Р Е Ш Е Н И Е
№ 1950
гр. Русе, 22.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд ХII граждански състав…в публично заседание на 22 октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Десислава Великова
при секретаря Светла
Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. №4324 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата З.И.Г. твърди, че на
09.11.2018 г. получила съобщение
от ДСИ при РРС, че по изп.
дело № 20164520405037 по описа на РРС, на
основание чл. 449, ал. 2 във вр.
с чл. 451, ал. 2 и чл. 452, ал. 2 от ГПК била наложена
възбрана върху 1/4 ид.част от апартамент
********. Взискател
по делото бил „Напоителни системи", а длъжник – дъщеря й Е.Т.Б., като ЕТ „Елия – Е.Т.". Взискателят поискал налагането на възбраната, като счел че
1/4 ид.част от имота е била собственост
на длъжника по делото, нейната
дъщеря Е.Б., като до този момент
възбраната върху имота не била
вдигната. Счита, че Е.Т.Б. не била
собственик на 1/4 от горепосочения недвижим имот: Апартамент *********, представляващ съгласно Схема № 15-606799/05.07.2019 г., издадена
от СГКК – гр. Русе самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.80.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007
г. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота:
********, разположена
в поземлен имот с идентификатор № 63427.2.80, предназначение:
Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 89.43 кв.м., прилежащи части: Изба 4 и 8.12 % ид. части от
общите части на сградата, ниво:
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 63427.2.80.1.2, под обекта: няма, над
обекта: 63427,2.80.1.6, като
заявява, че имота бил изцяло
нейна собственост. Твърди, че видно
от Нотариален акт № 139, том IV, нот. дело № 1919/1966 г. от 2.09.1966 г. баща й И.Д.Т. е признат за собственик на
апартамент „В" на първия етаж, със
застроена площ 89,43 кв.м. в квартал 106 по плана на
град
***********, идентичен
с имота върху който била наложена
възбраната. Баща й починал на 08.10.1978 г., като негови наследници
по закон били тя и сестра
й Р.И.Т.. При откриване на наследството тя била придобила
по наследство 1/2 ид. част от
апартамента, а сестра й Р.И.Т.,
съгласно Удостоверение №
646/10.03.1981 г. на РРС се
била отказала от наследството, останало от баща
им И.Д.Т., поради което счита, че
дъщеря й Е.Б., длъжник по изпълнителното дело не е собственик
на 1/4 ид. част от имота.
В изпълнителното производство
взискателят поискал налагане на възбрана
на имота, като приел, че
длъжникът Е.Б. била наследила част от имота след
смъртта на своя баща Т.Б.Г., като тези твърденията
се основавали на издаден Констативен
нотариален акт за собственост върху недвижимия имот с № 111, том XVI нотариално дело № 8748/1995 г., в
който било посочено, че ищцата
била призната за собственичка по наследство и давностно владение върху апартамент в гр. ************. Заявява, че тя
станала собственик на процесния апартамент
изцяло само по наследство през
1981 г., поради което счита, че процесния
имот е изцяло нейна лична собственост.
Иска да бъде
признато по отношение на ответниците
„Напоителни системи"
ЕАД и Е.Т.Б., лично и като на ЕТ „Елия-Е.Т. ", че Е.Т.Б., не била
собственик на 1/4 ид. части от
процесния имот, евентуално иска да бъде признато
за установено по отношение на
ответниците, че Е.Т.Б. не била собственик
на 3/16 ид. части от процесния
имот, върху който е насочено принудителното изпълнение чрез налагане на
възбрана.
Ответникът „Напоителни
системи“ ЕАД – София, счита предявения иск за неоснователен.
Ответникът Е.Т.Б.,
лично и като ЕТ „Елия – Е.Т.“ , счита иска за основателен.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Постановление за възлагане на възбрана върху
недвижим имот по изп. дело № 20164520405037 по описа
на ДСИ при РРС, била възложена възбрана върху 1/4 от недвижим имот: Апартамент **********,
представляващ съгласно Схема № 15-606799/05.07.2019 г., издадена от СГКК – гр.
Русе самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.80.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: *********,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
63427.2.80, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ: 89.43 кв.м., прилежащи части: Изба 4 и 8.12 % ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.2.80.1.2, под обекта:
няма, над обекта: 6342.2.80.1.6 за обезпечаване вземането на ответника срещу
длъжника по изпълнението ЕТ „Елия – Е.Т.“ собственост на Е.Т.Б.. Тази възбрана била
наложена по молба на ответника „Напоителни системи“ ЕАД – София- кредитор по изп. дело № 20164520405037 по описа на ДСИ при РРС.
Видно от удостоверение за наследници на Община Русе
08.05.2019 г. Т.Б.Г.., починал на 31.01.1998 г.
и оставил за свои наследници по закон – ищцата, негова преживяла съпруга
и детето им Е.Т.Б..
Съгласно Нотариален
акт за собственост на жилище в жилищно-строителна кооперация ******* №139, том
IV, нот. дело № 1919/1966г. на 2.09.1966 г. бащата на
ищцата И.Д.Т. бил придобил собствеността
на процесния имот, като не е спорно, че това е станало
по време на брака му с Ю.П.Т..
Според Удостоверение за наследници, изх. №
2694/20.09.1995 г. на Община – Русе Ю.П.Т. починала на 27.11.1969 г. и оставила
за свои наследници по закон И.Д.Т., преживял съпруг и дъщерите си – ищцата и Р.И.Т..
От Удостоверение за наследници, от 08.05.2019 г. на
Община – Русе, се установява, че И.Д.Т., починал на 08.10.1978 г. и оставил за
свои наследници по закон дъщерите си – ищцата и Р.И.Т..
Съгласно Удостоверение, изх. № 646/10.03.1981 г. от
РРС, Р.И.Т. се отказала от наследството
останало от баща и И.Д.Т., който отказ бил вписан в особената книга при РРС.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по наследство и давност № 111, том ХVІ, дело № 8748/95 от 11.12.1995
г. на нотариус при РРС, ищцата била призната за собственик на процесния апартамент.
Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 102, том ІV, рег. № 10982, дело № 600/2015 г. от
30.09.2015 г. на нотариус Г.Г. с район на действие
РРС, с кредитор Райфайзенбанк България АД- трето неучастващо в настоящото
производство лице, кредитополучател по
него бил ЕТ „Елия – Е.Т.“, а едни от съдлъжниците – ищцата и ответницата Е.Т.Б., като ищцата и ответницата със съгласието на
съпруга си учредили договорна ипотека върху процесния
имот, като в нотариалния акт било записано, че той е съсобствен
между тях.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
Според текста на чл.440, ал.1 и ал.2 от ГПК всяко трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника, като искът се предявява срещу взискателя
и длъжника.
Спорно по делото е дали ищцата е придобила изцяло имота по наследство
от баща си И.Д.Т., или го е придобила по
наследство и по давност по време на
брака си с Т.Б.Г.., починал на 31.01.1998
г. , в който случай и дъщеря и – втората ответница, би придобила съответна
идеална част от него по наследство останало от баща и Т.Б.Г...
В конкретния случай бащата на ищцата И.Д.Т. се е
снабдил с нотариален акт № 139 от 02,09,1966 г,, том IV, дело № 1919/1966 г. за
собственост на процесния апартамент в ЖСК ***** като
не е спорно по делото, че само той е бил член на кооперацията. Съгласно чл.48 от Закона
за собствеността, действал към 1966 г., за организиране на жилищно-строителната
дейност могат да се образуват жилищни кооперации съгласно правилник, приет от
МС. Към онзи момент бил действащ Закона за кооперациите бр.13/13.02.1953 г. отм. 01.01.1984 г., и Правилник за жилищно-строителните кооперации
/"Известия", бр.51 от 25.06.1954 г./. Съгласно чл.1 от Правилника за
жилищно-строителните кооперации, ЖСК се образува за организиране на
жилищно-строителна дейност и за снабдяване на членовете й със собствени жилища.
Според разпоредбата на чл. 17 от Правилника за ЖСК, след завършване на строежа
общото събрание взема решение за снабдяване на кооператорите с нотариални
актове за съответните жилища заедно с предадените към тях помещения в тавана и
зимника и общи части. Със снабдяването на един или няколко от членовете с
нотариален акт възниква етажна собственост. Кооперацията се прекратява, след
като всички членове се снабдят с нотариален акт.
Съдът приема, че процесния имот е изграден
чрез ЖСК по време на брака между И.Д.Т.и Ю.П.Т. починала на 27.11.1969 г. И.Д.Т.е
станал едноличен собственик на жилището при снабдяването си НА – на 2.09.1966
г., съгласно чл.33 от ЗЛС/отм.68 г./ Членуването в ЖСК като комплекс от права и
задължения и не се включва в СИО какъвто режим към този момент не е
съществувал. Членственото правоотношение на ответника
И.Д.Т. е създадено със ЖСК"Енергия“, като Ю.П.Т. не е била член кооператор
на ЖСК. И.Д.Т.е бил едноличен собственик на имота към момента на снабдяването
си с НА, но след приемане на СК/68г., имотът е станал СИО, тъй като съгласно
чл. 103 от Семейния кодекс СК) от 1968 г. (отм.), правилата на кодекса се
прилага и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при
заварени бракове, поради което към този момент жилището вече не е било индивидуална собственост на
съпруга- в този смисъл Решение № 90 от
11.02.2010 г. по гр. д. № 1716/2008 г., III г. о на ВКС.
Съгласно чл. 14, ал. 7, изр. 2 СК/68 г. отм./ преживелият съпруг,
когато наследява заедно с деца на починалия съпруг, не получава от неговата
част от общото имущество. Частта на починалия съпруг от съпружеската общност се
наследява само от неговите деца. Когато починалият съпруг е имал деца, които са
приели наследството, преживелият съпруг не получава дял от частта му от общото
имущество. На това основание той не е включен в първия ред наследници на
починалия съпруг - Тълкувателно решение № 27 от 15.04.1970 г. по гр. д. №
3/1970 г., ОСГК на ВС.
След смъртта на съпругата си, И.Д.Т.е получил ½ ид. ч. от имота на лично основание при прекратена СИО, а
децата му- ищцата и нейната сестра по ¼ ид. ч.
по наследство.
След смъртта на И.Д.Т. през 1978 г. двете сестри наследяват неговия
дял, като всяка от тях получава по ¼ ид. част
от него. През 1981 г. сестрата на ответницата се е отказала от наследството
останало от баща и, като тогава ищцата е станалата собственик на ¾ ид. част на процесния апартамент.
Не е спорно по делото, че към 1970 г. ,когато е родена ответницата,
ищцата е била в брак с Т.Б.Г.., починал
на 31.01.1998 г.
Следва да се посочи, че срокът за
придобиване от ищцата по давност на ¼ ид. ч.
наследена от Р.И.Т. след смъртта на майка и, е изтекъл по време на брака и с Т.Б.Г.,
когато тя се е снабдила с констативен НА за собственост, поради което тази
¼ ид. ч. е била СИО.
След неговата смърт през 1998 г. ищцата е придобила на лично основание
1/8 ид. ч. от него и 1/16 ид.
ч. като преживяла съпруг. Другата 1/16 ид. ч. е била
придобита от ответницата по наследство
останало от баща и. С оглед изложеното следва да се приеме, че ищцата е
собственик на 15/16 ид. ч. от апартамента, а
ответницата на 1/16 ид. ч.
По отношение на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство и давност № 111, том ХVІ, дело № 8748/95
от 11.12.1995 г. на нотариус при РРС, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, съдът приема, че той не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с
документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса
в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални
производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се
произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в
нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на
нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт,
определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК- Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.
С оглед изложеното не може да се приеме възражението на ответното дружество, че
към този момент, ищцата е придобила по
голяма от процесната ¼ ид.
ч. в режим на СИО, тъй като тя вече е придобила по наследство ¾ ид. ч. от имота, и след като тази част е придобита от нея
по наследство, липсва правна възможност, същото имущество да се придобие
повторно, но на друго основание.
Съдът не следва да коментира Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, тъй като същият касае
отношения между ищцата, ответницата и трето неучастващо по делото лице, относно
предоставен кредит на последната. Обстоятелството как е била учредена договорна
ипотека върху същия е извън предмета на настоящото производство.
Не следва да се коментира и Решение по гр. д. №
72/2019 г. на РОС, тъй като същото има за предмет обжалване действия на ДСИ, а
не чия е собствеността на процесния имот.
Предвид изложеното предявения главен иск следва да се отхвърли,
а да се уважи предявения евентуалния.
С оглед изхода на спора в тежест
на ответниците са направените от ищеца разноски в
размер на 1131.8 1 лв. от които 970 лв.-
адвокатско вазнаграждение и 147.10 лв.- държавна
такса по делото и 14.71 лв. държавна такса за вписване на исковата молба.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.И. Горгиева,
ЕГН **********,***, иск за установяване по отношение на „Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София , р-н овча Купел, бул. Цар Борис
III№ 136 и Е.Т.Б., ЕГН **********, лично и като ЕТ" Елия-Е.Т."***,
че Е.Т.Б., ЕГН **********,*** не е собственик на 1/4 ид.
ч. от недвижим имот: ********,
представляващ съгласно Схема № 15-606799/05.07.2019 г., издадена от СГКК – гр.
Русе самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.80.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: ************,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 63427.2.80, предназначение:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 89.43
кв.м., прилежащи части: Изба 4 и 8.12 % ид. части от
общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 63427.2.80.1.2, под обекта: няма, над обекта: 63427,2.80.1.6.
ПРИЗНАВА по
предявения от З.И.Г., ЕГН **********,***, за установено по отношение на „Напоителни системи" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София , р-н овча Купел, бул. Цар Борис III № 136 и Е.Т.Б.,
ЕГН **********, лично и като ЕТ" Елия-Е.Т."***,
че Е.Т.Б.,
ЕГН **********,*** не е собственик на 3/16
ид. ч. от недвижим имот: Апартамент *********,
представляващ съгласно Схема № 15-606799/05.07.2019 г., издадена от СГКК – гр.
Русе самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.80.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: гр.
Русе, ул. "Рила" № 9, ет. 1, ап. „В“, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 63427.2.80, предназначение:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 89.43
кв.м., прилежащи части: изба 4 и 8.12 % ид. части от
общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 63427.2.80.1.2, под обекта: няма, над обекта: 63427,2.80.1.6.
ОСЪЖДА на „Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н овча Купел, бул. Цар
Борис III № 136 и Е.Т.Б., ЕГН **********,
лично и като ЕТ" Елия-Е.Т."***, да
заплатят на З.И.Г., ЕГН **********,***, сумата
от 1131.81 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: