О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 2215 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На петнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1712 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №2076/23.08.19г. постановено от
Бургаски районен съд по гр.д.№7261/18г. с което е отхвърлен иска на въззивника против
Т.Г.Д. ***, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лв. – непогасена
главница по договор за паричен заем № 1999962 / 28.01.2014 год., сключен между
него и „Изи асет мениджмънт” АД; 225.12 лв. – договорна лихва по посочения
договор за кредит, за периода от 04.02.2014 год. до 20.05.2014 год.; 45 лв. -
такса разходи за събиране на просрочено задължение; 292.50 лв. - мораторна
лихва, за периода от 05.02.2014 год. до 30.05.2018 год., както и законната
лихва, начислена върху главницата, за периода от 31.05.2018 год. до
окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество
и за които суми по ч.гр.д. № 4057/2018 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
исковете да бъдат уважени.
Изложени са съображения, че вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ – АД спрямо ответника Д. е прехвърлено на въззивника с рамков
договор за цесия от 16.11.2010г. и фигурира в приложение №1 към договора,
сключено в електронен вариант съгл. разпоредбите на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП и
отговарящо на изискванията на този закон.
На следващо място подробни съображения са изложени
относно характеристиките на рамковия договор като такъв, и с оглед на това –
липсата на конкретизация на всяко от вземанията по него, която се очертава едва
с приложенията към него. На последно място съображения са изложени досежно
характеристиките на електронния документ, необходимостта или липсата на такава
той да се обективира на хартиен носител и случаите, в които това следва да
стане, за да се формира извод, че в процесния случай насрещната страна не е
възразила и не е поискала представяне на електронния документ, удостоверяващ
цесията на хартиен носител, за да се направи извод, че цесията е нищожна, т.к.
не е представено писмено доказателство за сключването й. Не са направени
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 03.09.19г. Въззивната жалба е подадена чрез куриер на 17.09.19г.
– в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е отхвърлен.
Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ищеца е връчен на ответника Т.Г.Д., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв. К. на
Милев на 18.10.2019г. В срока по чл.263,
ал.1 ГПК – на 04.11.19г. е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Според въззиваемия, жалбата е бланкетна – в нея не
са изложени съображения в какво се състои порочността на обжалваното решение.
Аргументи са изложени за защита на тезата, че по делото не е доказано
съществуване на предпоставките по Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, подписване на договора с електронен подпис, изобщо
сключването му. Съображения са изложени и във връзка с характеристиките на
приложение №1 като документ и недоказване на заявеното по делото вземане от
ищеца.
Не са направени
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Предвид обстоятелството, че
в първоинстанционното производство на ответника Т.Г.Д. е назначен процесуален
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, на въззивника следва да бъде указано до
датата на съдебното заседание, да внесе разноски за процесуално
представителство на ответника и във въззивното производство. Размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съгласно материалния
интерес, който е 1062.62 лева, съобразно нормата на чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, вр.
чл.36, ал.2 ЗАдв. и с оглед фактическата и правна сложност на делото - на 150.00
лева.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1712/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 11.11.19г.
- на 02.12.2019г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА най-късно до датата на съдебното заседание, да внесе разноски за процесуално представителство на
ответника във въззивното производство, в размер на 150.00 лева и да представи
квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде
оставена без движение.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на
въззивника, ведно с призовката.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.