Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 02.07.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа годинана в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 235 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ от Д.С.И. ЕГН **********
*** против М.Е.Р. ЕГН ********** *** за установяване на съществуване на вземане
в размер на 12 000.00 лв., произтичащо от запис на заповед от 01.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. - до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че със запис на заповед от
01.09.2016 г. ответникът е поел задължение за плащане на сумата от 12 000 лева
в полза на ищеца, като е уговорен падеж на 01.08.2017 г. Било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, във връзка с
което е образувано ч.гр. дело № 1205/2019 г. по описа на РС-Ихтиман. Издадена е
и заповед за изпълнение № 884/02.12.2019 г., която е връчена на длъжника на
12.01.2021 г. В законоустановения срок той е подал възражение, в което е
посочил, че не дължи претендираната сума. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
представя писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че записът на
заповед не съдържа изискуемите реквизити. Навежда доводи за това, че записът на
заповед е бил подписан с принуда, въвеждане в заблуждение и оказване на натиск
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1205/2019 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 884/02.12.2019 г. за изпълнение по
чл. 417 ГПК за сума в размер на 12 000,00 лева - главница, представляваща вземане
за по издаден от М.Р. Милчев запис на заповед, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2019 г.
до окончателното й изплащане. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение в законоустановения срок и в дадения му едномесечен срок поемателя
по записа на заповед е предявил иска за установяване на вземането си.
От представения запис на заповед се установява, че М.Р. *** е издал
запис на заповед, с която се е задължил да плати на Д.С.И. без протест сумата
от 12 000,00 лева, който документ е представен по делото. В записа на заповед е
посочен падеж – 01.08.2017 г. и е предявен за плащане на издателя на същата
дата.
От правна страна:
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал.
1 ТЗ. Искът е допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск относно парично вземане с оглед подадено в
срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника като длъжник по издадена заповед за незабавно
изпълнение във вече развило се заповедно производство.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от твърденията на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна
книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Това е така, защото
по съществото си записът на заповед е частен диспозитивен документ, носещ
подписа на лицето, което се сочи за негов автор, който се ползва с формална
доказателствена сила и обвързва съдът да приеме, че това лице е негов автор по
аргумент от чл. 180 ГПК. В настоящия случай ответникът Р. не оспорва качеството
си на издател на менителничния ефект. Представеният запис на заповед е редовен
от външна страна, доколкото съдържа всички необходими за валидността му
реквизити, установени в чл. 535 ТЗ, а именно наименованието
"запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; безусловно обещание да се плати определена сума
пари – 12 000 лева; падеж – 01.08.2017 г.; място на плащането – гр. Ихтиман; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати – Ангел С.И.; дата и място на издаването – 01.09.2016 г. в гр. Ихтиман; подпис на издателя.
Ответникът в качеството му на издател не е оспорил съществуването
на вземането на ищеца и не е въвел твърдения за наличие на каузално
правоотношение, по повод на което е издаден редовният запис на заповед, поради
което и съдът не е длъжен да обсъжда
наличието на такова.
С доклада си по делото
съдът е разпределил доказателствената тежест в производството, като ответникът
в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК не е представил доказателства за принуда, въвеждане в заблуждение и оказване на натиск
при издаване на процесния запис на заповед, каквито възражения са наведени с
отговора на исковата молба.
По делото не са представени надлежни доказателства от
ответника за изпълнение на задължението за заплащане на паричната сума, която е
материализирана в издадения запис на заповед и след като ценната книга е редовна,
то съдът приема, че вземането на ищеца съществува, поради което и така
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съдът счете, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
възложи на ответника сторените от ищеца разноски. Ищецът е
направил разноски в исковото производство в размер на 240 лева за заплатена
държавна такса, като няма данни за платено адвокатско възнаграждение. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски в
заповедното производство, включващи заплатена държавна такса в размер на 240,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 680,00 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.И. ЕГН ********** ***, че М.Е.Р. ЕГН
********** *** му дължи сумата от 12 000,00
лв. /дванадесет хиляди лева/, произтичащи от запис на заповед от
01.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2019 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Е.Р. ЕГН **********
***, да заплати на Д.С.И. ЕГН **********
***, сумата от 1160,00 лв. /хиляда сто
и шестдесет лева /, представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/