Решение по дело №1049/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд. I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав

Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 1 049 от 2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА А.С.Н. да заплати на Г.Д.Г. следните суми:

- 200,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди;

- 18,30 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Г.Г. е със съдебен адрес – адвокат М.М.,***. А.Н. е с адрес ***, ж. к. „********“, бул. „********, общежитие на Министерството на отбраната „********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на Г.Д.Г. срещу А.С.Н. за разликата над 200,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Г.Д.Г. да заплати на А.С.Н. 1 490,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[5] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 590,00 лева държавна такса по сметка на САС (0,04х29 500,00). Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС държавна такса от 2 % от обжалваемия интерес. Ако ответницата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 25,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

                                   I.        ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[6] Г.Г. е заявил в искова молба от 26.01.2021 г., че са бивши съпрузи с ответницата А.Н.. След прекратяването на брака им, в периода 26.01.2016 г. – 25.01.2021 г. А.Н. е инициирала съдебни производства и е подавала жалби срещу Г.Г., които са приключили успешно за него. Той твърди, че А.Н. е предприемала тези действия единствено, за да му навреди.

 

[7] От тях Г.Г. не се чувства добре и е изтощен психически, трудно заспива, появило се е напрежение между него и жената, с която живее. Тези действия на А.Н. са се отразили и на професионалното развитие на Г.Г.. Той е получил хипертония, а съседите и колегите му говорят зад гърба му.

 

[8] А.Н. не е изплащала на Г.Г. обезщетение за претърпените от него вреди. Затова той моли съда да осъди А.Н. да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял (искова молба л. 2-10).

 

2.            На ответника

 

[9] А.Н. е оспорила предявения иск. Тя твърди, че не е злоупотребявала със свои права, от което Г.Г. да е претърпял вреди. Затова тя моли съда да отхвърли иска (писмен отговор л. 32-34).

 

II.    ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1. Обстоятелства, които съдът приема за установени

 

[10] Не се спори, че А.Н. и Г.Г. са били съпрузи. На 26.01.2016 г. А.Н. е подала молба до 06 РУ-СДВР за това, че Г.Г. не е спазил съдебно решене по гр. д. 3 165/2015 г. На 28.03.2016 г. материалите по преписката са били присъединени към пр. пр. 554/2016 г. на СРП (писмото, л. 134).

 

[11] На 09.04.2016 г. СРС е постановил решение по гр. д. 3 165/2015 г. С него СРС е прекратил брака между А.Н. и Г.Г.. Съдът е предоставил родителските права на А.Н. и е определил режим на лични контакти на Г.Г. с децата от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване (решението, л. 11-19; решението за тълкуване, л. 21-22).

 

[12] На 03.09.2016 г., събота, А.Н. е подала второ заявление/сигнал в 06 РУ-СДВР срещу Г.Г.. В него тя е заявила, че Г.Г. е взел децата в 9:00 часа, но не ги е върнал до 19:00 часа в същия ден, както е било постановено в решението на СРС за допускане на развода (писмото, л. 134; заявлението, л. 137). На 13.09.2016 г. Г.Г. е дал сведение за случилото се, като е посочил, че в решението си СРС е приел, че децата следва да преспиват при него (сведението, л. 139). В същия ден на Г.Г. е бил връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1-2 от Закона за МВР (ЗМВР), след което преписката е била прекратена (протокола, л. 141; докладната записка, л. 142).

 

[13] На 15.11.2016 г. А.Н. е подала трети сигнал срещу Г.Г., но този път до Областна дирекция „Земеделие“ – София област. В него тя е заявила, че в имота си в село Елин Пелин Г.Г. е отглеждал кошери с пчели, които са били опасни за съседите му и малките деца, като нейното дете е било ужилено от пчели, докато е минавало покрай адреса. В сигнала си А.Н. е твърдяла още, че така Г.Г. е нарушавал разпоредби на Закона за пчеларството, произвеждал е и е продавал мед без да е имал сертификат за това и без да е плащал данъци (сигнала, л. 265). На 22.11.2016 г. органите на ОС „Земеделие“ – Елин Пелин са извършили проверка в имота на Г.Г. *** и не са открили кошери за пчели. Затова тя са приели, че не е било извършено нарушение (протоколa, л. 268). На 02.12.2016 г. А.Н. е била уведомена за това (писмото и обратната разписка, л. 270-271).

 

[14] На 05.12.2016 г. А.Н. е подала четвърти сигнал срещу Г.Г.. Тя го е подала в НАП, като отново е заявила, че в имота си в село Елин Пелин Г.Г. е отглеждал над 20 кошера с пчели, като за извършването на пчеларска дейност не е бил регистриран и не е плащал данъци и такси. В сигнала си тя е заявила още, че в същия имот той е съхранявал алкохол без бандерол с цел продажба (сигнала, л. 164). Липсват доказателства какво е направила НАП по сигнала. На 17.01.2017 г. служители на Агенция „Митници“ са извършили проверка и са установили, че в имота на Г.Г. не е имало акцизни стоки (протокола, л. 251-252).

 

[15] На 30.01.2018 г. А.Н. е подала сигнал до НАП срещу Т.Г., майка на Г.Г.. В сигнала А.Н. е заявила, че на 01.06.2016 г. майката на Г.Г. му е дарила 4 000,00 британски лири и е поискала от органите на НАП да проверят произхода на тези пари, защото майката е била безработна и инвалидизирана (сигнала, л. 167). Липсват доказателства какво е направила НАП.

 

[16] На 02.02.2018 г. А.Н. е подала пети сигнал срещу Г.Г.. Тя отново го е подала до НАП и е поискала да се провери имало ли е несъответствие между доходите и реалното имущество на Г.Г. иГ.К., с която той е живеел на семейни начала (сигнала, л. 177). Липсват доказателства какво е направила НАП по сигнала.

 

[17] На 25.07.2018 г. А.Н. е подала жалба до началника на 06 РУ-СДВР. Тя е заявила, че на 21.07.2018 г. Г.Г. е отишъл до дома ѝ заедно с двама полицаи от 06 РУ-СДВР. През това време тя е била на работа, не е била предупредена, че той ще идва и, че е искал да вземе децата им. А.Н. е поискала от началника на 06 РУ-СДВР: да потърси служебна отговорност на полицаите за злоупотреба с власт; да задължи Г.Г. да подпише предупредителен протокол за това, че повече няма да се саморазправя с нея и децата им (жалбата, л. 144-145).

 

[18] На 31.07.2018 г. Г.Г. е дал сведение по жалбата. В него той е заявил, че в 9:00 часа е позвънил на А.Н. няколко пъти по телефона, но тя не му е отговорила. Понеже той е нямал достъп до стаите, е позвънил на тел. 112 за съдействие от полицията (сведението, л. 146). В същия ден на Г.Г. е бил връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1-2 от ЗМВР да не влиза в конфликти и пререкания с А.Н., да разрешава спорните въпроси с нея по законния ред и да спазва режима на виждане с децата (протокола, л. 147). След това преписката е била прекратена (докладната записка, л. 148).

 

[19] На 12.12.2018 г. А.Н. е подала сигнал до НАП, в който е заявила, че още не е била получила отговор на предходните ѝ сигнали. Тя също е заявила, че Г.Г. иГ.К. са получавали доходи от отдаване под наем на апартамент и ателие, които не са декларирали. Тя също е заявила, че Г.Г. е търгувал с мед и пчелни продукти без необходимите разрешителни, и е работил като строител без съответните документи (сигнала, л. 181-182). Липсват доказателства какво е направила НАП.

 

[20] На 17.07.2019 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по преписки, образувани по жалби на А.Н. срещу Г.Г. за това, че той е набедявал А.Н. в извършването на престъпления. СРП е установила, че Г.Г. е подавал жалби до прокуратурата срещу А.Н., но е приела, че това не е съставлявало престъпление (постановлението, л. 274-276). На 01.11.2019 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по преписка, образувана по жалба на А.Н. срещу Г.Г. за това, че той се е явил да вземе детето им в ден, в който е нямал право, и е имал непристойно поведение. СРП е приела, че това не е съставлявало престъпление (постановлението, л. 272-273).

 

[21] На 25.11.2019 г. А.Н. е подала молба в СРС против Г.Г., по която е било образувано гр. д. № 67 643/2019 г. С нея тя е искала от съда да наложи на Г.Г. мярка за защита от домашно насилие, защото той е подавал жалби и сигнали срещу нея (молбата, л. 63-66). На 17.03.2020 г. СРС е постановил решение, с което е отхвърлил молбата на А.Н. (решението, л. 80).

 

[22] На 08.06.2020 г. СРС е постановил присъда по н. ч. х. д. № 4 582/2019 г., с която е признал Г.Г. за виновен за това, че на 16.09.2019 г. е обидил и наклеветил А.Н. в телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова ТВ (присъдата, л. 81-82). На 24.08.2020 г. А.Н. е подала сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, с който тя е уведомявала, че Г.Г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 2 (обида), връзка с чл. 147, ал. 1 от НК (клевета). А.Н. е уведомявала също, че Г.Г. е бил осъден по друго дело за злоупотреба с права, защото е подавал жалби и сигнали. Тя е питала, дали е било допустимо осъдени лица да работят като служители на МВР и в съгласие с Етичния кодекс ли е било поведението на Г.Г.. А.Н. е искала да се провери и психическото и здравословното състояние на Г.Г. (заявлението, л. 186-187).

 

[23] По този сигнал е било образувано дисциплинарно производство срещу Г.Г., в което е било изискано сведение от Г.Г. и той е дал такова (заповедта, л. 192; поканата и сведението, л. 214-215). В дисциплинарното производство не са били установени дисциплинарни нарушения, извършени от Г.Г., и то е било прекратено (обобщената справка, л. 223-226; становището, л. 227-229). На 07.04.2021 г. СГС е постановил присъда, с която е отменил присъдата на СРС, с която Г.Г. е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК (присъдата, л. 91-104).

