Решение по дело №20950/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261245
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110120950
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…..…/09.04.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                                 

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20950 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

 

С влязло в сила решение №261313/19.11.2020г. съдът е допуснал да се извърши делба на недвижим имотапартамент №64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7 с идентификатор 10135.3512,132.8.13 по кадастралната карта на гр.Варна, с площ 60,91кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено помещение, ведно с прилежащото избено помещение №64 и 0,5890% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.132.8, построена върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3512.132 по кадастралната карта на гр.Варна между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:¼ ид.ч. за М.С.Й., ЕГН **********; ¼ ид.ч. за Т.Й.С.Й., ЕГН **********;½  ид. ч за К.А.Й., ЕГН **********, на основание чл. 34 ЗС.

В първото по делото заседание страните са изразили становище относно способа, по които желаят да бъде извършена делбата, а именно чрез изнасяне имота на публична продан. И двете страни са предявили претенции по сметки, които са приети в първото по делото заседание по извършването на делбата.

От заключението на вещото лице М.А. по допуснатата от съда съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че делбеният имот е реално неподеляем с оглед броя на съделителите и квотите им в съсобствеността. Вещото лице е определило пазарната стойност на апартамент № 64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7 - в размер на 72 156 лева.

По отношение способа за извършване на делбата:

Целта при извършване на делба, съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. В случая е допуснат до делба  един имот, които е реално неподляем предвид броя на съделителите. При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

По исковете по чл.31, ал.2 ЗС: Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или може да се ползва от нейните полезни свойства за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично, по смисъла на цитираната разпоредба. В този случай този съсобственик дължи на другите такива обезщетение за ползата, от която те са лишени. Задължението за парична компенсация възниква след получаване на писмено поискване от лишения от ползването съсобственик, а размерът на вземането се съизмерява с припадащата се на правоимащия квота от средния пазарен наем на обекта, за исковия период. В този случай е достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата.

В случая по делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се устаноява, че ответникът К.Й.А. е получила на 2.09.2019г. нотариална покана вх. рег. №3512/5.06.2019г. на нотариус рег. № 224, с която е поканена от ищците да предостави достъп до съсобствения имот, представляващ апартамент №64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7.

В първото по делото съдебно заседание по извършването на делбата между страните е обявено за безспорно, че ответникът е ползвал делбения имот в периода 02.09.2019г. до 24.02.2021г.

Ответната страна не е възразила и относно размера на средния пазарен наем за процесния период или 300 лева месечно за целия имот.

Следователно, предид на изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав, от който възниква правото на ищците на обезщетение по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС- ползването на имота еднолично от един от съсобствениците в процесния период, както и надлежно изпратена покана, с получаването на която е възникнала изискуемостта на вземането.

Относно размера на исковете следва да се зачете признанието на ответника за размера на дължимия среден пазарен наем от 300 лева за целия имот. Предвид дела на ответниците, на всеки от тях се припада месечен наем от 75, 00 лева за периода, следващ дата на поканата, тоест от 03.09.2019г. до 24.02.2021г. (15 месеца и 21 дни) или 1350 лева.

Предвид основателността на главния иск, основателна е и аксесорната претенция за мораторно обезщетение, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Относно размера на мораторната лихва съдът съобразява, че доколкото се касае за вземания, дължими на месечна база, мораторното обезщетение не следва да се изислява общо върху главницата от 1350 лева, а върху всяко отделно плащане от 75,00 лева, представляващо обезщетение за ползване. Изчиследно с помощта на общодостъпен калкулатор обезщетението за забава възлиза на 105,78 лева за всеки от ищците. За разликата до претендираните 203,25 лева претенция следва да се отхвърли.

По претенцията по сметки на ответника К.А.Й. с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС ако някой от съсобствениците е заплатил общ на съсобствениците дълг във връзка с вещта /напр. данъци/, той има право да иска от другите съсобственици съответната част, която те трябва да понесат съобразно своите дялове.

В случая ищцът по претенция настоява да й се присъди сумата от 150 лева от всеки от ответниците, представляваща заплатен „данък сгради“ и „такса смет“ за допуснатия по делба имота за периода 21.12.2014г. до 20.12.2019г.

Заявената претенция е останала недоказана. Ищцовата страна не е ангажирал доказателства в тази връзка. Същевременно насрещна е провела обратно доказване, сочещо че сама е заплатила сумите за данъци и такси смет. По делото са представени разписки за заплатени от М. и Т.Й. такси и данъци за имота. Няма данни В.Й. да е извършвала плащания. Ето защо съединената за съвместно разглеждане претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да се отхвърли.

По разноските: Разноските в производството по допускане и извършване на делбата следва да се понесат съобразно пазарната стойност на дяловете на съделителите (чл.355, изр.1 ГПК), в съответствие с определените с решението по първата фаза квоти. Ето защо и при отчитане стойностите на дяловете, посочени в приетата и кредитирана СТЕ, на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК страните по делото следва да заплатят в полза на бюджета на съдената власт държавни такси, както следва: К.А.Й. -1443,12 лева, а М.С.Й. и Т.Й.Й.С.Й. по 721,56 лева

На осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.3 от Тарифата за ДТ по ГПК, ответникът по претенциите по сметки следва да заплати по сметка на ВРС държавни такси в размер на 200 лева лева върху уважената част от претенциите и сумата от 100 лева, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, представляваща държавна такса по отхвърлените собствени претенции с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС.

Разноски за задължителната за втората фаза СТЕ не се следват между съделителите, тъй като депозитът е съобразен с квотите им. Разноските по самата делба  за адв. възнаграждение следва да останат между страните така както са направени, тъй като те са сторени с оглед защита на всяка от страните.

Съгласно чл. 355, изр.2 ГПК разноските за адв. възнаграждение за присъединените за съвместно разглеждане искове се определят по общите правила. Всеки от ищците е сторил разноски в размер на 300 лева за адв. хонорар по претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. С оглед уважената част от исковете и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се присъждат по 281,17 лева. Разходите по вписване на ИМ в случая 24 лева следва да се разпоределят съобразно квотите на страните, тоест ответника следва да заплати на ищците сумат от 12,00 лева

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба недвижим имот както следва: апартамент №64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7 с идентификатор 10135.3512,132.8.13 по кадастралната карта на гр.Варна, с площ 60,91кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено помещение, ведно с прилежащото избено помещение №64 и 0,5890% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.132.8,построена върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3512.132 по кадастралната карта на гр.Варна, на основание чл. 348 ГПК.

ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Й., ЕГН ********** сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент №64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7 с идентификатор 10135.3512,132.8.13 по кадастралната карта на гр.Варна за периода 3.09.2019- 24.02.2021г., на осн. чл. 31, ал.2 от ЗС, ведно с обещетение за забава в размер на сумата от 105,78 лева за периода 03.09.2019- 24.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 105,78 лева до претендираните 203,25 лева.

ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.С.Й., ЕГН ********** сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент №64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7 с идентификатор 10135.3512,132.8.13 по кадастралната карта на гр.Варна за периода 3.09.2019- 24.02.2021г., на осн. чл. 31, ал.2 от ЗС, ведно с обещетение за забава в размер на сумата от 105,78 лева за периода 03.09.2019- 24.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 105,78 лева до претендираните 203,25 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявен от К.А.Й., ЕГН ********** срещи М.С.Й., ЕГН ********** и Т.Й.С.Й., ЕГН ********** за заплащане сумата от 150 лева всеки, преставляваща заплатени за сметка на ответниците данък сгради и такса за смет за апартамент №64, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх.3, ет.5, №122, вход А, ет.7 с идентификатор 10135.3512,132.8.13 по кадастралната карта на гр.Варна за периода 20.12.2014- 20.12.2019г., на осн. чл. 30, ал.3 от ЗС.

ОСЪЖДА М.С.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 721,56 лева, представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Т.Й.С.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 721,56 лева, представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1443,12 лева, представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 300 лева, на осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.3 от Тарифата за ДТ по ГПК.

ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Й., ЕГН ********** сумата от 287,17 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по претенциите  по сметки и разноски за вписване на исковата молба, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.С.Й., ЕГН **********сумата от 287,17 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по претенциите  по сметки и разноски за вписване на исковата молба, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: