№ 448
гр. П., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Т.И. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Д.Б. Иванова
като разгледа докладваното от Т.И. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20211720104560 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Образувано по искова молба от М.К. М. - Л., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., ***;
Д.К. М., ЕГН ********** от гр. П., *** и Г. В. К., ЕГН ********** от гр. П., *** чрез адв. А.
срещу “***” ООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, с която са
предявени обективно съединени искове от с правно основание чл.439 от ГПК, с които
ищците, в качеството им на наследници на К.М.К., ЕГН ********** (починал на *** г.),
искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължат следните суми: сумата
от 794.98 лева, от която главница в размер на 723.44 лева, представляваща стойност на
доставка на питейна вода, отвеждането и пречистване на отпадни води по партида № *** за
периода от 08.06.2012 г. до 03.09.2013 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 46.54 лева за периода от 11.08.2012 г. до 16.09.2013 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 24.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и
направени разноски в размер на 25.00 лева, за което суми в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 23.10.2013 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.№ *** г. на ЧСИ С.Б..
Ищците твърдят, че процесните суми са погасени по давност към датата на завеждане
на исковата молба.
В законоустановения срок ответникът “***”ООД е подал отговор, с който е изразил
становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. В депозирания отговор
поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона,
1
поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са
предприемани нови действия по принудително събиране. Противопоставил е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. А., която поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява не се представлява.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
на 23.10.2013 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № *** г. в полза на
ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който К.М.К., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „***“ ООД сумата от 723.44 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
08.06.2012 г. до 03.09.2013 г., сумата от 44.54 лева , представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 11.08.2012 г. до 16.09.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 24.09.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 25.00 лева държавна такса.
По молба на „***“ ООД от 14.08.2014 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е
образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са по***чени и
конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно
съобщение от 22.08.2014 г. е бил наложен запор върху пенсията на К.М.К., за който няма
данни по изпълнителното дело, кога е получен в РУ „***“ гр. П., нито пък има данни, да има
събрани суми от наложения запор.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
К.М.К. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници
ищците – М.К. М. – Л. – дъщеря, Д. К. М. – дъщеря и Г. В. К. – призована към наследяване
по право на заместване на починалия на М. син на 01.01.2009 г. – В.К. М..
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
2
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищците, в качеството им на наследници
на К.М.К. не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато
вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК
и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват по***чените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка
единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 23.10.2013 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Б. е образувано изпълнително дело №
*** г. Тази дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, по***чени в
нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Настоящия съдебен състав, намира че в случая е приложима тригодишната давност
по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, а не петгодишната по чл.110 вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като се
касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД (периодични плащания), които
съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, се погасяват с кратката тригодишна давност.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 23.10.2013 г. до образуване
на изпълнителното дело - 14.08.2014 г. е изминал период от почти десет месеца, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № *** г. на Пленума на ВС,
с образуването на изпълнителното производство на 14.08.2014 г. давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Със запорно съобщение от 22.08.2014 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б. е наложен
запор върху получаваната от наследодателя на ищците пенсия, за който няма данни по
изпълнителното дело, кога е получен в РУ „***“ гр. П. и няма данни да има събрани суми.
Този запор също е прекъснал давността.
Освен наложения от ЧСИ запор върху пенсията на наследодателя, по изпълнителното
3
дело няма други извършвани действия по принудително събиране на дълга. Извършвани са
множество справки, които по своята същност не представляват действия по принудително
събиране на дълга, и не могат да доведат до прекъсване на давността.
С т.10 от Тълкувателно решение № *** г. по тълк.д. № *** г. на ОСГТК на ВКС, е
обявено за изгубило сила Постановление № *** г. на Пленума на Върховния съд. От друга
страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № *** г. по т. д. № *** год. на
ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването
му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС.
В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да
прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е наложения със запорно
съобщение от 22.08.2014 г. запор върху пенсията на наследодателя на ищците. След тази
дата няма предприети други действия, годни да прекъснат давността. Както вече бе
по***чено с обявяване на Тълкувателно решение № *** г. по т. д. № *** год. на ОСГТК на
ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за изгубило
сила Постановление № *** г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на
последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното производство е спряла да тече.
Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно
решение № *** г. по т. д. № *** год. на ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното
решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала
да тече нова три годишна давност.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № *** г. по тълк.д. № *** г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
по***ченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни спо***би, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни спо***би).
Видно от приложеното копие на изп. д. № *** г., в продължение на две години,
считано от 22.08.2014 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение
№ *** г. по т. д. № *** год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е прекратено
4
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 22.08.2016 г., поради перемпция. В съответствие с
т.10 от по***ченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В горния смисъл след като спрялата давност по изпълнителното дело при действието
на обявеното за изгубило сила Постановление № *** г. на Пленума на Върховния съд е
прекъсната на 26.06.2015 г. с обявяване на Тълкувателно решение № *** г. по т. д. № ***
год. на ОСГТК на ВКС, то и от този момент – 26.06.2015 г. е започнала да тече новата три
годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към 26.06.2018 г, При това
положение и следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност.
Дори да приемем, че давността за обективираните в процесния изпълнителен лист
вземания е 5-годишна по чл.111, вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД, то същата към 27.06.2020 г. е
изтекла, тъй като преди тази дата – 27.06.2020 г. ответника не доказа да е предприел
действия, годни да прекъснат давността. При това положение и като се съобрази, че искът е
предявен на 18.08.2021 г., а предвидената в чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишна давност,
считано от 26.06.2015 г. е изтекла към 27.06.2020 г., т.е. преди предявяване на иска, то
отново следва извод че процесните вземания са погасени по давност с изтичане на пет
годишния давностен срок.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищеца не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за което е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
ищците претендират присъждане на заплатена от тях държавна такса в размер на 50.00 лева,
сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение, сумата от 5.00 лева – съдебно
удостоверение и държавна такса за препис от изпълнителното дело в размер на 24.00 лева,
които суми с оглед изхода на делото следва да им бъдат присъдени, като се възложат върху
ответника.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“***” ООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, че М.К. М. - Л., с ЕГН
********** и адрес: гр.П., ***; Д.К. М., ЕГН ********** от гр. П., *** и Г. В. К., ЕГН
********** от гр. П., ***, в качеството им на наследници на К.М.К., ЕГН **********
5
(починал на *** г.) НЕ ДЪЛЖАТ на “***” ООД изпълнение на следните суми: сумата от
794.98 лева, от която главница в размер на 723.44 лева, представляваща стойност на
доставка на питейна вода, отвеждането и пречистване на отпадни води по партида № *** за
периода от 08.06.2012 г. до 03.09.2013 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 46.54 лева за периода от 11.08.2012 г. до 16.09.2013 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 24.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и
направени разноски в размер на 25.00 лева, за които суми в полза на “***” ООД е издаден
изпълнителен лист от 23.10.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, въз основа на който
е образувано изп. д.№ *** г. на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК:*** и адрес на управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.
М. - Л., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., ***; Д.К. М., ЕГН ********** от гр. П., *** и Г. В.
К., ЕГН ********** от гр. П., *** сумата в размер на 379.00 лева, представляващи разноски
по производството за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6