Решение по дело №611/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. С. М. от Адвокатска колегия Стара Загора, против решение № 183 от 30.04.2025 г., постановено по АНД № 20245530203520/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1228-004290 от 22.10.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, и М. Г. Г. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за доказаност на административнонаказателното обвинение (АНО) и твърди, че доказателствата са ценени избирателно, като някои от тях (видеозаписи от камери, монтирани на мястото на извършване на вмененото му нарушение) са изцяло игнорирани. Оспорва и извода на районния съд за формална изрядност на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, като твърди, че вмененото му нарушение и обстоятелствата на извършването му не са описани достатъчно пълно, точно и ясно, за да обосноват съставомерно деяние чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 104б, т. 2 от същия закон. По тези съображения моли обжалваното съдебно решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира за направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител –упълномощен юрисконсулт, представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, касационната инстанция намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на М. Г. Г. против НП № 24-1228-004290 от 22.10.2024 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора въз основа на съставен АУАН, серия GA, № 1368182 от 30.08.2024 г., с което на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

От фактическа страна АНО се основава на това, че на 30.08.2024 г. в 01:25 часа в [населено място] по [улица]на кръстовището с [улица]М. Г. Г. е управлявал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № [рег. номер], като използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не по неговото предназначение – извършил резки маневри вляво и вдясно по платното за движение с цел извеждане на моторното превозно средство (МПС) извън контрол и загуба на сцепление на задна ос.

Районен съд Стара Загора е потвърдил НП, като е приел, при съставянето на АУАН и/или издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а АНО се доказва от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – Т. Т. и Ж. И.. Приел също, че не водят до различен извод показанията на останалите двама свидетели – Д. Т. и И. И., и от видеозаписите от камерите, монтирани на процесното кръстовище, независимо от разминаването между показваното от часовника на камерите време и часът на извършване на нарушението, посочен в АУАН и НП, доколкото не било установено часовникът на камерите да е бил точен и настроен да показва реалното часово време. Съдържанието на видеозаписите обаче не е обсъждано изобщо, а показанията на свидетелите Д. Т. и И. И. са коментирани в две кратки изречения, обобщено и без конкретика.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно и допустимо, но неправилно.

Дали е налице нарушаване на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за използване пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като основание за налагане на административните наказания по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед на поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила.

В случая показанията на актосъставителя Т. Т. и свидетеля по акта Ж. И. действително кореспондират с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, обуславяща извод за извършване от касатора М. Г. на вмененото му административно нарушение. Актосъставителят и свидетелят по акта обаче са се движели в патрулен автомобил като четвърто по ред МПС след управляваното от М. Г. и биха могли да имат възприятия за траекторията на движение на управлявания от него автомобил, но не и за фактическите му действия по управление, извършвани вътре (в купето) на автомобила – например за твърдяното от тях използване на ръчна спирачка, още по-малко за причините за предприемане на тези му действия, именно преценката на които в съвкупност с траекторията на движение на автомобила е базата, въз основа на която би могло да се изведе извод за целта, с която М. Г. е използвал конкретният пътен участък при управлението си на МПС. Такива преки впечатления – за фактическите действия по управление на МПС и причината за извършването им, биха могли да имат единствено свидетелите Д. Т. и И. И., тъй като те са били пътници в управлявания от М. Г. автомобил. Според тях Г. е следвало да ги остави по домовете им, като първо е следвало да остави св. И. И., а после св. Т.. Движейки се по [улица]в посока запад – изток, навлезли в процесния пътен участък (кръстовище на [улица]с няколко улици, една от които е [улица], регулирано с кръгово движение), при което М. Г. подходил към изхода за [улица]посоката, в която живеел св. Т.. Тогава св. И. И. извикал, за да напомни, че трябва да оставят първо него, при което М. Г. сменил посоката на движение и автомобилът поднесъл, но Г. овладял временната загуба на контрол върху управлението му и излезли от кръстовището нормално през следващия изход, т. е. продължавайки да се движат в посока изток по [улица]. Показанията на свидетелите Д. Т. и И. И. се потвърждават от траекторията на движение на автомобила, заснета от камерите, монтирани на процесното кръстовище, която опровергава показанията на актосъставителя и свидетеля по акта в тази им част. На видеозаписите, предявени във въззивното производство, ясно се вижда, че управляваният от М. Г. автомобил навлиза нормално в кръговото движение на кръстовището от запад, движейки се по [улица](камера 47.3), и пред изхода за [улица], където се движи в дясната пътна лента, поднася, като предната му част завива рязко наляво и задната му част се завърта на дясно (камера 47.2), след което излиза нормално от кръстовището на следващия изход – от изток, продължавайки движението си по [улица](камера 47.5). На видеозаписите се вижда също, в т. ч. и от отраженията на уличното осветление и на светлините на движещите се автомобили, че част от пътната настилка в конкретния пътен участък е била мокра. Заснетото от камерите означава, че управляваното от М. Г. МПС е променило за кратко траекторията си на движение, като пред изхода за [улица]задната му част се е завъртяла надясно, след което се е изправил в успоредно положение спрямо пътната маркировка, позиционирайки се в лентата за движение в посоката, през която е напуснал кръстовището, а не е извършвал резки маневри наляво и надясно, както е описано в АУАН и в НП, т. е. касае се за временна и бързо овладяна загуба на контрол върху управлението на МПС, а от това не следва извод, че пътят е бил използван от Г. за други цели, различни предназначението му – за превоз на пътници и товари. Ето защо, дори с деянието си М. Г. да е създал опасност за движението и участниците в него, това би могло да е основание за ангажиране на отговорността му по друг текст от ЗДвП, но не и за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В случая обаче, изхождайки от разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, липсва основание за преквалифициране на нарушението, ако и доколкото е било извършено друго такова (различно от това, за което Г. е санкциониран), тъй като в НП не са посочени конкретни факти и обстоятелства (каква е била интензивността на движението, имало ли е други автомобили и/или пешеходци и т. н.), обосноваващи създадена опасност за останалите участници в движението.

По тези съображения, противно на приетото от въззивния съд, касационната инстанция намира, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, съответно налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП, като незаконосъобразни, което прави безпредметно обсъждането на останалите оплаквания на касатора, в т. ч. и във връзка с релевираното от него касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените в разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за двете съдебни инстанции в размер на сумата [рег. номер]. – 600 лв. за въззивната инстанция и 450 лв. за касационната, съгласно представени договори за правна защита и съдействие. При минимално възнаграждение за инстанция от 600 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 183 от 30.04.2025 г., постановено по АНД № 20245530203520/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1228-004290 от 22.10.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР [населено място] да заплати на М. Г. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. .., ет.... ап...., сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направени разноски във въззивната и касационната съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.