№ 841
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20211100513251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на РПК „И.Л. – София“ срещу решение №
20158692/16.07.2021 г. по гр.д. № 24472/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, с което на
основание чл. 58 от Закона за кооперациите (ЗК) е отменено решение по т. 1.2 на общо
събрание на РПК „И.Л. – София“, проведено на 19.04.2019 г., с което е изключена като
член на кооперацията В. С. А..
Жалбоподателят РПК „И.Л. – София“ твърди, че решението е неправилно,
поради което моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Счита, че при
приемане на оспореното решение са спазени материалните и процесуалните
изисквания на закона и устава на кооперацията, поради което същото се явява
законосъобразно.
Ответникът по жалбата В. С. А. оспорва жалбата, като счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно. Моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. С. А. с конститутивен иск с
правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решение по т. 1.2 на общо събрание на РПК
„И.Л. – София“, проведено на 19.04.2019 г., с което е изключена като член на
кооперацията В. С. А..
С обжалваното решение искът е уважен, като първоинстанционният съд е
стигнал до фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, предвид допуснати нарушения при приемането, тъй като в обжалваното
решение липсва посочване на описание на извършените нарушения – действията или
бездействията, станали повод за изключването на ищеца от процесната кооперация,
както и липсва посочване на нормата на закона или правило от устава на кооперацията,
което е нарушено.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото се явява и правилно.
Във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалваното решение
настоящият съдебен състав намира следното:
На основание чл. 13, ал. 1 ЗК членът на кооперацията може да бъде изключен от
общото събрание, когато нарушава закона, устава или решенията на органите й.
Ответникът по иска по чл. 58 ЗК следва да докаже основанието, на което е
изключен кооператорът, като санкция за виновно поведение, което основание следва да
се съдържа в протокола за проведено общо събрание – действията или бездействията,
извършени от изключения член на кооперацията, както и законовата разпоредба,
разпоредбата от устава или конкретното решение на органите , които са нарушени.
Нарушението е конкретизирано тогава, когато в решението е посочено съответното
поведение на член-кооператора с всички индивидуализиращи субективни и обективни
елементи, чрез които е осъществен фактическият състав на нарушението, предвидено в
закона или в устава като основание за изключване. (в този смисъл решение № 139 от
11.11.2013 година по т. д. № 301/2012 г., ТК, I т. о. ВКС, определение № 93 от
12.02.2018 г. по т. д. № 2253/2017 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 77 от
17.02.2020 г. по т. д. № 1455/2019 г., т. к., ТО на ВКС и др.).
В конкретния случая, в протокола от проведеното общо събрание са посочени
следните нарушения на ищцата, послужили за изключването като член-кооператор –
в качеството си на председател на кооперацията не е направила така, че считано от
01.01.2018 г. да се осчетоводят в баланса на кооперацията имотите, собственост на
последната на територията на „Пазари Запад“, ж.к. „Люлин“, за което е налице
решение на общото събрание от 27.03.2018 г.; не е предала имуществото на
кооперацията на новия председател; продължава да си начислява трудово
възнаграждение, въпреки че не се явява председател на кооперацията; подава
2
декларации с невярно съдържание пред НОИ и НАП, въпреки че не е председател на
кооперацията. В протокола обаче липсва посочване на нарушените разпоредби на
закона, устава и решенията на общото събрание на кооперацията, повод за изключване
на ищцата.
Посочено е единствено, че е нарушено решение на общото събрание на
кооперацията от 27.03.2018 г. по т. 7, но същото касае вменени задължения на ищцата
в качеството на председател на кооперацията, неизпълнението на които е послужило
за основание за прекратяване на правомощията като председател и избирането на нов
такъв.
Освен това, по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че
ищцата, в качеството на член-кооператор, е извършила твърдените нарушени,
послужили като основание за изключването , което представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното решение на кооперацията.
Ето защо, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че оспорваното решение на общото събрание на процесната кооперация е
немотивирано, тъй като не е доказано наличие на предприети действия или
бездействия на член-кооператора в нарушение на закона, устава или на решение на
органите на кооперацията, а освен това не са посочени нарушените разпоредби на
закона и устава на кооперацията, послужили за приемане на оспореното решение.
Следователно, правилно първостепенният съд е уважил конститутивния иск с
правно основание чл. 58 ЗК, като е отменил решение по т. 1.2 на общо събрание на
РПК „И.Л. – София“, проведено на 19.04.2019 г., с което е изключена като член на
кооперацията В. С. А..
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
последният не е направил искане за присъждане на такива за въззивната инстанция,
поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по реда на чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20158692/16.07.2021 г. по гр.д. № 24472/2019 г.
по описа на СРС, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
3
едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4