М
О Т
И В И
По присъда №…../24.04.2015 година по НОХД № 1306/2014 година
по описа
на Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано по обвинителен акт внесен от ДРП, по реда на чл.247
от НПК. Същият е изготвен от държавния обвинител след запознаване с материалите
по досъдебно производство - №83/12 година, водено по описа на районно
управление „Полиция” гр.Тервел. С обвинителния акт
срещу подсъдимия Д.Д.Ч. *** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление за това, че на 14.10.2011 година в местността „*****”, находяща се в общ.Тервел, обл.Добрич държал
огнестрелно оръжие –самоделно направена пушка, с нарезна цев, калибър 7,62 и боеприпас - 1 брой патрон
калибър 7,62 мм без да има надлежно разрешение за това – престъпление по
чл.339, ал.1, пр.2-ро от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на държавното
обвинение, който пледира за признаване на вината на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение и постановяване на осъдителна присъда спрямо него. В обвинителната
си реч пред съда прокурорът изложи аргументирани и пространни доводи, в които
подчерта, че авторството на дееца в инкриминираната
престъпна проява се явява доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Основавайки
речта си на високата степен на обществена опасност на извършеното от дееца
престъпление и факта, че същият е имал предходно осъждане за същото по вид
престъпление - чл.339, ал.1 от НК, прокурорът пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години. Предвид чистото съдебно минало на
дееца и настъпилите последици от реабилитация по право прие, че наложеното
наказание лишаване от свобода не следва да се търпи ефективно, а да бъде отложено
с максимално предвидения в закона изпитателен срок от пет години.Пледира
по отношение на приложеното по делото веществена
доказателство –самоделно направена пушка, същата на основание чл.53 от НК да
бъде отнета в полза на държавата. Прокурорът изрично посочи, че деецът следва
да бъде осъден да заплати и сторените разноски в хода на досъдебно и съдебно
производство.
Защитникът
на подсъдимия Д.Д.Ч. – адв.Е.С. от ДАК пледира за
признаване на подсъдимия за невиновен и постановяване
на оправдателна присъда спрямо него, поради недоказаност на обвинението. В защитната
си реч адвокатът подчерта, че развитата от прокурора обвинителна теза се гради
на предположения, а не на безспорно установени факти и доказателства, от които
да може да се извлече извод за виновното поведение на подсъдимия. Прие, че в
хода на разследването
по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които дисквалифицират
извършените процесуално-следствени действия като годни способи за събиране на
доказателства. В тази насока сочи, че намерената пушка при направения оглед на
местопроизшествието не може да бъде приобщено по делото веществено
доказателство, защото при извършването на това процесуално-следствено действие не
са спазени процесуалните изисквания и последващото съхранение. За да обоснове
защитната си теза за невиновното поведение на дееца адв.С. се
основа и на изложената от подсъдимия теза, в която
същият отрича да е носил оръжие при влизането си в местността „Кьосата”, където на практика е намерено и самоделното
оръжие. В подкрепа на застъпената защитна теза насочи подчерта, че липсват
конкретни доказателства, от които да съдим за това, кой е държал самоделно
направената пушка с монтиран на цевта оптически прицел, независимо от това, че
по нея са открити следи от кръв на дееца. С оглед на липсата на събрани
безспорни доказателства, от които да се съди за виновното поведение на дееца,
защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда от съда.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимият Д.Ч. дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, в които отрича изцяло факта, че е
притежавал процесната самоделна пушка, която е
намерена при огледа на местопроизшествието. Излага своя защитна версия, която
изцяло противоречи на обвинителната теза на прокурора и описаните в ОА
доказателствени факти.
В
предоставената му от съда „последна дума” по реда на чл.297 от НПК, подсъдимият
не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Отрича да е притежавал приложеното по делото веществено доказателство -
самоделна пушка с монтиран на цевта оптически прицел.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
доказателствена съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Местността
„****” е с национално значение на резерват и съставлява
държавна гора с обща площ от 2400 хектара. Площта на гората е заградена, тъй
като съставлява база за интензивно развъждане и ползване на дивеч, в която се
отглеждат и развъждат пет вида едър дивеч - рогат елен, лопатар, дивя свиня,
сърна и муфлон.
Местността функционира и е устроена в ловно стопанско отношение, която се
стопанисва от ТП „Държавно ловно стопанство”гр.Тервел, но в нея придвижването е
строго забранено. За целта освен наличните заграждения с ограда, са поставени и
указателни табели с надписи, забраняващи свободното придвижване на лица без
изрично разрешение на съответните власти.
На
14.10.2011 година в посочената местност се провеждал организиран лов за отстрелване на хищници. За целта директорът на ТП”Държавно
ловно стопанство”****–св.Ц.М. издал разрешително
за индивидуален лов на лицата, които е следвало да отстрелват
вредните хищници. Такова разрешително за индивидуален лов серия Л №0170409 /л.125/ е било
издадено и на св. Д.С., който изпълнявал длъжността зам.директор на ДЛС – гр.Тервел. Предпоставка за издаването
на въпросното разрешително за индивидуален лов се явява и обстоятелството, че
свидетелят към този момент е притежавал ловен билет №78438, членска карта
№251495 и удостоверение за подборно ловуване №5417. При тези обстоятелства и
след като му е било издадено разрешение да осъществи индивидуален лов на
хищници в местността „Кьосата”, св.С.
предприел съответните действия по ловуване.
Около
19.00 часа, на свечеряване С. поел сам по тъй нар. „**” от базата, като се
движел по черен горски път, наближавайки местността „Панорамата”, намираща се в
„Кьосата”. През цялото време той се движел бавно ,
като се оглеждал за наличието на хищници и най-вече за чакали. Популацията на последните
била придобила нараснала и това на практика застрашавало развъждането и живота
на останалите животни в базата за интензивно развъждане на дивеч. Със себе си
по време на лова свидетелят носил законно притежаваната от него пушка двуцевка,
модел „ТОЗ 34Р. Същата била снабдена с боеприпас 12 калибър, снаряден със сачми
3/0. Въпросните боеприпаси свидетелят сам си изготвял и използвал за
предназначение през времето на лов. За да улесни придвижването си и с оглед
установяване на целта, по която ще стреля, С. носил със себе си и електрическо фенерче.
При
придвижването си в района на пътя, намиращ се в близост до местността
„**** , св.С. се движил бавно и се ослушвал за вреден
дивеч, когато настъпвайки към въпросната нива на „Панорамата”, видял в
шубраците чакал. Светнал с фенерчето за да се убеди във възприятието си и след
това произвел изстрел по хищника. Веднага след произвеждането на изстрела С.
решил да се отправи към мястото, където е отстрелял чакала с намерение да се
убеди, че в действителност
го е убил. В този момент,
на известно разстояние от около 20 метра от него, леко в дясно от
посоката на произведения изстрел се изправил човек. Това бил подсъдимият Д.Д.Ч., който изправяйки се олюлявал. Същият бил облечен в
камуфлажни дрехи и камуфлажен фес и на гърба си носил раница /вещественото
доказателство приложено по делото/. На свидетеля С. му направило впечатление в
тъмнината, че в едната си ръка пострадалият държал предмет с неопределена
форма, а с другата придържал
към главата си. Стъписан от гледката, че пред него се изправя непознат човек,
който е ранен в главата и се олюлява, св. С. отправил веднага въпрос към непознатия:
„Ти кой си”?. В този момент С. получил отговор с респектиращ тон от непознатия,
който го предупредил да не го приближава. Едновременно с това последният
започнал да се отдалечава в обратна на свидетеля С. посока. Това
обстоятелство засилило породилите
се първоначални съмнения у дл.лице
на ДЛС Тервел, че непознатото лице няма разрешително да пребивава в резервата и
вероятно се е било установило с цел да бракониерства. Силно озадачен от
поведението на непознатия, който застрашително и респектиращо не допускал С. да
го наближи, а се отдалечавал в обратна посока, мотивирали свидетеля отново да
го запита – какво прави в резервата и има ли нужда да му се окаже помощ.
Въпреки отправената покана за помощ подс.Ч. отново със респектиращ и застрашителен
тон заявил към С. да не го наближава, при което продължил да се придвижва в
обратна посока по черния път. В даден момент, където пътят правил ляв завой,
пострадалият бил изгубен от полезрението на длъжностното лице. Възползвайки се
от това обстоятелство, че няма пряка видимост към него в този момент, той
изхвърлил носената самоделно направена пушка, която имало монтиран на цевта
оптически прицел. Следва да се отбележи, че процесното
оръжие е намерено впоследствие от разследващите органи, при извършения оглед на
местопроизшествието. Оръжието е открито с поставен патрон в патронника - боеприпас
7,62мм.
Силно
притеснен от създалата се ситуация св.С. продължил да
следва подсъдимия и да го уговаря да му помогне. В един момент, след като приел
увещанията на С. да му помогне и вече без носеното от него оръжие, пострадалият
склонил да му се помогне. Същият се върнал обратно в посока към свидетеля и го
приближил. При срещата на двамата С. забелязал, че от главата на подсъдимия
тече обилно кръв и той се намира в състояние, което е опасно за неговия живот и
здраве. Стъписан и силно притеснен от всичко това, С. хванал през тялото
пострадалото лице с намерение да го придържа и по този начин двамата започнали
да се придвижват. Тъй се движели много трудно и бавно, а и от раната на
пострадалото лице обилно кървяла, С. решил да се свърже по мобилния си телефон
със св.В.И. /негов колега назначен на длъжността „лесничей”
в ДЛС Тервел/. При направения опит да се свърже с него се оказало, че на това
място от резервата няма обхват на мобилна клетка. Именно поради тази причина С.
изоставил за определено кратко време сам подсъдимия, като потърсил място
/височина/, от която да може да осъществи връзка по мобилния си телефон със
своя колега. След направени няколко неуспешни опита, най-
накрая успял да се свърже със св.В.И.. Обяснил
му за тежката ситуация в която се намирал, както и че
има ранен човек, който се нуждае да му бъде оказана спешна помощ. За целта св.В.И. пристигнал на място около 19,40 часа със служебен
автомобил, при което двамата със С. откарали подсъдимия до ФЦСНМП гр.Тервел. Там на място, свидетелите П. Йорданов и Н.М. / назначени като
фелдшери във филиала за Спешна медицинска помощ в гр.Тервел/ оказали първа
помощ на пострадалия. Въпреки това, крайно влошеното общо здравно състояние на дееца
наложило същият да бъде транспортиран до СО на МБАЛ-Добрич. В това здравно
заведение на подсъдимия Д.Ч. е направена операция на
главата и същият е бил оставен под лекарско наблюдение.
Така
установената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от всички
събрани по делото свидетелски показания, отчасти обясненията на подсъдимия Ч.,
както и другите приложени по делото писмени доказателства, които съдът приобщи
по предвидения в НПК процесуален ред - протоколи за оглед на местопроизшествие,
протокол за оглед на веществени доказателства, изготвения фотоалбум
, СМЕ, ДНК биологични експертизи, балистична експертиза и други писмени
доказателства, относими към разглеждания наказателен
спор.
За да формира вътрешното си убеждение на
основание чл.14 от НПК въз основа на приобщените в
хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
Безспорно
за разкриване на обективната истина по делото от първостепенно правно значение
за съда се явяват показанията на св.Д.С., депозирани
още в хода на досъдебното производство пред разследващите органи както и пред
настоящия съдебен състав. По своята същност и насока тези гласни доказателства
съдът намира за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и константни. В
показанията си свидетелят описва с подробности и в детайли конкретни фактически
обстоятелства, които допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Съдът
счита, изложените фактически обстоятелства от този свидетел не стоят изолирано
от останалите събрани по делото доказателства, а напротив. Същите намират опора
в събраните по делото доказателства и се подкрепят от тях, от което без съмнение
съдим и за виновното поведение на дееца, осъществил инкриминираното престъпно
деяние. В този смисъл, показанията на С. следва да бъдат ценени не само като
самостоятелен доказателствен източник, но така и на плоскостта на другите
събрани по делото доказателства. Именно по този начин придобиваме и ясна
представа за съществуващата фактическата обстановка на описаното в ОА престъпление.
При
подлагането на анализ и преценка на достоверността на тези гласни доказателства
не бива да се подминава факта, че именно св.С. първи е
възприел състоянието
на подс.Ч., в което последният се е намирал
непосредствено след произведения изстрел. Именно този свидетел описва
състоянието и поведението на дееца,при това с подробности и в детайли. А това
несъмнено спомага да придобием цялостната картина на фактическата обстановка
въз основа на изложените конкретни релевантни обстоятелства. Несъмнено, че от
показанията на С. съдим и за съмнителното поведение на подсъдимия в този момент,
което очевидно е било насочено към извършване на действия по прикриване на
носеното оръжие / самоделната пушка/. Съобразявайки изложените обстоятелства и
факти от св.С., ценени на доказателствената плоскост
на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие, че
следва да кредитира изцяло и безрезервно показанията на свидетеля.
Макар
и на по-заден план от правно значение, но също в подкрепа на изложената от
прокурора обвинителна теза, съдът счита, че се явяват показанията на свидетелите
В.И., П.Г., Н.М., тези на поемните
лица Н. Нейков и И.И., разпитани в качеството на
свидетели. В разрита си пред съда посочените свидетели разкриват отделни
фактически обстоятелства и данни, които разгледани на плоскостта на останалите
събрани доказателства, също допринасят за изясняване на конкретни правнорелевантни факти, относими
към инкриминирания наказателен спор. В този аспект, съдът счита, че показанията
на тези свидетели не следва да се разглеждат изолирано и самостоятелно, а само
на фона на останалите събрани по делото доказателства. И това е така, тъй като
отделните свидетели са били очевидци на определени обстоятелства, които
разгледани на фона на другите безспорно установени обстоятелства, допринасят за
изясняване и разкриване на обективната истина. Съдът прие, че по своята насока
и същност показанията на свидетелите В.И., П.Г., Н.М.,
както и на поемните лица Н. Нейков и И.И. са вътрешно безпротиворечиви,
константни и логически издържани, поради което кредитира тези гласни
доказателства като правдиви и достоверни.
А
що се отнася до депозираните обяснения от страна на подс.Ч., същите съдът намира
за вътрешно противоречиви, логически неиздържани и неправдоподобни. И това е
така, тъй като обясненията на дееца противоречат изцяло на останалите събрани
по делото писмени и гласни доказателства. Нещо повече. Същите драстично се
разминават и с конкретни безспорно установени доказателствени факти, които насочват по неоспорим
и категоричен начин именно към виновното поведение на дееца,обективирано в инкриминираната
престъпна проява. Така например, в лансираната пред съда защитна теза подс.Ч.
сочи, че е излязъл да се разкара с фотоапарат и бинокъл, с фес на главата и
фенерче. Намеренията му били... да снима нещо интересно, при което без да
разбере навлязъл в местността „Кьосата”, за която той
отрича да е чувал някога? Всъщност, местността се намира в непосредствена близост
до гр.Тервел и е всеизвестно на всички жители в околността, че същата е с
национално значение на резерват, тъй като представлява държавна гора с обща
площ от 2400 хектара, която на практика е база за интензивно развъждане и
ползване на дивеч. Много странно, а и учудващо е изявлението на подсъдимия при
условие, че същият е бил приет за ловец от 2005 година, ходил е на лов / по
неговите обяснения пред съда/, макар, че към момента не практикува ,
поради не плащане на дължимите вноски. Още по странно се възприема твърдението
на дееца, че не е могъл да разбере това, че навлиза в базата за развъждане на
дивеч, след като е видял оградата, която по неговите думи сам е прескочил.
Всеизвестен е и фактът, че резерватът „Кьосата” е
обграден от всички страни с висока ограда, което на практика възпрепятства
свободното преминаване на хора в този район на гората. Отделно от това, в „Кьосата” има поставени табели с указания за забрана на
свободното преминаване на външни лица без изрично разрешение на съответните
власти. При тези обстоятелства, след като съобразим факта, че деецът е ловец и
е ловувал преди това, твърдението му в насока на това, че не е знаел къде се
намира, е повече от несериозно и неправдоподобно.
На
следващо място, изцяло несъстоятелно съдът намира и твърдението на подсъдимия,
че е носил със себе си бинокъл и фотоапарат, с които е имал намерение да снима
интересни обекти в околностите. Тези твърдения изцяло се компрометират от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С., В.И.,
свидетелите Н.М. и П. Йорданов, които отричат деецът да е носил такива
принадлежности. Така например, в показанията си св.С.
твърди безпротиворечиво пред съда, че подсъдимият не
е имал нито фотоапарат, нито бинокъл. В подкрепа на същите се явяват и
показанията на св.В.И., който заедно с св.С. пръв пряко, в качеството си на очевидец е възприел
облеклото на подсъдимия и носещата от него раница. Такива вещи не са установени
при извършените два огледа на местопроизшествието. Ако в действителност деецът
е имал такива принадлежности, с които да си служи, то същите биха били на него
към този момент,непосредствено след неговото прострелване. Изцяло в подкрепа на
изложените обстоятелства, че деецът не е носил със себе си бинокъл и фотоапарат
са и показанията на свидетелите Н.И. и П. Йорданов,
които непосредствено след откарването на подсъдимия в медицинския център, в
качеството си на фелдшери са оказали първа медицинска помощ на пострадалия Ч.. При тези обстоятелства, повече от очевидно е, че
твърдението на подсъдимия за това, че е
носил със себе си фотоапарат и бинокъл е теза, която цели да затвърди несъстоятелността на общата лансирана теза, за
разходка из гората , а не за бракониерски лов.
В
застъпената пред съда теза подс.Ч. изтъква и друго обстоятелство, което не следва да се
възприема като обективно и достоверно. Така например, според него той е бил
прострелян в момент, когато се е разхождал и е бил в изправено положение. Твърдяното обстоятелство се опровергава по категоричен начин
от изготвената СМЕ, комплексна такава и заключението на вещите лица.
С
оглед установяване на на получените уврежданията по
тялото, главата , крайниците при станалия инцидент,
както и механизма на получаване, в хода на досъдебното производство е назначена
СМЕ. От заключение на вещото лице по нея
е видно, че при прегледа на подс.Д.Ч. са установени следните травматични увреждания: Контузия
на главата. Контузия на мозъка.Кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка. В експертното си заключение вещото лице сочи още, че
установените увреждания са резултат от действие на проектил
от огнестрелно оръжие и биха могли да се получат по време и начин, както сочат
предварителните данни в производството. Контузията на мозъка и кръвоизлива под
твърдата мозъчна обвивка са обусловили разстройство на здравето временно опасно
за живота.Останалите увреждания според експерта са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота..
Разследващите
органи в хода на досъдебното производство са назначили и друга комплексна СМЕ /
комплексна/ с оглед на необходимостта да може да се определи вероятното
разстояние, от което св.С. е произвел изстрела срещу
пострадалото лице Д.Ч.. Същата е изготвена по писмени
данни въз основа на показанията на пострадалия и показанията на произвелия
изстрела Д.С.. От заключението на вещото лице е видно,
че установеното нараняване на пострадалия Ч. в областта на дясно слепоочие и на
меки черепни обвивки е като разкъсно-контузтна рана, разположено хоризонтално и леко косо, с ход
отпред назад, по допирателната на черепа. Нейната ширина е 6-8 мм.тази рана е
резултат от пробивно действие на проектила, попадащ тенгенциално на
дясното слепоочие и причиняващ раната. Налице е пряко непосредствено действие
на проектила / разкъсване на меки тъкани / и непряко
странично действие от енергията на ударната вълна , която се разпространява
както по направление от проектила, така и в
страни от него / установен е лентовиден
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и малки контузионни
огнища/. Според заключението на вещите лица се касае за единичен изстрел от
далечно разстояние със сачмен заряд,
както и че поражението би могло да се
получи от една сачма с размери 13.0 с диаметър около 8 мм. Вещите лица са посочили че приемат,
че вследствие на възпроизведен изстрел с ловно оръжие снарядено
със сачми 13.0 и от разстояние 35 метра
от следствения експеримент се е получило нараняването на черепа на подсъдимия Ч..
В
хода на досъдебното производство е представена за изготвяне на балистична
експертиза двуцевна, гладкоцевна ловна пушка модел
„ТОЗ-34Р, с фар.№9611128, притежание
на св.Д.С.. Ведно с пушката св.С.
предал с протокол за доброволно предаване от дата 15.10.2011 година и гилзата
от произведения изстрел. От заключението на вещите лица по извършената
балистична експертиза е видно, че с представената за изследване пушка модел
„ТОЗ-34Р” е възпроизведен изстрел , като предадената
гилза съответства по всички технически характеристики, даващи възможност именно
с този вид боеприпас да бъде възпроизведен изстрел с изследваното огнестрелно
оръжие.
В
съдебното производство и въз основа на отправено искане от страна на защитата
за изясняване на конкретни обстоятелства, при които св.С.
е произвел изстрела с пушкаТОЗ-34Р 12 калибър, както
и възможността вследствие на този изстрел да се получат описаните травматични
увреждания у подс.Ч., съдът назначи последваща комплексна СМЕ. От
заключението на вещите лица, което съдът намери за научно обосновано и изчерпателно
става ясно, че установеното огнестрелно нараняване в дясното слепоочие на Ч. би
могло да се получи от възпроизведен изстрел с галдкоцевна
пушка ТОЗ-34Р 12 калибър, както и всяко друго огнестрелно оръжие, притежаващо
същата характеристика ,при произведен изстрелот около 35 метра разстояние. Нараняването според
експертите отговаря да е получено от тангенциално действие/ по допирателната/
за дясното слепоочие на Ч. на проектил с дм. около 8-9 мм, какъвто е диаметърът на проектилите, с които е бил снаряден ловния патрон 12
калибър №13.0.Съпоставяйки данните от делото за наклона на терена,
местоположението на възпроизвеждащия изстрела и пострадалия експертите са
достигнали до извода, че подобно нараняване може да се получи при изправено положение
на възпроизвеждащия изстрела и приклекнало положение с хоризонтално или малко
повдигната глава за пострадалия, обърната с лице към посоката от която е произведен изстрела.
Изложените експертни заключения по назначените
и приети от съда СМЕ-зи с категоричност опровергават
и отхвърлят изложеното от подс.Ч. твърдение, че в момента на произвеждане на изстрела от
пушката на св.С., той се е намирал в изправено
положение на тялото. И това е така, тъй като всеизвестен факт е, че при
произведен изстрел с ловно оръжие с гладка цев и боеприпас 13х№, в който има снарядени от девет до дванадесет сачми, с увеличаване на разстоянието от което се стреля до целта, сачмите се
разпръскват на по-голямо разстояние една от друга. В този случай, ако приемем, че
от така установеното от експертизата разстояние от 35 метра, от което е св.С. е произвел изстрела с гладкоцевната
пушка ТОЗ-34Р по целта и подсъдимият в този момент се е намирал в изправено
положение на тялото, е невъзможно същият да получи едно единствено нараняване
от една сачма. В тази хипотеза възможността тялото му да бъде поразено от
повече на брой сачми е повече от очевидно и логично. В нашия случай, поради
приклекналото си положение подс.Ч. е попаднал в периферията на снопа сачми, който е летял
към него след произвеждане на изстрела от гладкоцевната
пушка. При това, нанесеното телесно увреждане правилно е преценено, че е
получено вследствие на определено положение на тялото и главата, а именно:
приклекнало положение на тялото и хоризонтално или леко повдигната глава на
пострадалия, обърната с лице към посоката,
от която е произведен изстрела.
В
хода на досъдебното производство и през хода на съдебното производство
подсъдимият поддържа неизменно тезата, че не е носил никакво оръжие със себе си
и намерената при огледа самоделна пушка с монтиран на цевта оптически прицел не
е негова. Тази негова теза съдът намира за неправдоподобна и изцяло
несъстоятелна. До този правен извод стигаме, след като съобразим намерените
веществени доказателства при извършения оглед на местопроизшествието и
оставените от дееца следи по тях.
С
оглед изясняване на конкретни релевантни обстоятелства, във връзка с иззетите
при извършените огледи на местопроизшествието веществени доказателства - суха
клонка трева с полепнала червеникаво - кафява незасъхнала течност; зелено
листо с червена незасъхнала течност; два
броя листа , по които има незасъхнала
червено-кафява течност и марлен тампон с кръв
от оптически мерник на самоделна пушка, е била назначена биологична експертиза
/л.59/.От заключението на вещите лица по представените за изследване обекти/
респ. веществени доказателства/ се доказва наличие на кръв, която има човешки
произход. Експертите са посочили, че човешката кръв по част от обектите /№1 и
2/ е от кръвна група 0 /алфа, бета/.
В
хода на разследването е назначена и ДНК експертиза, от заключението на вещото
лице на която е видно, че предадената доброволно с протокол шапка от дееца, с
която същият е бил по време на прострелването и кръвта, установена по отпическия прицел на намерената при огледа самоделна пушка
имат еднакъв ДНК профил, напълно съвпадащ / л.83-85,
ДНК-93/.
С оглед изясняване по категоричен начин дали в
действителност установения ДНК профил по пушката е именно ДНК профила на
подсъдимия Ч., съдът при първоначалното разглеждане на делото е назначил нова
ДНК експертиза /л.123 от делото/. В този случай за
изготвяне на експертното заключение и произнасяне по поставените въпроси е
иззет билогичен материал –кръвна
проба от подсъдимия. От заключението на вещото лице е видно, че кръвта по
мерника на пушката и кръвта по шапката и обтривката
от мерника има ДНК профил, който показва напълно съвпадение с ДНК профила на подс.Д.Ч.. Експертът
е посочил, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният
материал е оставен от някой друг индивид , освен подс.Ч. е 1 на 8 800 000 000 000. Тези
резултати представляват категорично доказателство, че човешката кръв по мерника
на пушката, изследвана като обект №1 произхожда от Д.Ч.,
а така също и че човешката кръв по шапката и обтривката
от мерника от пушката изследвани в ДНК експертиза на ВД №12/ДНК-93 на
БНТЛ-ОДМВР-Бургас също произхожда от подсъдимия Д.Ч..
Процесното
оръжие, което подсъдимият е носил със себе си и е приложено по делото като
веществено доказателство е намерено при повторния оглед на местопроизшествието.
Самоделната пушка е намерена при извършения повторен оглед на 15.10.2011
година, който е извършен на дневна светлина от разследващите при локализиране
на мястото, посочено от свидетеля С.. Открита е в
непосредствена близост до онова място, посочено от свидетеля /същото е
локализирано от разследващите органи/, по думите на който
подсъдимият се е придвижил и отдалечил непосредствено, след като е бил вече прострелян.
В подкрепа на изложеното описание на поведението на дееца са и откритите петна
от червена течност, които впоследствие са били предмет на изследване в
назначените биологична и ДНК - експертизи.
В
хода на съдебното следствие от страна на защитата бе изразено становище, че
протокола за оглед на местопроизшествие не следва да се приема от съда като
годно процесуално следствено действие и способ за доказване на обвинението, поради
наличие на процесуални нарушения, допуснати при неговото съставяне. В подкрепа
на това становище изтъкна като аргументи, че на първо място неправилно в
протокола за оглед на местопроизшествие от дата 15.10.2011 година е вписано
името на св.Д.С.. Съдът счита, че в случая се касае за
допусната техническа грешка, която по никакъв начин не опорочава изложените в
обстоятелствената част на протокола обстоятелства, относно намереното
веществено доказателство - самоделна пушка. Още повече, че тези фактически
обстоятелства са закрепени / удостоверени/ с подписа на и двете поемни лица, участвали в огледа на местопроизшествието - Н.П. Нейков и И.П.И..
Като
несъстоятелни и неприемливи съдът намира претенциите на защитата и в насока на
това, че едното от поемните лица /респ. И.П.И./ не е присъствало постоянно и неизменно при извършващите
огледа разследващи органи. И това е така, тъй като неизпълнението на задължението
от страна на поемното лице не е обстоятелство, което би
могло да дисквалифицира протокола за оглед на местопроизшествие, като годно
процесуално-следствено действие и способ за събиране на доказателства. Ето
защо, съдът не възприема развитата защитна теза, че след като пушката не е
взета и съхранена по предвидения в НПК ред, то същата не може да бъде
веществено доказателство по делото.
А
колкото до претенциите, в които се изтъква, че липсата на каквито и да са дактилоскопни следи по намерената самоделна пушка, вкл. и
негодни такива, което налагали извода за
това, че подсъдимият не е държал процесната пушка,
съдът намира за неприемливи. Действително, че по намерената пушка не са открити
дактилоскопни следи, но този факт сам по себе си не
води до извода, че пушката не е била в негова фактическа власт. Очевидно е, че
липсата или не откриването на оставени дактилоскопни
следи по самоделната пушка можем да отдадем на факта, че предметът е престоял
на открито, при определени атмосферни условия, които са оказали пряко влияние
върху него и безспорно са довели до заличаването на следите.
Основният довод, на който се основава
защитната теза е този, че според обясненията на подсъдимият Ч. заедно със
св.С. е имало друго лице, което е останало с неустановена самоличност. Подкрепя
се извода, че оръжието вероятно е било подхвърлено от това лице, самоличността
на което така и не е била установена в хода на разследването. Тези
несъстоятелни доводи съдът отхвърля изцяло като неправдоподобни, тъй като не
намират опора в събраните доказателства по делото. Нещо повече. Твърденията за
наличието на втори човек, който е бил на мястото на инцидента заедно със С. по
време на възникване на инцидента, се отхвърлят категорично не само от
свидетеля, но така също и от лицето, притекло се първо на помощ при така създалата
се ситуация - св.В.И.. В разпита си пред съда същият
отрича категорично да е имало друго лице, освен св.С.
и простреляният Ч.. Потвърждава, че единствено тях двамата
е заварил на местопроизшествието. Ето защо, съдът намира тази версия за
неправдоподобна и несъстоятелна.
Намерената при огледа на местопроизшествието
пушка с дървен приклад и ложа с монтиран над цевта оптически прицел и намерения
в нея боеприпас е била предмет на назначена от съда балистична експертиза, при първоначалното
разглеждане на делото. От представеното заключение на вещото лице по нея е
видно, че представената за изследване пушка с дървен приклад, ложа и монтиран
на нея оптически прицел се определя, като самоделно огнестрелно оръжие с нарезна цев, пригодено за стрелба с патрони калибър 7,62/39
мм. Същата е технически неизправна, но годна да произвежда изстрели и според
ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Намереният в нея боеприпас е патрон за
автомат „Калашников” с диаметър на куршума 7,62мм и дължина на гилзата 39 мм. Експертът
сочи още, че това са стандартни патрони със сравнително доста добра мощност,
бойни патрони имало такива и ловно изпълнение с мек връх. В заключението си
експертът пояснява и понятието техническа неизправност, а именно, че всички
самоделни оръжия, тъй като не са минали експертен контрол в завод, не са
изпитани технически се водят технически неизправни. Това понятие важи за всички
самоделни оръжия, без значение какво ще бъде пистолет или пушка.
С оглед на изложената и възприета от съда фактическа
обстановка, основаваща се на конкретно установени факти в хода на разследването
и в съдебното следствие, съдът прие, че следва да кредитира обясненията на
дееца единствено в тази им част, в която същите потвърждават фактически
обстоятелства, които съдът прие за безспорно установени. В този смисъл, може да
се възприемат като правдиви твърденията на Ч. отнасящи се за времето и мястото,
където е бил прострелян и сочените обстоятелства, отнасящи се до оказаната му
медицинска помощ в медицинския център в гр.Тервел и
впоследствие в МБАЛ-гр.Добрич. В останалата си част обясненията
на дееца не следва да се кредитират, а отхвърлят като неправдоподобни и недостоверни.
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства
съдът прие, че подсъдимия Д.Д.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението,
вменено му във вина от
РП-Тервел с обвинителния акт, поради което го призна за виновен в това
че:
На 14.10.2011 година в местността „Кьосата”,
находяща се в общ.Тервел, обл.Добрич държал огнестрелно
оръжие –самоделно направена пушка, с нарезна цев,
калибър 7,62 и боеприпас - 1 брой патрон калибър 7,62 мм без да има надлежно
разрешение за това, поради което и на основание чл.339, ал.1, пр.2-ро от НК.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че към дата 14.10.2011 година без да има
надлежно разрешение за това, подсъдимият Ч. е осъществил държане на огнестрелно
оръжие - самоделна направена пушка, с нарезна цев,
калибър 7,62 мм и боеприпас - 1 бр. патрон калибър
7,62мм. С оглед на горното съдът прие, че деецът е осъществил състава на престъплението, в
което е обвинен, тъй като изпълнителното деяние съгласно чл.339,ал.1 от НК се изразява в три форми – придобиване, по какъвто и да
е начин,; държане или предаване другиму на взривове, огнестрелно оръжие или
боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение. За съставомерността
е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния случай
спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на огнестрелно оръжие и
боеприпас. Съставомерно по чл.339,
ал.1 от НК „държане„ ще е налице винаги, когато за
огнестрелното оръжие и боеприпаса няма надлежно разрешение, и оръжието и
боеприпаса обективно се намират във фактическа власт на дееца, без оглед на
продължителността - часове, дни или по-дълъг период от време. Фактът на държане
на посочените и поставени под специален контрол вещи, е достатъчен сам по себе
си да приемем за съставомерността на престпъното деяние.При това е без
значение начина на възникване на самото държане като фактическа власт на вещите.
Настоящият съдебен състав счита, че от обективна страна бе доказано такова
държане, по смисъла, който законодателят е заложил в посочения текст от закона,
за да е налице състава на престъплението по чл.339,ал.1,
пред-второ от НК, тъй като към дата 14.10.2011 година
подсъдимият Ч. не е притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно
оръжие - - самоделна направена пушка, с нарезна цев, калибър 7,62 мм и боеприпас - 1 бр. патрон
калибър 7,62мм. В насока на изложените съждения съдът намира за необходимо да
посочи, че намирането у някого на огнестрелно оръжие и боеприпас, за които няма
надлежно разрешение поначало е достатъчно като факт, за да възникне за този
субект наказателна отговорност за „държане” на това оръжие и боеприпас по
смисъла на чл.339, ал.1 от НК. Ето защо, упражнената
фактическа власт върху вещите сама по себе си обективира в достатъчна степен и
умисъла на дееца, стига разбира се да не са налице други обстоятелства, които
да го изключват. А такива в разглеждания касуз не са налице.
Подсъдимият
Д.Д.Ч. е наказателно отговорен субект. Същият е бил пълнолетен
към момента на извършване на инкриминираната престъпна проява, разбирал е свойството
и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си. В хода на
съдебното производство не бяха събрани доказателства, от които да съдим за
наличието на психични заболявания, които да изключват неговата наказателна
отговорност.
От
субективна страна може да се приеме, че деецът е осъществил деянието с ясно
съзнание за обществено-опасния характер на извършеното и неговите правни
последици, като е искал пряко настъпването им. В този смисъл, престъплението е
осъществено от дееца при условията на пряк умисъл по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от
НК. За придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпас е предвиден
специален режим, какъвто деецът в случая не е притежавал.
Като
причини за извършване на престъплението могат да се посочат – незачитане от
страна на подсъдимия на законоустановения ред в Р.България,
както и на правилата на
ЗОБВВПИ.
/По
отношение размера на наказанието и неговата индивидуализация/:
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация съдът, след като съобрази
предвиденото в НК наказание, степента на обществена опасност на дееца и тази на
осъщественото от него престъпно деяние, подбудите за негово извършване и наличните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, прие следното:
Подсъдимият
Д.Д.Ч. е 26-годишен български гражданин, от турски произход,неженен, със средно образование неосъждан,
безработен, с начално образование. От представената справка за съдимост /извлечение
от бюлетина за съдимост/ е видно, че към момента деецът е неосъждан,
тъй като са налице последиците от настъпила реабилитация по право /По отношение
на Присъда №35/12.06.2007 година по НОХД №68/2007 година на РС-Тервел, която е
влязла в законна сила на 28.06.2007 година. С тази присъда Ч. е признат за виновен за извършено
по чл.339, ал.1, пр.1-во от НК престъпление- придобил
и държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.1, пр.2-ро
от ЗКВВБ- пневматична пушка „Байкал”, конструктивно променена в огнестрелна,
годна за стрелба с малокалибрени флоберни патрони и 1
бр.боеприпас-флоберов патрон, без да е притежавал
надлежно разрешение/. Предвид това обстоятелство може да се приеме, че
настоящото деяние не е инцидентна проява в поведението на дееца, а по скоро показател
за това, че той има наклонност към осъществяването на посоченото по вид
престъпление / по чл.339,ал.1 от НК/. Горното
свързваме безсъмнено с влечението му за бракониерстване и ловуване в разрез с
установените правила и закона.
Съобразявайки
приложените по делото писмени доказателства, съдът прие, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимия при превес на смекчаващите над отегчаващите
вината обстоятелства. За смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на други водени и незавършени
наказателни производства спрямо него. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
прие липсата на критично отношение и последващо разкаяние от извършеното
престъпно деяние. А колкото до обществената опасност на самото престъпление,
съдът я намира за висока, тъй като се обуславя от непосредствения обект на
засягане на самите обществени отношения. Безусловно последните свързваме с
безопасното боравене с общоопасни средства, каквито
са огнестрелните оръжия и боеприпасите, засягащи и потенциално застрашаващи живота и
здравето на гражданите. От това следва, че самото „държане” на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, при хипотезата на конкретната правна норма представлява
престъпление със сравнително по-висока степен на обществена опасност. При
уреждане на съставомерните признаци на състава,
законодателят е отчел действащите в страната и в момента обществени отношения,
необходимостта от по-интензивна защита на телесния интегритет на гражданите от
настъпването на увреждания, посредством такива източници на повишена опасност,
каквито се явяват огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях.
Предвиденото
в НК наказание за престъплението по чл.339, ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок от две до осем години.
Съдът, след като съобрази по-ниската степен на обществена опасност на дееца и сравнително
младата му възраст, а от друга страна по-високата степен на обществена опасност
на проявата, ръководейки се от наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, определи наказанието на основание чл. 54 от НК в самия законов минимум- две години лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия съдът прие, че наложеното наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години не следва да търпи ефективно от дееца, а същото да се отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК с един
по-продължителен изпитателен срок от четири
години. На практика с отлагане на изпълнението на наказанието съдът прие, че на подсъдимия ще се предостави
реална възможност да докаже с поведението си, дали желае
да се поправи
и превъзпита в спазване на законите и добрите
нрави или обратното. При това същият няма да бъде откъсван от
обичайната си домашна среда, което всъщност би спомогнало и за неговото
по-бързо и ефективно превъзпитаване и
поправяне. Наред с реализиране на
целта на тъй нар.”специална
превенция” на закона съдът прие, че с налагането на това по
вид и размер наказание ще се въздейства възпитателно и предупредително
и по отношение на останалите членове
на обществото, като с това
се постигнат целите и на генералната превенция, очертана в нормата на чл.36 от НК.
На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата
приложеното по делото веществено доказателство - самоделно направена пушка, с нарезна цев, калибър 7,62 мм и боеприпас - 1бр. патрон, калибър 7,62 мм, което да се предаде на служба „КОС”
при ОД на МВР-Добрич.
На осн.чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата и вещите
приложените по делото веществени доказателства: 1 бр. маскировъчна
шапка със засъхнали червеникави петна по нея; зелена торба тип „мишка” със
засъхнали червеникави петна по външната й част; две зелени листа със засъхнала
червеникава течност по тях;суха клонка трева с полепнала червена незасъхнала
течност; зелено листо със засъхнала кръв по него; тампон с иззета кръв от
оптичен мерки, монтиран върху самоделна пушка. След влизане в законна сила на
настоящата присъда посочените веществени доказателства, поради ниската им
стойност следва да бъдат унищожени.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ч. да заплати сторените в хода
на досъдебното производство и съдебното производство разноски в общ размер -
2 162,99 лв. /две хиляди сто шестдесет и два лева
и деветдесет и девет стотинки/, от които 872,09 лв. /осемстотин
седемдесет и два лева и девет стотинки/ разноски по сметка на ОД на МВР
гр.Добрич, съдебни разноски в размер на 840,90 лв. по сметка на РС-гр.Тервел,
както и 450.00лв / четиристотин и петдесет/ лева съдебни разноски по сметка на
РС-Добрич.
По горните съображения съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: