Р Е Ш Е Н И Е
№632
гр. П., 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 09300 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.В.Т. *** АД, с искане за признаване за
установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от 2
219,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2009
г. до 30.04.2012г. и сумата от 615,28 лева – мораторна лихва, считано от
30.09.2009 г. до 22.08.2013 г., които суми
са подробно описани в изпълнителен лист от 29.11.2013 г. и заповед за
изпълнение, издадени по ч. гр. д. №**** по описа за 2013 г. на Пернишки районен
съд. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. №**** по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. Въз основа на
този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №**/**** г. по описа
на ЧСИ Е.Д., което към настоящия момент било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Изложени са подробни доводи, че процесните вземания са
погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции, за което излага подробни
доводи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени
материалите по ч. гр. д. №***** по
описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, от които се установява, че „Топлофикация - П.” АД е
подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу К.В.Т.. Установява се още, че е
издадена заповед № **** от 15.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. №***** по описа за 2013 г. на
Пернишки районен съд се отнасяза следните вземания: 2 219,57 лева – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2012г.; сумата от 615,28 лева –
мораторна лихва, считано от 30.09.2009 г. до 22.08.2013 г., 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 56,69 лева – държавна такса.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е връчена на К.В.Т. на 08.11.2013 г., като същият не е подал възражение по чл. 414,
ал. 1 ГПК, поради което същата е
влезнала в сила на 22.11.2013 г. Впоследствие
е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013
г. за сумите, които са предмет на обсъжданата заповед за
изпълнение.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. №
60825 от 23.01.2014 г. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело № *****/****г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В цитираната
молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил последователно няколко
запорни съобщения до „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД както следва: изх. №
03223 от 22.04.2014 г., изх. № 02351 от 19.03.2015 г. и изх. № 05666 от
15.04.2015 г.
Установява се още, че с молба вх.
№ 07224 от 17.06.2016 г. на „Топлофикация
- П.” АД е направено
искане да се
наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. Ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439,
ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи същите да
са предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение, поради
което предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №***** по
описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна
давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като
оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П..
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 22.11.2013 г., от която дата започва да тече предвиденият
в закона петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната на 23.01.2014 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази
датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея
е направено искане за за налагане
на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим
имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Впоследствие давността е последователно прекъсвана
на следните дати: 22.04.2014 г., 19.03.2015 г. и 15.04.2015 г., като от всяка
датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като на всяка
една от тези дати е изпращано запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения
в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Горното налага извод, че след
прекъсването на давността на 15.04.2015
г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Давността отново е прекъсната на 17.06.2016 г., когато е подадена молбата за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Както по – горе се
отбеляза, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл
давността за последно е прекъсната на 17.06.2016 г., от която дата тече нова
давност. Исковата
молба е подадена на 28.12.2018 г.,
което е преди изтичане на обсъждания давностен срок. Това води до извод за
неоснователност на исковите претенции и като такива следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
да му се заплатят направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на
исковете. Ответното дружество е направило разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да се понесат от ищеца. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП, вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правна помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. Съдът като съобрази конкретния материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лева, което да
се заплати от ищцовата страна.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Топлофикация - П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, отрицателни установителни искове, че не дължи поради погасяване по давност на вземанията в размер на 2 219,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2012г. и на 615,28 лева – мораторна лихва, считано от 30.09.2009 г. до 22.08.2013 г., които суми са подробно описани в изпълнителен лист от 29.11.2013 г. и заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. д. №***** по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА К.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. №***** по описа за 2013 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: