№ 529
гр. Варна, 03.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500399 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, гр. София чрез адв. Б. П. от АК-София,
насочена против решение № 57/30.04.2024г., постановено по гражданско дело
№ 8/2024г. на Окръжен съд-Търговище, с което е развален договора за
продажба, оформен с нотариален акт № 32, том 2, дело №166/2020год. на
нотариус с peг. № 497 с район на действие PC-Попово, вписан в СВп - гр.
Попово, по силата на който Б. Г. У. от гр. Троян е закупил от „МИКРОФОНД
КОЛЕКТ“ ЕООД подробно описани недвижими имоти, представляващи
земеделски земи, находящи се в землището на с. Глогинка, Община Попово,
поради претърпяно от купувача съдебно отстранение, на осн.чл. 87, ал. 3 във
вр.с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати на ищеца Б. Г. У.
сума в общ размер от 72 340.62 лева, представляваща сбор от следните суми:
39 000 лева -заплатена продажна цена по процесния договор за покупко-
продажба; 1 428 .40 лева - заплатени разноски за сключване на договора за
покупко-продажба на недвижимите имоти; 7 812.97 лева - заплатени разноски
по гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово, по в.гр.дело №166/2022г. по
описа на ОС-Търговище, по гр.дело № 4772/2022г. по описа на ВКС и по ИД
№20237690401681 по описа на ЧСИ с рег. №769 с район на действие ОС-
Търговище, както и сумата 24 099.25 лева, представляващи претърпени от
ищеца вреди, изразяващи се в увеличената стойност на земеделските имоти с
1
обща площ от 53 884 кв.м, /28 359 кв.м. - обработваема земя и 25 525 кв.м. -
необработваема земя/ към датата на съдебното отстраняване 14.11.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба - 08.01.2024г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 10 320.62 лв., на осн. чл. 189, ал. 1 и чл. 191,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и норми. Посочено е, че исковата молба по
делото на е била вписана в СВ-Попово, въпреки изискването на нормата на чл.
114, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 112 от ЗС, за което съдът следи служебно. Налице е
нарушение на императивната норма на чл. 114, ал. 2 от ЗС. В тази връзка е
отправено искане въззивният съд да даде указания за вписване на исковата
молба. Отделно от това съдът неоснователно е оставил без уважение искането
на ответника за неговия отвод (поради участието на съдията в разглеждането
на делото по иска за собственост върху имотите, по което настоящият ищец е
бил евинциран; поради отмяната на постановеното от него решение от ВКС на
осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК – поради очевидната му неправилност, както и
поради отказа на съдията да приложи императивната норма на чл. 114 от ЗС).
На следващо място е посочено, че съдът не е разгледал всички направени от
ответника възражения и е постановил немотивирано решение. Не е било
обсъдено твърдението, че продавачът по процесния договор е бил
добросъвестен - положил е цялата дължима грижа като търговец, за да
провери собствеността върху имотите (потвърдена с документи от СВ-
Попово, от нотариуси, от ЧСИ и от съдилищата в Търговище) и е действал
изцяло в съответствие с действащото законодателство. Приемането на
обратното би означавало, че ищецът не е положил необходимата грижа за
проверка на собствеността, което пък е основание за изключване на
отговорността на продавача на осн. чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се и
релевираното пред първата инстанция възражение, че настоящият ищец не е
положил необходимите усилия за осъществяването на ефективна съдебна
защита пред касационната инстанция по делото за евикция – не е взел
становище по касационната жалба на насрещната страна и не е участвал в
откритото с.з. пред ВКС. Поради това ако настоящият ищец е бил положил
необходимата грижа при организиране на защитата си пред ВКС, то и
крайният резултат по делото би могъл да е различен. Това негово поведение е
2
основание за изключване отговорността на ответното дружество за вредите на
купувача, особено в частта на иска за сумата от 24 099.25 лв. като разлика в
стойността на продадените имоти за периода от продажбата до евикцията. Ако
все пак се приеме, че отговорността на продавача следва да бъде ангажирана,
то това трябва да стане в ограничен размер. Претендира се, ако бъде даден ход
на делото, обжалваното решение да бъде отменено, ведно с присъждане на
разноските по делото.
В указания срок не е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Б. Г. У..
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което същата се явява допустима.
При извършената служебна проверка по допустимостта на
производството въззивният съд установи, че въпреки изискването на нормата
на чл. 114, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 112 от ЗС, исковата молба, с която се иска
развалянето на договор за покупко-продажба на правото на собственост върху
недвижими имоти, не е била вписана. Вярно е, че съгласно разясненията,
дадени с ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК,
изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114, ал. 1 от ЗС, не е
изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127
ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК не изисква представяне към исковата
молба на вписан екземпляр от нея, защото вписването на искова молба по чл.
114 ЗС има само оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи
в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно
процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с
който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и
обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо. Но при
действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127
ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения
принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на
изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е
основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Съобразно
нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗС, на молбите по предходните букви не се дава
ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.
3
Поради горното, настоящото и исковото производство следва да бъдат
оставени без ход до вписването на исковата молба, при стабилизирана цена на
иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД в размер на 39 000 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ХОД исковото и въззивното производство, образувани във
в.гр.д. № 399/24г. по описа на ВАпС, КАТО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
въззивника, той и ищец в исковото производство, Б. Г. У. (да се уведоми чрез
адв. Цв. Х.), в 2-седмичен срок от съобщението да представи вписана в СВ-
Попово исковата молба по настоящото дело, при цена на иска по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД в размер на 39 000 лв.
При поискване от въззивника в посочения срок, да му се издаде заварен
препис от исковата молба с посочване на цената на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
При неизпълнение в срок, съдът ще внесе делото в с.з. и ще се произнесе
след преценка на правните последици от неизпълнението на вмененото на
ищеца с настоящото определение процесуално задължение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4