Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „”Е.” Е., с ЕИК ... гр.С., с жалбата си до съда оспорва Решение №380/13.14.2011 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№4872/2010 г. , с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Р. М.” Е. гр.В. установителен иск, с който е поискано да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2447,89 лв,представляваща неплатена наемна цена и консумативи за периода януари-април, включително 2010 г. по Договор за наем от 01.01.2009 г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата 366,96 лв разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3418 по описа на ВТРС за 2010 г.Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,както и нарушение на материалния закон.Счита, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата по делото.Не е изследвал задълбочено счетоводните документи-редовни данъчни фактури, неплатени от ответника.Неправилно е игнорирал важни обстоятелства по делото и е дал вяра единствено на твърденията на ответника.Игнорирал е изцяло показанията на свидетеля П.А..Жалбоподателят не споделя извода на съда, че за посочения от ищеца период между страните не е имало наемно правоотношение, тъй като същото е било прекратено автоматично с изтичането на срока на наемния договор- 01.01.2010 г.Счита за доказано обратното, а именно, че по инициатива на ответното дружество е проведен разговор с ищеца чрез счетоводителя му св.А. за продължаване на наемното правоотношение между страните по делото, макар и в устна форма.В тази връзка съдът неправилно е игнорирал показанията на св.А., установяващи поддържането на непрекъсната комуникация със св. С.-представител на ответното дружество и по-специално посоченото от него, че св.Стоянов „по никакъв начин не му се е обаждал”.Не било отправено и утвърденото от практиката помежду им двумесечно предизвестие за прекратяване на договора.Същият свидетел е заявил, че договорът е прекратен с предаването на ключа от магазина едва на 11.05.2010 г. и се преминало към съставянето на протокол за предаване на обекта,съгласно чл.26 от сключения наемен договор.Твърди,че с устен анекс страните са уговорили продължаването на договора за наем.Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на сочените от ответника свидетели, които са в противоречие с писмените доказателства по делото и които свидетели са пристрастни-св.И. е майка на управителката на ответното дружество, а св.С.-в близки отношения с управителката.Счита, че показанията на св.С.Р. са неотносими към спора и не кореспондират с писмените доказателства.Дали обектът е бил охраняван или не от частна фирма и кога е прекратен договорът за охрана е без значение за спорното правоотношение.Неправилно съдът е тълкувал чл.25 от договора за наем, според който дори и наемателят да не е напуснал обекта след прекратяване на договора,включително и поради изтичане на срока, оставането му в имота не води до продължаване на наемните правоотношения и превръщане на договора в безсрочен.Според жалбоподателя именно това оставане на наемателя в имота води до продължаването на срока и до наличието на валидно наемно правоотношение.Не отговаря на действителното положение и приетото от съда, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че след датата на изтичане на срока на договора ответникът е освободил помещението, предавайки ключовете на наемодателя.Според жалбоподателя, по делото е установено обратното,че на твърдяната от ответника дата 01.01.2010 г. представител на дружеството-ответник не е предал ключовете не който и да е служител на дружеството-ищец.Писмените доказателства според него сочат,че на посочената дата управителят на ищеца е бил извън града-в гр.П..Използването на имота от ответника след 01.01.2010 г. е установено с предаването на ключа и съставянето на приемо-предавателен протокол на 11.05.2010 г., какъвто не е бил съставен според твърденията на ответника за предаване на ключа на 01.01.2010 г.Неправилно съдът бил приел, че съставянето на приемо-предавателен протокол при напускането на обекта не е елемент от състава на прекратяването на договора.Не били обсъдени и представените по делото данъчни фактури,неразплатени от ответника.Неосчетоводяването на редовни данъчни фактури при ответника не означава според жалбоподателя ,че последният не е ползвал наетия имот.За него било установено ползване на ел. енергия след 01.01.2010 г.По тези съображения жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция.Алтернативно отправя искане, ако съдът установи съществени нарушения в съдопроизводствените правила, да постанови връщане на делото за разглеждането му от друг състав.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по нея, подаден от процесуалния му представител адвокат И..-ВТАК.В него се изразява становище за неоснователност на жалбата и необоснованост на твърденията в нея, респ. за правилност на обжалваното решение.Релевираните в жалбата твърдения според ответника изцяло противоречат на събраните доказателства.Всички аргументи и възражения на жалбоподателя са подробно анализирани и обсъдени в мотивите на обжалваното решение.Представеният протокол с дата 11.05.2010 г. не може да служи като доказателство за предаване на обекта, тъй като не носи подписа на наемателя и не удостоверява неговото участие.Договорът за наем е срочен и е прекратен с изтичането на срока,предвиден в него.Според ответника, безспорно доказано е освобождаването на имота и предаването на ключа на оправомощено за това лице.Съдът подробно е анализирал текстовете на договора и връзката им с текстове на ЗЗД и ГПК.Приетите по делото писмени доказателства и изслушаните свидетели установяват приетата от съда фактическа обстановка.Това, че ищецът е издал фактури и си ги е осчетоводил не означава задължение за плащане по тях, тъй като липсва основание за издаването им.Ищецът не е установил съществуването на претендираното вземане.Тъй като липсва основание за плащане по издадените фактури, обсъждането им от съда не е необходимо и е неотносимо.Свидетелските показания са правилно преценени във връзка с другите доказателства по делото.Показанията на св.А. са недостоверни поради служебната му зависимост от ищеца, а освен това са противоречиви както на договора, така и на останалите свидетелски показания и на писмените доказателства.Липсват процесуални нарушения от страна на съда.Той се е произнесъл по всички доказателствени искания и доводи на страните.Предвид това, ответната страна иска потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Е.” Е. гр.С. с ЕИК ... срещу „Р. М.” Е. гр.В. установителен иск , с който е поискано да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2447,89 лв,представляваща неплатена наемна цена и консумативи за периода януари, февруари, март и април, 2010 г. по договор за наем от 01.01.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата 366,96 лв разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3418 по описа на ВТРС за 2010 г. За да постанови решението си районният съд е събрал и обсъдил подробно сочените от страните писмени и гласни доказателства, като се е аргументирал защо дава вяра на едни от тях, а на други-не.Мотивите на решението са подробни, ясни и логични.Фактическата обстановка е изяснена напълно и съответства на доказателствата, а правните изводи са обосновани и съобразени с доказателствата по делото и закона. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1,вр. чл.415,ал.1,вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.По искане на ищеца „Е.” Е. е образувано заповедно производство по негово заявление подадено по реда на чл.410 от ГПК, в отговор на което Великотърновският районен съд е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3418/2010 г., на която ответникът е възразил в законоустановения срок.Предявен е иск за установяване съществуването на вземането на ищеца претендирано в заповедното производство. Не се спори,че между страните има сключен договор за наем от 01.01.2009 г., по силата на който ответникът „Р. М.” Е. е наемател на обект „Магазин №9”,находящ се в гр.В., блок 2 от сградата на „Г.”, с площ 38,22 кв.м. и предназначение „М.”.Договорът е срочен и съгласно чл.2 от същия, срокът му е една година,считано от 01.01.2009 г.Съгласно чл.23 от същия договор, наемното правоотношение се прекратява при изтичане на срока по чл.2,т.е. на 01.01.2010 г.Ищецът е заявил претенция за заплащане на наем и консумативи въз основа на сключения наемен договор за периода януари-април,включително,2010 г., като твърди, че процесният договор не е прекратен е действието му е продължило до 11.05.2010 г., когато обектът е освободен от наемателя.Районният съд е приел, че за процесния период не е налице наемно правоотношение, като е анализирал клаузите в договора.Освен изтеклия срок, съдът е взел предвид и разпоредбата на чл.25 от договора,съгласно която, страните са се споразумели, дори и наемателят да не е напуснал обекта след прекратяване на договора, включително и след изтичане на срока, оставането му в имота не води до продължаване на наемното правоотношение и превръщането на договора в безсрочен.При липсата на доказан анекс към договора, с който действието му да бъде продължено след 01.01.2010 г., не може да се приеме, че наемното правоотношение е било продължено.В това отношение свидетелят П.А. изрично е заявил, че анекс бил подготвен от наемодателя, но не е бил подписан от „Р. М.”, въпреки опитите, дори с намаление на цената с 50%, което било в полза на наемателя.При тази обстановка, дори наемателят да е о±танал в имота след изтичането на срока на договора, при липса на доказано наемно отношение, основанието на което претендира вземането си ищеца не може да бъде посоченото в исковата молба, т.е. произтичащо от договор за наем.В случая обаче, съдът правилно е приел за доказано, че обектът е бил освободен непосредствено след изтичането на срока на договора, като е кредитирал показанията на групата свидетели посочени от ответника-С.,Р. и И..Обосновал се е в мотивите защо дава вяра на тази група свидетели, а не на свидетеля А..Мотивите са правилни и логични.Свидетелят Р. не е свързан с фирмата-ответник, а е служител на охранителната фирма „3 С СОТ” , с която ответникът е имал договор за охрана на обекта за 2009 г.Договорът е прекратен на 31.12.2009 г. поради освобождаването на обекта, както установява свидетелят.Пак по негови показания магазинът е останал празен през месеците януари и февруари и повече време, което той е наблюдавал, тъй като фирмата му обслужва над 30 обекта в сградата, и е имал възможност да види,че е затворен, тъй като витрините са прозрачни.Показанията на този свидетел са конкретни и точни и кореспондират с писмените доказателства-представения анекс към договор за охрана с дата 31.12.2009 г., неоспорен от ищеца.В този смисъл правилно и обосновано съдът е приел въз основа на свидетелските показания, че обектът е бил освободен от наемателя и ключът от него- предаден от св.С. на св.А. в края на 2009 г.или малко след това. Въззивната инстанция допусна и изслуша по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза-основно и допълнително заключение,което съдът кредитира напълно като компетентно и обективно.Вещото лице в отговор на поставените въпроси установи, че ищецът е издал към ответника посочените в исковата молба четири броя фактури с дати 14.01.2010 г., 15.02.2010 г.,12.03.2010 г. и 14.04.2010 г., както и три броя дебитни известия с дати 08.02.2010 г., 09.03.2010 г. и 09.04.2010 г., въз основа на които претендира заплащането на наеми и консумативи за процесния период.При проверката в счетоводството на ищеца се установява, че тези фактури и ДИ са отразени и осчетоводени при него, включени са в месечните дневници за продажбите и в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и по тях няма постъпили плащания.Според счетоводните записвания при ищеца неплатеният остатък по тях от страна на „Р. М.” Е. е 2447,89 лв, а лихвата-172,28 лв.При проверката в счетоводството на ответника „Р. М.” Е., от проверените хронологични записвания експертизата установява, че посочените процесни фактури и ДИ не са осчетоводени.В същото време експертизата установява, че за периода 05.05.2010 г. до 30.09.2011 г. в счетоводството му са заведени и осчетоводени други фактури издадени от „Е.” с предмет ел. енергия, които се отнасят до друг търговски обект.Вещото лице дава заключение, че и двете счетоводства са водени редовно.В съдебно заседание на 26.10.2011 г. вещото лице Р. Б. заявява, че остатъкът, който ищецът сочи като вземане не се вижда при проверката в счетоводството на ответника като документи и задължения на страната, те не са осчетоводени. Относно осчетоводените консумативи , те са по фактури за друг обект.Фирмата-ответник за периода е имала още един търговски обект и те са за него.От това заключение следва единственият извод, че ответникът не е приел фактурите за плащане на наем за процесния период и не ги е осчетоводил,тъй като не се е считал задължен по договор за наем.Също така не е осчетоводил разходи за консумативи за процесния обект.В този смисъл заключението на вещото лице подкрепя извода на първата инстанция ,че наемните отношения са приключили с изтичането на срока и обектът е бил освободен и предаден. Неоснователен е наведеният от жалбоподателя в писмената му защита аргумент, че липсват доказателства за приключване на взаимоотношенията по договора за наем от 01.01.2009 г.,тъй като самото вещо лице изрично е отразило в допълнителното си заключение,прието по делото на 24.11.2011 г., че в счетоводството на ответника не са отразени приключени разчетни отношения по платените авансови наеми за 2009 г. и че от проверката по кредита на сметка 401 „Доставчици”-партида „Е.” Е., е налице неплатен остатък като задължение към доставчика общо 2178,55 лв.Според жалбоподателя това е доказателство, че наемното правоотношение към 01.01.2010 г. не е приключило.Това становище е неприемливо. Наличието на неизпълнени задължения във връзка с наемния договор от 2009 г. не означава неговото прод·лжаване.Той е прекратен с изтичането на срока и няма данни да е продължен.Неразчетените отношения във връзка с наемния договор за 2009 г. представляват неизплатени от наемателя две вноски по договора- за последните два месеца.Те не саа заявени като претенция в исковата молба и за тях няма спор, а се търси наемна цена за следващ период,през който договорът вече е прекратен.В същото време наемателят не търси внесените от него през м. януари 2009 г. две авансови вноски, обезпечаващи плащанията по договора за наем.С тях той е направил прихващане за последните два месеца от наемния период.В този смисъл неразчетените 2178 лв за 2009 г. не означават продължаване на договора и не обосновават основателността на претенцията за периода януари-април,2010 г. Показанията на свидетелката Г. не променят приетата за установена фактическа обстановка и по-специално предаването на ключа и опразването на обекта от страна на наемателя.Същата не е присъствала на предаване на ключа, както сама заявява.Тя самата не е получавала ключ, не е била канена за това.Твърдението й , че предаването на имота е станало на 11.05.2010 г. е въз основа на информацията получена от св.П. А.- за оставянето на ключа на бюрото в офиса му.Въз основа на това тя дала инструкция за съставянето на комисия и съответно протокол за приемане на помещението.Протоколът,който е съставен обаче на 11.05.2010 г. е едностранен и не носи подписа на представител на наемателя, поради което не представлява доказателство за предаването на обекта.В същото време несъставянето на протокол при предаване на ключа при изтичането на договора не е доказателство за непредаване на обекта.В този смисъл правилни са мотивите на първоинстанционния съд, който е се е обосновал със свидетелските показания на св.С. и И. относно момента на предаване на ключа, кореспондиращи с тези на свидетеля Р.-незаинтересован от изхода на спора.Представеният от жалбоподателя „Експертен анализ на документите, представени от ТД на НАП В. Т.” не следва да се обсъжда като писмено доказателство,тъй като представлява по същността си заключение на експертиза, която не е допускана и изслушана по делото. Въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно, обосновано и съответно на събраните доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и преценени обективно от първоинстанционния съд.Събраните пред въззивната инстанция доказателства не променят фактическата обстановка по делото, а напротив потвърждават направените от първата инстанция изводи за неоснователност и недоказаност на иска.Решението,като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.Съобразно изхода на делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски, възлизащи на 100 лв. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 380/13.04.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№4872/2010 г. по описа на съда. ОСЪЖДА „Е.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., община С., район „М.”, бул.”Ц. Ш.”, №7км, Б., .3,представлявано от А.В.В., със съдебен адрес гр.В., бул.”Б.”, №10,Б, .1, адв.Р.М., да заплати на „Р. М.” Е., със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”Ц. Ц.”, №., представлявано от управителя Р.В.И., сумата 100 лв /сто лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |