№ 1386
гр. Плевен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Д.а
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430107305 по описа за 2023 година
Производството по гр. дело №7305/2023г на ПлРС е образувано въз
основа на искова молба от А. П. Р., чрез адв. К.Д., против М. П. И., с която се
твърди, че ищецът е собственик на 7/12 ид.ч. от втори жилищен етаж от сграда
с идентификатор 56722.659.835.1, находяща се в поземлен имот, на адрес ***,
както и от мазата и тавана, и на ½ ид.ч. от магазин, находящ се в източната
част на първия етаж от същата сграда, с идентификатор 56722.659.835.1.1.
Твърди се, че имотите се ползват изцяло от ответника, като ищеца е лишен от
ползване, съобразно правата си. Твърди се, че до ответника е изпратена нот.
покана, връчена на 20.03.2017г. Твърди се, че между същите страни е
образувано гр.д.№7373/2017г. на ПлРС, по което е уважен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за ползване, за периода 16.03.2017-16.09.2017г.
Моли съда, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 7200лв.- съставляваща обезщетение за ползване на
притежаваните от него ид. части от недвижими имоти, както следва: 7/12 ид.ч.
от втори жилищен етаж от сграда с идентификатор 56722.659.835.1, находяща
се в поземлен имот, на адрес ***, както и от мазата и тавана, и ½ ид.ч. от
магазин, находящ се в източната част на първия етаж от същата сграда, с
идентификатор 56722.659.835.1.1, за периода 01.01.2000-27.12.2023г, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ- 28.12.2023г, до окончателното
1
й изплащане. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. М. П. И., изразява становище за
недопустимост, и евентуално- за неоснователност на предявения иск. Твърди
се, че между страните, по отношение на процесните имоти не съществува
съсобственост. Оспорва се представеният с ИМ нот. акт №88, н.д.№215/2000г,
като се твърди, че е нищожен. Прави се също и възражение за придобивна
давност спрямо процесните ид. части, прието за съвместно разглеждане от
съда. Посочва се също, че за процесния период, няма изпратена покана от
ищеца. Посочва се също, че ищцата е постоянно живееща в ***, както и че не
е лишавана от правото на ползване, от страна на ответника. Представят се
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото, с протоколно определение от 14.05.2024г, е прието уточнение
на началната периода на претенцията, като е приета от съда, за периода
01.01.2021г. -27.12.2023г.
С протоколно определение от същото сз., проведено на 14.05.2024г, е
прието за съвместно разглеждане възражението на ответника за нищожност на
Договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт №88, н.д.№215/2000г.
на Нотариус Ж.М., поради невъзможен предмет.
По делото, с протоколно определение от 03.10.2024г, е прието
изменение на размера на предявеният иск, като е приет за разглеждане за
сумата от общо 8425,44лв.
По делото безспорно се установява, че между същите страни, е водено
гр.д.№7379/2017г. по описа на ПлРС /приложено по настоящето
производство/, по което, с влязло в сила решение №850/11.05.2019г, отв. М. П.
И., е осъдена да заплати на ищцата А. П. Р., обезщетение за лишаване от
правото й на ползване на съсобствения имот, за периода 19.03.2017г.-
16.09.2017г.
По делото се установява също, че до отв. М. П. И., е изпратена
нотариална покана от ищцата А. П. Р., връчена на 20.03.2017г., въз основа на
която, ответницата е поканена да й бъде предоставен достъп до имота, като й
бъдат предадени ключовете за имота, или да заплаща обезщетение за
ползването на притежаваните от ищцата ид. части от имота, в размер на 250лв/
2
месечно.
По делото се установява, видно от представеният нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот, №88, н.д.№215/2000г. на Нотариус Ж.М., че
ищцата А. Р., е придобила – въз основа на покупко- продажба от своя баща-
насл. П.П.П., следния недвижим имот: 109 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото
с площ от 230 кв.-м., парцел V-4938, в стр. кв. 383 по плана на гр. Плевен,
заедно с 7/12 ид.ч. от втори жилищен етаж от къщата, построена в дворното
място, както и 7/12 ид.ч. от тавана и мазата, която жилищна площ съставлява
разликата между цялата жилищна площ и тази, прехвърлена на А. И. И., с нот.
акт №26, н.д.№3026/1993г, както и ½ ид.ч. от магазина, находящ се в
източната част на първия етаж.
По делото се установява, видно от приложеният към гр.д.№7379/2017г.
по описа на ПлРС, нот. акт №26, н.д.№1507/1942г. /л.70/, за имот, купен на
публична продан, че насл. П.П.П. е закупил парцел с площ от 230 кв.м., с
масивна двуетажна жилищна постройка. От представеното удостоверение за
наследници на насл. П.П.П., поч. 02.11.1986г, се установява, че същият е
оставил за свои наследници отв. М. П. И. – дъщеря и син П.П.П.- поч.
23.03.2005г, оставил към смъртта си за свои наследници- преживяла съпруга
К.Г.П. /поч. 22.10.2005г./ и низходящи А. П. Р., Г.П.Г., К.П.П. и В.П.П..
По делото се установява също, че въз основа на нот. акт за дарение на
недвижим имот №106, н.д.№183/1970г., общият наследодател П.П.П., е дарил
на сина си П.П.П. следния недвижим имот: 38 кв.м. ид.м. от дворното място,
ведно с 1/6 ид.ч. от втори жилищен етаж, мазето и тавана. Съдът констатира,
че този нот. акт е посочен като представен и описан от Нотариуса, при
издаването на нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот, №88, н.д.
№215/2000г. на Нотариус Ж.М..
По делото се установява, че въз основа на влязло в сила Решение от
22.04.1996г. по в. гр.д .№106/1996г по описа на ПлОС, е прогласена
нищожността на Договор за доброволна делба, одобрен с протокол от
31.03.1970г по гр.д.№172/1970г. на РС- Плевен, на договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 04.02.1973г., обективиран в нот. акт №75, н.д.
№ 819/1973г. и на договор за дарение по нот. акт №114, н.д.№3214/1978г.,
поради противоречие със закона. Съдът констатира, че в мотивите на
постановеното решение прието, че въз основа на договора за доброволна
3
делба /сключен между общия наследодател П.П.П., П.П.П. и М. П. И.;
договорът, респ. съдебният протокол не са представени по делото/, същите са
извършили делба на процесния недвижим имот- дворно място, ведно с
построената в него двуетажна жилищна сграда /в реални дялове/; същият е
прогласен за нищожен, поради противоречие със закона, изразяващо се в
неспазване на строителните правила и норми, като имотите не са
съставляващи самостоятелни жилища. Съдът констатира също, че с
последващите сделки, обективирани в на договор за покупко- продажба на
недвижим имот от 04.02.1973г., обективиран в нот. акт №75, н.д.№819/1973г. и
на договор за дарение по нот. акт №114, н.д.№3214/1978г., съделителите са се
разпоредили в полза на трети лица /страни в производството по в. гр.д.
№106/1996г по описа на ПлОС/. В мотивите си, съдът е приел, че след като не
са могли да се обособят две самостоятелни жилища, респ. извършената делба
е нищожна, то и последващите сделки- продажбата и дарението, с праводател
П.П., също са нищожни, тъй като праводателят не е станал собственик и не
могъл да прехвърли право на собственост в полза на приобретателите.
Изрично в мотивите си, съдът е приел, че наследниците на общия
наследодател- П.П. и М. И. имат качеството на съсобственици- по наследство-
на имуществото, оставено от общия наследодател.
На основание гореизложеното, съдът намира за установено, че страните
в настоящето производство, имат качеството на съсобственици спрямо
процесния недвижим имот- при квоти 7/12 ид.ч. -за ищцата /респ. 5/12 за
ответницата/ за втория жилищен етаж, и по ½ ид.ч. от магазина. Съдът
намира, че възражението на ответника, прието за съвместно разглеждане, че
ищцата няма качеството на съсобственик, поради нищожност, поради
невъзможен предмет, на Договор за покупко- продажба, обективиран в нот.
акт №88, н.д.№215/2000г. на Нотариус Ж.М., изразяваща се в това, че
праводателя на ищцата не е собственик, за неоснователно. Съдът намира, че
прогласяването на нищожността на посочените по– горе договор за
доброволна делба и последващи прехвърлителни сделки /предмет на
решението по гр.д.№106/1996г по описа на ПлОС/, нямат отношение към
предмета на договора за покупко- продажба , обективиран в нот. акт №88, н.д.
№215/2000г. на Нотариус Ж.М., въз основа на който ищцата се легитимира
като собственик. Както бе посочено по- горе, е прогласена нищожността на
договор за доброволна делба, поради неспазване на строителните плавила и
4
норми, поради което, съсобствеността по отношение на имуществото, предмет
на същия /процесните имоти/, не е била ликвидирана, и е останала в
съсобственост между носителите на правото на собственост – в случая
низходящите на общия наследодател– М. П. И. и П.П.П., респ.- неговите
наследници. Прогласяването на нищожността на последващите
прехвърлителни сделки, с праводател П.П.П. и предмет- полученото по
нищожният договор за доброволна делба, също нямат отношение към правото
на собственост на страните в настоящето производство. С оглед на
нищожността на договорите – за дарение и за покупко- продажба, то и
имотите, предмет на същите, са останали в патримониума на праводателя–
насл. П.П.. В случая, като се съобрази извършването на дарение,
обективирано в н.а. за дарение на недвижим имот №106, н.д.№183/1970г., въз
основа на който общият наследодател П.П.П., е дарил на сина си П.П.П., то в
патримониума му е останало 5/6 ид.ч., наследени по равно от наследниците му
– П.П.П. /станал на собственик на общо 7/12 идч/ и отв. М. И. – собственик
на 5/12 идч. от втория етаж, и по ½ ид.ч. от магазина. Въз основа на
посоченият по – горе нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот, №88,
н.д.№215/2000г. на Нотариус Ж.М., ищцата А. Р. е придобила – въз основа на
покупко- продажба от своя баща- насл. П.П.П., процесния недвижим имот-
описан.
При изследване на първият елемент от фактическият състав на иска по
чл. 31, ал.2 от ЗС, а именно - съществуването на съсобственост между
страните по делото, по отношение на процесните имоти, в посочените квоти в
съсобствеността, респ. качеството на ищеца на собственик на процесните ид.
части, следва по същество да бъде разгледано и второто възражение от
ответника –за изтекла придобивна давност- с начална дата на давността
20.12.1999година. Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а по силата на ал. 2, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години. В случая, съдът приема, че е приложима първата
хипотеза- по ал.1, визираща недобросъвестното владение. Тъй като в случая се
касае за наследствени имоти, следва да се има предвид, че наследникът, който
владее изцяло имотите, има качеството на владелец, спрямо своята ид. част, и
качеството на държател, спрямо ид. части на останалите сънаследници.
5
Нормата на чл. 69 от ЗС въвежда оборимата презумпция за своене на вещта-
този, който владее вещта, се предполага, че владее да себе си. За да се
трансформира едно държане- като фактическо състояние, във владение, е
необходимо от страна на владелеца, да бъдат извършени съответни действия,
съответстващи на това вещно право, както и намерението за владеене да бъде
манифестирано по несъмнен начин, пред останалите сънаследници. За да се
приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо
този сънаследник-в случая ответника М. И., да е противопоставил на
останалите сънаследници /на ищцата / своето намерение за това.
Обикновеното неизползване на имота, не води до изгубване на правото на
собственост и не представлява отказ от права. Манифестирането на
намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в
чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде
демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. По делото
обаче не се събраха никакви доказателства, които са установят, че именно от
тогава е започнало владението на процесните ид.ч. от имота от страна на
ищцата, както и намерението за своене. Не се събрани никакви доказателства,
установяващи владението както от обективна, така и от субективна страна
/намерението да владее като своя/ фактическият състав на придобивната
давност. В рамките на приетото възражение за изтекла придобивна давност,
са разпитани свидетелите И.М. и Б. Б., от показанията на които се установява
следното: св. М. посочва, че е етърва на отв. М. И., същата живее в къщата на
***, като обитава първия етаж. Посочва, че на втория етаж няма условия за
живеене, т.к. няма баня. Посочва, че М. И. простира дрехи на втория етаж,
съхранява и билки там, но свидетелката от година не е ходила на втория етаж.
Посочва също, че не познава ищцата А. Р.. Посочва, че в къщата е правен
ремонт, който само М. е плащала. Посочва също, магазините са отдадени под
наем, който наем вземи М. И.. Посочва, че не знае А. Р. са е искала пари от М.
И. за имота, а също и да й е пращала покана чрез нотариус. Св. Б. посочва, че
от 2003година е наемател при М. И., въз основа на договор за наем, който вече
е изтекъл /през 2022г., като е плащал 200лв месечен наем. Посочва, че
понастоящем е личен асистент на М. И.. Посочва, че къщата е на два етажа,
като първия етаж се състои от два магазина и две стаи, в които живее М. И..
Посочва, че на втория етаж има 4 стаи, в три от които има чешма. Посочва
6
също, че не познава ищцата А. Р.. Съдът намира, че от показанията на
двамата свидетели не може по категоричен начин да се обоснове
фактическият състав- както от обективна, така и от субективна страна, на
придобивната давност. Заедно с това, съдът намира, че не е налице е
необезпокояваност на владението. По делото безспорно се установи
изпращането на нотариална покана до ответницата за заплащане на
обезщетение за ползване, с което съдът приема, че е налице манифестиране от
страна на ищеца, на собственическите му права спрямо имота. Безспорно е
също и наличието на влязло в сила осъдително решение в полза на ищеца, на
същото правно основание –чл. 31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за
ползване на процесните ид. части от имота.
На основание изложеното, съдът приема, че възражението за изтекла
придобивна давност в полза на ответника, за неоснователно и недоказано.
По отношение на останалите елементи от фактическият състав на
нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС, съдът намира за установено следното: съобразно
цитираната нормата, когато общата вещ се ползва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване, като поканата има действие са за
напред. По делото се установи и факта на изпращането на писмена покана, с
която ответницата М. И. е поканена да предостави достъп до имота, чрез
предаване на ключове, или да заплаща обезщетение за ползването в размер
250лв/ месечно, съобразно правата на ищцата. Съобразно мотивите на ТР
№7/2012г ва ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Поради изложеното, съдът приема, че веднъж
отправена и получена нот. покана за заплащане на обезщетение за ползване,
има действие и спрямо процесния период и не е необходимо изпращане на
7
нова нарочна покана до ответника. По делото, от страна на ответника няма
представени доказателства за плащане на обезщетение, считано от датата на
получаване на поканата- 20.03.2017г.
За да е налице фактическият състав на нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС,
следва да се установи също, факта на ползването на имота от страна на
ответник, което съдът намира за безспорно установено от показанията на
разпитаните свидетели- И.М. и Б. Б.. По делото, от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест, че са осигурили безпрепятствено ползване на имота на ищцата, вкл. и
в хода на настоящето производство. Съдът намира, че обстоятелството , че
ищцата живее извън пределите на страната, е ирелевантно. При така
установеното, съдът намира, че по делото се установява и наличието на третия
елемент от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС- а именно
факта на личното ползване на процесната постройка, от страна на
ответниците. Съобразно ТР №7/2012г, лично ползване по реда на чл. 31, ал.2
от ЗС, е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им.
За определяне размера на претенцията, е допусната СИЕ, от
заключението по която се установява следното: при оценка на процесния
имот, ВЛ е определило месечен наем, за 7/12 ид.ч. от втория жилищен етаж-
сума от 279,27лв /месечно и за ½ ид.ч. от магазина – в размер на
300лв/месечно. ВЛ е дало заключение, че общо за процесния период,
обезщетението за ищеца е в размер на 15453,72лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, е основателен и следва да бъде уважен,
до предявеният размер на иска от 8424,44лв., за периода 01.01.2021-
27.12.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
28.12.2023г, до окончателното й изплащане.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски, в размер на
1586,42лв, съобразно представеният списък на разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, М. П. И., ЕГН**********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
обезщетение за ползване на притежаваните от нея: 7/12 ид.ч. от втори
жилищен етаж, от мазата и от тавана, находящи се в Сграда с идентификатор
56722.659.835.1, построена в Поземлен имот, на адрес ***, с идентификатор
56722.659.835, с площ от 219 кв.м., и ½ ид.ч. от Магазин, с идентификатор
56722.659.835.1.1, находящ се в източната част на първия етаж от същата
сграда, с идентификатор 56722.659.835.1, построена в Поземлен имот, на
адрес ***, с идентификатор 56722.659.835, в размер на сумата от общо
8424,44лв., за периода 01.01.2021-27.12.2023г, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба- 28.12.2023г., до окончателното й
изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. П. И.,
ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата от 1586,42лв- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9