Решение по дело №122/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              18.04.2013г.                 гр.София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                                                       

                                                                                   ЗОРНИЦА ЕЗЕКИЕВА

 

при участието на секретар Б.А. като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 122 по описа за  2012г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.1 ПЗР на ГПК.                                                                            

С решение от 30.03.2010г., гр.д.49644/10г., СРС, 39 с-в отхвърля предявените от С.Й.Д. срещу „Т.Б.А. К.” ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 ЗЗД за сумата 270.67 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение от ответника на задължения по чл.5 и чл.20 ОУ към договор за финансиране № **********/03.02.2006г. да преговаря за размера на отстъпката при заявено от ищцата желание за предсрочно погасяване на паричното й задължение, както и за проява на добра воля при договарянето, които вреди представляват начислените по договора лихви за периода м.07.2006г. – м.07.2007г. и за сумата 250 лв. - претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на същите задължения, като осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 100 лв. – юристконсултско възнаграждение.

Против решението постъпва въззивна жалба от ищцата С.Й.Д.. Счита, че сключеният между страните договор за финансиране е нищожен, понеже ответникът няма лиценз за извършване на банкова дейност. Въпреки извършеното от нея предсрочно плащане на главницата, ответникът не изпълнява задължението си по чл.5 от ОУ към договора да добросъвестно да преговаря за конкретна и разумна отстъпка, поради което ищцата търпи вреди. Иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се  уважат исковете, ведно с разноски.

         Въззиваемият-ответник  „Т.Б.А. К.” ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-а с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

По силата на договор за финансиране № **********/03.02.2006г. ответникт „Т.Б.А. К.” ЕАД предоставя на ищцата С.Й.Д. финансиране в размер на 2 000 лв. за срок от 18 месеца, при оскъпяване 24.5 %, срещу задължение за плащане на сумата 2 490 лв. на равни месечни погасителни вноски от по 138.33 лв. до 10.08.2007г.                По своята правна природа, правоотношението има характер на договор за К., за който са приложими правилата на договора за заем за потребление, сключен при уговорка за заплащане на възнаградителна лихва – чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД.

Още самото позоваване на ищцата на неизгодния за нея факт относно нищожност на договора за финансиране, води до извод за неоснователност на исковете за обезщетения за вреди, претърпени от неизпълнение на задължение на ответника по същия договор. При твърдяната липса на валидно сключен договор, той не би бил годен да произведе абсолютно никакви правни последици, желани от страните при сключването му. Конкретно, няма да се породят нито уговорените насрещни права и задължения, нито правната възможност за търсене на изпълнение на което и да било договорно задължение, нито правото на обезщетение за вреди, причинени от неговото неизпълнение.

Позоваването на договорна нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, по същество е неоснователно. Въпреки че не се установява кредитодателят да е притежавал лиценз по чл.11, ал.1 от Закона за банките /отм./, договорът не е нищожен, защото кредитодателят не е действал като банкова институция. Съобразно чл.1, ал.1 ЗБ /отм./ банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. В случая не се установява ответникът да е извършвал публично влогонабиране, поради което кредитът не е отпускан въз основа на налични влогове.

Според чл.5 от Общите условия към договора, при заявено желание от клиента за предсрочно погасяване  на задължението, той има право на отстъпка, чийто размер се договаря допълнително в писмена форма.

От писмо изх. № 515/20.07.2006г. на ответника е видно, че ищцата в писмо от 03.07.2006г. заявява желание за предсрочно погасяване на кредита и за възползване от уговорката за отстъпка. В отговор, ответникът предлага отстъпка от 199.30 лв. за всички останали дължими лихви и такси, при положение че се плати главницата от 1 875.71 лв. и наказателна неустойка за забавени вноски от 10.51 лв., в срок до 25.07.2006г.                         В последният ден на крайния срок, ищцата с уведомително писмо изразява несъгласие, т.к. счита че остатъкът от главницата е 1 246.80 лв. и при нейното изплащане и без друго не се дължат лихви, за да се приеме, че именно те се включват в отстъпката. В писмо изх. № 574/09.08.2006г., ответникът след съобразяване на извършени плащания предлага да се изплати предсрочно остатъкът от задължението в размер на 407.61 лв., срещу отстъпка за дължимата лихва, най-късно до 15.08.2006г. По делото няма данни за приемане и на това второ предложение.

От разменената между страните кореспонденция се налага извод, че по повод изразената готовност от ищцата за предсрочно погасяване на кредита, ответникът двукратно предлага оферта за съдържанието на отстъпката от задължението, съобразно чл.5 от ОУ към договора. В рамките на срока за приемане, първото предложение изрично е отхвърлено от ищцата, а по второто изобщо няма неин отговор. На основание чл.13, ал.1 ЗЗД с изтичането на срока за приемане, ответникът се освобождава от обвързаността си с отправеното предложение. Липсва изрично приемане на предложението, достигнало до знанието на офериращия по смисъла на чл.14, ал.3 ЗЗД. Няма и извършено в писмена форма изменение на договора в частта за размера на задължението съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД. Обстоятелството, че страните не постигат съгласие при преговорите относно съдържанието на отстъпката при предсрочно плащане, не може да се определи като неизпълнение на договорно задължение. Никой не е длъжен да приеме предложение, което счита за неизгодно. Поведението на ответника при водене на преговорите не може да се определи и като недобросъвестно. Същият с оглед своите интереси предлага вида на отстъпката. Това предложение е съответно с обичайната практика на кредитните институции в аналогични случаи, а именно при предсрочно плащане, да се редуцира лихвата, т.е. няма съществено нарушение на добрата търговска практика. Щом не се доказва ответникът да изпада във виновно неизпълнение на свое договорно задължение във връзка с постигане на споразумение относно отстъпката, в полза на ищцата не възниква правото по чл.79, ал.1, пр.2 вр. 82 ЗЗД на обезщетение за  причинени имуществени и неимуществени вреди. Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение по арг. на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ следва да се остави в сила.

На основание чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ ответникът има право на сумата 100 лв. - юристконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-а с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.03.2010г., гр.д.49644/10г., СРС, 39 с-в.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.Б.А. К.”*** сумата 100 лв. - юристконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.