Решение по дело №406/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260022

 

гр. Тутракан, 20.11.2020 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 406/2019 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 и 92  от ЗЗД от „А.З.К.НА П.З.” ООД, представлявано от  юрисконсулт Д.А., З.установяване Н.вземането Н.ищеца, предмет на Заповед № 409/06.06.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 297/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за паричен заем № 3127471/15.01.2018 г., сключен между "И.А. М." АД и ответника, в размер на 962,03 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 14.02.2018 г. – 12.10.2018 г., в размер на 81,47 лв.;

1.3. неустойка съгл. чл. 4, ал. 2 от Договора е в размер на 817,06 лв.;

1.4. мораторна лихва  върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 13.10.2018 г. – 30.05.2019 г. в размер на 66,09 лв.;

1.5. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

2. Твърди се, че на 15.01.2018 г., сключен между "И.А. М." АД било сключило с А.И.Х. Договор за паричен заем № 3127471/15.01.2018 г., с който договор дружеството ѝ предоставило паричен заем в размер на 2 000,00 лв. Страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя, като последният е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем № 3067205 в размер на 666,24 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми З., като след извършеното такова задължението на заемателя по Договор № 3067205 се е погасило напълно, а остатъка от заемната сума по процесния договор е изплатена на заемателя, като договорът има силата на разписка, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. А.И.Х. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2 347,92 лв., включваща уговорената договорна лихва на 9 месечни погасителни вноски за периода от 14.02.2018 г. до 12.10.2018 г., всяка в размер на 260,88 лв. (включваща част от главница и договорна лихва).

3. Н.30.01.2017 г. н. основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.02.2019 г. между „И.А. М.“ АД, ЕИК ***** и „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК ******, по силата н.който вземането е прехвърлено в полза на „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен лично за извършен.та продажба на задължението му от цедента „И.А. М.“ АД чрез пълномощника си „А.з.к.на п.з.“ ЕООД на 12.02.2019 г., посредством писмо с обратна разписка.

4. Ответникът А.И.Х. е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез проц. представител адв. Н.Д. *** с който оспорва исковете.

4.1.  Твърди, че е погасила З.та си неоснователен, тъй като в случая ответникът бил изплатил получения кредит на 15.01.2018 г. предсрочно, за да не плаща излишни лихви. Била платила:

4.1.1. на 14.02.2018 г. - 260,88 лв.;

4.1.2. на 28.03.2018 г. - 1 457,00 лв.,

4.1.3. на 28.05.2018 г. - 235,00 лв. ,

4.1.4. на 14.06.2018 г. - 200,00 лв.

на посредника О. Н. М.. Сумата от плащанията била в размер на 2 143.00 лв. Парите давала на ръка. Не била получавала известия за внесените вноски от „И. К.“.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

5. На 15.01.2018 г. е подписан Договор за паричен заем № 3127471/15.01.2018 г., сключен между "И.А. М." АД и ответника (л. 4 и сл.). Съгл. чл. 3 от същия с част от сумата е рефинансиран предходен договор за кредит на ответника, а остатъка е изплатен на последния, за което подписания договор служи като разписка.

6. На 30.01.2017 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (л. 11 и сл.) между „И.А. М.” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер. Към договора е изготвено Приложение № 1 от договора, в което са описани вземанията, които се прехвърлят.

7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II.Относно извършената цесия

 

9. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „И.А. М.” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

10. Установено е също така, че между кредитодателя и ищеца е сключен договор за цесия.

11. Към исковата молба са представени три страници (л. 15, 16), първата от които е озаглавен „Приложение № 1/01.02.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения...”

12. По отношение на това доказателство съдът с доклада по делото е дал изрични указания на ищеца, че не сочат доказателства за извършената цесия, като му е указал, че да обявяването на доклада по делото за окончателен в насроченото открито съдебно заседание следва да представи в цялост препис от Приложение № 1 към договора за цесия (или да представи оригинала за констатация).

13. Указанията не са изпълнени.

14. В резултат на пропуските на ищеца да допълни делото своевременно с доказателствен материал съдът приема, че не може да се установи дали процесните вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищеца.

14.1. Съгласно договора за цесия вземанията следва да са описани подробно в Приложение № 1 към договора. Първа и трета страница от „приложението” съдържат само първи (заглавен) ред от таблица отбелязване за положен електронен подпис върху последната страница. Втората страница (л. 15, на гърба) освен първи (заглавен) ред от таблица и подписи, съдържа допълнителен ред от таблицата (разположен в горната част на страницата), на който са отбелязани имената на ответника и определени суми.

14.2. При това положение няма как да бъде направен извода, че трите страници представляват един цял, немодифициран документ (или извлечение от такъв).

14.2.1. Ако се приеме, че съдържанието на оригиналният документ и копията е идентично, то изявлението, инкорпорирано в документа, остава неясно. В този случай първата и последната страница не съдържат никакво волеизявление, а във втората са описани само данни за ответника, чиито пореден номер обаче е 654. При това положение съдът ще бъде обвързан да приеме, че Приложение № 1 от договора за цесия се състои само от едно вземане с горепосочения пореден номер, което е в разрез с правилата на формалната логика.

14.2.2. По аргумент от обратното, следва да се приеме, че оригиналът от документа и представените копия от него не са идентични, което обуславя извода, че заверката документа („вярно с оригинала”) не отговаря на действителното фактическо положение.

14.3. Същевременно обаче в документа никъде не е отбелязано какво е естеството на промяната (напр. заличаване, добавяне, корекция на данни), нито от кого е извършена промяната. Следователно представените три страници представляват преправен или новосъздаден документ, който не съответства на оригиналното съдържание на Приложение № 1 към договора за цесия.

14.4. Доколкото именно Приложение № 1 от договора за цесия удостоверява обема на прехвърлените права, то същият следва да бъде приобщен към доказателственият материал в оригиналният му вид или поне да бъде представен за констатация в съдебно заседание, след което да бъде върнат на ищеца. Въпреки изричните указания на съда това не е строено в указания срок, поради което съдържанието на Приложение № 1 остава недоказано.  

15. В обобщение съдът приема, че ищецът не доказал фактите и обстоятелствата, от които произтича придобиването процесното вземане, което обуславя отхвърлянето на исковете.

Разноски

 

16. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно отхвърлената част от исковете в размер на 600 лв.

 

17. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от  ищеца „А.ЗА К.НА П.ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ******, срещу ответника А.И.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяване на вземанията на ищеца,  предмет на Заповед № 409/06.06.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 297/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница) по Договор за паричен заем № 3127471/15.01.2018 г., сключен между "И.А. М." АД и ответника, в размер на 962,03 лв.; възнаградителна лихва за периода: 14.02.2018 г. – 12.10.2018 г., в размер на 81,47 лв.; неустойка съгл. чл. 4, ал. 2 от Договора е в размер на 817,06 лв.; мораторна лихва  върху главницата за периода: 13.10.2018 г. – 30.05.2019 г. в размер на 66,09 лв.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.06.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА ищеца „А.ЗА К.НА П.ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК ******, да заплати на ответника А.И.Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: