РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Русе,26.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи касационен състав, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 8 по описа за 2024 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от П.И.П. ***, депозирана чрез
процесуален представител адв. Н. В. ***, против Решение № 736 от 10.11.2023 г.,
постановено по АНД № 1723/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 23-1085-002168 от 31.07.2023 г., издадено от Началник на група
в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на П. на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца. В жалбата се релевират основания за неправилност на
решението поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се съдът да отмени
решението на РС - Русе и да постанови ново, с което да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска,
след отмяната на първоинстанционното решение, делото да бъде решено по същество
като се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството не взема
становище по жалбата.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
С оспореното пред контролираната
инстанция наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на П.И.П., в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно обстоятелствената част на
НП, П.И.П. е санкциониран за това, че на 29.06.2023 г., в 13:00 часа, в гр. Русе на ул. „Цар Асен“ – пред №№ 15 – 17, като
водач на лек автомобил, марка Мини купър, рег. № ******, собственост на А. С.
М., извършва следното нарушение:
В
17:25 часа отказва
да му бъде извършена
проба с техническо средство DRUG TEST – 5000 с
инв. № ARNJ-0003
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е
още, че на водача е бил издаден Талон за изследване № 115813, като водачът не е
дал кръв за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От фактическа страна, контролираната инстанция
е установила следното по делото:
На 29.06.2022 г., около 13:00 часа, в гр. Русе, жалбоподателят П.И.П.
управлявал л. а. марка Мини купър, рег. № *********, когато бил спрян на ул.
„Цар Асен“ пред номер 15-17 за полицейска проверка от полицейски служители.
По време на проверката и предвид
възникналото съмнение у полицейските служители относно евентуална употреба на
наркотични вещества от жалбоподателя, те го отвели във Второ РУ при ОД на МВР – Русе
/това фактическо установяване в решението
е в противоречие със св. показания на актосъставителя и докладната му записка,
както и с обяснения на жалбоподателя, дадени пред съда, според които жалбоподателят
е отведен в Първо РУ. Там в 17:25 часа е бил поканен да бъде тестван за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози/.
Предвид това, че техните колеги от група
в ОД на МВР - Русе, сектор ПП, разполагащи с техническо средство за
установяване на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, били служебно
ангажирани, в 17:25 часа св. В.
Панов, полицейски служител от група в ОД на МВР - Русе, сектор ПП, поканил
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство Drug Test 5000 с фабр. № AРNJ – 0003 за установяване на употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
Жалбоподателят отказал да му бъде
извършена такава проба, поради което св. В. Панов му съставил АУАН бл. № 914259
от 29.06.2023 г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения, такива не
постъпили и в законовия 3-дневен срок. Бил му е издаден и талон за медицинско
изследване на кръвта му, което той не извършил в указания му с талона срок от
45 мин.
Въз основа на АУАН било издадено и
оспореното пред РС - Русе наказателно постановление.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон.
Решението на РС – Русе е неправилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.84 от ЗАНН, в производството
пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се
прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива
особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН,
поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи
наказателния процес.
Основно задължение на съда е да осигури
разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по
реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК. Съгласно правната норма на чл.104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да
бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото,
допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този
кодекс. Разпоредбата на чл.105, ал. 1 от НПК гласи,
че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното
производство на доказателства или на други доказателствени средства. Съгласно
разпоредбите на чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК, съдът събира
доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато
това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът и органите на
досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които
разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и
доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Всички събрани
доказателства подлежат на внимателна проверка.
Според чл. 117
от НПК, със свидетелски показания
могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриване на обективната истина.
Отговорността
за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По
тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата
става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество
да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване
на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от
събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно
предмета на доказване в административнонаказателното производство, а именно
извършено ли е вмененото на наказаното лице административно нарушение.
В хода на проведеното съдебно
следствие, контролираната инстанция е разпитала в качеството на свидетел
актосъставителя В. Н. П., за който свидетел съдът е приел, че пресъздава фактическата
обстановка, която е установена от съда и описана по-горе.
Касационната инстанция, обаче,
констатира, че в оспореното съдебно решение неправилно е посочено, че е
разпитан свидетеля по АУАН – В. П.,
тъй като видно от АУАН серия GA
№ 914259 от 29.06.2023 г.,
на л. 9 от въззивното дело, в него е посочено, че актът е съставен в
присъствието на Д. Б.Т., с адрес: гр. Русе, ул. „Давид“ № 2, дата на раждане ***
г. като не е уточнено качеството му – очевидец, присъствал при установяване на
нарушението или само при съставяне на акта.
От показанията на св. П. -
актосъставител се установява, че не той е спрял за проверка жалбоподателя в
часа, посочен в АУАН, съответно няма лични наблюдения, че жалбоподателят е
управлявал автомобил. Свидетелства за това, че на 29.06.2023 г., в ранния
следобед са били изпратени от дежурен при ОД на МВР – Русе в Първо РУ, за да
окажат съдействие на техни колеги, които са спрели за проверка водач, за който
са имали съмнения, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
Свидетелят, обаче, не уточнява точния час, в който посетили районното, тъй като
преди това били на ПТП, но си спомня, че е било в следобедните часове. Тогава,
в Първо РУ, свидетелят поканил жалбоподателя да даде проба с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което той
отказал да направи. Свидетелят съставил срещу П. АУАН за този отказ, като
вписал като свидетели колегите му, които са видели П. да управлява
автомобила.
По въззивното дело с
приобщената административнонаказателна преписка се съдържа и докладна записка
на актосъставителя по повод съставения АУАН
относно отказ да се даде проба за наркотични вещества (л.12 от
въззивното дело). В същата св.П. дава по-конкретно описание на събитията, като
посочва и точни часове, когато са били изпратени в Първо РУ да окажат
съдействие на техни колеги – около 17:10 часа и в 17:25 часа – когато е поканил
жалбоподателя да даде проба с техническо средство за употребата на алкохол и
наркотични вещества или техни аналози.
В жалбата до РС – Русе
срещу процесното наказателно постановление, П. сочи, че на 29.06.2023 г., в
13:00 часа е бил арестуван на ул. „Цар Асен“ № 15-17, като на него личен обиск
не му е бил правен до 18:00 часа. Сочи още, че от 13:00 часа до 17:30 часа е
период от четири часа и половина, а по ЗДвП АУАН се съставя на място и
непосредствено след събитието, освен ако не е възникнало тежко ПТП. Твърди, че
в тези четири часа и тридесет минути е бил много притеснен, което породило отказа
му да бъде тестван за наркотични вещества или техни аналози.
В проведеното открито
съдебно заседание по делото на 26.09.2023 г., пред контролираната съдебна
инстанция, П. дава обяснения по случая като посочва, че на 29.06.2023 г., в
07:00 часа тръгнал от гр. Русе за гр. Силистра, тъй като бил там на дело. Той
управлявал автомобила както на отиване, така и на връщане. След като приключил
ангажимента му в гр. Силистра, се върнал в гр. Русе. Около 13:00 часа паркирал
автомобила пред дома му. Тогава го спрели маскирани служители на ГДБОП, които
го задържали, след това го предали на полицейски служител на име Д. Т. Твърди,
че към 15:00 часа полицейски служители извършили обиск на дома му, след като
вече го предали на друг полицейски служител – Н. Р. След като извършили обиска
на дома му, полицейските служители го прибрали в Първо РУ. След като го
задържали в Първо РУ, около час и половина /около 17:30 часа/ след това,
полицейският служител В. П. го поканил да даде проба за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози чрез тест. П. възразил защо този
полицейски служител ще го тества, след като не той го е спрял за проверка и то
при положение, че са минали повече от четири часа от управлението на автомобила.
П. дал проба за алкохол, но отказал да даде проба за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят не оспорва, че той е
управлявал автомобила до 13:00 часа, когато го паркирал пред дома му и когато
служители на ГДБОП му извършили проверка.
По въззивното дело с приобщената
административнонаказателна преписка се съдържа и Талон за изследване № 115813,
в който е посочено от кого е издаден – мл. автоконтрольор при сектор ПП С. Л.
Г.; начало на проверката – 13:00 часа на
29.06.2023 г.; че лицето отказва проба за наркотични вещества, с оглед на
което му е указано, че следва да се яви в УМБАЛ „Канев“ до 45 минути от връчването на талона, което се е случило в
18:00 часа на 29.06.2023 г., както и Протокол за медицинско изследване,
който удостоверява, че в 18:20 часа П. е
отказал да даде кръв и урина за установяване на наркотични вещества, като
се сочи, че предварителната констатация
за употреба на наркотични вещества е извършена
на 29.06.2023 г. в гр. Русе, на ул. „Цар Асен“ № 15 (л. л. 13 и 14 от
въззивното дело).
Решението на
районния съд е постановено в нарушение на принципа за разкриване на обективната
истина, тъй като съдът е постановил решението си без да събере всички допустими
и относими доказателства относно релевантните за правния спор и правилното му
решаване, с оглед изясняване на обективната истина, факти, като например на е
разпитал свидетеля по АУАН – полицейския служител Д.Б.Т., за когото разпитаният
по делото актосъставител сочи, че е пряк свидетел на това, че П. е управлявал
автомобила, а същевременно и без да извърши пълен и всестранен анализ и
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като не са обсъдени докладна записка относно АУАН серия GA № 914259 от 29.06.2023 г., изготвена от св. П.,
Талон за изследване № 115813, Протокол за медицинско изследване, както и
обясненията на жалбоподателя, дадени пред съда.
С обжалваното пред първата съдебна
инстанция наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя П. по обвинение за извършено административно
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на хипотезата на
правната норма, описваща състава на посоченото административно нарушение, негов
субект е това административнонаказателно отговорно лице, което притежава и
допълнителното качество „водач на моторно превозно средство“. Последното
представлява правна квалификация, която се прави въз основа на проявлението на
определени факти в обективната действителност и намира своята легална дефиниция
в разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а именно водач е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП е административнонаказателна и следва да се прилага според точния
и тесен смисъл, вложен от законодателя. Задължението на водача на МПС да бъде
тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози осигурява контрол върху спазването на забраната,
регламентирана в чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП, а именно да не се управлява пътно превозно
средство под въздействие на наркотични
вещества или техни аналози. Тази цел не може да бъде постигната след като е
изминал дълъг период от време след преустановяване управлението на МПС. Във
всеки конкретен случай следва да се преценява дали все още съществува
задължението по чл. 174, ал. 3, предл. второ
от ЗДвП с оглед определението по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй като субект на
отговорността по тази норма е именно и само водачът на МПС.
Във връзка с горното основният спорен
въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС към момента на отказа му да бъде тестван.
Както, вече беше посочено, разпоредбата
на ЗДвП е ясна и посочва, че за да притежава лицето качеството „водач“, то
трябва към момента, към който се прави преценката, това лице да управлява МПС. Следователно,
това, че лицето е управлявало моторно превозно средство в един предходен
момент, не е достатъчно, за да се приеме, че то е водач по смисъла на закона.
От момента на преустановяване на дейността по управление на превозното
средство, то лицето ще загуби качеството си на водач, поради което и за него
отпадат задълженията, субект на които е именно водачът на МПС. В случая следва
да се установи лицето загубило ли е качеството си на водач към момента, в който
му е разпоредено да бъде тестван за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, т.е. отказът му бил ли е правомерен или за него все още е съществувало
задължението му на водач на МПС. В този смисъл неслучайно в чл. 15, ал. 5,
изречение 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в
срока за явяване, определен в талона за изследване.
За да бъде едно деяние съставомерно по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо деецът да притежава качеството водач на
МПС към момента на отказа. Ако се установи, че жалбоподателят не е имал такова
качество при своя отказ, то следователно той не би бил годен субект на
нарушението, като деянието му не би осъществило състава на административното
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
С оглед изложеното, за да е осъществен
съставът на процесното административно нарушение от обективна страна, по делото
следва по категоричен начин да е установено, че жалбоподателят П. е управлявал
ППС преди св. Панов да го покани да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
От фактическото описание, дадено в АУАН и
в издаденото въз основа на него НП, както от установената по делото фактическа
обстановка става ясно, че П. е управлявал ППС към 13:00 часа, когато е паркирал
същото пред дома му и когато му е била извършена проверка от полицейски
служители, които обаче нямали правомощие да извършват проверка за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и да съставят актове по
ЗДвП. Налице са събрани данни за това, че към П. е била отправена покана от
съответен полицейски служител да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози едва към 17:25 часа. По делото не е изяснен въпросът
дали към този момент лицето е имало качеството водач по смисъла на § 6, т. 25
от ДР на ЗДвП. Не е установена и причината, поради която му е отправена покана
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози толкова
дълго време след като е управлявал МПС към 13:00 часа. Неизяснен е останал и
въпросът какви точно действия са били извършени спрямо жалбоподателя от момента
на извършване на полицейска проверка от полицейски служители пред дома му в
13:00 часа до момента, когато му е била отправена покана да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози в 17:25 часа. Не е изяснен и
въпросът какви действия е извършвал и П. в този период от време.
Горното е довело
и до нарушаване на чл. 14 от НПК - решението е постановено въз основа на
вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото.
Допуснатото нарушение на
съдопроизводствените правила не може да бъде отстранено в касационното
производство, предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически
установявания и въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на гласни
доказателства.
Допуснатото съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК е касационно основание за
отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото съдът
следва да извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и
относими доказателства, включително като извърши разпит на свидетеля по
АУАН – полицейския служител Дончо Бижев Тодоров, за когото разпитаният по
делото актосъставител сочи, че е пряк свидетел на това, че П. е управлявал
автомобила, установи в пълнота и по несъмнен
начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, а именно дали П. е имал
качеството водач към момента на отказа да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, и след като вземе
становище по възраженията, наведени от жалбоподателя за незаконосъобразност на НП,
да изведе извод за съставомерност или не на деянието, вменено на П.И.П. с
Наказателно постановление № 23-1085-002168
от 31.07.2023 г., издадено от Началник на група в сектор ПП при ОД на МВР –
Русе.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 736 от 10.11.2023 г., постановено по
АНД № 1723/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-1085-002168 от 31.07.2023 г., издадено от Началник на група
в сектор ПП при ОД на МВР – Русе и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.