 

[24] Сигналите и заявленията, които А.Н. е подавала срещу Г.Г., са го разстройвали, напрягали и са разваляли настроението му (показанията на свидетелката К., л. 111-112). Не се спори, че А.Н. не е заплащала на Г.Г. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] Г.Г. е заплатил: 1 200,00 лева държавна такса (л. 28); 1 500,00 лева за адвокат (л. 50); 45,00 лева за съдебни удостоверения (л. 49, 238). Общо разноските му са за 2 745,00 лева. А.Н. е заплатила 1 500,00 лева за адвокат (л. 35).

 

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[26] Съдът не приема, че вследствие на сигналите и заявленията, които е подала А.Н., Г.Г. е заболял от хипертония. Съдът не приема това обстоятелство за установено, защото за него е споделила единствено свидетелката К., а доказателствената стойност на показанията ѝ в тази им част не е достатъчна да убеди съда, че действително Г.Г. е заболял от хипертония поради подадените сигнали и заявления.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[27] Г.Г. е предявил иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Искът е частично основателен.

 

1.            По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

 

[28] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. А.Н. да е извършила спрямо Г.Г. правни действия; 2. тези действия да са били недобросъвестни; 3. от тях Г.Г. да е претърпял вреди; 4 А.Н. да е извършила действията виновно; 5. тя да не е заплатила обезщетение на ищеца. Действията са недобросъвестни, когато тяхната цел не е била определени обстоятелства да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а, когато извършилият правното действие е знаел, че тези обстоятелства са били неверни и въпреки това е извършил действието, за да навреди другиму или, за да накърни друг обществен интерес (решение на ВКС 53-2018-III Г. О. по гр. д. 1 913/2017 г.)

 

[29] Съдът установи, че А.Н. е извършвала спрямо Г.Г. правни действия, като е подавала сигнали и заявления, с които е искала да се извърши проверка на определени обстоятелства, свързани с Г.Г. и твърдени от нея. Единствените обстоятелства обаче, които не са били потвърдени при извършените проверки, са били тези, че той е отглеждал пчели без съответните разрешения, търгувал е с мед и медни продукти и е съхранявал алкохол без бандерол с цел продажба (по-горе, пар. 13-14).

 

[30] По част от останалите сигнали и заявления липсват доказателства какво са установили съответните органи (по-горе, пар. 16 и 19). Следователно обстоятелствата, чиято проверка се е търсила, не са неистински. По друга част от сигналите и заявленията обстоятелствата са били потвърдени, защото са били издавани предупредителни протоколи срещу Г.Г. (по-горе, пар. 10, 12 и 17[1]). По трета част от сигналите и заявленията, обстоятелствата, чиято проверка е искала А.Н., са били установени, но съответните органи са приемали, че не е било налице правонарушение (по-горе, пар. 19-22). Четвърта част от сигналите не са били срещу Г.Г. (по-горе, пар. 14).

 

[31] Съдът следва да прецени, дали той А.Н. е действала недобросъвестно, когато е подавала заявления, с които е заявявала неистинските обстоятелства, че Г.Г. е отглеждал пчели без съответните разрешения, търгувал е с мед и медни продукти и е съхранявал алкохол без бандерол с цел продажба. Съдът установи, че А.Н. е подала втория сигнал за тези обстоятелства, след като е получила констативния протокол относно това, че такива обстоятелства не са били установени по първия сигнал. Следователно въпреки че вече е знаела резултата от проверката, тя отново е подала такъв сигнал.

 

[32] Нещо повече, в първия сигнал тя е съобщила, че нейното дете е било ужилено от пчелите на Г.Г., но не е уведомила органите, че нейното дете е дете и на Г.Г.. Затова съдът приема, че чрез тези сигнали А.Н. е действала недобросъвестно – тя ги е подала единствено, за да навреди на Г.Г., като е знаела, че са били неверни обстоятелствата или част от тях, заявени в сигналите. Налице е втората предпоставка за уважаването на иска.

 

[33] Съдът установи, че тези сигнали са разстройвали, напрягали и са разваляли настроението на Г.Г.. Налице, вината на А.Н. се предполага, а тя не е заплащала обезщетение на Г.Г.. Налице са и третата, четвъртата и петата предпоставка за уважаването на иска.

 

[34] Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение. Съдът отчита, че единствените вреди, които Г.Г. е претърпял се състоят в разстройването му, напрягането му и развалянето на настроението му. Съдът също така отчита, че вместо да насочат енергията си към осигуряването на спокойното отглеждане на децата си, както А.Н., така и Г.Г. са подавали един срещу друг значителен брой сигнали и заявления. Така те неминуемо са развили устойчивост към подобни действия. Ето защо съдът приема, че 200,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Г.Г.. Затова съдът осъжда А.Н. да заплати на Г.Г. 200,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 200,00 лева до 30 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[35] Г.Г. търси разноски. Той е направил такива за 2 745,00 лева.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 200,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда А.Н. да заплати на Г.Г. 18,30 лева разноски по делото (200,00/30 000,00х2 745,00).

 

[37] А.Н. търси разноски. Тя е направила такива за 1 500,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 29 800,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Г.Г. да заплати на А.Н. 1 490,00 лева разноски по делото (29 800,00/30 000,00х1 500,00).

 

Съдия: