Р
Е Ш Е Н И Е №57
гр.Габрово,
23.04.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на девети април
................. през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и
в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №37 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на К.И.К. ЕГН********** *** срещу
Заповед № ЧР-11/24.01.2019 г., на Изпълнителен директор на ИАРА Бургас, с която е прекратено служебното му
правоотношение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната
Заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение
на материалния закон. Твърди, че бил изненадан от така постановената Заповед, тъй като малко преди това
имало благодарствено писмо от Изпълнителния директор на ИАРА за добри резултати
и професионализъм в работния му процес, награден бил като Служител на годината
на 18.12.2018г. Според жалбоподателя не се констатират
предпоставките по чл. 106,
ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, т. к.
фактически не е налице съкращаване на длъжността "Главен инспектор
РК" в сектор "Рибарство и контрол" гр. Габрово в
Главна дирекция "Рибарство и контрол".
На изложените основания моли съда да постанови Решение,
с което да отмени оспорената Заповед, както и изплащане на обезщетение за времето, през което останал без
работа и поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение в
служебната книжка. Претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител
поддържа жалбата,
както и исканията си по същество.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че Заповедта
е законосъобразна,
съдържала всички изисуеми по закон реквизити и издадена от органа по
назначаването, като при постановяването й не били допуснати нарушения на
процесуалния закон. От събраните по делото доказателства се доказвало посоченото в
Заповедта правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като преценката за
прекратяване на конкретното служебно правоотношение била въпрос на оперативна
самостоятелност и не подлежала на съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав на ГАС
намира, че така депозираната Жалба е подадена в срок
пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по
съдебен ред и от лице с установен правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна
следното:
С оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-11/24.01.2019г., Изпълнителнителен
директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" Бургас е
прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя К.К. на
основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване
на длъжността "Главен инспектор РК" в отдел "Рибарство и
контрол- централен
Дунав" гр. Русе в Главна дирекция
"Рибарство и контрол".
След проведен конкурс със Заповед №ЧР345/02.12.2013г., приложена като доказателство по делото,
К.И.К. е назначен на длъжност "Началник отдел ЦА" в отдел
„Рибарство и контрол“ Габрово в ИА по Рибарство и аквакултури. Със
Заповед №ЧР 280/20.05.2015г-. К.К. е преназначен от Началник Отдел ТЗ в Отдел
„Рибарство и контрол“ Габрово в ГД“РК“ в Главен инспектор РК в Отдел „Рибарство
и контрол“- Централен Дунав Русе, ГДРК. В съответствие с това преназнанечаване
му е връчена Длъжностна характеристика за тази длъжност.
Съобразно тази длъжностна характеристика задълженията на К.И.К. са
следните: Осъществява оперативни функции по надзор и контрол върху стопанския и
любителския риболов и аквакултурите; Анализира състоянието на рибарството и
аквакултурите на територията на отдела по отношение на развитие, структура,
производство, маркетинг и др.; Организира извършването на наблюдение и контрол
на условията и реда за превозването, пренасянето и разселването на зарибителе и
друг генофондов материал; Контролира спазването на правилата за отговорен
риболов, опазването на рибните ресурси, търговията с риба, водни организми и
продукти от тях; Осъществява контролни функции върху риболовните уреди,
оборудването и спомагателните материали и другите технически средства за
извършване на стопански и любителски риболов по отношение на установените
правила, норми и режим за тяхното използване в съответните рибностопански води
и водни обекти; Контролира обектите за търговия с риба и рибни продукти /борси,
тържища, магазини, складове и др. за търговия на едро и дребно/ и лицата,
занимаващи се с нея по отношение на произхода и продажбата на уловената,
добитата или произведената в страната продукция от риба и други водни
организми, както и по отношение на минимално допустимите, размери за улов на
риба и други водни организми в рибностопанските водоеми; В координация,
съгласувано или съвместно с другите компетентни и оправомощени в тази област
държавни органи проверява всички документи, удостоверяващи произхода и
търговията с риба и рибни продукти; Участва в изготвянето на нормативи за
зарибяване, зарибители и мероприятия и дейности по опазване на рибните ресурси; Съставя актове за
установяване на административни нарушения по реда на Закова за рибарството и
аквакултурите; Познава, спазва и прилага националното законодателство в
областта на рибарството - Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за административните
нарушения и наказания, и наредбите свързани с изпълнението на тези
закони;
По делото е
представено щатно разписание от 04.04.2019г. В Разписанието
е обособен като структурно звено и длъжностно наименование сектор
"Рибарство и контрол"- Централен Дунав гр. Русе, в който са предвидени
общо 16 бройки, като численост на персонала за длъжността "Главен
инспектор".
Съгласно Вътрешни правила за управление и развитие на човешките ресурси в ИАРА,
утвърдени със заповед № 308/18.06.2018 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията - чл. 8 от тях е предвидено, че ново длъжностно разписание или промени
в длъжностното разписание се извършват при наличието на две хипотези: 1. При
промени в нормативната база, които налагат това и 2. При извършени структурни
промени, записани в УП на ИАРА.
По делото липсват твърдения от страна на процесуалния представител на
ИАРА, че има изпълнение на една от двете хипотези, както и не се събраха
доказателства за промени в нормативната база или УП налагащи промени в щатното
разписание.
От представена по делото Грамота
от 18.12.2018г. е видно, че К.К. е бил награден със същата за постигнати високи
резултати при изпълнение на служебните задължения. В тази насока е и
Благодарственото писмо от Изп. Директор на ИАРА за дейността на служителите на
РК Габрово.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Като единствено основание за прекратяване на служебното правоотношение с
жалбоподателя К. е посочена разпоредбата на чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, според която неговата
длъжност е съкратена. Такава е и предпоставката, посочена в този текст.
За да бъде реализирано законосъобразно визираното в чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл правомощие на органа по назначаването е
необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на
съответната длъжност. Длъжността, като щатно обособена функция на
администрацията, носител на определени права и задължения, е реално съкратена,
както когато е намален щатният й брой в структурата на съответната
администрация, така и когато са променени значително обема и съдържанието на
правата и задълженията й. За законосъобразността на съкращението не е
необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно.
От доказателствата по делото е видно, че спорът е досежно и двете
хипотези. Ответникът твърди, че изпълнителният директор, като орган по
назначаването, има правомощията да извършва промени и реорганизации, с оглед
оптимизиране на дейността в агенцията и по целесъобразност. Няма данни в подкрепа на
твърдението от АО съгласно представеното
длъжностно разписание, от които е видно, че щатните бройки се намаляват. Въпреки това,
безспорно се установява, че длъжността "Главен инспектор" е
предвидена в отдела в гр. Русе, както и на национално ниво в Главната дирекция.
В този
смисъл дса и мотивите в Решение № 12998 от 30.10.2017г. на ВАС по Адм. дело
№8546/2017г., 5 членен състав, където се посочва, че според легалната дефиниция
на понятието "длъжност в администрацията", това е нормативно
определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово
правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с
конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от
функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика. Основните
белези на "длъжност в администрацията" са: нормативно определена
позиция от една страна и изразяваща се в система от функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, от друга. Релевантното
обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от
нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика, съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.
По така изложените по- горе
съображения се налага извода, че в конкретния случай не
е налице действително съкращаване, изразяващо се в пълно премахване на
функциите, задачите и задълженията или в създаване на качествено нова длъжност
със значително по степен и съвкупност функционално изменение.
Този извод е обусловен от следните доводи:
Констатира се безспорно по делото, въпреки противното твърдение на
ответника, че длъжността Главен инспектор в Главна дирекция "Рибарство и
контрол" не е съкратена. Тя съществува в същия отдел в същата дирекция с
идентични задължения по длъжностна характеристика.
Съкращаване на длъжността по смисъла на чл.
106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител ще е налице, когато
нормативно определената позиция не съществува и системата от изпълнявани
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика са
закрити, без да бъдат прехвърлени към друга длъжност". Като съобрази, че
двете предпоставки не е необходимо да съществуват в кумулация, за да се
възприеме извод, че длъжността е съкратена, съдът приема, че по делото са
ангажирани доказателства, които безспорно обосновават липсата на всяка една по
отделно.
Съдът намира за необходимо и да отбележи, че следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. Цитираната разпоредба предвижда, че при преобразуване на
администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както
и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното
правоотношение с държавния служител не се прекратява. В случая при безспорно
установеното преминаване на дейността на администрацията в същия отдел на
същата дирекция, ако и да е в друго населено място и извършеното назначаване
след това на същата позиция на друг служител, но в гр. Габрово, респ. Русе също води до извод, че е приложима разпоредбата на чл. 87а ЗДСл. Настоящият състав не споделя становището, че за да е налице съкращение
на администрация е необходимо да престане тя да съществува и е неприложима при
закриване на отделни нейни звена, тъй като тогава предвид специфичната дейност
на всяка администрация разпоредбата на чл. 87а ЗДСл не би могла да намери приложение. За посочената хипотеза законът
изрично разпорежда, че служебното правоотношение с държавния служител се
запазва. /в този
см. Решение № 8526 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1168/2017 г., V о. /.
След извършване на анализ на трудовите функции, възложени на държавния
служител съдът намира, че длъжността, заемана от жалбоподателят К. –
"Главен инспектор РК", не е премахната като система от функции,
задачи и отговорности, а присъщите и функционални дейности са разписани в
длъжностната характеристика за длъжността "Главен инспектор " в
Главна дирекция "Рибарство и контрол". Когато се твърди, че една
длъжност е съкратена по смисъла на чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази
длъжност вече не фигурира и като наименование (т. е. като нормативно определена
позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност
от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна
характеристика. Двете обстоятелства трябва да бъдат установен кумулативно.
Следователно не може да бъде прието, че е налице съкращение на процесната
длъжност, още повече, когато тя като наименование продължава да съществува и в
новото щатно разписание.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваната Заповед №ЧР-11/24.01.2019г. на Изп.
Директор на ИАРА Бургас е издадена от компетентен орган, но в
нарушение на материалния закон, при липсата на предпоставките на чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което се констатира основанието по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК за отмяната й.
По отношение на заявеното искане
от жалбоподателя и неговия пр. представител по делото за постановяване на
съдебен акт, в който при отмяна на оспорената Заповед да се постановят и
законните последици, а именно изплащане на обезщетение за времето, през което
жалбоподателя К. е останал без работа и поправка на основанието за прекратяване
на служебното правоотношение в служебната му книжка.
Съгласно чл. 104, ал.1 от ЗДСл, когато
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от
органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на
обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца.
Имайки предвид действащите
законови разпоредби и съдебната практика, служителят има право на обезщетение
при условията на чл. 104, ал.1 от цитирания закон и му се дължи такова след
отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случай на
съдебно обжалване, Заповедта се счита за отменена след влизане в сила на съдебното решение,
с което прекратеното служебно правоотношение е прието за незаконосъобразно. Няма пречка искането за
обезщетение да се предяви към АО и в отделно производство, след приключване на
оспорването на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Към
настоящия момент не е налице приключил съдебен спор с влязъл в сила съдебен акт
по отношение на процесната Заповед за прекратяване на служебното
праовоотношение и това е пречка съдат да се произнесе по така заявеното искане
за присъждане на обезщетение.
Процесуално недопустимо е искането за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка с правно основание, чл. 121, ал.1, т.4 от ЗДСл. Недопустимо е съединяването на такова искане с оспорване законността на административния акт за прекратяване на служебно правоотношение, поради липса на правен интерес от постановяване на поправка. Разпоредбата на чл. 112, ал.1 от ЗДСл изчерпателно изброява данните, подлежащи на вписване в служебната книжка, между които са датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал.1 и настъпилите промени в тях. При прекратяване на служебното правоотношение длъжностното лице е длъжно незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде на държавния служител (вж. чл. 113 от ЗДСл.) Основанието за прекратяване на служебното правоотношение, което се вписва в служебната книжка, е основанието, посочено в издадения от органа по назначаване административен акт, а това означава, че не може да се извърши вписване за неговата промяна, без да се измени съдържанието на административния акт. Поради това искането по чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл следва да се характеризира като искане за изменение на издаден от органа по назначаване административен акт за прекратяване на служебното правоотношение в частта относно посоченото в него основание. Правният интерес от предявяването на такова искане е налице в случаите, когато посоченото в акта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание, което се вписва в служебната книжка на държавния служител или в други документи, не съответства на фактическото основание за издаване на административния акт. Освен това съгласно чл. 123, ал.1 и 2 от ЗДСл когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител, при това служебно от административния орган. Поради това жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото ответникът Изп. Директор на ИАРА Бургас следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя К.И.К. направените и претендирани от него разноски в размер на 410 лв.,
от които 400 лв. заплатен адвокатски хонорар и 10 лева ДТ.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-11/24.01.2019г., на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция "Рибарство и аквакултури" Бургас, с която е прекратено
служебното правоотношение с К.И.К. *** ЕГН**********.
ОСЪЖДА Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури"
Бургас, да заплати на К.И.К. ЕГН********** сумата от 410. 00
лв. /четиристотин и
десет /, представляваща съдебно- деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховен съд на Република България
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :