№ 47609
гр. С., 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дваД.Е.т и втори ноември през две хиляди дваД.Е.т и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110136881 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата
молба, следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „Д.Е.“ ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Искането на ответницата по чл. 190 ГПК, с което се иска ищецът да бъде
задължен да представи всички издадени фактури за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г. са неоснователни, доколкото фактурите се намират в кориците на
делото /л. 30 и л. 31/. Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 05.02.2025г. от 11:10 часа, за която дата и час да
1
се уведомят страните с препис от настоящото определение.Ищецът и с препис
от отговора на ответника.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „Д.Е.“ ООД.Е.посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач Д.Е.“
ООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане на
ССчЕ и СТЕ на този етап от производството.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, представлявано от А.А. – изпълнителен
директор ул. „.............., против И. К. В., гражданин на Федерална Република
Германия, родена на ********** г., с адрес гр: С., община „Т.“, ул. „К.Б.”, №
********** **.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
КЕВР, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Поддържа, че ответницата не
е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила
ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
2
нужди, одобрени с Решение от 2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“
в сила от 10.07.2016 г.
Заявява, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Счита, че ответницата е използвала Д.Е.авяната от ищцовото дружество
топлинна енергия за абонатен № 262269 в рамките на периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023 г., както и услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като същата не е погасила своето задължение.
Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния периоД.Е. изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – Д.Е.“ ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в срока за отговор
по чл. 131 ГПК чрез назначения й особен представител депозира отговор, в
който заявява, че оспорва изцяло исковата молба и моли същата да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна. Поддържа, че ищецът не е изготвил
фактури, от които да се установи задължението на ответницата. Счита, че е в
задължение на ищеца да издаде съответната данъчна фактура и същата да
бъде отразена в счетоводството на ищеца, както и да бъде включена в
дневника за покупко – продажбите по Д.Е. като включването или
невключването на задължението, респективно ползването на данъчен кредит
по същата представлява недвусмислено признание и доказва съществуване
или несъществуване на вземането. Твърди, че в тази насока е и трайната
съдебна практика, включително и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
454/2008 г., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и като такова има
задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. Счита, че съгласно ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. от ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
3
имот, дължат цената на Д.Е.авената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
преД.Е.авен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. Счита, че ответницата не е
потребител на ищцовото дружество и няма каквито и да е задължения към
ищеца, тъй като за същия период ищецът е вписал задължение на друго лице –
Евгения Теофил Георгиева. В условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност, както за претендираната главница, така и за
акцесорните вземания за лихва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД., като
вземанията са погасени с изтичането на тригодишна давност.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал.1 т.4 ГПК, следва да бъдат отделени
като безспорни следните факти и обстоятелства, а именно, че за процесния
период от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., до топлоснабдения имот, находящ се в
гр. С., ул. „К.Б.“, ап.14 е Д.Е.авяна топлинна енергия в посочените от ищеца
количества.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е Д.Е.авил топлинна енергия
за отопление и/или подгряване на вода/и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед на релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главния дълг /доколкото се твърди главното задължение да е
срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5