отношение на падежа следва да е ясно и категорично изразена в самата
ценна книга , а не да може да се извлича чрез тълкуване и на други документи
извън самата ценна книга , дори те да отразяват каузалното правоотношение във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед.Поради тези съображения ,
съдът приема ,че процесният запис на заповед № 3 издаден от „*** „ ЕООД в гр.С. на 24.11.2014г. за сумата 80 000
евро в полза на С.С. С. е нищожен на
осн. чл. 537от ТЗ във вр. с чл. 535 т. 3 във вр. с чл. 486,ал.2 от ТЗ. В т.см.
той не удостоверява наличие на валидно и изискуемо вземане в полза на ищеца
срещу ответника за сумата 80 000 евро. Поради това предявеният главен осъдителен иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 т. 3 от ГПК във вр. с
чл. 535 от ТЗ с цена на иска 80
000 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради това ще следва да
бъде отхвърлен и акцесорният спрямо него
осъдителен иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 15 779,04 евро,претендирани като обезщетение
за забава да бъде платена сумата по главния иск за периода от 01.01.2017г. до
12.12.2018г.
ІІ.Съображения на съда по евентуалния главен осъдителен иск по чл. 286 от ЗЗД във
вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска 80 000 евро,представляващи неизплатена част
от главницата по договор от 01.10.2012г.
и споразумение от 24.11.2014г . :
Представеният по
делото / на л. 7-8 / договор от 01.10.2012г., сключен между „*** „ЕООД и С.С.С.
според съда има характер на договор за поръчка , тъй като в предмета на
договора се включват не само и изцяло
фактически неправни действия/ каквито са характерни за предмета на договор за
изработка / , а така също и правни действия –сключване на повече от една сделки ,при които довереникът представлява
доверителят при всички дейности и процедури,свързани с проектиране ,доставка и
изпълнение на СМР на територията на Руската федерация на няколко обекта
,посочени в пет точки от договора .Това ,че в предмета на договора се включва
извършването на правни сделки се потвърждава и от сключеното на 24.11.2014г.
споразумение в което при отчитане на извършеното по договора от 01.10.2012г. се
сочат следните дейности , извършени от довереника /наричан в договора
изпълнител / : по т. 1 от споразумението - регистриране на ново търговско
дружество на територията на Руската федерация ; съдействие за издаване на
лицензи за проектиране и изпълнение на СМР ,организиране наемането на офиси
,помещение за живеене ,наемане на руски граждани за работа в управлението на
фирмата ; по т. 2 от него - изготвяне и сключване на договор ; по т.2.3 –
организирал подписването на договор с митнически агент ; по т. 5.1 изготвяне и
сключване на договор ; по т. 5.3 – организирал подписването на договор с
митнически агент ; ,по т. 6.1 и т. 7.1
от споразумението - отново изготвяне и сключване на договор и др. От
това следва ,че в предмета на процесния договор от 01.10.2012г. влиза сключване
от довереника за сметка на доверителя / изпълнителя по договора действа като
представител на възложителя „*** „ЕООД / на няколко сделки ,както и да извършване
на съпровождащите ги фактически
действия. Има основание също така да се приеме,че процесният договор
представлява комбинация между договор за
поръчка и договор за изработка ,доколкото предвидените фактически действия са
не само пряко свързаните със сключването на определени правни сделки,но така
също предвиждат организацията на цялостното изпълнение на конкретни строителни
обекти описани в т. 1- 5 от договора от 01.10.2012г.,т.е. изискват постигане на
определен краен резултат. Независимо
от това каква е точната правна квалификация на процесния договор ,то и в двата
случая подлежат на изследване едни и същи въпроси ,свързани с изясняване на
едни и същи обстоятелства по изпълнението на възложените с договора дейности и
оттам дали изпълнителят има правото да получи договореното възнаграждение.
Във вр. с това
,следа да се има предвид, че в раздел
V.Допълнителни клаузи на договора от
01.10.2012г. е предвидено , че за
извършените необходими действия ,свързани с
проектиране ,доставка и изпълнение на СМР на обекти на територията на
Руската Федерация ще бъде съставен двустранно подписан приемо –предавателен
протокол.По този повод от страна на ответника се възразява ,че по делото не е
налице такъв двустранно подписан приемо-предавателен протокол ,който да
удостоверява според предвидено в договора,изпълнението на възложените на
изпълнителя действия , а оттам и че не е възникнало насрещното задължение на
възложителя за заплащане на договореното възнаграждение. Съдът обаче приема
тезата на ищеца ,че именно споразумението от 24.11.2014г. / на л. 9-10 от
делото / с нотариална заверка на подписите на страните по него , има характер и изпълнява ролята на такъв двустранно подписан от страните по
договора приемо –предавателен протокол,тъй като в това споразумение подробно и
с достатъчна степен на индивидуализация са изброени извършените от изпълнителя
действия в изпълнение на договора от 01.10.2012г. Тези действия са изброени
изчерпателно в т. 1 – 7 от споразумението . Освен това изрично в т.ІІ от същото
споразумение е отразено ,че „ възложителят потвърждава ,че приема извършената
от изпълнителя работа ,описана в раздел І от това споразумение ,като няма
възражения относно качеството на извършеното. Това ,заедно с последващото в
т.ІІІ от същото споразумение признание от страна на възложителя ,че дължи на
изпълнителя възнаграждение в размер на 250 000 евро за извършената работа
,подробно описана в раздел І от това споразумение , съдът
възприема като доказателство за това ,че цялата възложена на изпълнителя работа
/ фактически и правни действия / по договора от 01.10.2012г. е приета от
възложителя без възражения и това е станало именно на 24.11.2014г. ,когато е
подписано споразумението и е извършена нотариалната заверка на подписите на
страните по него. Поради това ,независимо от обстоятелството ,че документът
носи названието „споразумение „ , а не приемо –предавателен протокол ,то той по
съществото си представлява именно такъв протокол / но не само / , с чието
подписване двете страни по договора удостоверяват извършването на възложената
на изпълнителя работа и нейното
надлежно приемане от възложителя
като качествено извършена. С това/ да има качеството на приемо-предавателен
протокол / не се изчерпва ролята на процесното споразумение ,тъй като в него се постига съгласие между длъжника
и кредитора и по отношение на начина на изплащане на дължимото възнаграждение
общо от 250 000 евро ,като в случая кредиторът / изпълнителят по договора
за когото възниква вземането за уговореното възнаграждение / се е съгласил да
направи своето парично вземане делимо и
да получи изпълнение на части – две
плащания от по 45 000 евро и две плащания от по 80 000 евро ,всяко от
които с изрично посочен падеж, а така също е предвидено и обезпечаване на
тези парични вземания чрез издаване от
възложителя „*** „ ЕООД на четири записа на заповед ,всеки за отделните четири
вноски на които е разделено общото вземане за възнагражедине по договора от
01.10.2012г.
По отношение на
това споразумение съдът приема ,че същото няма характер на обективна новация по
смисъла на чл. 107 от ЗЗД ,доколкото с него не се засягат съществените елементи
на старото задължение,породено от договора от 01.10.2012г., не се погасява старото задължение и на
неговото място да възниква ново , а само
се уговаря разсрочено плащане на старото задължение за плащане на дължимото и
уговорено в ІV.1 възнаграждение в размер на 250 000 евро. Неслучайно и
страните при подписване на споразумението от 24.11.2014 г. не са изразили
изрична воля ,че с подписване на това споразумение се прекратява действието на договора от
01.10.2012г.
По друг начин
,обаче стои въпросът със сключването на споразумението от 17.11.2016г. / на л.
46 -49 от делото / подписано от възложителя и изпълнителя по договора от
01.10.2012г.В края на същото в раздел V е посочено изрично ,че „настоящото
споразумение прекратява действието и заменя споразумение с нотариална
заверка с рег № 3359 от 24.11.2014г. от
нотариус К.А. с нот. № *** „ .От този израз в споразумението от
17.11.2016г.заедно със съдържанието на самото споразумение се налага извод ,че
с него е извършена новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД ,независимо от факта
,че с това споразумение не се променят съществените елементи на договора , а са
променени само някои модалитети на задължението ,каквито са уговореният
нов падеж ,както
и начина на изплащане на възнаграждението – не на четири части, както е
било предвидено в споразумението от 24.11.2014г., а изцяло /наведнъж / , както
е предвидено в последното споразумение от 17.11.2016г.С него обаче следва да се
приеме ,че се погасяват и евентуално възникналите задължения за мораторна лихва
върху отделните дължими плащания по споразумението от 24.11.2014г. ,след като в
последното споразумение от 17.11.2016г. не се говори изобщо за такива задължения
за лихви ,а само за задължение за главница-неплатено възнаграждение ,което е с
нов падеж до 15.02.2017г., откогато вече
при неизпълнение ще започват да текат лихви за забава на главното задължение. С
него освен това се извършва отново приемане на извършената в изпълнение на
договора от 01.10.2012г. работа ,която е подробно описана от т. 1 до т. 5.3 от споразумението .
Поради това съдът
приема ,че меродавно за уреждане на отношенията между страните е именно
последното споразумение от 17.11.2016г. Според
раздел ІV от това споразумение ,възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя дължимото възнаграждение по раздел ІІІ / а то е 250 000евро /
в следните размери и срокове :
еднократно в срок до 15.02.2017г.
Не е спорно ,че
възложителят по договора –„*** „ЕООД не е изпълнил поетото задължение
според споразумението от 17.11.2016г.
и не
е платил до 15.02.2017г. никаква част от договореното възнаграждение. По този начин ,след 15.02.2017г. възложителят
е изпаднал в забава в резултат на което за него възниква и задължение за
заплащане на лихва за забава върху неплатената главница. Значително по –късно ,
а именно през периода 02.02.2018г. – 28.12.2018г. възложителят е извършил
плащания в общ размер на 460 000
лв.,които по дати и размери са подробно проследени в заключението на в.л.Б.А. /
на л. 102 от делото или стр. 2 от експертното заключение /.
След като за възложителя по договора е било
налице и задължение за плащане на
мораторна лихва ,за забавено плащане на главницата след 15.02.2017г. , то съгласно чл. 76, ал.2 от ЗЗД и съобразно разрешението, дадено в ТР
3/ 2017г. на ВКС , ОСГТК / „ когато извършеното плащане не е достатъчно
,погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76 ,ал.2 от ЗЗД “/, се
налага извод ,че в процесния случай с извършваните от възложителя частични
плащания през периода от 02.02.2018г. до 31.12.2018г. възложителят е погасявал
най-напред дължимата мораторна лихва , а след това и части от главницата . Изчисленията за погасената
мораторна лихва и за погасения размер на главницата ,както и за дължимия остатък от тази главница са
направени от вещото лице Б.А. във вариант 1 от заключението .Според него с
извършените плащания е погасена лихва за забава в общ размер на 70 564,96
лв. Това е мораторната лихва, начислена
за периода 15.02.2017г.-28.12.2018г. При това положение, обаче остава непогасен
остатък от главницата в размер на 62 850,65 лв. към 28.12.2018г. , когато
е извършено последното плащане от възложителя по договора.При това вещото лице
е съобразило и удържан авансов ДДФЛ ,след чието удържане остава дължим
посоченият остатък от главницата.Във вр. с това се явява неоснователно възражението
на ответника за прихващане със сумата 3944,26 евро или 7714,31лв. ,тъй като
посочената от вещото лице като дължима
част от главницата е след приспадане на
ДДФЛ. Други плащания от страна на
„*** „ ЕООД ,които да не са съобразени от вещото лице, няма .
Поради тези съображения,съдът намира ,че
следва евентуалният главен осъдителен
иск по чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска 80 000 евро да
бъде уважен за сумата 62 850,65 лв., с
равностойност в евро - 32 135,03евро . Върху тази главница ответникът ще дължи и законната лихва до
окончателното и изплащане ,но в
конкретния случай тази лихва няма да се дължи от завеждане на делото
-14.12.2018г. , а от 29.12.2018г.,тъй като вещото лице е изчислявало дължимата
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2017г. до 28.12.2018г.
вкл. и е прието ,че за този период тя е
погасена чрез извършваните от длъжника частични плащания . Поради това ако се
присъди отново законна лихва ,считано от
14.12.2018г. , то за периода от 14.12.2018г. до 28.12.2018г. би се получило
дублиране ,което да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.
Що се отнася до евентуалния акцесорен осъдителен иск с правно осн. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД с цена на иска 15 779,04
евро,претендирани като обезщетение за забава да бъде платена сумата по главния
иск за периода от 01.01.2017г. до 12.12.2018г.,съдът намира ,че този иск е
неоснователен.Преди всичко следва да се отбележи ,че тази лихва се
претендира върху третото плащане в
размер на 80 000евро , предвидено в споразумението от 24.11.2014г.с
посочен падеж – до 31.12.2016г. Както беше посочено по-горе ,отношенията
предмет на споразумението от 24.11.2014г. са преуредени със сключване на
споразумението от 17.11.2016г. при което
старите задължения ,произтичащи от споразумението от 24.11.2014г. / в т.ч. и
задълженията за натрупани мораторни лихви върху отделните плащания / се заменят
с едно единствено ново задължение за главница
в размер на 250 000 евро, платимо наведнъж до 15.02.2017г. В
резултат на извършената новация е било погасено задължението за плащане на главницата от 80 000 евро до 31.12.2016г.,като вместо това е възникнало
при сключване на споразумението от
17.11.2016г.,новото задължение за плащане на цялата главница от 250 000
евро до 15.02.2017г. По тази причина няма основание да се счита ,че
към 01.01.2017г. „*** „ЕООД е бил изпаднал в забава да плати частта от
80 000 евро и да се начислява мораторна лихва върху тази част от
главницата за периода от 01.01.2017г. до 12.12.2018г.,когато е предявена
исковата молба. Вместо това с настъпването на падежа на главното задължение от
250 000 евро ,което съгласно
споразумението от 17.11.2016г. е станало на 15.02.2017г. и след като не е било извършено плащане на
тази дата от длъжника, е възникнало
основанието за начисляване на мораторна лихва върху цялата главница от 250
00евро ,която обаче както беше проследено по –горе вече е заплатена от длъжника
чрез извършените от него плащания в периода от 02.02.2018г. до 28.12.2018г.
Поради тези съображения искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата 15 779,04
евро,претендирани като обезщетение за забава
за периода от 01.01.2017г. до 12.12.2018г.следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ищецът на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК има право да му бъдат присъдени
част от направените от него деловодни разноски,съразмерно с уважената
част от иска . Според представените доказателства за извършените деловодни
разноски те са както следва :
7 495,64 лв. – платена държавна такса ; 6600 лв. адвокатско
възнаграждение и 285,60 лв. – депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 14381,24лв.
Като се има предвид ,че предявените искове са с обща цена 187 327,52 лв. ,
а уваженият размер на исковете е 62 850,65 лв. , то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 4 825,08лв.
Ответникът също
така има право на съответна част от направените от него деловодни разноски
,съразмерно с отхвърлената част на иска.Техният размер е 3521,78лв.В резултат
на прихващане между насрещните вземания за деловодни разноски,
остава ответникът да дължи на ищеца деловодни разноски в размер на
1303,30 лв.
Поради изложеното , П.ски
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.С.
,с ЕГН-********** *** , чрез
пълномощника му адв. С.Ц. срещу „*** „ ЕООД , гр.П. ,ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление гр.П. , ул. „***“ № 1 ет.3 ,представлявано от
управителя Б.И.И. главен осъдителен иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 т. 3 от ГПК във вр. с
чл. 535 от ТЗ с цена на иска 80
000 евро,която сума се претендира на основание запис на заповед № 3 от
24.11.2014 г. ,с падеж 31.12.2016г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.С. ,ЕГН-********** *** , чрез пълномощника му адв. С.Ц. срещу „*** „ ЕООД , гр.П. ,ЕИК-***, със седалище
и адрес на управление гр.П. , ул. „***“ № 1 ет.3 ,представлявано от управителя Б.И.И. акцесорен
спрямо предходния , осъдителен иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 15 779,04 евро,претендирани като
обезщетение за забава да бъде платена сумата по главния иск за периода от
01.01.2017г. до 12.12.2018г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.
286 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД „*** „ ЕООД , гр.П. ,с ЕИК-***, със седалище
и адрес на управление гр.П. , ул. „***“ № 1 ет.3 ,представлявано от управителя Б.И.И. да заплати на С.С.С. ,ЕГН-********** *** сумата 32 135,03евро /тридесет и две
хиляди , сто тридесет и пет евро, и три евроцента / ,представляваща неплатена
част от дължимо възнаграждение по договора от 01.10.2012г. и
споразумението от 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 29.12.2018г. до
окончателното и изплащане , като за РАЗЛИКАТА
до претендираните 80 000 евро ,както и за законната лихва върху
главницата за времето от 14.12.2018г. до 28.12.2018г. , ОТХВЪРЛЯ
иска ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от С.С.С.
,ЕГН-********** ***, чрез пълномощника
му адв. С.Ц. срещу „*** „ ЕООД , гр.П.
,ЕИК-***, със седалище и адрес на управление гр.П. , ул. „***“ № 1 ет.3
,представлявано от управителя Б.И.И.
евентуален акцесорен осъдителен
иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата
15 779,04 евро,претендирани като
обезщетение за забава да бъде платена сумата по главния иск за периода от
01.01.2017г. до 12.12.2018г.
ОСЪЖДА „*** „ ЕООД , гр.П. ,ЕИК-***, със седалище и
адрес на управление гр.П. , ул. „***“ № 1 ет.3,представлявано от управителя Б.И.И. да заплати на С.С.С. ,ЕГН-********** *** деловодни
разноски по компенсация в размер на 1303,30 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :