Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав,
в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Вяра
Баева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12646 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В.Й.С. е предявил срещу ответника АДМИРАЛ Маркетс Ю Кей Лтд, действащ чрез
своя клон в страната Адмирал Маркетс Ю Кей – клон
България обективно
съединени искове, както следва:
1). с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с
чл. 82, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за прогласяване на нищожност на
брокерски договор за търговия с финансови инструменти от 13 септември 2018 г.;
2). частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представлява част
от дължимите за връщане парични средства общо в размер на 179 670.00 лева, представляващи получени от инвестиционния
посредник въз основа на нищожния договор;
и при условията на евентуалност:
3). с правно основание чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 82 и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
34 679.64 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията на
инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032.61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 20.04.2020 г. – 16.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищецът В.Й.С.
твърди следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: нищожност на брокерски договор
за търговия с финансови инструменти 13 септември 2018 г. поради липсата на
изискуемата от чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ писмена форма, по който ответникът не му
предоставил общи условия и тарифа и не е осъществил необходимите стъпки за
постигане на най-добър резултат от него като „непрофесионален клиент“, като
какъвто клиент дори и не бил уведомяван за мястото на изпълнение на поръчките;
получени по нищожния договор от ответника заплатени от него парични средства
общо в размер на сумата от 179 670.00 лева, които следвало да бъдат
репарирани като получени по нищожния договор; при евентуалност възникване на 13
септември 2018 г. между страните на правоотношение по брокерски договор за
търговия с финансови инструменти с ответника, предоставящ инвестиционни услуги
като инвестиционен посредник в страната с установяването на клон, осъществено с
откриването на сметка за търговия в електронна форма, за която не му е
извършвана оценка за целесъобразност и чрез която е търгувал финансови инструменти;
осъществявана от 17 септември 2019 г. търговия с предлагани от ответника деривативни финансови инструменти върху петрол – WTI,
същността на която (извършване на търговия с дериват, а не с базовия продукт
петрол) не му била разяснена от ответника и която представлява високо рискова
търговия, осъществявана от него при маржин с
инвестиционния посредник (определена сума пари, служеща за гаранция, при
неуспешна за клиента търговия); предлагани от ответника цени на WTI, близки до
пазарните такива, но не и на предлаганите такива на 20 април 2020 г., които
били с драстична разлика от пазарните, представляващи отрицателни цени на
продукта WTI на всички световни пазари, когато и ответникът го е поставил в
невъзможност да продаде вече закупените позиции в WTI, включително и като
автоматично е затворил позициите му, в резултат от което ищецът е претърпял
загуба по сделките през периода 12 март 2020 г. – 17 април 2020 г. общо в
размер на сумата от 34 679.64 лева; при правилно отразяване от ответника на цената на затваряне на сделките е
следвало да реализира не загуба от сделките, а огромна печалба, която обаче и
предвид установената практика от ответника не само не се е позволявала на
клиентите на посредника, а и прехвърлял загубата си върху тях; осъщественото от
ответника нарушение на законовите изисквания да действа в най-добър интерес на
клиента, да създаде финансови инструменти подходящи за целевата група клиенти,
да управлява възникналия конфликт на интереси между него и ищеца (поддържайки
цена значително над пазарните и осигуряваща му реализирането на печалба) и да
извърши оценка за целесъобразност.
С оглед на гореизложеното претендира
прогласяване на нищожност на брокерски договор за търговия с финансови
инструменти от 13 септември 2018 г. и присъждане на сумата от 5 000.00
лева, представлява част от дължимите за връщане парични средства общо в размер
на 179 670.00 лева, представляващи получени от инвестиционния посредник
въз основа на нищожния договор, а при евентуалност за заплащане на сумата 34 679.64
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнение
на задълженията на инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032.61
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.04.2020
г. – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на
исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и разноските по производството.
В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника АДМИРАЛ Маркетс
Ю Кей Лтд, действащ чрез своя клон в страната Адмирал
Маркетс Ю Кей – клон България е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице твърдяното от
ищеца виновно неизпълнение на договора. Навежда доводи, че е изправна страна по договора и неговото действие да не е било преустановено
и след предявяване на настоящата
искова молба от ищеца. Навежда доводи, че договорът е
валидно сключен между страните при спазване на изискванията за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, чрез използване и поддържане на електронна
система, която позволява идентификация на клиента и данните за същия в
последователни стъпки – попълване на регистрационна форма, активиране на
сметка, известие за потвърждение за запознаване с необходимата информация за
предоставяните финансови услуги, включително и за високия риск от сключването
на договори за разлики (ДЗР), и съгласие за сключване на договора, водещ до
създаване на „профил на клиента“, обозначаван като „Кабинет на трейдъра“, достъпен с посочените от него имейл и парола,
осъществени от ищеца през периода 13 септември 2018 г. – 27 септември 2018 г.;
сключване на договора при общи условия, одобрени от регулаторния орган;
квалификация на ищеца като „непрофесионален клиент“, ползващ по-голяма защита
чрез ливъридж от 1:10; извършена на ищеца оценка за
целесъобразност преди сключването на договора на 27 септември 2018 година, при
която на същия са определение 60 точки; използване на платформа за търговия, предоставяна
от ответника като инвестиционния посредник, което е възможно след създаване на
клиентски акаунт и въвеждане на потребителско име и парола, като използваната
такава от ищеца е Meta trader
5, използвана в световен мащаб за търговия с ДЗР или CFD; внасяне на средства
по клиентска сметка след сключване на договор и приемане на общите условия,
осъществено от ищеца на 08.10.2018 г. със сумата от 10 000.00 лева; извършвани
от ищеца през периода 12.03.2020 г. – 17.04.2020 г. покупки и продажби на
финансови инструменти, включително и на процесните 12
сделки, представляващи договори за разлики, чрез използване на посочената
платформа, по която той е заемал позиция „купува“; сключването на тези договори
от клиента с инвестиционния посредник – ответник по настоящото производство, за
което същите са уведомени с обявените от посредника документи като общи
условия, политика и т.н., които като сделки за собствена сметка с финансови
инструмент не само не са забранени от закона, а и представляват основен вид
инвестиционна услуга; предпоставяне на загубата на
клиента от заетата от него позиция „купува“ и спад на цената на петрола WTI,
която поради липсата на единен спот пазар се определя
от брокерите въз основа на близкия месечен фючърсен
контракт или използване на комбинация от близки и далечни фючърсни
договори, респ. предприемане на законосъобразно затваряне на осем от позициите
по процесните сделки поради отсъствие на необходимия маржин за клиента, осъществил сам затварянето на останалите
четири позиции; наличие на спор относно изпълнението на процесните
12 сделки, а не на сключения между страните брокерски договор, неприложимост към този спор на
българското материално право, а на избраното от страните по договора право –
законите на Англия, по арг. от чл. 27,1 от общите
условия и чл. 3 във вр. с чл. 6, пар.
4, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорните
задължения (Рим I), и на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП поради попадане в
изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.
Съдът,
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
В конкретния случай е налице спор
между страните, относно осъществявана търговия с финансови инструменти, в която
ищецът В.С. с местожителство в Република България е действал като
„непрофесионален клиент“ на ответника, извършвал дейност като инвестиционен
посредник чрез установения за дружеството клон в страната. За разглеждането на
този спор българският съд е сезиран преди края на преходния период за Обединеното
кралство Великобритания, в което се намира седалище на ответника, поради което
приложим за преценката на компетентността му са разпоредбите на Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – арг. от чл. 67, пар. 1 от
Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.
В Регламент (ЕС) № 1215/2012 е
предвидена обща и специална компетентност на съдилищата на държавите членки на
ЕС. Съгласно чл. 4, пар. 1 във вр.
с чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 искове срещу търговски дружества, които
имат седалище в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава
членка. Когато обаче искът се предявява срещу дружество, което е със седалище в
държава членка, но спорът е свързан с договор, същият може да предяви в друга
държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на задълженията по него
или в съдилищата на мястото, където се намира клонът, от дейността на който е
произтекъл спорът между страните – чл. 7, пар. 1 и 5
от Регламент (ЕС) № 1215/2012, уреждащи някои от хипотезите на специалната
компетентност на съдилищата.
Специална компетентност е
предвидена и при договорите, сключени с физическо лице – потребител, която
възлага компетентност по предявени от потребителя искове както на съдилищата на
държавите членки по седалището на ответника, така и на съдилищата по мястото,
където е местоживеенето на потребителя – чл. 17, пар.
1 и чл. 18, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Разпоредбата на чл. 17, пар. 1 от Регламент (ЕС) е
тълкувана по отправяни преюдициални запитвания до
Съда на ЕС. В решенията по тях (решение на Съда от 3 октомври 2019 г. по дело
C‑208/18 на СЕС и решение от 2 април 2020 година по дело C‑500/18
на СЕС) е прието, че тази разпоредба от правото на ЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че физическо лице, което съгласно договор като финансов договор за
разлики, сключен с дружество за търговски посреднически услуги, извършва
финансови сделки чрез посредничеството на дружеството (предприятието), може да
се квалифицира като „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако сключването
на посочения договор не попада в търговската дейност или професията на това
лице, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Правният спор, предмет на
производството по делото, е възникнал от дейността на клона на ответника,
установен в страната и чрез който последният е осъществявал дейността си на
инвестиционен посредник. Нещо повече, при изложените от страните твърдения и
въз основа на представените от тях доказателствени
средства следва, че мястото на изпълнението на задълженията на инвестиционния
посредник като страна по договора, респ. по възникналото помежду им правоотношение,
е Република България, а при липсата на данни сделките с деривативните
финансови инструменти да попадат в търговската дейност или професията на ищеца
и че той като страна по договора има качеството „потребител“.
Всичко изложено според настоящия
състав на съда води до извод за наличието на предвидените в чл. 7, пар. 1 и 5 и чл. 18, пар. 1 във вр. с чл. 17, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 хипотези за компетентност на съдилищата на държава членка на
ЕС, между които не е установена йерархия, поради което българският съд, сезиран
с предявените искове, е компетентен по силата на Регламента да ги разгледа.
Неоснователно е възражението на
ответника за неподсъдност на делото на българския съд поради постигнато между
страните споразумение, обективирано в чл. 27.1 от общите
условия, споровете помежду им да се решават от английските съдилища. Следва да
се има предвид, че пророгацията на компетентността
при спорове с потребител е възможна само при предвидените в чл. 19 от
Регламента условия – сключване на споразумение след възникването на спора, със
споразумението да се допуска потребителят да предяви иск в съдилища, различни
от тези, посочени в раздел четири от Регламента, и към момента на сключването
на договора и двете страни да са имали местоживеене или обичайно пребиваване в
една и съща държава членка, предоставящо компетентност на съдилищата на тази държава
членка, които условия несъмнено не са осъществени в случая, за да се приеме дерогиране на разпоредбите на компетентността при
потребителските договори.
По гореизложените съображения
и доколкото съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, б. «б» от Регламент
(ЕО) №593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, доколкото приложимото към договора право не е било
избрано в съответствие с член 3, и без да се засягат разпоредбите на членове от
5 до 8, правото, което урежда договора, се определя, както следва: при договор
за предоставяне на услуги се урежда от правото на държавата, където е
обичайното местопребиваване на доставчика на услугата, като съгласно чл.19, т.2
от горепосочения регламент - когато
договорът е сключен в рамките на дейността на клон, представителство или друго
поделение или ако съгласно договора такова поделение носи отговорност за
изпълнението на договора, мястото, където се намира този клон, представителство
или друго поделение, се смята за място на обичайно местопребиваване, настоящият
състав на съда приема, че приложимото между страните по настоящето дело
материално право е българското право.
Не е спорно между страните обстоятелството,
а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства определянето
на ищеца В.Й.С. като непрофесионален клиент на инвестиционния посредник (ИП) и
участието на ответника – ИП, като страна по процесните
12 договори за разлики, като останалите обстоятелства са спорни между страните
и нуждаещи се от доказване.
По главните искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ и чл.55, ал.1 ЗЗД:
По главния иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с
чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ всяка страна следва да установи изгодните за нея релевантни факти към
спора относно нищожността на брокерския договор поради липсата форма, като
съобразят че този порок на договора визира нищожността му само поради липса на
предписаната от закона форма за валидност
и че осъществяването или не на подлежащите на доказване факти се установява
чрез следите, които те са оставили в обективната действителност, или липсата на
тези, които обичайно неосъщественият факт остава. Следователно в тежест на
ответника е да установи спазването на изискването за форма или възможността за
сигурно възпроизвеждане на изявленията на страните за неговото сключване, респ.
осъществяването му при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Като оспорващ валидността на договора
ищецът може да проведе насрещно и непълно доказване, което разколебава
сигурността в спазването на изискването за форма.
Ищецът при условията на пълно и
главно доказване следва да установи по частичния главен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД качеството
си на страна по процесния договор, нищожността на
същия на изложеното от него основание и получената от ответника по същия
договор сума в размер на 179 670.00 лева, а ответникът - основание за
получаване на сумата или погасяване на дълга, като за последното обстоятелство
не сочи доказателства, а и не ги твърди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на
основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г.
неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които
намира приложение третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила,
напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение (когато то има ретроактивно
действие), при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие, и др.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 82, ал. 1 от
Закона за пазарите на финансови инструменти Инвестиционният
посредник извършва услугите и дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3 за сметка на
клиента въз основа на писмен договор с него. С договора се уреждат правата и
задълженията на страните, както и други условия, при които инвестиционният
посредник предоставя инвестиционни услуги на клиента.
Разпоредбата на чл. 82, ал.3 от ЗПФИ изрично допуска сключването от инвестиционния
посредник на договори при общи условия, в които се съдържат основните права и
задължения на инвестиционния посредник и клиента съгласно Делегиран регламент
(ЕС) 2017/565, а съдържанието на общите условия се определя в
зависимост от услугите и дейностите, за които е получен лиценз, като в тях може
да се съдържа информацията, която инвестиционният посредник трябва да
предостави на непрофесионални клиенти съгласно изискванията на този закон.
Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) урежда
изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а разпоредбите на
този закон се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние между доставчик и потребител. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от
ЗПФУР - при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които
съдържат първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга,
последвано от последователни операции или от поредица от операции от същото
естество, които се извършват през определени интервали от време, разпоредбите
на този закон се прилагат само по отношение на първоначалното споразумение.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗПФУР
- договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
ЗПФУР е специален закон спрямо ЗПФИ, по отношение на
хипотезите, при които инвестиционно посредничество се предлага от разстояние.
Съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете
по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването
на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2
и ал. 3 ЗПФУР
за доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
разпоредбата на чл. 293 ТЗ,
а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци
– ЗЕДЕУУ);
преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
От представените по делото доказателства
се установява, че ответникът е изградил и поддържа електронна система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
достъп до която може да се
получи чрез уебсайта на ответника www. admiralmarkets. com.
От представените по делото
писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-компютърна експертиза се установява, че процесният договор за търговия с финансови инструменти от
13 септември 2018 г. е сключен именно чрез използването на горепосочената
електронна система, поддържана от ответника. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели (св. З. Тодорова).
По делото са
представени данни за регистриран профил от ищеца (извадка от клиентски профил на ищеца, която отразява
предоставените от него лични данни на ответното дружество, а именно - ЕГН,
място и дата на раждане; финансова информация, относно годишните доходи на
клиента; информация относно инвестиционния опит на клиента и т.н.) на поддържаната от ответника електронна система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и даването на съгласие, с което ищецът приема ОУ
на дружеството (дадено в електронна форма), за получаване на имейл от ищеца, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име
и парола за достъп до личен акаунт на сайта и за писмено потвърждение.
В настоящото производство е изслушано и
прието заключение на съдебно-компютърна експертиза, което настоящия състав
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. Вещото лице е
посочило всяка една от стъпките, извършвани в поддържаната от ответника електронна система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
необходими за сключването на договор с ответното дружество, от които е видно,
че клиентът е задължен двукратно – при извършването на стъпка 5 и стъпка 14 от
описания процес (стр. 15 от заключението), да се
запознае и да приеме общите условия и другите правила и политики на
Дружеството, като без извършване на тези действия системата не допуска
продължаване и завършване на процеса по регистрация, респективно не е възможно
ползването на инвестиционните услуги.
За пълнота следва да се посочи и с оглед твърденията на
ищеца за
нищожност на процесния договор за търговия с
финансови инструменти от 13 септември 2018 г., че от представените по делото
писмени доказателства и заключението на изслушаната ССчЕ
се установява, че в периода след образуване на производството по настоящето
дело до 01.06.2023 г. (когато на
основание чл.23.1 от Общите условия на договора с клиенти ответното дружество е
изпратило до ищеца нарочно писмено предизвестие за едностранно прекратяване на
договора за предоставяне на инвестиционни услуги) ищецът е използвал без възражения
предоставяните от ответното дружество услуги, като е извършил множество сделки,
свързани с търговия с финансови инструменти, чрез използване на поддържаната от
ответното дружество електронна система за търговия.
Доколкото с оглед на представените по делото писмени
доказателства и заключенията на приетите експертизи се установява, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на инвестиционни услуги
и инвестиционни дейности по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗПФИ и за допълнителни
услуги по смисъла на чл.6, ал.З от ЗПФИ, сключен при Общи условия,
дистанционно, чрез използване на изградена и поддържана от АДМИРАЛ Маркетс Ю Кей Лтд електронна
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, предявените искове
главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр.
с чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ и чл.55, ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По евентуалните искове с правно основание чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 82 и 86 от ЗЗД:
За да възникне отговорността за
длъжника за вреди от виновното неизпълнение на договорно задължение, трябва да
бъде доказано от кредитора чрез пълно и главно доказване настъпването на
вредите - претърпяна загуба и/или пропусната полза, те да са пряка и
непосредствена последица от виновното неизпълнение на правното задължение по договора
и да са били предвидими към момента на възникването на това задължение. Всички
тези правнорелевантни факти, представляващи материалноправни предпоставки на отговорността на ответника
по процесния брокерски договор следва да бъдат
доказани от ищеца. Последният следва да докаже и връчването на покана на
последния за претендираното обезщетение и поставяща
ответника в забава за неговото изплащане и размера на законната лихва за претендирания период. В тежест на ответника по тези искове
е да докаже точно изпълнение на задълженията му по процесния
договор.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Договорът за инвестиционно обслужване e договор за поръчка,
чието сключване е предвидено в чл. 82, ал. 1 ЗПФИ,
спрямо който намира приложение чл. 281 ЗЗД,
изискващ от довереника да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин. За
ответника договорът е търговска сделка и съгласно чл. 302 ТЗ
търговското качество задължава ответника, в качеството му на инвестиционен
посредник, да полага грижата на добрия търговец и да се съобразява в дейността
си с интересите на клиенти.
Когато осъществява дейността си по занятие срещу
възнаграждение, инвестиционният посредник е длъжен съгласно чл. 302 ТЗ
да полага грижата на добрия търговец в интерес на клиентите си, като се
предполага, че познава добре процедурите и пазарните условия и може да оцени
ползите за клиентите от упражняването на правата им.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПФИ
при извършване на инвестиционни услуги и дейности, както и на допълнителни
услуги за клиенти инвестиционният посредник действа честно, справедливо и като
професионалист в най-добър интерес на клиента. Чл. 71 от ЗПФИ
регулира предоставянето на информация от инвестиционния посредник на клиенти,
като разпоредбата разграничава професионален и непрофесионален клиент и е видно,
че при втория вид се дължи по-разширена информация на хартиен носител. Съгласно
ал. 1 на разпоредбата информацията, която инвестиционният посредник предоставя
на клиентите си, трябва да е вярна, ясна и да не е подвеждаща. Съгласно ал. 2 -
инвестиционният посредник своевременно, по подходящ начин и при спазване на
изискванията на ал. 1 предоставя на своите клиенти или на потенциални клиенти
следната информация: 1. данни за инвестиционния посредник и за предоставяните
от него услуги, включително дали извършва дейност, или сключва сделки с
финансови инструменти за своя сметка; 2. финансовите инструменти, които са
предмет на предоставяните от посредника инвестиционни услуги, и предлаганите
инвестиционни стратегии; 3. местата за изпълнение на сделките; 4. видовете
разходи и такси за клиента и техния размер. В случая се касае за информация от
втората група, т. е. предоставянето на информация относно финансовите
инструменти, предмет на предоставяните услуги.
Финансовите пазари по правило имат силно
волатилен характер. Цените на търгуваните финансови
инструменти се влияят от много и разнообразни фактори, между които: промени в
съотношението на търсенето и предлагането; световната търговия; данъчната,
монетарната, регулационната и външната политика на страните; важни икономически
и политически новини; промени в лихвените равнища; операции на централните
банки и големите играчи; обезценяване на самите валути; предчувствия и
очаквания, както и много още фактори.
Поради което всеки потенциален
инвеститор, когато взема решение да търгува или да сключва сделки с финансови
инструменти, следва да прецени рисковете, присъщи на тези инструменти.
Понятието „риск” обикновено се свързва с несигурността за реализиране на желана
или очаквана възвращаемост от дадена инвестиция, като обикновено очакванията за
по-висока възвращаемост се свързват с поемане на по-висок риск.
В настоящото производство е изслушано и
прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, което настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. Вещите лица са
посочили, че финансовият договор за разлика (ДЗР) е финансов инструмент по смисъла на чл.4, т.9 ЗПФИ,
който представлява двустранен деривативен договор,
търгуван извън местата за търговия, който се сключва между „купувач“ и
„продавач“ за размяна на разликата между текущата цена (цената
към момента на сключването на договора или откриването на позицията) на базовия актив и неговата цена, когато договорът
бъде „изпълнен“ (позицията бъде
затворена). Маржин търговията на
капиталовите пазари е тази, при която за заемането на дълга или къса позиция по
отношение на финансовия инструмент инвеститорът предоставя на инвестиционния
посредник гаранционна сума, която да му позволи да закупи/продаде финансовия
инструмент с участието на заемни средства, предоставени от инвестиционния
посредник. Маржин изискванията са пряко свързани с покритието на заемните
средства и съответните възнаграждения на инвестиционния посредник, като при
намаляване на текущата стойност на финансовия инструмент обичайна практика е
инвестиционният посредник да изисква от инвеститора допълнителна гаранционна
сума за маржин покритие на изискванията. Всеки
инвестиционен посредник, които предлага ДЗР е свободен самостоятелно да
определи методологията, която използва за формиране на котировките на финансови
инструменти ДЗР със спот цена.
Вещите лица са посочили, че Meta trader 5 е
информационно-търговска платформа, която изисква регистрация на клиентите на
инвестиционния посредник и им предоставя възможност да сключват сделки с
финансови инструменти изцяло онлайн, посредством различните функционалности на
системата. В платформата клиентът има право на широк избор за закупуване (заемана на дълга позиция)
или
продажба (заемане на къса позиция)
на различни видове финансови инструменти, като инвестиционният посредник
предоставя на клиентите си информация за котировките (текущите
цени), на които е съгласен да приеме и изпълни или
предаде нареждането на клиента за закупуване/продажба на финансов инструмент.
Вещите лица са констатирали, че
посочените в исковата молба 12 бр. сделки – с номера 17003437, 17060712,
17074734, 17414076, 17564491, 17570476, 19721529, 19755014, 20013644, 20054739,
20055170, 20569632, са ДЗР с базов инструмент фючърс
върху суров петрол WTI, като при всяка
от посочените позиции има две сключени сделки – първата при отваряне на
позицията и втората – при затваряне на позицията. Ищецът е отворил всяка една
от горепосочените позиции като дълги. Видно от характеристиките на ДЗР и с
оглед на посочените от вещите лица цени, на които са затворени позициите в
същия инструмент и цените, на които са се търгували стоката суров петрол WTI и фючърсът върху същата
стока на 20.04.2020 г., не може да се твърди, че ответникът не е предоставил
възможност на ищеца да се възползва от пазарните цени на базовия инструмент фючърс върху суров петрол WTI.
Позициите с номера 17003437, 17060712, 17074734 и 17414076 са затворени „ръчно“ по
инициатива на клиента.
Позициите с номера 17564491, 17570476, 19721529, 19755014, 20013644, 20054739, 20055170 и
20569632 са затворени поради недостиг на гаранционни средства за покриване
на минималните маржин изисквания за поддържане на
позициите. Понижаването на цената на ДЗР с базисен инструмент фючърс върху суров петрол WTI
води до понижаване на стойността на съответните дълги позиции в балансовата
сметка на ищеца, което и без да се отчита влиянието от изменението на
стойността на останалите инструменти в сметката на клиента, е довело до
намаляване на стойността на маржин покритието на
сметката.
Вещите лица са констатирали, че за първи
път и единствено на 20.04.2020 г. фючърсният договор
с базов актив - суров петрол WTI, е имал
отрицателна стойност (цена).
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че маржин изискванията на ответното
дружество са уредени в т.8.1 – 8.3 от Общите условия на договора с клиенти от
септември 2017 г. (наименуван „Търговски правила и условия“), по следния начин:
„т.8.1. Вие
следва да ни предоставите и да
поддържате при нас такава сума пари с оглед на и като обезпечение за вашите
действителни, бъдещи и условни или потенциални задължения спрямо нас (пасиви) на
такава стойност и в такива, форми, които ние по наше лично усмотрение, можем да
изискаме (Маржин). Ние можем да. изменяме
изискванията спрямо Маржина във всеки един момент.
т.8.3. Вие носите отговорност за поддържане
на подходящи договорки с нас във всеки, един момент за. получаване и
комуникиране на. информация относно Маржина. Ако не ни предоставите Маржин
в необходимия срок, ние можем автоматично да затворим вашите отворени позиции и
ще имаме правото да упражним нашите права в съответствие с клауза 20 по-долу. “.
Следва да се посочи и, че беше установено в
производството по настоящето дело, че ответното дружество изрично е уведомило писмено (чрез електронната система
и по имейл) ищеца за необходимостта от добавяне на гаранционна сума по
неговата сметка.
В производството по настоящето дело беше
установено, че посочените в исковата молба позиции с номера 17003437, 17060712, 17074734 и 17414076
са затворени „ръчно“ по инициатива на клиента, а позициите с номера 17564491, 17570476, 19721529, 19755014,
20013644, 20054739, 20055170 и 20569632 са затворени именно поради недостиг
на гаранционни средства за покриване на минималните маржин
изисквания за поддържането им.
За пълнота следва да се посочи и, че от
заключението на приетата СИЕ се установява, че използвайки
метода за изчисляване, описан във въпрос № 7, при затваряне на всяка една от
12-те позиции при цена (-37.63 USD за барел) резултатът за ищеца, без да се
отчитат начислените суапи, би бил посочения в Таблица
№ 3 от
заключението, а именно загуба от около 169 468.97 лв.
С оглед изложеното по-горе не може да се приеме, че е налице
неизпълнение на договорно задължение на ответника.
Поради изложеното настоящия състав намира, че
от страна на АДМИРАЛ Маркетс Ю Кей Лтд, действащ чрез своя клон в страната Адмирал Маркетс Ю Кей – клон България не е допуснато неизпълнение
на задължения, вменени с нормативни актове, регулиращи сферата на съхранение на
финансови инструменти, поради което не е на лице и неизпълнение на договорно
задължение, поради което и предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето производството в
размер на сумата от 15 501.41 лв., представляваща сбор от заплатеното
адвокатско възнаграждение, внесени депозити за вещи лица и разходи за извършен
превод.
Неоснователно е възражението на ищеца
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано
от ответника, като в конкретната хипотеза съдът,
като съобрази материалния интерес на настоящото производство, и като взе
предвид, че делото
не се характеризира с ниска правна и фактическа сложност, проведени са осем
открити съдебни заседания, размерът на претендираното
от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 400.00 лв., се явява справедлив и не е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Д.К., срещу АДМИРАЛ
Маркетс Ю Кей Лтд, действащ
чрез своя клон в страната Адмирал Маркетс Ю Кей –
клон България, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.
А.Д., искове, както следва:
1). с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с
чл. 82, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за прогласяване на нищожност на
брокерски договор за търговия с финансови инструменти от 13 септември 2018 г.;
2). частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представлява част
от дължимите за връщане парични средства общо в размер на сумата от 179 670.00 лева, представляващи
получени от инвестиционния посредник въз основа на нищожния договор;
3). с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34 679.64 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията на
инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032.61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 20.04.2020 г. – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв. Д.К., да заплати на АДМИРАЛ Маркетс Ю Кей Лтд, действащ чрез
своя клон в страната Адмирал Маркетс Ю Кей – клон
България, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, адв. А.Д., сумата от 15 501.41
лв.,
представляваща разноски по делото
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: