РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. П., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря К. Сп. С.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100307 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. СТ. Л., чрез адв. Б.
В., срещу „Топлофикация-П.“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
ищцата, като наследник на своя баща С. Б. Л., съобразно наследствената си квота 1/ 2
ид. част, поради погасяване по давност не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 1246,08 лева – половината от главницата за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2004г. до 30.04.2009 г., сумата от 397,74 лв., представляваща
половината от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.08.2004 г. до 15.10.2009г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
5566/2009 г. на П. районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 2371/2020 г.
по описа на ЧСИ Ст. Б..
Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, която според нея е
тригодишна. Поддържа, че изпълнителното производство по изп. д. № 2371/2020 г. по
описа на ЧСИ Ст. Б. е образувано след погасяване на вземанията, тъй като
първоначално образуваното изп.д. № 232/2011 г. е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че в продължение на повече от две години не са
предприети изпълнителни действия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-П.“ АД е подало
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен по подробно
изложени съображения. Моли същият да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложените копия на изп. д. № 2371/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. и изп.д.
1
№ 232/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д. се установява, че в полза на „Топлофикация-П.“
АД въз основа на заповед от 16.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу С. Б. Л. е издаден изп. лист от 19.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. №
5566/2009 г. по описа на П. районен съд за сумата от 2492,15 лева, представляваща
главница на неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2004 г. до 30.04.2009 г.,
сумата 795,48 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода
от 01.08.2004 г. до 15.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
2492,15 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда- 03.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, и
направени разноски по делото в размер на 168,63 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представеното удостоверение за наследници, С. Б. Л. е починал на
02.01.2014 г. и е оставил за наследници дъщерите си Ю. С. Б. и ищцата В. СТ. Л..
Установява се също така, че изп.д. № 232/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е
образувано на 03.05.2011 г. по молба на „Топлофикация-П.“ АД с вх. №
3108/03.05.2011 г. въз основа на посочения изп. лист от 19.07.2010 г. С молбата за
образуване на делото на взискателят е поискал да се изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника и да се извършат справки за имущественото му състояние в
НАП, АДВ, поделенията на НОИ, Централния депозитар, лицата, водещи регистър за
държавни ценни книжа, контролните органи по ЗДП и др. Посочил е като способи за
принудително изпълнение- налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
личната пенсия на длъжника, спиране от движение на МПС за срок от три месеца и
налагане на възбрана върху недвижими имоти да длъжника.
ЧСИ Д. е изпратила покана за доброволно изпълнение, която е връчена лично на
С. Б. Л. на 13.12.2011 г. До длъжника са изпращани и напомнителни писма. Изпратено
е съобщение и до ТД на НАП-П. във връзка с образуваното изпълнително дело и от
НАП е издадено удостоверение за липса на задължения и обезепчителни мерки.
По молба на „Топлофикация-П.“ АД с вх. № 23683/22.12.2020 г. въз основа на
горепосочения изп. лист от 19.07.2010 г. е образувано изп.д. № 2371/2020 г. по описа на
ЧСИ Ст. Б.. С молбата за са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Ст. Б.,
като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ за налични банкови
сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов/приравнен на него доход
или пенсия, справка в ОД на МВР-П. за наличие на регистрирани МПС- собственост
на длъжника, върху които да бъде наложен запор. При открити банкови сметки или
секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия се моли да бъде наложен
запор.
След извършените справки, ЧСИ Б. е констатирал, че длъжникът е починал и е
изпратил покани за доброволно изпълнение до наследниците Ю. С. Б. и ищцата В. СТ.
Л..
С постановление от 09.03.2022 г. на ЧСИ Б. е прекратено изп.д. № 2371/2020 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК поради влязло в сила решение № 198/28.02.2022 г.
по гр.д. № 4977/2021 г. на ПРС, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК на Ю. С. Б..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
2
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В чл. 60, ал. 1 ЗН е предвидено, че наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части,
поради което ищцата е легитимирана да предяви иск за по отношение на 1/ 2 идеална
част от сумите, за които срещу нейния наследодател е издаден изпълнителен лист в
полза на ответника.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена против наследодателя на ищцата на основание чл. 410 ГПК.
Предвид липсата на данни за момента на влизането и в сила, съдът приема, че най-
късният момент за това е датата на издаване на изпълнителния лист- 19.07.2010 г. Това
е и моментът, от който започва да тече срокът на 5-годишната погасителна давност
относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 19.07.2010 г. до
образуване на първото изпълнително дело № 232/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д. на
03.05.2011 г. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото
към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването
на изпълнителното производство на 15.10.2014 г. давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по изп.д. № 232/2011 г. по описа на ЧСИ Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. " ж" ЗЗД.
Производството по това изп. дело е прекратено автоматично на 03.05.2013 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичане на 2-годишният срок от образуването му,
тъй като по него не са предприети същински изпълнителни действия, нито взискателят
е поискал нови такива след подаване на молбата за образуване на производството.
3
Поради това от 03.05.2013 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за
погасяване на задълженията по процесния изпълнителен лист, която е изтекла на
03.05.2018 г.- преди образуване на новото изп.д. № 2371/2020 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.
с молба вх. № 23683/22.12.2020 г. В случая действия, годни поначало да прекъснат
давността, са предприети по новото изпълнително дело след като давността вече е била
изтекла през 2018 г., поради което правото на принудително изпълнение е погасено и
предявените искове са основателни. Следва да се посочи, че молбата от 22.12.2020 г., с
която се иска налагане на запор поначало е годно да прекъсне давността действие, но
същата е насочена срещу несъществуващ правен субект. Длъжникът е починал през
2014 г., а молбата срещу него е подадена през 2020 г. и съгласно т. 2 от постановките
на ТР 1/2017 на ОСГТК на ВКС, които следва да намерят приложение и в
изпълнителното производство, е налице начална липса на правоспособна страна, с
която да се учреди валидно процесуално правоотношение, поради което
производството се явява недопустимо. Едва с предприемането на действия сред
горепосочените, насочени срещу наследника, може да се прекъсне давността по
отношение на вземането, съобразно неговия наследствен дял. В случая такива действия
срещу ищцата не са предприети. Връчването на покана за доброволно изпълнение няма
такова действие.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер
на 439,75 лева, от които 65,75 лева- държавна такса, 24 лева- такса за копие на
изпълнително дело и 350 лева- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, П.т районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. СТ. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ж.к. „Д.” № 19, като наследник на своя баща С. Б. Л., ЕГН **********, починал на
02.01.2014 г., НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, съобразно
наследствената си квота 1/ 2 ид. част, поради погасяване по давност сумата в размер на
1246,08 лева /хиляда двеста четиридесет и шест лева и осем стотинки/– половината от
главницата за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2004г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 397,74 лева /триста деветдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща половината от законната лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.08.2004 г. до 15.10.2009г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 5566/2009 г. на П. районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. №
2371/2020 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. Л. , ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. „Д.” № 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 439,75 лева /четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5